Домашно насилие

Ама, Снежа той е луд, маниак, психопат! 

Този  наистина  се  гордее и  опива  от  "постиженията " си ,  просто  защото  няма  други  съществени  такива .

Повечето идиоти - домашни  насилници  се  радват  
на  всякакъв  вид  подобни  нечистоплътни прояви ,  защото  това  ги  издига  в  собствените  им  очи .

Здравейте мили дами ,
Ще ви разкажа моята история много накратно ,не да се оплаквам а да вдъхна кураж на тези които имат нужда.
Бях семейна 13 години с прекрасна дъщеря ,със съпруга ми никога не сме се разбирали идеално но горедолу вървеше живота със скандали ,обиди ,безсънни нощи .ПОследните 5 години от 13 годишния нои брак взеха да стават кошмар ,ежедневни обиди от вулгарни по вулгарни (без грам повод)  шамари и един солиден бой ,бях почти умряла .С 3 страници медицинско лекарите бяха в почуда как може такова зверство. Тогава попдадох молба за развод след като излзнах от болницата и се прибрах при родителите си..Започна се едни извинения ,подаръци ,молби и т.н  ..След като се насрочи първо дело ,аз реших че можеби се е променил и се върнах като оттеглих молбата си за развод.
Така ,прибрах се при него въпреки волята на родителит ми и близките ,всичко беше ОК 3 месеца и се започна пак .,старата песен Ужас ..Така в ужаса си изкарах 3 години ,на никой не споделях за да не притеснявам  почнах да мисля за самуобийство.Милсех си НЯМА МЕ МЕН НЯМА ГО И ПРОБЛЕМА.. Отслабнах много ,ужасно много от мъка и безсилие ,бившия ми реши че имам  любовник и живота ми стана още по ужасен.
Един прекрасен летен ден 17.06.2006 г .реших събрах 1 чанта дрехи за себеси и детето и се прибрах пак при мама и татко ,знаех че пак ще ме подкрепят .
И тогава започна ужаса наново ,заплахи че ако не се върна при него ще ме ликвидира и не му пукало че ще иде в затвора.Побоища пред блока ,неизлизах никъде с месеци и се криех в нас.Жалбите в полицията бяха около 25 имаше ограничителни заповеди ,абе всичко което трябваше го правех за да се спася от него .Бях сигурна че ще ме убие наистина.Разведох се с 1000 зора ,детето остана при мен ,пак със зор ,защото ме заплашваше че ще ми я вземе .ЗАкрила на детето нищо не направиха ,дори ме убеждаваха че дъщеря ми щяла да живее по добре и с двамата .Трагедия от тяхна страна..така минаха 18 месеца ,най накрая баща ми реши да ме изпрати в друг град да работа (там живее брат ми ) за да ме позабрави бившия .Речено сторено почти края на учебната година на детето аз заминах и започнах работа там (на морето) .Детето остана при родителите ми съответно се виждаше и с баща си през уикендите ..
2 години по 6 месеца работех на морето и така моя БОКЛУК  взе да ме забравя и да ме тормози..Вече спря напълно ,но до ден днешен изпитвам ужас и живея с кошмара си ..Свободна съм Благодаря на всички мои приятели и най-вече на родителите си че бяха с мен и изтърпяха всичкия ужас заедно с мен ( и майка ми и баща ми бяха бити от него по време на развода) и вуйчо ми
ИМайте кураж не се отказвайте ,не се връщайте назад ..Живота има и добри страни ,лягаш спокоен ставаш спокоен ..Детето ми расте без проблеми дори се радва че сме се отървали от него (въпреки че всеки уикенд е при него)
Пожелавам късмет на всички и кураж
Извинявам се на всики ако съм била много дълга в писането си ,но това е доста накратко..

....но до ден днешен изпитвам ужас и живея с кошмара си ..Свободна съм Благодаря на всички мои приятели и най-вече на родителите си че бяха с мен и изтърпяха всичкия ужас заедно с мен ( и майка ми и баща ми бяха бити от него по време на развода) и вуйчо ми

Здравей Ериа, прочетох историята ти и се варнах назад... и си спомних всичко, което аз преживях и все още не мога да забравя. Моята история е по напред в този форум (31 стр) и макар и за по-кратък период още не мога да я забравя. Радвам се, че след дългото ходене по мъките си се отарвала. Просто си представих аз как бях и аз колко пъти съм си мислела, че няма смъсъл да живея, че загубих всичко и нямам сили да продължа напред. Това са хора егоисти, без съвест и с големи комплекси. толкова болка ми причини, че изпитвам ужас като се сетя, че мога дори случайно да го срещна някаде. Веднъж го срещнах минлото лято (няколко месеца след като всичко свърши), краката ми се подкодиха, загубих ума и дума, не обялих и дума, имах чувството, че видях сатаната повярвай ми. В момента малко съм се свестила след всичко и се опитвам да не мисля за миналото въпреки, че понякога е неибежно.
На теб мога да ти пожелая същото - да гледаш напред, да се опитваш да не мислиш за всичко преживяно. Достатъчно си тарпяла да ти провалят живота, сега живей за себе си и за детето ти без да се съобразяваш с прищявките на ненормални психопати , защото тези хора са такива....нямам друго обяснение за поведението им...
Успех мила, много щастие и късмет ти желая от тук нататък

Домошното насилие е породено от агресия , а агресията е породена от комплекси .

Здравейте.

Имам приятелка с 3г дете, подложена на физически и психически тормоз от съпруга си.
Пуснах тема за съвет в "Семейни отношения" и ме насочиха към тази тема и още няколко от този подфорум.
Ще ви изчета, за да знам как да процедирам към нея и нейния проблем, без да й навличам проблеми.
Благодаря предварително, за всичко, което сте споделили!

Дам както казвам аз момичета бягайте от такива хора и внимавайте за следващи такива попадения.
Момичетата обичат лоши момчета и за това си патят от тях 

eria - 

Viktoria® - добре дошла, дано да намериш лек за твоята приятелка, макар че лека е: "Колкото по далече толкова по добре"

Viktoria®, тя защо търпи ?
Защо не бяга ? 

Потърсих съвет ето със тази тема. Ако желаеш, можеш да погледнеш. Описала съм цялата ситуация. От там ме насочиха към този подфорум.
Незнаех за вашата тема и тази нощ ви изчетох. Разплакахте ме, но пък ви се възхищавам как се борите!

Ще направя всичко възможно да покажа вашите истории на моята приятелка! Искам да разбере, че не е единствената на която се случва, че има и други и те се борят! Дано това да я вразуми.
Като страничен наблюдател съм поставена в много гадна позиция - въобще не знам кое е правилно и как да реагирам. Ако някой желае да ми даде съвет - може да пише в другата тема или на ЛС.


На всички вас - много кураж и много спокойствие за напред ви желая!

Аз също присъствам в тази тема, защото имам няколко приятелки с аналогични на посочените тук истории.
Нито една обаче не желае да напусне съпруга си .
Казвам не желаят, защото те наистина не желаят.
Оплакват се страдат , но си седят.
Ей това аз не мога да проумея. 

Виктория, и тук ти казвам- не изоставяй приятелката си.

Ето защо:
Цитирам  Уикипедия
И доста добре ги разбирам момичетата, защото и аз съм била в тази "схема", но накрая борбата за собствения си живот взема връх и напускаш "удобното гнездо", което е било затвор, но ти не си разбрала ...
Всичко е на психическа основа, ако са ти създали представа, че си нищо, че няма да се оправиш сама, че ти си никои доста често се случва това което си описала за приятелките ти 
Така че не се чуди ... Жертвите са "безсилни" и това може да направи насилника с тях да ги превърне в "парцал", с които да си бърше настроенията ...
Ако те нападне външен човек ти можеш да се оплачеш, но когато стане в семейството нещата стоят другояче като че ли ни е по удобно да чакаме в заслона, а не да се борим с живота ...
Някой жени може и така да завършат живота си без да се отърват от насилника ... но това е защото са с ниско самочувствие създадено от самите насилници за тяхна изгода.

Здравей,

В историята, която си описала, се споменават свекър и свекърва, а роднини приятелката ти има ли?
Има ли хора, които физически да и окажат помощ /освен теб/.
Аз също напуснах БНД още от родилния дом. Ако се бях върнала, това, което беше гадно отношение и психически тормоз, с примеси на физическо насилие /в зачатък, защото го е страх от нрава ми/, щеше да прерасне точно в това, което описваш.
Всъщност още не мога да се отърся от цялата история, макар че вече ми е по-спокойно. Но никога не бих подложила детето на това.
Опитай да говориш с нея и да се срещне с някой от хората, които се занимават с жени, претърпели насилие. тук има такива. Ще ти опишат механизма. нека специалисти да и обяснят, какво се случва с нея. И още нещо.  Много е хубаво, че те е грижа и не я изоставяй. на мен всички в момента са ми обърнали гръб, а с БНД си общуват. Но както казах, аз съм направена от твърда сплав. Има жени, които могат да се сринат от това, че всички са ги игнорирали.
Искрено се надявам историята да се развие по най-добрия за нея и детенцето начин. Аз, макар и в трудна ситуация в момента  никога не бих обърнала гръб на такъв човек и бих помогнала с каквото мога.
Успех!

М. Димовска - освен майка си и брат си нямаш ли други роднини?
С 50 лв. е трудно измъкването от такова семейство...
По добре е да съобщиш на полицията за брат си независимо, че е роден то с неговата агресия може да пострадаш и по сериозно  Тогава няма да има кои съвсем да ти помогне ...
Друг е въпроса не би ли се обърнала към баща си независимо че е насилник .. може би той ще успее да отклони агресията му от теб... (четох преди редакцията на поста)
Преди време гледах по ТВ за едно момиче което живееше с баща си, които бил агресивен към майката но с нея се отнасял много добре  Може и при теб да се получи така...знам ли?
Пробвай