ДВИЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАЙКИ 13

Мина Неделчева се възползваше от положението си на директор, каквото и да се заенсеше от дарители, потъваше .....децата ...........едно изпадаше в криза, мяташе се от моста, друго пред мен тръгваше с проституките, трето трошеше де що види, всички бяха с по4ти постоянна краста, ве4но болни.........спяха на мръзни дюшеци по земята - ох не ми се говори.
С чиста съвест мога да кажа, че благодарение на не4овешките усилия на някои хора от ДБМ, въпросната Мина си замина ( изписахме и вежди, ама ......, поне не вреди на децата), дойде нов директор - сегашния, и всичко тръгна на 360 градуса - ремонт на дома, адекватни и навременни грижи за децата, старание, желание децата да са добре - всичко.........
аз съм на мнение, че откакто там директор е Бойка, нито едно дете не е участвало в проституция, крадене и тн. Само и единсвтено 2 малки госпожици просеха, но виждам че леко полеко и на тва му се вижда края, защото децата сега си имат всичко, следят се изкъсо и варианта да миткат наляво надясно и да простя просто го няма.

Дано нещата вървят на добре там

Ето нещо интересно от днешния "Стандарт"

Повечето от приятелите ми в пансиона завършиха висше
Приютът ме направи човек
Облякох единствения си пуловер, за да отида при Емил Димитров, спомня си Митко Щерев


Митко Щерев е един от най-известните български композитори. Може би единственият, който е работил години наред с певци като Емил Димитров и Лили Иванова. Сътворил е някои най-големите им хитове. Създател и ръководител на група "Диана експрес", която през осемдесетте години бе една от водещите поп формации. Откривател на такива дарования като Васил Найденов, Илия Ангелов и други. Митко Щерев е написал музиката за няколко десетки кинопродукции. Обявен е за композитор №1 за филмова музика на ХХ век. Роден е в Ямбол. Четири от детските си години той прекарва в местния пансион за сираци и после още толкова в дома в Пловдив, където е изпратен да учи в музикалното училище. Обречени ли са децата от сиропиталищата, имат ли те бъдеще или самият Митко Щерев е само едно щастливо изключение? С тези въпроси "Стандарт" се обърна към големия композитор.
Тези дни Митко Щерев отбеляза 40 години от началoто на творческата си дейност с голям концерт във Варна- Г-н Щерев, всеки ден сме свидетели на трагедии в домовете за сираци. Деца умират, осакатени са и отровени. Вие сте били достатъчно дълго в подобни заведения. Изненадан ли сте от това, което става?
 - Близо осем години съм бил в пансион и мога само да направя сравнение с това, което е било тогава. Когато аз бях там, системата беше друга. Според мен грешка е да се търсят причините за всичките драми в пансионите само в хората, които работят там. Проблемът е по-скоро в ценностната система, която се наложи през годините на прехода.
 - Днес е прието всичко да се обяснява с две думи: държавата абдикира.
 - Моето лично мнение малко се различава. Смятам, че в медиите проблемът се преекспонира. Гърми се повече, отколкото трябва. Нужно е да потърсим причините там, където действително са. Ако изходим от това колко е средната заплата на българина и какви са проблемите на средностатистическия нашенец, тогава ще ни стане ясно, че не можем да искаме да имаме по-добри пансиони от тези в една Белгия например. Според мен журналистите търсят причините за всичко, което става, в неправилна посока. Например нека се запитаме защо един или двама педофили са пуснати на свобода след като престъпленията им са доказани? Детето е най-скъпото нещо и когато един човек е хванат, че се гаври с малолетен, той трябва да стои 15 години в затвора.
 - Какво си спомняте от времето в пансиона?
 - Тогава ценностната система бе друга. Всички ние вярвахме, че сме в пансиона за добро. И то така си беше. С излизането си повечето възпитаници ставаха достойни хора. В сиропиталището в Ямбол бяхме 22-ма души, 18 от тях завършиха висше образование. Същото бе и в Пловдив. Сега живеем във времето на свободната, неконтролируема телевизия. Децата гледат постоянно убийства, изнасилвания, побоища, секс. И логично, щом липсва дисциплина, мнозина да искат да избягат.
 - Сега за всичко оправданието се търси в липсата на пари. Това е може би причината да не се намират хора, които искат да работят в сиропиталищата. Колко бяха преподавателите в пансионите, в които сте били?
 - Може би колкото са и сега. Много от тях добре помня, въпреки че са минали близо петдесет години. Но пак искам да повторя. Ние вярвахме, че сме там заради нашето добро Затова следвахме съветите на нашите учители. Знаехме, че само така ще можем да успеем. Сега обаче е по-различно - както за преподавателите, така и за децата. Какво може да каже едно момче или момиче на 14 г., което е преживяло или видяло мутренския период? Тези деца изпадат в такава безнадеждност, че си казват - най-добре е да се продам и да взема 5 лв. По телевизията някой непрекъснато се съблича, мутри пият уиски, пушат пури и от време на време стават и набиват някой. Това е пример, който ни се натрапва.
 - Обясняваме всичко, което става сега, с времето. Времената са такива, казват.
 - Аз бях в пансиона в много бедни години. Тогава имаше приказка: забравих си часовника на пианото. Това беше шега, защото никой нямаше нито пиано, нито часовник. В пансиона тогава държавата ни осигуряваше всичко. Нищо не ни липсваше. Имаше книги, празници, условията, които ни осигуряваха там, бяха много по-хубави от тези, които можехме да имаме в семействата си, доколкото ги имахме. Затова смятахме, че сме на едно добро място. Живеехме с планове да завършим училище и да се развиваме, да вървим нагоре. Системата ни закриляше и това не мога да скрия, бе едно от добрите неща на тоталитаризма.
 - Кого бихте обвинили за днешната тъжна картина, която за съжаление няма никакви шансове да стане по-ведра?
 - Политиците са длъжници на обществото и на българските деца. Сигурно сме единствената държава, която за 15 г. не е построила един нов затвор
 За да стигне едно дете до пансиона, най-напред са виновни родителите му, които са го изоставили. Те не заслужават да имат деца. Ще се съглася и с това, което Мартин Захариев каза на президента на заключителния спектакъл на "Великолепната шесторка". Срамота е бедните хора да бъдат агитирани да пратят с SMS един лев, а държавата, която отчита 1,3 млрд. лева излишък, не може да отдели 50 млн. за домовете за сираци. Тези пари ще са напълно достатъчно нещата да се променят. А децата почувстват ли, че им се отделя достатъчно внимание, че за тях някой мисли, ще искат и ще могат да се докажат.
 - А вие как попаднахте в сиропиталището?
 - Баща ни дойде посред бял ден, много пиян, с една жена и ни изгони: майка и трите деца. Излязохме на квартира. За майка ми бе много трудно, не можеше да се справи и мен, като най-малък, ме пратиха в сиропиталището. Бях в четвърти клас. В пансиона за първи път видях акордеон и започнах да се уча да свиря. Сам. Решиха да пратят две деца в музикалната школа. Явихме се трима, бях много притеснен и не ме приеха. Продължих сам. После случайно ме чу един голям педагог - Христо Христов. Той стана първият ми учител.
 - Как отидохте в Музикалното училище в Пловдив?
 - След седми клас станах един от най-добрите акордеонисти в Ямбол. Една от моите преподавателки, която ми беше като майка, ме отведе на изпитите в Пловдив. Приеха ме. Живеех пак в пансиона. Съучениците ми бяха все от богати семейства. Веднъж едно момиче ни покани на гости. У тях за първи път видях килим. После започнах да свиря в заведения. Там ме видяха музикантите на Емил Димитров и ме поканиха. Отидох в лъскавата му вила, в която всичко бе суперлукс, с единственото си пуловерче.
 - В навечерието на отминалата Коледа направихте благотворителен концерт за децата от пансиона в Ямбол, в който сте израснали. Обещахте, че това е само началото.
 - Да, зарекъл съм се, докато съм жив, на всеки 20 декември да организирам такъв концерт. Ще направя нещо подобно и в Пловдив. С това искам да дам кураж на тези деца. Да им кажа, че след като аз съм успял, и те ще могат. Те не са втора категория. Втора категория са завистливите и лоши хора. Искам всичките тези деца да вярват, че имат бъдеще. Защото всеки човек е уникален. Само от него зависи да си намери мястото в живота.

АДМИРАЦИЙ 

 

някой има ли идея дали се гледа ТВ България извън реалити тайм?
изпуснах предаването с Гери

http://programata.bnt.bg/content/view/full/53377

ето тук ,но не е обновен сайта още

малко инфо от последните дни,4е нещо много се насъбра,но нямаме много време да пишем.
В4ера бяхме в Доганово и като изклю4им още нали4ните въшки по някои глави децата са добре и щастливи.

някои знаят,4е миналата седмица(на заседанието в Трън) инициирахме работна група за дома в Трън и днес бяхме на първата работна среща с ДАЗД,УНИЦЕФ и АСП...Обсъдихме доста неща и имаме план за действие във връзка с бъдещето на децата там.

в тази връзка търсим спешно място за едно 18 год.мом4е с леки психи4ески отклонения ,което да бъде настанено в защитено жилище.Оказа се ,4е жилищата не достигат,а такива за хора над 18 год.с проблеми май няма Много е спешно и ако някой има инфо за свободно място ,моля да ми се обади.

днес бяхме и на заседанието на Общ.съвет към Омбудсмана,където се обасъждаше децантрализацията.

 

благодарско

Вчера получихме голямо дарение от платове за чаршафи и пердета   Много весели, цветни десени, страхотни са 

Сега големият ни проблем е да намерим фирма или доброволци,които да ушият ,безвъзмездно тези красоти за децата от нуждаещите се домове

Ако някой може да ни помогне, ще сме безкрайно благодарни  

В Пловдив се обърнахме към Механотехникума и те се съгласиха да ни ушият 100 бройки безвъзмездно. Ще ги разпределим за Зелениково и Наречен.
Пиша ви го за идея, дали не можете да помолите училища в София с шивашки профили да ги ушият.

Момичета, ако искате мога да попитам в тукашната професионална гимназия по текстил и облекло 

Благодаря момичета за идеята,ще проверим как стоят нещата тука, а ако се наложи - ще помагате

Събрала съм малко детски и други дрешки.Може би днес ще ги занеса на ОВНЕ, искам обаче да ви питам, имате ли нужда от юргани?Имам 2 броя от тези които са пълни с вълна.

и при нас има такава гимназия - ще проверя дали ще се съгласят! Миленка, чудесна е идеята ти

Днес бях на "мартенски" рожден ден Рожденничките бяха 3 Ралица, Виктория и Стефчето! Чудесно се забавлявахме, имаше торта, балони, гости песни и танци. Много усмивки и светнали лица Следобяд пък, малките сладурковци бяха на театър, гледаха Червената шапчица. Добре са децата
Имат нужда от малко лекарства, но мисля, че Ели е  дала списъка.