Възпитание,култури,ценности

 
Аз не съм съгласна че родителите да са амбициозни за децата е само бг черта и че всички други си гледат живота. Не е хубаво да слагаме тази граница, защото не е вярно. Свят шарен, но е факт че до добрите училища къщите са по скъпи. Само заради училищата

Големият ми син не е такъв какъвто аз бях на неговата възраст, по-добра версия е в някои отношения, в други не толкова. Амбицията у мен смятам, че е развита от родителите ми. Искам да му я предам, а и на другите деца. Не виждам нищо лошо в това. Каква е алтернативата - да си минималист, да креташ криво ляво с постигнатото, дори това да е само 50% от това, което можеш?


Грешно? За кого? По кои критерии? Тук също често съм чувала, че учители твърдели не всички деца можели/трябвало да станат професори. Такова изказване в устата на учител намирам за изключително непрофесионално, не съм го чувала от учителите на сина ми слава богу. Нямам поглед върху всички сфери на живота, но в моята област със сигурност мога да кажа, че без всичките ми дипломи, нямаше да мога да си намеря работа дори в най-голямата криза, нямаше да ползвам куп облаги както 2но дългото майчинство, нямаше да имам възможност да имам и толкова деца, да ги гледам на спокойствие, да имам дома, за който съм мечтала и да пътувам по места, за които дори не съм и сънувала. Сега като го пиша се сещам, че и свекър ми говори така - той е професор   , роден е в едно много забутано място, село, до училищна възраст не е говорил и езика на страната си (руски). Та нищо лошо децата да имат такива примери, това амбицира.  Да попораснат още, ще си говорим и за този им дядо и за другите...

Между другото, синът ми точно днес се поинтересува дали продавачите взимали добри заплати и дали са по-добри от тези на учителите по математика (той засега такъв иска да стане), та си позволих да го "насоча" в по-правилната посока (от моя гледна точка разбира се  ).

Меги, по вси4ки критерии. все по_трудно се намира работа за хора с образование, дори понякога е в уЩърб. и при вси4ки положения, заплатата е пълна подигравка. а разните "ниско поставени" професии като бояджия, пло4каджия, водопровод4ик, ел. техник, козмети4ка, първо, винаги се търсят, к'вато и криза да има, второ, може да ба4ка 4астно, плаЩайки ниЩожни данъци (в тия сектори, поне едно 80% от доходите са на 4ерно).
Не знам какво визираШ под "правилната насока", дай пример, та да се разберем. 

Що се отнася до амбицията, със сигурност знам, 4е 4увството развито от родителите ми има обЩо по_скоро със страх и под4инение, отколкото с амбиция.

и да, смятам, 4е е по_добре да си минималист, отколкото роб на болни амбиции. стига да си Щастлив/удовлетворен от себе си, а това не е от неЩата, които високият стандард осигурява.

Моите наблюдения пък не са такива. Тук преди няколко години "вкарваха" програмисти от Нова Зеландия, Австралия (от БГ също  ) дори без висше, но със солиден опит, които печелеха фантастично  . Менажери, , научни работници, а и други специалисти, дори не на топ ниво също се търсят и вкарват от Германия като най-лесно и бързо. Тук на практика няма безработица, всеки може да печели добре, ако е учил повечко. Ако не - пак не умира от глад, но като касиер в супера взимаш най-ниската възможна заплата и се броиш.

Та това беше примера - учител по математика или продавач-касиер. Синчето ми е още малко да се замисля и избира сериозно, но сравнително рано трябва да се ориентира дали гимназия  (от 6кл, което отваря път към у-тет) или занаят-чиракуване. Та за това си говорихме - какво трябва да се учи напр. за учител и какво за продавач. Болни амбиции - не, но ако не се явиш на изпит за гимназия просто от мързел - това не го толерирам. Ако се явиш и не изкараш - ок, няма да умирам сега, обещавам  .

И да, за щастието става въпрос. Работата е че децата в 5-6кл още не знаят какви възможности имат откъм училища и понататъшно образование (то и аз не съм много в час още, но имам още малко време), нямат си и представа от всички възможни професии, та няма да го питам само какво иска, но и активно ще го съветвам, това ми е мисълта. Пък и трудно ще ме убеди някой, че ще е много щастлив с някоя рутинна работа като да седи на касата в супера напр.  на минимална заплата.

MegiX,
съгласна съм с теб, че родителите трябва да насочват малко или много децата. Оставам с впечталението, че при вас също от много рано трябва да се ориентират ( вид училище = бъдеща  професия). Та как може да се ориентира обективно и само едно дете на 12?

Това е вярно, но също е вярно, че човек може да смени професията си няколко пъти през живота си (все пак трудоспособната възраст е от 20 до 65 години... ) и тук това съвсем не е нещо необикновено. Винаги можеш да си доучиш необходимите гимназиални курсове, и да запишеш такива на университетско ниво. Да възпитаваш амбициозност може да е нож с две остриета. Аз лично имам доверие на детето ми че ще намери пътя си и не смятам да му се меся, а само да помагам, ако мога.

от време на време забравям къде си, после се 4удя как може да сме на един хвърлей място, а с толкова разли4ни ситуации.
без да подробни4а, доколкото са ми разказвали, Швейцарската реалност е много по_разли4на (ако ЩеШ и като ниво на заплатите на една и съЩа професия). тук безработица има, може да пе4ели добре, който има добри връзки, или е създал някакво положение преди 90_те години, или... е страШно, ама страШно амбциозен, дотолкова, та да забрави ли4ен живот и да стане маШина за правене на хартийки, които осигуряват стандарт, (видях си греШката горе  ) да, жалко, 4е няма време да му се насладиШ  .
на италианските у4ители май Ще им е по_изгодно (като пе4алба, де), да станат касиери в Швейцарско  , заЩото тук са една от най_ниско платените категории 
ако не бе работното време, което им позволява евентуалното упражняване на някаква втора работа на 4ерно (4астни уроци, или... бояджийски услуги  ), мисля 4е заплатата им е по4ти еднаква с тази на касиерите 

това само повод разли4ните възможности на у4ил много и у4ил достатъ4но.

инак, естествено и аз, като всеки родител, предпо4итам детето ми да се изу4и и да открие, 4е пътят му е в някаква много пе4елеЩа професия
оспорвам метода с прекалено култивиране на амбиция, както и (понеже такава беШЕ темата в на4алото) преобладаваЩото мнение, 4е това е български приоритет/манталитет.

разбиране, насър4аване, насо4ване ги предпо4итам пред възпитание на амбиция. но, естествено, може и да греШа.

пп. аз настояЩем бих се 4увствала Щастлива, ако можех да си позволя да съм на минимална заплата, бих на 4аса приела една рутинна работа. да изляза и да забравя, а не да си нося проблемите в къЩи, да се нервя с децата и понякога, да не спя ноЩно време. (с'а някой да не реШи, 4е съм с кой знае к'ва отговорна позиция )

 

Ама и при нас беше така. Точно в 6-7 кл. трябваше да решиш каква гимназия - езикова, математическа, техникум ли и това донякъде ти определяше понататъка пътя. Тук няма приемни изпити, трябва да имаш матура от гимназия. Е, можеш и по-късно да караш някакъв съкратен вид и да наваксаш, но се губи време и хвърляш 2ни усилия. Не рядко завършват на по 21г. по тази причина че се лутат. После и у-тета също може да го караш вечно  . Това с преквалификацията е така, но колкото си по-праволинeeн, толкова повече опит трупаш и напредваш в дадена професия. Е, ако знаеш веднага какво искаш, а не се чудиш и решиш да пробваш тук там. А курсовете вършат работа само като добавка към опит, иначе не мога да ги съпоставя със солидно образование.

Feiam, да, няма безработица, но не забравяй и че е доста по-скъп животът. Та с една минимална раб. заплата наистина едвам свързваш 2та края. Данъците, не са високи, но пък затова ако имаш семейство, всичко ти излиза доста скъпо.

Сега, аз амбициозността не я разбирам да се превърнеш на машина, т.е. не е същото като workaholic. Амбициозност е според мен да си взискателен към себе си, дисциплиниран, точен, за да можеш да постигнеш своите си цели и да си удовлетворен от това. А и винаги можеш да минеш на рутинна работа, ако не ти харесва креативната, ама обратно е по-трудно  .

Аз съм от тези, които уж искат да възпитават децата си да са амбицирани да постигнат повече... Но сега се сетих, как претърпях пълно фиаско в опита си да амбицирам сина ми да се бори - на първото си състезание по джудо.

Не знам дали защото беше малък, или не разбираше добре идеята на състезанието, но въобще не успях да го амбицирам да се опита поне да се противопостави на съперника си. Стоеше си там и само леко оказваше съпротива, но блееше нанякъде си, като че ли не той участва. Какво ли не се опитах да му обяснявам - напразно.
Накрая все пак спечели медал, нищо че беше последен, и това много му хареса, но пак недостатъчно, за да го мотивира да се бори повече на следващото състезание.

Така че, аз може много да искам да възпитам някои неща и да се опитвам, но никак не е сигурно, че детето ще възприеме нещата по същия начин.
По-скоро трябва да се следи от какво се интересува едно дете и да му се помогне, ако иска да се занимава с нещо - да се намери начин да се отговори на желанието му.

anita,
можеш да си смениш професията много пъти, но когато си на 14 и трябва да избереш профил, можеш да направиш огромни и фатални грешки. Много деца се ориентират сами към даден пакет предмети, а когато поотраснат и решат, че искат да учат нещо друго, се оказва, че са нямали даденият предмет в пакета и не могат да учат или трябва да загубят 1 година да наваксат.

Между впрочем, невероятно, но факт,  но след 6 седмици моето момче от класа започна да проявява типична балканска душевност ( като общувам с него и се чувства, без да има изказани думи от наша страна...).

Зависи как приемаш тази година, мисля че гледаш малко черно. Загубваш заплатата си, защото не можеш да работиш паралелно, или загубваш ценна година от кариерата си? Често човек е толкова мотивиран, че въобще не приема годината за загубена, знам го от опит. А и обикновено можеш да продължиш да работиш , тук поне е така. Ако пък не можеш и нямаш спестявания - получаваш стипендия + заем от държавата (става дума за Швеция, незнам как е другаде).
Много деца тук започват да работят директно след гимназията, затова и практически профили за добре платени професии са популярни, спестяват за да пътуват, опитват как е живота на различни места по света, и след няколко години, когато са се наситили и са решили какви искат да станат като пораснат започват да учат отново... Ех, де и аз да имах този шанс на младини...

Оптвам се да не гледам черно, но реалността е точно такава..От 2 години се занимавам с даване на разяснения за бъдещи студенти и съм се срещнала сигурно с над 1000. Много малко ( единични бройки) са тези, които са готови да учат 1 година липсващият предмет от пакета и след това да учат дадена специалност ( говоря за висше образование).

Моите наблюдения са, че младото поколение мисли по-много различен начин от моето поколение ( а не съм на 50  ). Голям процент искат, колкото се може по-бързо да завършат и да почнат да печелят пари ( дори 4 години им се виждат много, но това може и да е резултат от системата тук, защото един ученик прекарва средно 13-14 години от живота си на чина). 

Между впрочем, невероятно, но факт,  но след 6 седмици моето момче от класа започна да проявява типична балканска душевност ( като общувам с него и се чувства, без да има изказани думи от наша страна...).
[/quote]
Тарикатлък?

Сериозно - в какво се изразява въпросната душевност?

Тарикатлък?

Сериозно - в какво се изразява въпросната душевност?
[/quote]

Не, напротив....Ами, не мога да го опиша с думи. Опитвах се някак си да го формулирам, ама.....Не знам дали понякога не сте усещали, че влизате в стая с много народности и "надушвате"своята или тази, която е най-близо до вашата....Така е и с него....