Какво правите , найстина?Намирам се в ситуация, в която вече дори не мога да се разплача.След подути от плач очи; може би съм си изплакала сълзите вече.Не искам да разказвам цялата история- не изпитвам нужда да я споделям;просто се нуждая от съвети как да се справя със ситуция на безразличие към всичко, нежелание за каквото и да било и ако не беше детето, сигурно и смисълът на живота ми щеше да е свършил.Не знам дали ще ме разберете, но ако все пак успеете, ще съм ви благодарна за всичко, дори за отделеното ми време.
Виж целия пост
Какво правите , когато се чувствате безвъзвратно нещастни?
- Публикувана: 28 септ. 2007, 18:55 ч.
- Последно мнение: 29 септ. 2007, 17:47 ч.
# 1
28 септ. 2007, 19:06 ч.
Опитай се да промениш нещо в себе си - външен вид - коса,прическа.....
запиши се на някакъв курс, намери си някакви занимания, излизай.
В такива ситуации според мен не трябва човек да остава насаме с мислите си и да плаче ! Колкото и според някои това да е правилно.
Виж целия пост
запиши се на някакъв курс, намери си някакви занимания, излизай.
В такива ситуации според мен не трябва човек да остава насаме с мислите си и да плаче ! Колкото и според някои това да е правилно.
# 2
28 септ. 2007, 19:09 ч.
Сложи си червило и целуни огледалото.
Няма по-прекрасен човек от теб, знаеш.
Ако ти се плаче, поплачи, очите стават
много красиви след плач. После се погали.
После подпиши петицията за Могилино.
Но изгледай филма преди това. Ще ти светне,
че всъщност животът ти е повече от прекрасен!
Виж целия пост
Няма по-прекрасен човек от теб, знаеш.
Ако ти се плаче, поплачи, очите стават
много красиви след плач. После се погали.
После подпиши петицията за Могилино.
Но изгледай филма преди това. Ще ти светне,
че всъщност животът ти е повече от прекрасен!
# 3
28 септ. 2007, 19:13 ч.
какво правя - правя си план и си давам време
Иначе стоя далече от мъже пияници, женкари и побойници. Много помага.
Ако искаш дай подробности....
Виж целия пост
Иначе стоя далече от мъже пияници, женкари и побойници. Много помага.
Ако искаш дай подробности....
# 4
28 септ. 2007, 19:15 ч.
На няколкото пъти, когато съм се чувствала безизходно, отчаяно, безвъзвратно нещастна, се отдавах на нещастието си, изживявах си го и чаках да мине време. Помагаха ми и приятели. Наистина времето лекува. Поне в моите случаи. Сега понякога чак се чудя на някои от изживяванията ми.
Надявам се в твоя случай да не се касае за най-лошото. А за мен това е смъртта на скъп човек. Това не знам как бих го преживяла.
Дръж се за детенцето си. За момента то е единственото, което ще те извади от дупката. След време ще е по-леко. И животът пак ще има и друг смисъл. Пък и тук има много хора, които да те "изслушат" и да ти "кажат" нещо мило.
Виж целия пост
Надявам се в твоя случай да не се касае за най-лошото. А за мен това е смъртта на скъп човек. Това не знам как бих го преживяла.
Дръж се за детенцето си. За момента то е единственото, което ще те извади от дупката. След време ще е по-леко. И животът пак ще има и друг смисъл. Пък и тук има много хора, които да те "изслушат" и да ти "кажат" нещо мило.
# 5
28 септ. 2007, 19:20 ч.
Сипвам си по един(като за начало) Бейлис. В краен случай може и Мартини...
Виж целия пост
# 6
28 септ. 2007, 19:21 ч.
Така е. Или пък просто си помисли колко хора има, които наистина са сполетяни от трагедии и пак намират сили да продължат напред. Аз също изпадам в пропасти, но се убедих, че ако се страхуваш да споделиш с някой, ако не се обичаш и слаба, то само по-лошо става и може да си докараш наистина и физическо заболяване. Затова изживей мъката си, но с идеята, че винаги ще има утре и утрето ще е по-хубаво и слънчево. Имаш дете - достатъчна причина да си щастлива и да се чувстваш специална. То се нуждае от теб, от здрава и усмихната майка. Ако имаш нужда да споделиш нещо, винаги мога да те изслушам на ЛС. Прегръащм те. Не си сама.
Виж целия пост
# 7
28 септ. 2007, 19:30 ч.
Един хубав рев, един хубав сън и на сутринта съм като нова. 
Пробвай!
Ако не помогне, послушай Лиска!
Виж целия пост
Пробвай!
Ако не помогне, послушай Лиска!
# 8
28 септ. 2007, 19:52 ч.
Безвъзвратно нещастна се почувствах когато чух диагнозата на баща си.Ако случаят не е такъв при теб,дано не е,потърси опора в малките радости в ежедневието си.За всяка болка има билка.
Виж целия пост
# 9
28 септ. 2007, 20:05 ч.
И аz така правя, само че уиски, пускам си муzика, която да ми сговни настроението още повече (раzни песни свьрzани с някакви определени спомени) и почвам да рева...
не ми минава, но поне олеква
Ако е по_ дьльг периода на нещастието _ някак си го иzживявам, то само минава...
Отслабвам, ставам прекалено сериоzна...
... но сьм с гордо вдигната глава и се правя на непукистка...
... след време спирам да се правя
Потьрси смисьл в наглед обикновени неща..
прави нещо, което преди те е радвало...
ще иzлеzеш от дупката...
сьс сигурност
Виж целия пост
Сипвам си по един(като за начало) Бейлис. В краен случай може и Мартини...
И аz така правя, само че уиски, пускам си муzика, която да ми сговни настроението още повече (раzни песни свьрzани с някакви определени спомени) и почвам да рева...
не ми минава, но поне олеква
Ако е по_ дьльг периода на нещастието _ някак си го иzживявам, то само минава...
Отслабвам, ставам прекалено сериоzна...
... но сьм с гордо вдигната глава и се правя на непукистка...
... след време спирам да се правя
Потьрси смисьл в наглед обикновени неща..
прави нещо, което преди те е радвало...
ще иzлеzеш от дупката...
сьс сигурност
# 10
28 септ. 2007, 20:11 ч.
Сърцето ни така е устроено,4е да преживее всякъква мъка....
Трябва ти време....изстрадай си слу4ая,остави 4увствата в теб да бушуват...не подтискай мъката си...Попла4и си ако ти се пла4е!Ако ве4е не можеш да пла4еш...зна4и си преминала едно ниво на горе и си на път да пребориш проблема!Само ти си знаеш за какво става въпрос...за това с по то4ни съвети не можем да сме ти от полза!
И знай,4е винаги след дъжд изгрява слънце!
Прегърната и целуната си от мен! 
Изпращам ти 4астица от доброто си настроение!Персонално за теб!
И знай....няма на4ин да няма на4ин!
Виж целия пост
Трябва ти време....изстрадай си слу4ая,остави 4увствата в теб да бушуват...не подтискай мъката си...Попла4и си ако ти се пла4е!Ако ве4е не можеш да пла4еш...зна4и си преминала едно ниво на горе и си на път да пребориш проблема!Само ти си знаеш за какво става въпрос...за това с по то4ни съвети не можем да сме ти от полза!
И знай,4е винаги след дъжд изгрява слънце!
Прегърната и целуната си от мен!
Изпращам ти 4астица от доброто си настроение!Персонално за теб!
И знай....няма на4ин да няма на4ин!
# 11
28 септ. 2007, 20:14 ч.
хапвам си един шоколад,
взимам хубава книга,или гледам албума със снимките на децата
Виж целия пост
взимам хубава книга,или гледам албума със снимките на децата
# 12
28 септ. 2007, 20:52 ч.
И аз пиянствам.
Сипвам си, по възможност се усамотявам някъде и започвам да пия и рева с глас.
Гледам да няма никой до мен,за да не ме успокоява преди да съм готова за това. После търся приятели, за да споделя. Докато ми мине.
Надявам се да се оправиш по какъвто и да е начин
Виж целия пост
Сипвам си, по възможност се усамотявам някъде и започвам да пия и рева с глас.
Гледам да няма никой до мен,за да не ме успокоява преди да съм готова за това. После търся приятели, за да споделя. Докато ми мине.
Надявам се да се оправиш по какъвто и да е начин
# 13
28 септ. 2007, 20:59 ч.
В момента се чувствам така. Върнаха се стари сериозни проблеми. Натрупаха се и нови 
Какво правя - първо се вцепенявам за известно време, след това идва плачът, болката и самосъжалението. Накрая се мобилизирам и започвам да действам, да правя всичко възможно, за да изляза от ситуацията. Ако е нещо, върху което не мога да въздействам, гледам да не оставам сама - работя, обграждам се с приятни за мен хора и така...
Желая ти да намериш изход за себе си
Виж целия пост
Какво правя - първо се вцепенявам за известно време, след това идва плачът, болката и самосъжалението. Накрая се мобилизирам и започвам да действам, да правя всичко възможно, за да изляза от ситуацията. Ако е нещо, върху което не мога да въздействам, гледам да не оставам сама - работя, обграждам се с приятни за мен хора и така...
Желая ти да намериш изход за себе си
# 14
28 септ. 2007, 21:15 ч.
Щастието е в нас самите. Животът е създаден, за да се живее, а не за да размишляваме върху него. Не- размишляването не ни прави повърхностни. Отговарям така, защото го разбрах. И защото се борих и продължавам да се боря за своето щастие. Делия, преди няколко месеца и аз се чувствах по подобен начин. Много болка, много сълзи, много виждания в посоката " на никъде". Опора намерих в себе си, в разума и сърцето си. Защото знам, че съм силна, не веднъж съм го доказвала. Пиянстването не помага на проблема, на нищо не помага, което обаче не ми пречи да го правя, щом ми харесва. Което от своя страна също е начин да си малко по- добре поне за момента. В мигове на замаяност можеш да се преоткриеш, без да се излъжеш. Не винаги. Но става. Огледай се в себе си. Хората, които се опитват да ни наранят виждат своето отражение в нас. Било чрез действията ни или във визията. Което не означава, че ние сме такива, каквито ни описват, мъчейки се да ни наранят. Това е една грешна проекция, която недвусмислено говори за проблем у другия, а не у теб. Стискам ти палци! Бъди силна!
Виж целия пост
# 15
28 септ. 2007, 21:17 ч.
Всяка сутрин като станеш отиди пред огледалото и почни да му се хилиш. Насилвай се, хили му се поне 5 мин. След петата минута усмивката ти няма вече да бъде измъчена. Ще видиш ефекта след няколко дни.
Виж целия пост
# 16
28 септ. 2007, 23:02 ч.
Гледам звездите нощем и се моля на Господ.
П. П. В Библията има една мисъл, че настоящото нещастие винаги изглежда непреодолимо в момента, в който се случва и нищожно когато отмине...
Виж целия пост
П. П. В Библията има една мисъл, че настоящото нещастие винаги изглежда непреодолимо в момента, в който се случва и нищожно когато отмине...
# 17
28 септ. 2007, 23:09 ч.
Как се справи?
Виж целия пост
Безвъзвратно нещастна се почувствах когато чух диагнозата на баща си.Ако случаят не е такъв при теб,дано не е,потърси опора в малките радости в ежедневието си.За всяка болка има билка.
Как се справи?
# 18
28 септ. 2007, 23:20 ч.
Понякога олеква и когато споделиш. С близък приятел? Мисълта за нещо хубаво може да е началото. Каквото и да се е случило, имаш детето си, живота заедно с него, усмивката му.
Виж целия пост
# 19
28 септ. 2007, 23:52 ч.
Сипвам си питие и си взимам един голям шоколад, или си пускам любим филм - може и трите неща едновременно
Виж целия пост
# 21
28 септ. 2007, 23:59 ч.
Единственото нещо което може да ме накара да се чувствам безвъзвратно нещастна е или болест или нечия смърт, защото тогава съм безпомощна. В останалите случаи съм просто нещастна и се боря. Сълзи не са ми останали, единствено сърцето ме боли вече. Добре че поне то остана... Но наистина - когато имам много проблеми се амбицирам да ги реша. Това е.
Виж целия пост
# 22
29 септ. 2007, 00:07 ч.
Няма рецепта. Опитвам се да оправя проблема, иначе другото са временни решения 
Виж целия пост
# 23
29 септ. 2007, 00:14 ч.
Бия си един шут, образно казано и тръгвам да търся доказателства, че нищо не е безвъзвратно и от време на време си повтарям, че всичко това е сътворено от моята глава и моята е реалност под мой контрол. Това за моментните състояния на нещастие.
Когато съм губила близък страдам, плача и ми е мъчно и винаги ще е така.
Виж целия пост
Когато съм губила близък страдам, плача и ми е мъчно и винаги ще е така.
# 24
29 септ. 2007, 00:37 ч.
Виж целия пост
Сложи си червило и целуни огледалото.
Няма по-прекрасен човек от теб, знаеш.
Ако ти се плаче, поплачи, очите стават
много красиви след плач. После се погали.
После подпиши петицията за Могилино.
Но изгледай филма преди това. Ще ти светне,
че всъщност животът ти е повече от прекрасен!
Няма по-прекрасен човек от теб, знаеш.
Ако ти се плаче, поплачи, очите стават
много красиви след плач. После се погали.
После подпиши петицията за Могилино.
Но изгледай филма преди това. Ще ти светне,
че всъщност животът ти е повече от прекрасен!
# 25
29 септ. 2007, 00:45 ч.
Времето лекува миличка.Погледни се в огледалото и си кажи"ЩЕ СЕ СПРАВЯ" и след това виж колко добри момичета опитвайки се да ти помогнат се включват в темата ти.Всички те ще бъдат с теб -не си сама.
Виж целия пост
# 26
29 септ. 2007, 01:53 ч.
Няма безвъзвратно нещастен човек. За един - да му се забие трън в петата е нещастие. Да разбере за изневяра - нещастие. Някой да не хареса манджата - нещастие...
Най- лошото, което може да се случи е да изгубиш близък. Случи ми се , преживях. Сега пак съм щастлива. Въпрос на възприятие.
Иначе, за какъвто и вид нещастие да говорим - говорене му е майката. От съпруга, до непознатия барман в нЕкое задимено място.
Така или иначе, в крайна сметка, всички ще си говорим с Оня отгоре, така, че гледай по-ведро на нещата. "Безвъзвратно" е безсмислен израз за земните емоции.
Виж целия пост
Най- лошото, което може да се случи е да изгубиш близък. Случи ми се , преживях. Сега пак съм щастлива. Въпрос на възприятие.
Иначе, за какъвто и вид нещастие да говорим - говорене му е майката. От съпруга, до непознатия барман в нЕкое задимено място.
Така или иначе, в крайна сметка, всички ще си говорим с Оня отгоре, така, че гледай по-ведро на нещата. "Безвъзвратно" е безсмислен израз за земните емоции.
# 27
29 септ. 2007, 02:13 ч.
Ако имаш рецепта за това всички щяхме да се справяме веднага с нещастието. Била съм в подобна ситуация, два пъти даже...не знам как оцелях, даже и не подозирах колко болка може да понесе човек. С времето минава или поне се забутва някъде дълбоко и ти става по-леко...Мда, и безвъзратно нещастен човек наистина няма. А, това да се начервиш, да си направиш прическа, да целуваш огледалото и т.н едва ли ще помогне.
Виж целия пост
# 28
29 септ. 2007, 02:51 ч.
Спя, разсейвам се с най-различни неща, трудно е, но наистина времето лекува.Не ти минава, но ти става по-леко и можеш пак да се чувстваш щастлив както преди.. В същност може би подтиска, а не лекува- не знам. Поговори с близки хора, които те разбират, това помага. Имаш подкрепата НИ
Виж целия пост
# 29
29 септ. 2007, 09:30 ч.
Смятам психиката си за доста разклатена. Изключително емоционална съм....даже...свръх емоционалнаи изпитвам панически страх и ужас от болести или..........Понякога мисля, че ако ме сполетинякое нещастие ( преди мислех, че ще се самоубия), сега го има детенцето ми, и мисля, че ще изпадна в някоя дупка от която излизане няма и ще полудея. Възхищавам се на всички като вас - силни и умеещи да се справят и да приемат всичко. Ужасно се страхувам, а е неизбежно някой ден ...........
Виж целия пост
# 30
29 септ. 2007, 10:22 ч.
И ти ще се почувстваш силна, когато всичко отмине и го преживееш. И ще можеш да даваш съвети като всички нас - от страна на вече минала и излязла от дупката. Дай си време.
Виж целия пост
# 31
29 септ. 2007, 11:54 ч.
Както всеки първото нещо е плачът-той някак промива душата.
След това започвам да обмислям ситуацията,да правя план за разрешаването на проблема.
На мен лично най-много ми помага,когато поговоря с някой,винаги е по добре да споделиш проблема отколкото да го затвориш в теб-така само утежняваш положението.
Това е от мен,дано успееш да го преодолееш.Само ти се познаваш най-добре и знаеш кое ще е най-добре за теб самата.УСПЕХ
Виж целия пост
След това започвам да обмислям ситуацията,да правя план за разрешаването на проблема.
На мен лично най-много ми помага,когато поговоря с някой,винаги е по добре да споделиш проблема отколкото да го затвориш в теб-така само утежняваш положението.
Това е от мен,дано успееш да го преодолееш.Само ти се познаваш най-добре и знаеш кое ще е най-добре за теб самата.УСПЕХ
# 32
29 септ. 2007, 16:49 ч.
Безвъзвратно нещастна се чувствах само веднъж-когато загубих майка си
По принцип рядко ми се случва да потъна...когато обаче се "смръцафръцам" започвам да пазарувам-блузки и чанти предимно. Влизам в някоя книжарница и излизам с поредния "празноглав", лековат, но пък разтоварващ чиклит!
Виж целия пост
По принцип рядко ми се случва да потъна...когато обаче се "смръцафръцам" започвам да пазарувам-блузки и чанти предимно. Влизам в някоя книжарница и излизам с поредния "празноглав", лековат, но пък разтоварващ чиклит!
# 33
29 септ. 2007, 17:29 ч.
Когато се чувствам нещастна , много или малко , си поплаквам , плача винаги помага! Някак избистря съзнанието и когато 'излееш' болката виждаш по-ясно нещата!
Виж целия пост
# 34
29 септ. 2007, 17:38 ч.
Не се чувствам безвъзвратно нещастна, когато нещо ми е кофти гледам да се оплача, после забравям - така няма време да се натрупа, и материал няма. Е, сега, винаги има какво да ме направи нещастна, но дано не ми се случват такива неща, засега не съм имала такъв момент, че да ми се налага да мисля как да изляза от него.
Виж целия пост
# 35
29 септ. 2007, 17:47 ч.
Скривам се. Удрям един здрав рев, в който се самосъжалявам и се вайкам (Как пък все на мен? Защо! Защо! и пр.). Толкова ми става жал за мен, че се ядосвам. Побеснявам чак. 
Това ми дава сили да се изправя. От проклетия, значи.
Следва разумно приемане на фактите. Какво мога мога да променя? Как точно? Какво не мога да променя. Как да го приема.
После действам. Приемам и променям.
И ей ме на, продължавам.
Виж целия пост
Това ми дава сили да се изправя. От проклетия, значи.
Следва разумно приемане на фактите. Какво мога мога да променя? Как точно? Какво не мога да променя. Как да го приема.
После действам. Приемам и променям.
И ей ме на, продължавам.
Препоръчани теми