Как преодолявате страха отностно децата ви?

  • 1 947
  • 46
4 окт. 2007, 22:13 ч.
Вече сме на годинка, а аз продължавам да изпитвам страх, да не би да и се случи нещо, знам че всъщност винаги ще се притеснявам , но понякога ме обзема паника и си мисля дали изобщо съм добра майка и гледам ли си правилно дететото.например от тези алергии,постоянно се вглеждам дали не  се е обринала , подула, и т.н. .
още за куп неща и постоянно чета и питам , но някак ,пак не съм напълно сигурна дали всичко е както трябва.Някой успял ли е да се успокои и изобщо имали рецепта за това? smile3506
Виж целия пост
# 1 4 окт. 2007, 22:24 ч.
Няма рецепта....и по- лошо ще става! Whistling
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!" Wink
Виж целия пост
# 2 4 окт. 2007, 22:32 ч.
Цитат на: Руска в чт, 04 окт 2007, 22:24
Няма рецепта....и по- лошо ще става! Whistling
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!" Wink
Много си права, Руска!  Peace
Виж целия пост
# 3 4 окт. 2007, 22:37 ч.
Цитат на: Руска в чт, 04 окт 2007, 22:24
Няма рецепта....и по- лошо ще става! Whistling
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!" Wink

..... а да ти се случва това, което жена ти си мисли!'  Laughing
Виж целия пост
# 4 4 окт. 2007, 22:42 ч.
Така е, с всеки ден става по-лошо, докато е малко и ти е пред очите пак се понася, а после ...  ooooh!
Виж целия пост
# 5 4 окт. 2007, 22:52 ч.
Страховете ми стават все по-големи, а фантазията ми е способна да разиграе наистина ужасни сценарии. Колкото по-голямо става детето ми, толкова повече нови страхове се появяват.
Виж целия пост
# 6 4 окт. 2007, 22:53 ч.
Оф и мен все ме налягат едни мисли...
Понякога си мисля че ще се побъркам от притеснение
Виж целия пост
# 7 4 окт. 2007, 22:56 ч.
ооо аз сега едвам издържам 10 дена ,за да ме видят на ехограф,пък като се роди съвсем ще се побъркам сигурно.
Виж целия пост
# 8 4 окт. 2007, 23:00 ч.
Не си сама мила и аз съм така.Понякога дори имам чувството, че  се побърквам и се ядосвам на себе си затова!
Виж целия пост
# 9 4 окт. 2007, 23:05 ч.
Колкото повече порасват децата, толкова по-големи стават страховете ми.
Сега страха ми за малкия е да не падне, да не се удари, да не настине.
С големия е да не се сбие с някое дете, после ще ме е страх да го пусна сам до магазина, после да не се влияе от лоши приятели.....
Виж целия пост
# 10 4 окт. 2007, 23:06 ч.
Не че не се страхувам за детето си,но не се вглеждам във всяка пъпчица дали не е алергия.
То е хубаво че постоянно четеш и питаш,но ако след всяка статия за болест,започваш да си мислиш че точно твоето дете ще се разболее и почнеш да го оглеждаш и да търсиш симптоми,по-добре намали четенето.
Виж целия пост
# 11 4 окт. 2007, 23:31 ч.
Не го преодолявам  Rolling Eyes
Не искам да те тревожа, но с порастването на детето, страхът не намалява, просто се видоизменя...
Виж целия пост
# 12 4 окт. 2007, 23:34 ч.
Страх ме е, когато оставям детето си на други хора (освен на майка ми, с нея сьм спокойна)... някак им нямам доверие, че ще се погрижат zа него, както аz бих могла...

не сьм го преодоляла... zатова zвьня постоянно и питам как са и какво правят...
Виж целия пост
# 13 4 окт. 2007, 23:50 ч.
Ако се страхуваш прекалено, забравяш да му се радваш.
Второто ми дете се роди с дефект на небцето, съпроводен с къса юздичка и имаше проблеми с дишането, а да се храни не можеше и му наливахме млякото със сонда в стомахчето, а той повръщаше на фонтан... Беше от по-тежките случаи, прочетох, че такива деца често не оцеляват...
Отначало си изкарвах акъла на всяко повръщане... После си казах - той толкова пъти се пребори, че всеки нов ден е спечелен, всеки нов ден е подарък... И някак си спрях да се страхувам, а гледах да му се радвам колкото може повече. Сега е успешно опериран и вече се  храни и диша спокойно.
Те са малки юнаци, нашите дечица. И ако прекалено се страхуваме, ще им навредим.
Трябва да ги учим и да ги оставим да се справят Simple Smile
Виж целия пост
# 14 5 окт. 2007, 06:17 ч.
и аз се притеснявам, но все се опитвам да си налагам да мисля позитивно. Никога няма да спрем да се притесняваме, но от много... глава боли. Има и една приказка... не мисли лошо за да не ти дойде до главата. Котаго стане проблем се мобилизираме и се справяме. През останалото време се старая да не мисля какво може да се случи.
Виж целия пост
# 15 5 окт. 2007, 07:40 ч.
Колкото повече расте детето, толкова повече стават опасностите. Такива хреми и пъпчици - направо стават смешни. Радвай се на детето и не обръщай много внимание.
Виж целия пост
# 16 5 окт. 2007, 08:18 ч.
Ох и аз съм от групата на страхуващите се и представящи си какви ли не ужасии.. Моите вече са големички, но още не съм преодоляла този страх. Опитвам се да не мисля лоши неща, но не става. Добре, че мъжа ми като ме види, че пак нещо съм "психясала" ми се кара и аз се опитвам да мисля за друго.
Виж целия пост
# 17 5 окт. 2007, 08:53 ч.
Както са ти казали момичетата винаги ще се страхуващ за детето си, ако ще и на 100 години е. Просто недей да се вдълбочаваш и се радвай на прекрасните ви моменти. Laughing
Виж целия пост
# 18 5 окт. 2007, 08:59 ч.
Няма лек за тая робота!!Много е гадно. Вместо да му се радваме , ние само се шашкаме и си мислим .Ами ако това , Ами ако онова. Направо да ти побелеят косите. Май това е най - трудното при това да си родител. Такива черни мисли ми минават понякога, че ме заболя ръката да 'чукам на дърво'. Но това е да обичаш и да си загрижен. Само дано не стана от ония майки дето не дават нищо на децата си от страх да не стане нещо Thinking
Виж целия пост
# 19 5 окт. 2007, 09:00 ч.
Цитат на: Руска в чт, 04 окт 2007, 22:24
Няма рецепта....и по- лошо ще става! Whistling
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!" Wink
Peace
Виж целия пост
# 20 5 окт. 2007, 09:26 ч.
Не го преодолявам и не мисля,че някога ще го преодолея.
Трябва да си абсолютен непукист,за да го преодолееш.Няма майка,която да не се притеснява за децата си.
Мамите са прави-колкото по-големи стават децата,толкова страховете ни са по-големи Peace
Виж целия пост
# 21 5 окт. 2007, 09:52 ч.
Нали точно заради страховете си майките и бабите ни са досадни.
И ние с годините май натам вървим, неизбежно... от любов
Виж целия пост
# 22 5 окт. 2007, 10:39 ч.
Сигурно няма човек който да не се тревожи за онзи когото обича.Сега разбираме и майките си още по-добре.Аз лично се тревожа когато има конкретна причина за това.Не си фантазирам,не си развивам сценарии ,не се вглеждам до лудост в нещо което го няма и се радвам на всеки един страхотен ден откакто имам това съкровище.
Виж целия пост
# 23 5 окт. 2007, 10:52 ч.
Прави са мамите. Колкото е по-голямо детето толкова по- големи са тревогите . Моята дъщеря е на 13г и все ми се смее ,че се тревожа за нея. За мен е още малко дете. Може би се вманиачавам ,но такава съм си.
Виж целия пост
# 24 5 окт. 2007, 10:54 ч.
Хората са го казали: "Малки деца - малки грижи, големи деца - големи грижи". Тъй че едва ли ще се отърсиш от това чувство.
Мисля, че това е генетично заложено у всяка една майка.
Виж целия пост
# 25 5 окт. 2007, 11:37 ч.
Цитат на: Руска в чт, 04 окт 2007, 22:24
Няма рецепта....и по- лошо ще става! Whistling
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!" Wink
Виж целия пост
# 26 5 окт. 2007, 11:41 ч.
Цитат на: ceceyy в чт, 04 окт 2007, 22:13
Вече сме на годинка, а аз продължавам да изпитвам страх, да не би да и се случи нещо, знам че всъщност винаги ще се притеснявам , но понякога ме обзема паника и си мисля дали изобщо съм добра майка и гледам ли си правилно дететото.например от тези алергии,постоянно се вглеждам дали не  се е обринала , подула, и т.н. .
още за куп неща и постоянно чета и питам , но някак ,пак не съм напълно сигурна дали всичко е както трябва.Някой успял ли е да се успокои и изобщо имали рецепта за това? smile3506

Ами не го преодолявам. Притъпявам го, доколкото мога.
Виж целия пост
# 27 5 окт. 2007, 11:52 ч.
Няма преодоляване! С всеки изминал ден фантазията ми става все по-голяма и по-голяма, чак аз се плаша от себе си и не смея да споделя с никой какви неща са ми в главата!
Виж целия пост
# 28 5 окт. 2007, 13:56 ч.
От тази тема някак си ми "олекна". Тъй като и моето съзнание развива какви ли не ужасяващи сценарии, от които дори на Хичкок биха му настръхнали косите, сега, когато знам, че и много други мами са като мен, се чувствам по-добре.
Виж целия пост
# 29 5 окт. 2007, 13:57 ч.
Цитат на: Руска в чт, 04 окт 2007, 22:24
Няма рецепта....и по- лошо ще става! Whistling
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!" Wink

 Peace
Виж целия пост
# 30 5 окт. 2007, 13:59 ч.
Цитат на: dennis в пт, 05 окт 2007, 10:39
Сигурно няма човек който да не се тревожи за онзи когото обича.Сега разбираме и майките си още по-добре.Аз лично се тревожа когато има конкретна причина за това.Не си фантазирам,не си развивам сценарии ,не се вглеждам до лудост в нещо което го няма и се радвам на всеки един страхотен ден откакто имам това съкровище.
Peace
Виж целия пост
# 31 5 окт. 2007, 14:02 ч.
Не съм го преодоляла и едва ли ще го направя някога..
Виж целия пост
# 32 5 окт. 2007, 20:20 ч.
Цитат на: bubaranski в пт, 05 окт 2007, 13:56
От тази тема някак си ми "олекна". Тъй като и моето съзнание развива какви ли не ужасяващи сценарии, от които дори на Хичкок биха му настръхнали косите, сега, когато знам, че и много други мами са като мен, се чувствам по-добре.
И аз така. Имам си развинтено въображение откакто се помня и ми харесваше, а сега не мога да го понасям. Ей така, ни в клин, ни в ръкав започвам да мисля разни ужасии и най-лошото да си ги представям. Винаги си казвам онази поговорка, която Руска спомена, но малко по-различна "Да не ти се случва това, което близките ти мислят". Лошото е, че и майка ми подклажда въображението ми с нейните теории взети от вестниците Доктор, Лечител и т.н. Направо ми идва понякога да й забраня да идва. Добре, че е мъжа ми да ми върне здравия разум.
Виж целия пост
# 33 5 окт. 2007, 21:22 ч.
И аз имам същия проблем.Лошото е , че в един момент тия паники притеснения понякога водят до така нареченото майчино обсебване(аз така си го наричам).Нали гледам свекървата, постояно звъни на синовете си и ги притеснява с въпроси "Къде си" ,"Кога ще си дойдеш", "Добре ли се облече", "Да не тръгнеш гладен", а те са големи мъже,а то с годините тази топка от притеснение да не се случи нещо превръща тия въпроси до някъде в гаден навик .И до сега приятелите на мъжа ми го подиграват, за това че майка му постоянно го обрижва(макар и ненужно, шото си има жена която добре се грижи за него newsm78).
Аз за моето детенце постояно съм на пружина.Все ми се щурат разни глупости из главата, а не трябва така, щото детенцето си е добре и не му трябва изтерясала майка дето само глупости са и из  капуцината.Ами като порасне.....?
Виж целия пост
# 34 5 окт. 2007, 21:27 ч.
Не мога да го преодолея този страх.. SadНе знам дали въобще може да бъде преодолян.
А все се сърдех на майка ми,когато ме питаше кога,къде,с кого и докога отивам... Wink
Виж целия пост
# 35 6 окт. 2007, 13:09 ч.
аз съм от групата на параноичките, такъв страх,мисли и фантазии.... чак не мога да спя понякога, но се опитвам да живея с това
Виж целия пост
# 36 6 окт. 2007, 18:10 ч.
Немога да го преодолея даже се задълбочава - с първото ми дете вече 13 годишна госпожица имах по-малко страхове , но знаех по-малко неща за живота въобще. Сега с второто е доста по-тежко - изпадам в паника за дреболии  newsm45 направо ужас.
Този страх ми попречи и  толкова време да не се решавам за второ дете.
Виж целия пост
# 37 6 окт. 2007, 18:14 ч.
Гедам да мисля положително,не мога да живея в стрес постоянно, все пак са деца!
Виж целия пост
# 38 6 окт. 2007, 19:23 ч.
Не ща да те обезкуражавам, но моите деца са на 22 и 19 години - и докато не се приберат вечер, все ми е свито сърцето...
Виж целия пост
# 39 6 окт. 2007, 20:06 ч.
Цитат на: Руска в чт, 04 окт 2007, 22:24
Няма рецепта....и по- лошо ще става! Whistling
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!" Wink

Точно това мислех да напиша.

И друга приказка:" Малко дете- малки ядове, голямо дете- големи ядове."
Колкото повече растат, толкова повече ще ги мислим и претесняваме за тях. Сега докато са по- малки децата и са все до нас, по- можем да ги контролираме, но като започнат училище и излизане без нас, не ми се мисли какво ще е.
Виж целия пост
# 40 6 окт. 2007, 20:32 ч.
Винаги се притеснявам за децата...(сега са мънички и съм постоянно след тях...а когато пораснат... ooooh!  може и тайничко да ги проследявам когато излизат. Crazy

Не мисля ,че някога това ще го преодолея.
Виж целия пост
# 41 6 окт. 2007, 21:17 ч.
Хората правилно са казали не е лесно да си майка.
Виж целия пост
# 42 6 окт. 2007, 21:22 ч.
олеее болното ми място такава параноичка съм че през час ставам да гледам какво е положението в кошарата щото въображението ми е като на холивудски режисьор  ooooh!
Виж целия пост
# 43 6 окт. 2007, 21:24 ч.
Не мисля че можем да го преодолеем напълно,но е добре да опитваме да мислим само позитивно,че нищо от това което развиват фантазиите ни не би могло да се случи.Вярно е че да си майка не е лесно,но всяка от нас би могла да потвърди,че е неописуемо прекрасно.
Виж целия пост
# 44 6 окт. 2007, 21:33 ч.
Цитат на: Руска в чт, 04 окт 2007, 22:24
Няма рецепта....и по- лошо ще става! Whistling
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!" Wink

Много добре казано Peace
Непрекъснато изпитвам страхове за децата си.Минават ужасни мисли през главата....
Ето, батковците са на 22г. и на 19г. но продължавам непрекъснато да ги мисля и знам, че ще е така докато съм жива!
Виж целия пост
# 45 6 окт. 2007, 22:15 ч.
Цитат на: PresiN в пт, 05 окт 2007, 08:53
Както са ти казали момичетата винаги ще се страхуващ за детето си, ако ще и на 100 години е. Просто недей да се вдълбочаваш и се радвай на прекрасните ви моменти. Laughing

 Peace Наистина с възраста срава все по-трудно... мъжа ми е голям шубелия (щерката му е пъво детенце) но няма нищо против моите методи и игрите с баткото... но стаха като цяло е птресаващо нещо... в 3 ти кл.сина ми ходеше на занималня след училище - монаваше прз голям булевард за да отиде до там.... ( на сфетофар  -рзабира се )  но всеки ден към 13 ч.   Shocked  се молех " дано всичко да е наред" и се връщаше  към 17.30 - по тъмно. Пак по същия път....А аз по цял ден  на работа Sick И винаги ще ги мися наисина докато са живи   bouquet
Виж целия пост
# 46 7 окт. 2007, 11:38 ч.
Цитат на: Дими в сб, 06 окт 2007, 20:32
Винаги се притеснявам за децата...(сега са мънички и съм постоянно след тях...а когато пораснат... ooooh!  може и тайничко да ги проследявам когато излизат. Crazy

Не мисля ,че някога това ще го преодолея.
Никога няма да го преодолея.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,

Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата