ХИПОКАМПАЛНА СКЛЕРОЗА

 За близо 2г. открих какви ли не теории относно хипокампуса и неговата функция свързана с паметта!
Ето още нещо интересно и наистина ще е добре да се получава така ,но кой може да каже ,кое ще ни е нужно да се запомни!

http://www.bgben.co.uk/newsdetails.asp?nw=2650

Загубата на паметта зависи от големината на мозъка

Пиячите и пушачите са по-застрашени от алцхаймер

От аутопсии учените знаят, че някои хора умират с остър ум и отлична памет, но техният мозък е покрит с плаки и изглежда като да е страдал от болестта на Алцхаймер. Но ново изследване показва, че мозъкът на тези хора е с по-голяма част, наречена хипокампус (hippocampus). Изследователите представиха проучването си по време на 60-ата годишна среща на Американската академия по неврология в Чикаго.
Именно този по-голям хипокампус може да предпази мозъка от промени, които водят до деменция и алцхаймер, коментира авторът на изследването д-р Дениз Ертен-Лион от орегонския здравен и научен университет в Портланд. Надяваме се именно това наше откритие да помогне на невролозите да разработят стратегия за провеждaне на дейности, които да предпазват от алцхаймер, допълва д-р Ертен-Лион.

Хората, които прекалено много пият алкохол и пушат цигари, стават по-често жертви на алцхаймер. Тези резултати са много важни за медицината, тъй като може до с около 5 години да бъдат отдалечени първите прояви на болестта и така почти наполовина да бъде намален броят на пациентите, жертва на чумата на третата възраст, коментира д-р Ранжан Дуара от медицинския център Маунт Синай в Маями Бийч, щата Флорида. В наблюдението са били включени 938 души над 60 г. Всички те са били с възможно или вероятно заболяване от алцхаймер. Учените събрали информация от семействата на пациентите дали те са пиели, пушели и дали са носители на варианта на гена APOE ?4, който увеличава риска от този вид деменция. Над 7% от изследваните пациенти били пиячи (по над 2 питиета дневно) на младини, а 20% - изпушвали по над 1 пакет цигари. Около 27% от наблюдаваните пациенти били носители APOE ?4-вариант.
Консумиралите големи количества алкохол, развили алцхаймер 4.8 години по-рано от тези, които седмично изпивали по 2 до 3 питиета.
Заклетите пушачи развили 2.3 години по-рано болестта, отколкото непушачите.
Носителите на APOE ?4 развили около 3 години по-рано болестта, отколкото хората, които нямат такъв ген.
Хората, които имат трите рискови фактора заедно, станали жертви на алцхаймер 8.5 години по-рано от хората, при които и трите отсъстват.
При 17 души, при които са открити и трите рискови фактора, диагнозата е поставена на 68.5-годишна възраст, а при 374 души, които нямат нито един от рисковите фактори - на над 70 г.

Здравейте,тъй като ни предстои да завършим училище и да навлезем ,така да се каже в живота,съм притеснена ,как ще се справим с умственото натоварване!
Тук намерих неща ,които надявам се не се отнасят само за големи ученици - студенти ,но и при по-малки ,ако има кой да приложи тези методи ще има до някъде резултат!

http://bg.scips.eu/challenges/Memory.html

Сънната апнея в детска възраст може да увреди мозъчната дейност

Група учени от Балтимор са провели изследване, резултатите от което показват, че при деца, страдащи от сънна апнея е завишен рискът от увреждане на мозъка и мозъчната дейност. Сънната апнея е състояние по време на сън, при което дишането спира за кратки, но  чести периоди от време.
Лекарите, провели проучва твърдят, че резултатите от него трябва да засилят вниманието на родителите към сънната апнея в детска възраст. Този здравословен проблем не трябва да се пренебрегва, тъй ако остане недиагностициран или нелекуван на време може да доведе до увреда на мозъка.
Учените, направили изследването, са наблюдавали промени в области на мозъка, отговорни за когнитивните функции на мозъка, паметта, концентрацията и вниманието.
В периода на изследването, била наблюдавана малка група от деца, 19 от които били с умерена и тежка сънна апнея и 12 били здрави.
Нарушения в паметта, вниманието и по-нисък коефицент на интелигентност били установени в по-голям процент при деца страдащи от сънна апнея, в сравнение със здравите.
Били проведени и изследвания с ядрено-магнитния резонанс, които категорично показали, значителни промени в хипокампа и десния челен дял на мозъчната кора.
При децата с апнеб били установени и промени в съотношението между N-ацетил аспартат, креатин и холин. Лекарите са категорични, че тези данни показват увреждане в структурата и в дейността на сивото вещество.
Учените  все още не са тегорични, че увреждането на мозъка е в резултат от сънната апнея. Получените резултати обаче показват пряка връзка между промените в мозъка и когнитивните функции.
Според специалисти е необходимо провеждането на повече и по-задълбочени изследвания, които да покажат зависимостта между сънните нарушения и мозъчната функция. Допълнителните проучвания ще покажат и дали ранното лечение на сънната апнея ще премахне и паметовите смущения.
Най-честата причина за сънна апнея при децата се уголемените сливици, затрудняващи дишането през нощтта. Начин за лечението им е или палното им премахване (тонзилектомия), или носенето на специална маска по време на сън, осигуряваща проходимост на дихателните пътища.
 

 
 

Този материал е научен ,но за мен е интересен!

http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/naukata13.pdf

rafalina,здравей!
Тъкмо преди 2 дни разбрахме ,че диагнозата ни  хипокампална склероза не е вярна ,но си казах ,че ще продължа да подържам темата с материали ,тъй като вече 2г. живея с тази диагноза и тя е причината да  открия истината за детето си!
Ако се регистрираш ,мога да ти изпратя на лични скайп ,телефон ,каквото желаеш,на никой не съм отказвала контакт!

blagodaria, az se registrirah tuka, i chakam da se svarzem! Mnogo se radvam che ne se e okazalo tova!!!!!:)

Накратко за паметта


Въпреки че науката продължава да ни дава все по-дълбок поглед по въпроса за паметта, по-голямата част от процеса на запаметяване и възпроизвеждане на запаметеното остава загадка. Изследователите считат паметта за процес и когато си спомняме нещо, ние всъщност реконструираме събитието по части от информацията, съхранени в мозъка. Мистерията обаче е - какво предизвиква тази реконструкция?
 
В миналото се е смятало, че цялата памет се намира в мозъка. Газанига (1988) обаче смята, че паметта се съхранява в нервната система, така че всяка мисъл, която мине "през ума ни" се чувства с цялото тяло, понеже химиорецепторите се намират в клетки по цялото тяло. Когато възникнат химически реакции в мозъчната кора, информацията се разпространява в цялото тяло чрез химотаксис, процес, който позволява на клетките да комуникират чрез "радар" или да се придвижват чрез кръвната плазма или церебралната течност. В някои екстремни случаи тялото съхранява изключително болезнени спомени в мускулната тъкан, така че травмата се спестява на съзнанието. Така когато човекът бъде подложен на масаж и мускулите бъдат стимулирани, паметта може да се активира отново, реконструирайки събитието и потиснатите емоции. Друг пример за паметта на човешките тъкани са честите оплаквания за чужди спомени, които се предават чрез имплантирани органи.
 
Характеристики на паметта

- сензитивност - ние запаметяваме чрез нашите пет сетива. Колкото повече сетива включваме в процеса на запаметяване, толкова по-лесно ще ни е да извикаме после този спомен.
- интензитет - когато нещо е много смешно, абсурдно, страшно, то остава по-ярко в паметта ни.
- неповторимост - глупавите и ежедневните неща са по-трудни за запомняне, понеже нищо не ги отличава от останалите спомени.
- емоционалност - амигдалата - кръгло образувание в мозъка с големина на грахово зърно, играе ролята на пазач. Когато се случи събитие с голям емоционален заряд - положителен или негативен, амигдалата казва "това е важно" и го запомняме по-лесно.
- оцеляване - мозъкът е приспособен да оцелява. Това означав, че всичко, което смятаме за важно за нашето озеляване ще се запомни по-лесно. Не става въпрос само за физическо, а и за емоционално или финансово оцеляване.
- повторение - колкото по-често извикваме даден спомен от паметта си, толкова по-лесно го извикваме всеки следващ път.
- първо и последно - мозъкът най-лесно възстановява моментите от началото и края на дадено събитие.
 
Човешки мозък, памет и запаметяване
 
Практика
 
Ключовете за паметта
- внимание - често най-големият проблем е, че мозъците на хората не са концентрирани в "сега"-то, в дадения момент. Вместо това те мислят за миналото или за бъдещето.
- визуализация - добра идея е да визуализираме мислите си, тъй като мозъкът мисли в картини и концепции, не в параграфи като този <img src=" src="http://www.fenomenibg.com/images/smilies/icon_smile.gif"/>
- асоциация - свързването на новопостъпващата информация с предишни спомени прави извикването й в бъдеще по-лесно.
- въображение - бъдете изобретателни когато правите асоциации или визуализации.
 
Пазете се от стрес!
 
Дълго продължаващ стрес и прекаленото затлъстяване (което често е следствие на стреса, бел. пр.) предизвикват отделянето на така наречените "хормони на стреса" (глюкокортикуиди). Продължителното излагане на клетките на действието на глюкокортикуидите поврежда и разрушава невроните в региони на мозъка, ключови за запаметяването. Един наистина добър начин да се оттървем от излишните глюкокортикуиди е чрез физически упражнения. За тези, подложени на високи нива на стрес фитнесът е не само препоръчителен, а задължителен.
 
Съвети за запаметяване
 
1. Вашият мозъка обича цветовете. Използвайте цветни химикали и/или цветна хартия. Цветовете помагат на паметта.
 
2. Вашият мозък може ефективно да се фокусира и концентрира до 25 мин (за възрастни). Правете 10 минутна почивка на всеки 20-30 минути от запаметяването.
 
3. . Вашият мозък трябва да бъде отпочинал, за да запомня бързо и да реконструира качествено. Ако сте изморен, направете 20-минутна дрямка преди да започнете да учите (запаметявате), в противен случай си губите времето.
 
4. Вашият мозък е като двигател, има нужда от гориво. Едва ли ще сложите мръсен бензин в Ламборджинито си (ако го имахте). Мозъкът ви е доста по-ценен от едно Ламборджини. Полуфабрикатите, снаксовете и всичко, което се нарича "Junk food", както и всякакви имитации на храна, пълни с химикали и консерванти отслабват вашето тяло и ум. Скорошно проучване показа, че коефициентът на интелигентност на хората зависи от начина им на хранене.
 
5. Вашият мозък е като океан от електро-химична дейност. Ако сте обезводнени, липсва достатъчно водна среда за протичане на тези реакции. Фокусирането и запаметяването стават по-трудно. Пийте достатъчно вода (сокове, кафе, сода и други напитки не са заместител!). Често главоболията са свързани с дехидратация.
 
6. Вашият мозък обича въпросите. Когато при четене или друта дейност на възприемане на информация възникнат въпроси, мозъкът автоматично търси отговори, което прави запаметяването на ситуацията по-лесно.
 
7. Вашият мозък и тяло имат свой собствен ритъм - в различни части на денонощието сме в по-добро физическа или умствено състояние. Можете да спестите време като учите през тези пикови периоди.
 
8. Вашият мозък и тяло комуникират постоянно. Ако тялото ви е отпуснато, това е като съобщение за мозъка "това не е важно", така че той не обръща необхдомото внимание на случващото се. Когато трябва да научите нещо, стойте седнали и леко наклонени напред, за да поддържате ума си нащрек.
 
9. Вашият мозък се влияе от миризмите. Използвайте ароматизатори, за да подобрите способността за концентрация на мозъка. Можете да пробвате с мента, лимон и канела.
 
10. Вашият мозък има нужда от кислород. Излезте навън и се упражнявайте.
 
11. Вашият мозък се нуждае от пространство. Не е удачно да се учи в малки, претрупани пространства.
 
12. Вашият мозък има нужда от организация на пространството около вас. Скорошно изследване показа, че деца, които израстват в спретнати и подредени домове се представят по-добре в образованието си. Защо? Защото като се тренира да организират външната среда, мозъкът се научава да организира и информацията вътре в него. Това от своя страна прави рекунструкцията й по-лесно.
 
13. Вашият мозък би трябвало да го е запомнило, но тъй като това е от голямо значение, ще го повторя още веднъж: пазете се от стреса. За да избегнете последствията от него правете физически упражнения.
 
14. вашият мозък не знае какво не можете да направите, докато не му кажете. А какво в действителност му казвате? Вслушайте се във "вътрешния си диалог". Спрете негативното в него и го заменете с позитивна, окуражителна нагласа.
 
15. Вашият мозък е като мускул - може да бъде трениран и да заяква, на всяка възраст. Без извинения. Спрете с умствения мързел. Професионалните атлети тренират всеки ден, вие можете да го правите също. Ако няма за какво да мислите - измислете си!
 
16. Вашият мозък има нужда от повторение. По-добре е да се повтарят често кратки фрази, отколкото дълги фрази.
 
17. Вашият мозък разбира по-бързо отколкото четете. Използвайте молив или пръст, за да водите очите си. По този начин те се движат по-бързо.
 
18. Вашият мозък се нждае от движение, особено ако запомняте предимно механично (има три типа запаметяване - визуално, звуково и механично).
 
19. Вашият мозък търси шаблони и взаимовръзки. Когато учите нещо, запитайте се: "На какво ми напомня това?". Това ще помогне на процеса на запаметяване, тъй като свързва новата информация със старата по асоциативен път.
 
20. Вашият мозък обича да се забавлява! Способността ни да помним е в пряка зависимост от това колко се веселим.
 
Оригинална статия: Tonia E. Chrapko



http://www.puls.bg/health/mind/news_2336.html

А ето и 2ра част ,за това как трябва да се грижим за паметта.

http://www.puls.bg/health/mind/news_2337.html

А къде беше първа част, пак ли храненето. Този линк ще го пусна и в дислексията, направи ми впечатление за желязото.

Чета всичко, но в момента не намирам първа част.

Линкът към 1ва част е в по горния пост!
   
 
 
 

Rзвинявам се и хем гледах и знам, че съм го чела, ама не успявах да го намеря.

 Широко разпространено е мнението, че човек използва само няколко процента от капацитета на мозъка си. Всеки си е задавал въпроса доколко вярно в действителност е това? В света съществуват частни училища, в които има специални занимания по тренировка на паметта на деца в ранна възраст. Някои предполагат, че ако повтаряме определени упражнения, е възможно да увеличим обема на паметта си на същия принцип, на който в един компютър могат да се добавят допълнителни мегабайти.
 
Някои учени по експериментална психология пък смятат, че паметта не е мускул, който можем да увеличим и поддържаме във форма, както можем да направим с тялото си. Известно е, че в някои страни, където децата от ранна възраст учат наизуст стотици страници свещени текстове, невинаги придобиват феноменални способности за наизустяване.
При изследванията на човешкия ум през последните сто години бяха направени много нови открития.

Все по-точно се измерва коефициентът на интелигентност и се придобиват все повече знания за обема и функционирането на най-загадъчния орган в човешкото тяло. Когато мислим за паметта, често си я представяме като постепенно запълващ се склад, който се намира на точно определено място в мозъка ни. Учените обаче все повече се убеждават в теорията, че не съществува един-единствен център на паметта, а поне няколко такива. Днес от съвременната наука знаем, че при зараждането на гнезда на паметта са ангажирани много различни центрове, намиращи се както в старите, така и в новообразуваните по време на еволюцията дялове на мозъка. Най-новите изследвания сочат, че въпреки че паметта не е мускул, ако сме готови да вложим малко усилия и постоянство в запаметяването, е възможно да постигнем наистина добри резултати. Доказано е, че след дълги и упорити упражнения можем да пресъздадем доста сложни поредици от елементи като цифри и формули например, дори само след еднократно прочитане. Това е възможно чрез специален метод, наречен мнемотехника.
Методът е открит и използван за първи път от древногръцкия поет Симонид, който открил, че дума, чута за първи път, се запомня по-лесно, ако се свърже с друга дума, която помним добре. Например запомняме веднага фамилията Горанов, защото я свързваме с гора.
Доказано е, че редица от цифри се запомня най-лесно, ако се използват в свързан текст, например стихотворение. Струва си поне да се опитаме да развием визуалната си памет, защото тя е най-силната и най-важна при човека. Когато слушаме или четем текст, е добре да създаваме образи във въображението си, които са свързани със съдържанието му.
След известно количество тренировки всеки нормален индивид ще бъде в състояние да запомни до неколкостотин последователно подредени думи. Но заслужава ли си всичко това? За какво можем да го използваме? Може би за бързо и лесно научаване на езици. Според някои специалисти, ако започнем достатъчно рано да учим децата си по метода на мнемотехниката и по-специално на правилата за функционирането на паметта ни, съществува огромна вероятност те да бъдат в състояние да запомнят много по-лесно от техните връстници. Мнемотехниките ни научават на преработването на материала във форма, която се усвоява много по-добре, като същевременно усъвършенства съсредоточаването ни. Някои учебници се пишат именно по този метод, за да улеснят процеса на обучение.
Много важно също така е разделянето на материала на порции.
По-добър ефект има усвояването на знания по малко, отколкото в последния момент по 12 часа на ден например. Вторият начин за съжаление е широко разпространен и практикуван, въпреки че от гледна точка на функционирането на мозъка това е грешна тактика.
Известни също така са и техники за бързо четене. Най-важно при тях е разбирането и осмислянето на текста, а не самото бързо възпроизвеждане на знаците. Доказано е, че паметта и скоростта на четене могат да се подобрят.
Логично е да се запитаме как стои въпросът с интелигентността тогава. Това е най-важното качество на ума. Според множество изследвания високият коефициент на интелигентност е пряко свързан с успеха в училище и след това в кариерата. Според теорията за нормален се приема коефициентът между 90 и 110. За сравнение - при над 130 става въпрос за много високо ниво.
Естествено е да си зададем въпроса какво всъщност значи да си интелигентен, както и дали тези тестове са достатъчно обективни, за да преценят това? Според Хауърд Гарнър от университета в Харвард съществуват различни видове интелигентност. Това означава, че човек може да е изключителен талант в определена област и съвсем посредствен в другите, което не му пречи да е уникална личност. Професор Гарнър посочва седем вида интелигентност:
1. Езикова - характеризира се с голяма чувствителност към подреждането, значението и звученето на думите.
2. Логично-математическа - тя рядко е свързана с другите способности, но и досега се счита за основна при определяне на коефициента на интелигентност.
3. Музикална - проявява се най-рано, още около третата година след раждането на детето. Моцарт е класически пример за нея.
4. Пространствена - тя е типична за големите учени и откриватели. Характерна особеност за нея е фактът, че могат да я притежават и хора с нарушено зрение, тъй като тя не зависи от способността да виждаме.
5. Телесно-кинетична - характерна за актьорите, танцьорите и всички останали, които използват тялото си като инструмент.
И накрая са двата вида интелигентност, свързани с личностните ни качества:
6. Вътрешноличностна - която е характерна с това, че ни дава възможност да чувстваме себе си.
7. Междуличностна - характерна за големите предводители, идеолози, оратори и политици, които имат способността да усещат другите и могат да им повлияват.
Все още остава въпросът дали и докъде интелигентността може да е вродена. Доказано е, че понякога наследственият фактор играе значителна роля, но невинаги е решаващ. Наблюденията и изследванията показват, че независимо от родствената връзка децата, които са отглеждани заедно, си приличат повече по отношение на коефициента на интелигентност, отколкото децата, отглеждани поотделно в различна среда. От всичко това следва изводът, че поне до някаква степен може да се опита обучение на младите хора с цел да се повиши общата им интелигентност.
За целта в училищата децата трябва да започнат да се обучават на логично и критично мислене,
на анализ на текстовете и на самостоятелно достигане до заключения, без съобразяване с наложените шаблони и мнения. На думи звучи лесно, но в действителност и специално у нас е много трудно това да се осъществи. За съжаление в образователната ни система все още цари порочната практика на зазубряне на готови теми и информация. Именно затова на изпитите по повечето предмети опитващият се да мисли самостоятелно човек почти няма шанс.
Друго много важно нещо е отношението на учителя. Всички знаем колко голяма е ролята на преподавателя. Както показват изследванията и лошият личен опит, некадърният учител може да доведе до възникването в умовете на децата на нещо, което се нарича интелектуална безпомощност. Причина за подобно оглупяване най-често е фактът, че в определен период на обучението (ако не и през цялото) ученикът е загубил всякакво желание за активно и творческо възприемане на материала по даден предмет. Изследванията сочат, че стилът на преподаване е решаващ за това дали ученикът разбира изобщо за какъв тип предмет става въпрос. Ако учителят не реагира навреме и не провокира съзнанието на подрастващия, ако преподава скучно и схематично, дори и най-силните и надарени ученици не биха могли да научат урока и да възприемат информацията. Затова една от най-отговорните професии изобщо е тази на преподавателя.


Александър ТОМОВ-син

Източник: http://www.lechit...