RadostinaHZ не си го слагай на душата.
Е, то вече мина каквото беше.
Освен ако не реша да раждам още някой ден...
при деца с малка разлика: голямото се чувства изоставено
- Публикувана: 7 окт. 2007, 23:11 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2007, 23:53 ч.
# 15
8 окт. 2007, 15:27 ч.
Е, то вече мина каквото беше.
Освен ако не реша да раждам още някой ден...
Виж целия пост
Е, то вече мина каквото беше.
Освен ако не реша да раждам още някой ден...
# 16
8 окт. 2007, 15:36 ч.
Malejna, извинявай, че ти го казвам, но излиза, че ти почти не си склонна да промениш ситуацията, в която сте поставили баткото. Не може изведнъж да промениш ежедневието му толкова много и да очакваш той да го приеме, без да се травмира. Наистина е важно да се опиташ, доколкото е възможно, да му осигуриш живота, който е имал преди раждането на бебка, и по-плавен преход към новата ситуация. Не забравяй, че освен всичко останало, от това доколко ще успееш, зависят и отношенията, които ще се изградят между двете ти деца.
Нормално е, че да се чувстваш разкъсана: истината е, че когато децата са с такава малка разлика, е невъзможно да дадеш на второто дете вниманието, което е имало първото. Тъжно, но факт. Затова пък второто дете има доста други привилегии, които компенсират, напр. по-уверени родители, компанията и примера на по-голямото дете и т.н.
Виж целия пост
Нормално е, че да се чувстваш разкъсана: истината е, че когато децата са с такава малка разлика, е невъзможно да дадеш на второто дете вниманието, което е имало първото. Тъжно, но факт. Затова пък второто дете има доста други привилегии, които компенсират, напр. по-уверени родители, компанията и примера на по-голямото дете и т.н.
# 17
8 окт. 2007, 16:33 ч.
Споделя мнението на Мария. Няма начин да дадеш толкова внимание на второто колкото си давала на първото или "баткото" да ти влезе в положението. Не очаквай доводи от типа "и ти като беше бебе ..., но сега вече си голям и трябва..." да му повлияят положително. Аз като дете много ревнувах от сестра ми (близо 4 г. по-малка от мен) винаги съм мислела, че майка ми обича повече нея и много внимавах да не се получи подобна ситуация при децата ми.
Още веднъж успех и не подценявай проблема
.
Виж целия пост
Malejna, извинявай, че ти го казвам, но излиза, че ти почти не си склонна да промениш ситуацията, в която сте поставили баткото. Не може изведнъж да промениш ежедневието му толкова много и да очакваш той да го приеме, без да се травмира. Наистина е важно да се опиташ, доколкото е възможно, да му осигуриш живота, който е имал преди раждането на бебка, и по-плавен преход към новата ситуация. Не забравяй, че освен всичко останало, от това доколко ще успееш, зависят и отношенията, които ще се изградят между двете ти деца.
Нормално е, че да се чувстваш разкъсана: истината е, че когато децата са с такава малка разлика, е невъзможно да дадеш на второто дете вниманието, което е имало първото. Тъжно, но факт. Затова пък второто дете има доста други привилегии, които компенсират, напр. по-уверени родители, компанията и примера на по-голямото дете и т.н.
Нормално е, че да се чувстваш разкъсана: истината е, че когато децата са с такава малка разлика, е невъзможно да дадеш на второто дете вниманието, което е имало първото. Тъжно, но факт. Затова пък второто дете има доста други привилегии, които компенсират, напр. по-уверени родители, компанията и примера на по-голямото дете и т.н.
Още веднъж успех и не подценявай проблема
.
# 18
8 окт. 2007, 17:07 ч.
..ако може пространствено бих отделила и 2те деца от нас-у дома е така и не съм имала проблем изобщо
..каквото важи за 1,важи и за 2рия,без значение кой е бебе и кой не
.. 2та в една стая ми изглежда добра опция ако няма дост,място,ще се будят,ще има малко забава 1 седмица и ще мине..и да,може да се става и да се кърми
..борят и погледи и целувки,разбира се ,и аз да съм-и аз ще броя
..децата искат различна доза,вид,качество и пр на вниманието,затова и не мисля че 2то лишава по някакъв начин 1то
..никога не съм излизала с "ти си голяма",това е абсурдна конструкция за дете на няма 2 години,всеки си е за всеки и толкоз..
Виж целия пост
..каквото важи за 1,важи и за 2рия,без значение кой е бебе и кой не
.. 2та в една стая ми изглежда добра опция ако няма дост,място,ще се будят,ще има малко забава 1 седмица и ще мине..и да,може да се става и да се кърми
..борят и погледи и целувки,разбира се ,и аз да съм-и аз ще броя
..децата искат различна доза,вид,качество и пр на вниманието,затова и не мисля че 2то лишава по някакъв начин 1то
..никога не съм излизала с "ти си голяма",това е абсурдна конструкция за дете на няма 2 години,всеки си е за всеки и толкоз..
# 19
8 окт. 2007, 17:39 ч.
Да ви кажа, ние проблеми със стаите нямахме, вероятно защото в началото разполагахе само с една стая за спане. 
И така си спяхме всички. Може и това да е допринесло за спокойствието на децата. Те така или иначе бяха постоянно заедно - и денем и нощем. После, като станаха на по 4 сами започнаха да си приказват за своя стая и искаха да се отделят от нас. И получиха това, което искаха - отделна стая.
Виж целия пост
И така си спяхме всички. Може и това да е допринесло за спокойствието на децата. Те така или иначе бяха постоянно заедно - и денем и нощем. После, като станаха на по 4 сами започнаха да си приказват за своя стая и искаха да се отделят от нас. И получиха това, което искаха - отделна стая.
# 20
8 окт. 2007, 23:53 ч.
На нас ни предстои подобна ситуация и наистина нямам представа как ще се отрази на по-голямото ни дете. Не ми се иска да лишавам никое от внимание. Иска ми се да се справям сама /е и с таткото/ и доколкото подразбирам, макар и нелесно не е невъзможно.
Виж целия пост
Препоръчани теми