Въпроси за християнството

И на мен ми е доста интересна тази тема.
Навремето в 4асовете по история съм се 4удела защо аджеба наши царе така върло са бранили държавата ни от католицизма.Добре,4е тогава сме имали умни глави да ни управляват,та не са допуснали да се обединим с тях.
По мое скромно мнение Православната вяра е много по_доближена до нуждите и 4увствата на хората.Храмовете излъ4ват магнетизъм,зареждат те с енергия,4увстваш се то4ното място.Няма насилствени неща.
Докато това,което съм виждала в Испания по_скоро ме отблъсква.Присъствах тази година по някакво сте4ение на обстоятелствата на 15.08.на проповед.Просто отидох да оставя цветя пред статуята на Богородица,а на връщане се оказах "заклещена" и не ми позволиха да мина пред олтара,тъй като било неприли4но.Така по неволя изслушах какво си говорят.Ужасих се,нещо подобно на секта са.А според мен католиците са и най_голямата мафия.
Катедрала,църква,каквото и да било там е проектирано и направено така,4е да се 4увстваш неспокойно,неудобно,малка нищожна прашинка.Да ти покажат колко си невзра4ен и колко големи са те.Няма го онзи уют и спокойствие като в православните църкви и манастири.
Ужасен ки4 навсякъде.Дева Мария и вси4ки останали светци са под формата на скулптури,които са толкова натруфени и с високомерно изражение(едва ли е слу4айно),4е просто ти се отщява да им се помолиш или благодариш за каквото и да било.
Ами кабините за изповед?Какъв смисъл има,освен с това си действие да те държат под контрол?
Защо му трябва на 4овек някой си,за да стигне до Бога,като Бог е вътре в нас?Ние само трябва да сме искренни в мислите и молбите си,да си отворим сърцата за любов.
Виждала съм по религиозни празници какво става с алмерийците.Те са фанатици,прекалени светци.Самоизмъ4ват се,правят някакви ужасни за окото шествия.По камионите им дори има огромни залепени икони на Богородица и Иисус.
За забраната за склю4ване на брак и последващите от това извращения по техните манастири всеки е 4ел предполагам нещи4ко.Има доста книги на тази тематика.

Пак казвам,4е това е мое мнение,не искам да обидя никого с него.Аз виждам нещата по този на4ин.
Оби4ам и изпитвам нужда да ходя на църква,но тук не ми се стъпва в такава.Плашат ме 4ак.

Марица, а при мен е обратното- привличат ме католическите катедрали, имам желание да вляза и да стоя вътре с часове... имат някаква магнетична сила (може би не е случайно, вероятно ги проекитират така). В православна църква нямам желание да вляза- вътре мирише неприятно на тамян, а поповете с тия черни раса, проскубани бради и монотонни песнопения по-скоро ме отблъскват.

Е хайде де, чак пък секта ...........

Иначе съм на мнението на Рени - харесвам повече католическите църкви пред източноправославните.

Когато си православен, обаче, се чувстваш у дома само в православен храм. 

Най-общо наистина има няколко основни съдържателни догматични разлеки в богословските позиции на девте деноминации (наричам ги така, а не две църкви, защото това е просто безумто. ЦЪрквата е само една.)

Източно-западната схизма вътре в Халкедонското християнство (т.е. епископатите, приемащи решенията на Халкедонския Събор от 451) формално е датирана от 1054, когато патриархът на Константинопол Михаил І Керуларий и папа Лъв ІХ си разменят анатеми, като всеки екскомуницира (отлъчва) другия от лоното на Църквата. Това фактически е резултат от лична вражда между двамата. Фактически разделяне по догматичните въпроси се установява по-рано, като например има спорове с части от западните кралства относно филиоквето, например, внимание на което обръща патриарх Фотий, още в кр. на 9 век). Фактически, основните спорове са за властта на двата най-големи диоцеза - Константинополския и Римския - папите и патриарсите постоянно са спорели за власт, особено при покростването на езическите народи, кактъвто е случаят с България, която се допитва и до Рим, и до Константинопол, а и до Александия към кой диоцез да бъде. За княз Борис І е по-изгодно да се включи към Константинопол и това е единствената причина Балгория нес да е православна, а не католическа. Както знаете, мощите на Константин-Кирил Философ са в Рим, където той е бил на мисия при папата. През 1965 папа Павел VІ и патриарх Атенагор вдигнаха взаимно анатемите от 1054, когато се провежда и Втория Ватикански Събор, с който се въвеждат радикални либерални реформи в католическата църква по отношение особено на отношенията с другите деноминации и вероизповедания. Това също е формален акт, тъй като и до ден днешен всяка от двете деноминации твърди, че е Едната и единствена света католическа (т.е. вселенска) и апостолска Църква (именно това се казва в символа на вярата и на двете деноминации).

Първата основна разлика е в почитанието на Римския понтифекс, наследника на апостол Петър, викарий на Христос. Според православието папата (т.е. епископът на Рим) е първи само по чест и достонство, но не и по власт, т.е. да се разпорежда изцяло с върховната власт на Църквата йерархически - относно всички канони, дисциплината и управлението на Църквата, както е според католиците. Това се отразява на практика в това, че всички епископи в римотаколицизма се назначават и ръкополагат от папата, в присъствието на други епископи, разбира се, и след това отговарят директно пред него. В православието има по-голямо автономие на епископите, макар че те по принцип се подчинават на патриарха. Освен това, в православието има автокефални църкви (например Българската Православна Църква, Македонската, Сръбската и т.н.). Това са Църкви, които имат собствени патриаршии, без да са били установени от Апостол. В Римокатолицизма всички епископи във всички старни имат своя център в Рим, а няма патриаршии.
И в двете деноминации има три основни реда в клира на Църковната йерархия - епископи (тук влизат патриархът, папата, архиепископите и епископите); свещеници и дякони. Тук няма разлика.
И в двете деноминации броят и същността на тайнствата (7) е еднакъв, макар че има малка разлика в начина, по който се извършва първото причастие. При православните причастие се давана децата още веднага след кръщението, като има един момент, в който са на около 5-6 години, когато трабва да минат перод на обучение и твърдо да вземат решение за живот в Христос, когато получават причастие след изповед. (така е по канон, не съм чувала да се прави в България). При католиците маките деца не се причастяват, докато не минат катехизис, стават оглашени (за оглашените=катехумените е цялата първа част на православната литургия, те трябва да излязат преди втората част, когато се звършва причастието, когато е литургията на верните). След това приемат първо причастие, след като съзнателно са решили, че искат да станат християни.
По принцип и в двете деноминации трябва да има тайнство покаяние (изповед) перди тайнството евхаристия(причастие), за да се единиш с Бога очистен и да седнеш на Неговата трапеза.

Втората основна разлика е в изповядването на това от кого изхожда Св. Дух, т.е. спорът за филиокве ( от латинското filioque - "и |от| Сина"), който спор е твърде дълъг и сложен. В Символа на Вярата, създаден през 325-381 г. на Никео-Цариградския Вселенски Събор, се казва, че Вярваме «И в Духа Святаго, Господа животворящаго, Иже от Отца исходящаго, Иже со Отцем и Сыном спокланяема и славима, глаголавшего пророки». Променено е в Източната Сирийска Църква през 410 на и от Сина, т.е. "И в Св. Дух, Господ Животворящ, който изхожда от Отца и Сина". Когато патриарх Фотий (тъкмо когато в България има пратеници от Запад, за да ни покростват, той го наечава)и Йерусалимският патриарх пращат до папата писма, че някои бенедиктински монаси и други от Германия и Лотарингия добавят филиокве в Символа на вярата, папа Лъв ІІІ се изказва против подобна промяна в Символа. ЧАк през 1014 за първи път папа Бенедикт VІІІ при коронацията на император Хайнрих ІІ употребява тази променена формула.  Тази разлика стои и до днес, но много от католическите храмове, а и дори самият папа Бенедикт ХVІ понякога не включват филиоквето в литургията или в официалните документи, напр. в "Dominus Iesus" от 6.08.2000г. (тогава настоящият папа беше теологът на Римокатоличаската Църква - т.е. този, който се занимава с догматиката и теологичаските проблеми на църквата). Проблемът отново е от чисто богословско естество, но няма сигнали някоя от деноминациите официално да се е отказала от своето тълкуване.

Разлика има и по отношение на приемането на догмата за непогрешимостта на папата, в който се казва, че той не може да греши, когато се изказва ex catedraр т.е. като изпълнава учителските си функции, което може да се случи на някой папа веднъж в живота, а може и изобщо да не се случи. Приет е през 1870.
Айде, ще пиша пак!

За мен поне това е вярно.
Рени,Верити,аз затова казах 4е моето мнение се обосновава на наблюденията ми тук.
Има един единствен манастир,в който мога да се по4увствам добре_с икони е,изписани са както подобава за тяхното положение  ,вси4ко е умерено.Той се намира в едно курортно град4е,недале4 от Валенсия-Cullera.Ако искате мога по_късно да ви пусна снимки оттам и от най_голямата катедрала във Валенсия,щом ви се харесват да ги разглеждате.
На мен най_ми харесва Ба4ковският манастир.Всяка година си ходя там.Зареждам се невероятно,цялата обстановка вътре и извън него излъ4ва нещо неуловимо за окото,но осезаемо за сетивата.

Къде се намира Бачковският манастир?
На мен ми хареса Седемте престола- много спокойно място (и красиво!).

След Асеновград.Местноста е невероятно красива.Има една живописна река,мисля 4ая се казва.
цялата природа те предразполага към спокойствие.
Седемте престола къде са?

Ще гледам да посетя Бачковския манастир. И Седемте престола е така- много красива местност, с рекичка, в двора има секвоя... намира се в подножието на 7 хълма в Стара планина- на Северна посока от София е. Който има възможност- да го посети, приказно е!

Аз и семейството ми сме православни християни. Обичам православните църкви - в тях се чувствам защитена и спокойна, а проблемите ми - маловажни и разрешими. С удоволствие посещавам и православните манастири - онзи ден ходихме за пореден път до Рилския манастир, и до гроба на Св. Иван Рилски - лично за мен там цари някакво неземно спокойствие, струва ми се, че струи светлина - светлина не за очите, а за душата.
Не знам в подробности какви точно са разликите между Православната и Католическата църква, но непременно ще се поинтересувам и ще се включа в тази дискусия.

А между другото, има една Православна икона на Св. Богородица, където тя е сама, без Христос. Казва се "Умиление" и изобразява момента, в който Ангел Гавриил и съобщава новината, че ще става майка на Исус Христос и тя изрисувана със скръстени ръце в знак на смирение пред Божията воля. Мисля, че иконата е руска.

А какво мислите за плачещите икони? На мен ми е трудно да повярвам в подобно чудо, но казват, че много хора са ги виждали

Много 4удеса се слу4ват,Рени.Само е нужно да повярваш в тях.
Не само пла4ещите икони,ами и живата вода около такива енергийни места и изто4ници.Имаше навремето книга за Кръстова гора и там са описани много такива слу4аи.Аязмото в Ст.Загора,4удотворната икона на Богородица в Араповския манастир(пак до Асеновград),Богородица в Ба4ковския манастир.
Много са местата в България,където стават"необясними"на пръв поглед неща.
Имаше едно предаване по БТВ,където се говореше то4но за тези места и документирани такива събития.Дадоха един манастир,жалко 4е забравих кой е и къде се намира(ако някой е гледал предаването може да го каже),който е построен под скалите.Пътя към него е тесен и 4есто са падали огромни късове от скалата.Невероятното е,4е пътя бил натоварен а до днешна дата няма нито един инцидент.Някои от крилата на манастира също са пострадали от такива скали,но пък винаги е било без жертви.Винаги скалите са падали там,където в момента няма хора,а самия храм не е пострадал  ни веднъж.

Ами и аз не знам... Както и за Небесният огън, който слиза в Йерусалим навръх Великден и от него се палят свещите.

и пада само ако вътре са православни свещеници 

Рени, много хубава тема! Ще я следя с интерес.