Как да го убедя, че сега е Моментът?

  • 14 408
  • 144
# 60
teodorina, мила и аз не знам.Виждам, че и ти си в положение подобно на моето.Как ли не опитах да му говоря, но нищо не става. Все чакаме, а това чакане ме убива.Ако някой се е преборил с такъв проблем, нека сподели.
А относно коментарите, че е изнудване- аз не изнудвам никого.Просто казвам моята гледна точка и това, което ме тормози.Защото наистина страшно много искам бебе и това страшно много ме натъжава.Казала съм на приятеля ми, че ако няма такива планове по-добре да не сме заедно, защото аз очаквам нещо от тази връзка.Което ми изглежда съвсем нормално.Той ме убеждава, че ме обича и иска да си имаме бебе, но трябва да чакаме...Аз не се съмнявам в това дали ме обича, напротив сигурна съм и съм щастлива с него, но явно някой мъже по-трудно се решават на такава стъпка и имат нужда някой да ги подбутне.
Все пак не ме разбирайте погрешно, нито го изнудвам, нито шмекерувам.Просто "биологичният ми часовник" явно вече тиктака в тази посока.А и не мисля, че това е нещо лошо.
Виж целия пост
# 61

На всички в моята ситуация обаче пожелавам да не се отказват като мен, а да отстояват това най-свято желание на света!


Мила, не се отказвай! Хората, цял живот искат да ни определят живота, вкючително най-важните неща. Колкото по-близки са ни, толкова по-брутално се опитват. И винаги с добри намерения. Но нали знаеш-пътят към ада е послан с добри намерения. НИКОГА не давай на някой да ти определя нещо толкова важно като имането на детенце! Някой ден ще ти е безкрайно благодарен, че не си го слушала. Не знам как да стане в твоя случай-дали просто без да питаш може ли да си го направите /примерно без да казваш, че не се пазиш/.Или да поставиш ултиматум, че или това или...Ти си знаеш. Но недейс е обрича на огромна тъга и огромни съжаления заради неговите страхове. Щом хората в Сомалия имат деца, значи и ние можем някак си!

Успех!!!!!!
Виж целия пост
# 62
Archangel,  Hug
Виж целия пост
# 63

 Hugи на теб  Heart не се давай Simple Smile)
Виж целия пост
# 64
А относно коментарите, че е изнудване- аз не изнудвам никого.Просто казвам моята гледна точка и това, което ме тормози.

Извинявай, скъпа, вобще не желаех да те обидя. Просто съдя по моите възгледи и отношения и грешката е моя. Аз имам нагласата, че когато не желая нещо, просто не го желая и не ми е приятно някой да ме "подбутва" и дори и да го прави няма да постигне абсолютно никакъв резултат. Мъжът ми е същия като мен (една зодия сме и много често няма нужда дори да си говорим, знаем точно какво мисли другия) и при него "подбутване" не би имало никакъв шанс. Това обаче не означава, че и при теб ситуацията задължително трябва да бъде същата, така че те моля да ме извиниш още веднъж.

Разбира се, че не е лошо, че искаш дете, но аз не одобрявам женски разговори от типа "как да накарам мъжа ми ..........." да направи каквото и да било, въпреки че съм жена по простата причина, че не гледам на мъжа си като на домашен любимец, който би трябвало да се поддаде на дресировка. За мен би било обидно да се допитвам до други хора как да въздействам срещу волята на мъжа си, защото съм убедена в трезвата му мисъл и в правилността на решенията, които взима. Както би ми било обидно, ако разбера че той прави същото.

Между другото в предния ми пост, който коментираш по-горе не ставаше въпрос за теб, а за Либи, момичето, което започна темата. Мисля, че е видно, че визирах нейния проблем, защото тя споделя, че е е омъжена за човек, който не желае деца.
Виж целия пост
# 65
valeria22, съжалявам и аз не съм разбрала правилно явно.Аз само исках съвет от момичетата във форума, дали и на друг се е случвало и как се е преборил. А може и проблемът да е при мен.Може би прекалено много съм се вманиачила в това, че искам бебе и ми е станало някаква фикс идея.Никога не съм се чувствала така.Явно трябва да се опитам да не мисля толкова за това.Разбира се, че и той е прав, знам че мисли трезво и иска да даде някаква сигурност на това дете, но някак си го исках сега.Постоянно си мисля, че ако не бях загубила бебето сега в кой месец щях да бъда... И само като се сетя как се бяхме настроили, че ще го има, дали ще е момче или момиче...и ми става много тъжно...
Виж целия пост
# 66
Нищо лично към никого , просто ще изкажа мнението си .... Какви са тея мъже , че да им се молите и да го натискате за бебе , това не доумявам ooooh! , какво ще му стане , няма той да го носи , няма той да го кърми , няма той да го гледа , Просто не ги разбирам тези лигльовци  Tired . Какво им е толкова свято че да не искат най-святото . При нас с мъжа ми не е имало никакви уговорки , ама апартамента , ама колата , ама работата , даже не сме говорили от кога ще започваме да пробваме , просто почнахме ... ей така от самосебе си . И какво се получи две години и половина лутане по доктори , изследвания , ин витро ... и тем подобни ... ами ако бяхме чакали подходящия момент , да ни се нареди кариерата , да купим мезонет Mr. Green  ... щяхме да сме на 40-50 год и тогава и докторите нямаше да могат да ни помогнат ....
Съжалявам за дългия пост , но решението за бебе не винаги зависи от нас , така че не винаги можем да планираме и предвидим всичко което съдбата ни е подготвила . Успех  Peace
Виж целия пост
# 67
Скъпа bgmamma123,

Разбирам перфектно как се чувстваш, въпреки че не съм била в твоята ситуация от гледна точка на мъжа, но съм била в нея от гледна точка на вманиачаването. Съчувствам ти искрено за загубата, но съм сигурна, че ще имате страхотно здраво детенце, когато и двамата сте готови. Толкова сте млади, не се тревожи.

Относно манията - никой не е грешен или виновен, когато мисълта за дете завладее по-голямата част от ежедневието. Ако нямаш нищо против ще ти споделя как аз се отървах от нея и се надявам поне малко да съм ти полезна. И така - решавам, че съм готова да имам дете и сядам на компютъра, за да се поинформирам от гугъл какви изследвания е желателно да се направят при опити за планово забременяване. Само че, не знаех точно в кой здравен сайт да търся и написах в търсачката "зачатие". Сещаш се кой сайт ми се отвори. Разгледах го, позададох някоко въпроса, момичетата веднага ми дадоха доста адекватни отговори,но незнайно защо ми пожелаваха разни неща от типа "хайде най-после да се сбъдне заветната ти мечта, нека се увенчае с успех дългото ти чакане и т.н."  Че аз не бях чакала вобще, та нали преди няколко дни престанахме да ползваме контрацептиви....Въпреки всичко в сайта имаше доста полезна за мен информация и за известно време го посещавах почти всеки ден, докато не си дадох сметка, че фикс идеята на други жени се предава върху мен. Една от темите ми беше преместена от модераторите в раздел "безплодие при жената" въпреки, че направих прегледи и консултации и лекарката ми не спомена нищо за безплодие. В последствие само заради една цитонамазка, която не беше с перфектен резултат аз бях сигурна за себе си, че имам репродуктивен проблем.

Тази мания трая около месец. Мислех само за бебе. Не мислех за секс, а за "бебеправене". Бях готова да отложа лятната си почивка, само защото къпането в морето не е много полезно за вагиналната среда и може да се закачат гъбички. Докато не си дадох сметка, че не желая това да се случва с мен - не желая да жертвам страхотния си сексуален, социален, личен и най-вече емоционално стабилен живот заради нещо, което не зависи изцяло от мен и него. Ще направим всичко по силите си, пък каквото дойде ще го посрещнем на трезва глава, не на вманиачена.

Та в тоя ред на мисли ще ти кажа, че търсене на емоционална подкрепа от девойки в твоето положение не винаги е от полза. Ще плачете заедно, ще си пишете колко много съчувствате една на друга и манията едва ли ще изчезне. По-скоро ще стане по-силна. Смятам, че сме много по-интелигентни от тъпите американци, които плащат по 140 долара на час, само за да ги изслуша някой, а по-бедните се зомбират с групова терапия пеейки песни и държейки се за ръце.

Много ми стана дълъг поста, но искам да ти кажа, че с нагласата, че нямаш проблем ще ти бъде много по-лесно. Млада си, сигурна съм, че си и красива, имаш млад и отговорен мъж (второто е рядко срещано напоследък и си щастливка), който иска да уреди живота на теб и бъдещото ви семейство. Нямаш причина да страдаш. Имаш две възможности - или да гледаш по този начин, или да се зариеш в тъга и нерви и да промениш безвъзвратно връзката си.
Виж целия пост
# 68
Нищо лично към никого , просто ще изкажа мнението си ....


Нищо лично и аз, просто ще кажа и моето мнение, което коренно се различава от твоето. Какъв пък ще е тоя мъж дето ще разчита само аз да гледам детето ни, откъде-накъде? Да не е само мое? И за какво ми е той, ако ще чака детето ни за живее и се развива без дом и удобства? Или пък ще чакаме на родителите си, не им стига, че отгледаха нас, ами и внуците да им виснат на врата? Много мъжествено, няма що. Или пък хайде да си родим, пък как ще го гледаме, ще му мислим после, а ако не успеем да го измислим ще се изпокараме и ще се разведем. Какво толкова, в Сомалия  как се раждат деца (както каза наша съфорумничка в настоящата тема). Да де, ама никой нормален човек не желае децата му да живеят като сомалийчетата, а доста хора дори не желаят децата им да живеят както средно статистическия българин. И никой няма право да ги нарича лигльовци защото искат да поддържат малко по-висок стандарт за семействата си или просто да не създават такива.

П.П. Когато станете на 40-50 години не е задължително да тръгнете по доктори. Нито пък тогава живота клони към смърт - напротив, много мъже в тази възраст се женят повторно за значително по-млади жени и си раждат деца наново.
Виж целия пост
# 69
Нищо лично към никого , просто ще изкажа мнението си .... 
И аз не го разбирах, честно казано Rolling Eyes Мен най-много ме е страх от същите тези неща, че ще се окаже, че не става, че ще се тръгне по доктори ...малко, че 100 години съм го чакала да се накани, ами после и проблеми...ей така си разсъждавам...А той въобще не може да разбере какво толкова ме тормози...ако се окажело така, тогава ще сме мислили...само дето аз годините чакане вече ще съм ги загубила...и никога няма да съм млада майка (тук не ми скачайте, аз си имам собствени разбирания за "млада майка" и вече съм извън тази възраст ...от чакане)...

Хич не ми дреме на мен за апартаментите...Така или иначе никога няма да купя в Бг на тия цени, нито се знае дали ще съм в Бг след 1-2 години, че да купувам апартамент и тогава да планирам семейство...Уф, не знам. Всеки си има гледна точка...

А, да, мъжът ми не е лигльо. Просто е на моята възраст и се чувства прекалено млад...А аз се чувствам вече ...стара не, ама...закъсняла.
Виж целия пост
# 70
valeria22   явно не си ме разбрала правилно , грижите към детето няма да ги бистрим , всички знаем как са разпределени те .
Но недей да защитаваш нерешителните мъже , защото те си остават такива за цял живот и не само в избора си да имат ли дете или не  Naughty
Какво да кажат хората които нямат възможност да си купят апартамент и ще живеят под наем дълго време .... те какво няма да правят деца ли ?!... това оправдание с апартаменти и фин. състояние според мен е за страхливите и нерешителни мъже ... . А и при тази криза в момента ...  всички българи по тази логика са финансово нестабилни и трябва да спрем да раждаме деца ли ?!?!...  ooooh! 
Виж целия пост
# 71
valeria22, благодаря ти, както и на всички момичета, които се опитаха да помогнат. Наистина има смисъл в това, което казваш и ще опитам избестно време да не мисля за това и да не му говоря.Надявам се да се пооправят нещата и той сам да поиска скоро.
Тази вечер ще изляза с приятелки на диско и се надявам манията да утихне. Поне утре ще имаме други теми на разговор.
А на теб още веднъж ти бладодаря  Hug
Виж целия пост
# 72
Ако може и аз да си изкажа мнението. Simple Smile Вярно е че няма смисъл, човек да се вманиачава в мисълта, че иска да има дете и това да става повод да се измъчва, но аз не считам, че е нормално едно такова решение да се отлага с години само защото постоянно нещо не е уредено в живота ни. А причината някои мъже да се дърпат като стане дума за дете си е различна за всеки мъж, обаче в някои случаи си е чист егоизъм, да не си развали подредения живот, има и друг вариант просто да е нерешителен, както се оказа и моя мъж спадал към втората категория и поради това и някои други причини от битов характер изгубихме доста време доката се решим да имаме дете. Всеки ги разбира по-различен начин нещата, но за мен това време си е загубено, защото в моя животнай-голямата ценност са децата(имам едно, но се надявам да имам поне още едно дете). Аз лично моят мъж го убедих, като постоянно му напомнях(ама наистина постоянно), че е време вече да имаме дете, сигурно не във всеки случай това е най-подходящия подход, но при нас само така можеше да стане. Накрая искам да ви кажа, че според мен не трябва да се отказвате от това свое желание и да го отлагате прекалено дълго, защото другите неща в живота са преходни и най-хубавото нещо, което може човек да остави след себе си са децата.
Виж целия пост
# 73

Аз също не разбирам кое те накара да напишеш по-горния си пост. Може и да е на място, ако го отправяш към "лигльовците", но в темата, в която жени търсят помощ, мнението ти е обидно и излишно. Нищо лично към никого, просто изказвам мнение...
 
Ако аз, която съм се борила с този проблем години, не наричам мъжа си лигльо, не виждам кое ти дава право на теб.

Няма универсална рецепта - натякването може да отблъсне мъжа, а може и да помогне. А някоя от вас да иска дете, защото тя така иска, знаейки, че мъжа и не се въодушавлява от идеята? Убеждаването, според мен, може да има полза, когато мъжът вече признава, че има нужда, че осъзнава, че е дошло време за деца и признава, че е нерешетилен и има някакви опасения.
Ако мъжът казва - не съм на тази вълна, не искам да се обсъждаме деца на този етап - има риск всяко споменаване на темата да създаде дистанция, изобщо да спре да слуша... Нещо такова описва и Валерия... Има двойки, които са се разделяли заради тези различия; а при наши познати - жената забременя без съгласието на мъжа си, на него му отне няколко месеца да преглътне обидата (вкл. не я придружи на почти никое от изследванията...)

Настоявайте, но когато видите, че има някакъв напредък и след като сте сигурни, че е дадено достатъчно пространство и на "лигльото" - т.е. и той е изслушан, изчакан търпеливо и пр. Аз дадох краен срок за мислене и претегляне, като до изтичането му го оставих да мисли на спокойствие, без да му пиля на главата. Едно нещо ми каза, което няма да го забравя - че след като съм усетила, че той е навит, е можело да го "метна" за хапчетата (да ги спра без да му казвам)... за съжаление пропуснах този момент... Това е което мога да споделя от собствен опит и размишления върху него...  Peace
Виж целия пост
# 74
Съжалявам , че от всички мои думи , които съм написала , вие сте прочели единствено думата "Лигльо"  и като гледам всички които сте се засегнали от тази дума  сте на моето мнение , но го казвате с други думи ... както и да е дерзайте  Peace Не исках да обидя никой и не исках никой да се познае в коментарите ми ... Tired
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия