Как да го убедя, че сега е Моментът?

teodorina, мила и аз не знам.Виждам, че и ти си в положение подобно на моето.Как ли не опитах да му говоря, но нищо не става. Все чакаме, а това чакане ме убива.Ако някой се е преборил с такъв проблем, нека сподели.
А относно коментарите, че е изнудване- аз не изнудвам никого.Просто казвам моята гледна точка и това, което ме тормози.Защото наистина страшно много искам бебе и това страшно много ме натъжава.Казала съм на приятеля ми, че ако няма такива планове по-добре да не сме заедно, защото аз очаквам нещо от тази връзка.Което ми изглежда съвсем нормално.Той ме убеждава, че ме обича и иска да си имаме бебе, но трябва да чакаме...Аз не се съмнявам в това дали ме обича, напротив сигурна съм и съм щастлива с него, но явно някой мъже по-трудно се решават на такава стъпка и имат нужда някой да ги подбутне.
Все пак не ме разбирайте погрешно, нито го изнудвам, нито шмекерувам.Просто "биологичният ми часовник" явно вече тиктака в тази посока.А и не мисля, че това е нещо лошо.

Мила, не се отказвай! Хората, цял живот искат да ни определят живота, вкючително най-важните неща. Колкото по-близки са ни, толкова по-брутално се опитват. И винаги с добри намерения. Но нали знаеш-пътят към ада е послан с добри намерения. НИКОГА не давай на някой да ти определя нещо толкова важно като имането на детенце! Някой ден ще ти е безкрайно благодарен, че не си го слушала. Не знам как да стане в твоя случай-дали просто без да питаш може ли да си го направите /примерно без да казваш, че не се пазиш/.Или да поставиш ултиматум, че или това или...Ти си знаеш. Но недейс е обрича на огромна тъга и огромни съжаления заради неговите страхове. Щом хората в Сомалия имат деца, значи и ние можем някак си!

Успех!!!!!!

Archangel, 

 и на теб  не се давай )

valeria22, съжалявам и аз не съм разбрала правилно явно.Аз само исках съвет от момичетата във форума, дали и на друг се е случвало и как се е преборил. А може и проблемът да е при мен.Може би прекалено много съм се вманиачила в това, че искам бебе и ми е станало някаква фикс идея.Никога не съм се чувствала така.Явно трябва да се опитам да не мисля толкова за това.Разбира се, че и той е прав, знам че мисли трезво и иска да даде някаква сигурност на това дете, но някак си го исках сега.Постоянно си мисля, че ако не бях загубила бебето сега в кой месец щях да бъда... И само като се сетя как се бяхме настроили, че ще го има, дали ще е момче или момиче...и ми става много тъжно...

Нищо лично към никого , просто ще изкажа мнението си .... Какви са тея мъже , че да им се молите и да го натискате за бебе , това не доумявам , какво ще му стане , няма той да го носи , няма той да го кърми , няма той да го гледа , Просто не ги разбирам тези лигльовци  . Какво им е толкова свято че да не искат най-святото . При нас с мъжа ми не е имало никакви уговорки , ама апартамента , ама колата , ама работата , даже не сме говорили от кога ще започваме да пробваме , просто почнахме ... ей така от самосебе си . И какво се получи две години и половина лутане по доктори , изследвания , ин витро ... и тем подобни ... ами ако бяхме чакали подходящия момент , да ни се нареди кариерата , да купим мезонет   ... щяхме да сме на 40-50 год и тогава и докторите нямаше да могат да ни помогнат ....
Съжалявам за дългия пост , но решението за бебе не винаги зависи от нас , така че не винаги можем да планираме и предвидим всичко което съдбата ни е подготвила . Успех 

И аз не го разбирах, честно казано Мен най-много ме е страх от същите тези неща, че ще се окаже, че не става, че ще се тръгне по доктори ...малко, че 100 години съм го чакала да се накани, ами после и проблеми...ей така си разсъждавам...А той въобще не може да разбере какво толкова ме тормози...ако се окажело така, тогава ще сме мислили...само дето аз годините чакане вече ще съм ги загубила...и никога няма да съм млада майка (тук не ми скачайте, аз си имам собствени разбирания за "млада майка" и вече съм извън тази възраст ...от чакане)...

Хич не ми дреме на мен за апартаментите...Така или иначе никога няма да купя в Бг на тия цени, нито се знае дали ще съм в Бг след 1-2 години, че да купувам апартамент и тогава да планирам семейство...Уф, не знам. Всеки си има гледна точка...

А, да, мъжът ми не е лигльо. Просто е на моята възраст и се чувства прекалено млад...А аз се чувствам вече ...стара не, ама...закъсняла.

valeria22   явно не си ме разбрала правилно , грижите към детето няма да ги бистрим , всички знаем как са разпределени те .
Но недей да защитаваш нерешителните мъже , защото те си остават такива за цял живот и не само в избора си да имат ли дете или не 
Какво да кажат хората които нямат възможност да си купят апартамент и ще живеят под наем дълго време .... те какво няма да правят деца ли ?!... това оправдание с апартаменти и фин. състояние според мен е за страхливите и нерешителни мъже ... . А и при тази криза в момента ...  всички българи по тази логика са финансово нестабилни и трябва да спрем да раждаме деца ли ?!?!...   

valeria22, благодаря ти, както и на всички момичета, които се опитаха да помогнат. Наистина има смисъл в това, което казваш и ще опитам избестно време да не мисля за това и да не му говоря.Надявам се да се пооправят нещата и той сам да поиска скоро.
Тази вечер ще изляза с приятелки на диско и се надявам манията да утихне. Поне утре ще имаме други теми на разговор.
А на теб още веднъж ти бладодаря 

Ако може и аз да си изкажа мнението. Вярно е че няма смисъл, човек да се вманиачава в мисълта, че иска да има дете и това да става повод да се измъчва, но аз не считам, че е нормално едно такова решение да се отлага с години само защото постоянно нещо не е уредено в живота ни. А причината някои мъже да се дърпат като стане дума за дете си е различна за всеки мъж, обаче в някои случаи си е чист егоизъм, да не си развали подредения живот, има и друг вариант просто да е нерешителен, както се оказа и моя мъж спадал към втората категория и поради това и някои други причини от битов характер изгубихме доста време доката се решим да имаме дете. Всеки ги разбира по-различен начин нещата, но за мен това време си е загубено, защото в моя животнай-голямата ценност са децата(имам едно, но се надявам да имам поне още едно дете). Аз лично моят мъж го убедих, като постоянно му напомнях(ама наистина постоянно), че е време вече да имаме дете, сигурно не във всеки случай това е най-подходящия подход, но при нас само така можеше да стане. Накрая искам да ви кажа, че според мен не трябва да се отказвате от това свое желание и да го отлагате прекалено дълго, защото другите неща в живота са преходни и най-хубавото нещо, което може човек да остави след себе си са децата.

Аз също не разбирам кое те накара да напишеш по-горния си пост. Може и да е на място, ако го отправяш към "лигльовците", но в темата, в която жени търсят помощ, мнението ти е обидно и излишно. Нищо лично към никого, просто изказвам мнение...
 
Ако аз, която съм се борила с този проблем години, не наричам мъжа си лигльо, не виждам кое ти дава право на теб.

Няма универсална рецепта - натякването може да отблъсне мъжа, а може и да помогне. А някоя от вас да иска дете, защото тя така иска, знаейки, че мъжа и не се въодушавлява от идеята? Убеждаването, според мен, може да има полза, когато мъжът вече признава, че има нужда, че осъзнава, че е дошло време за деца и признава, че е нерешетилен и има някакви опасения.
Ако мъжът казва - не съм на тази вълна, не искам да се обсъждаме деца на този етап - има риск всяко споменаване на темата да създаде дистанция, изобщо да спре да слуша... Нещо такова описва и Валерия... Има двойки, които са се разделяли заради тези различия; а при наши познати - жената забременя без съгласието на мъжа си, на него му отне няколко месеца да преглътне обидата (вкл. не я придружи на почти никое от изследванията...)

Настоявайте, но когато видите, че има някакъв напредък и след като сте сигурни, че е дадено достатъчно пространство и на "лигльото" - т.е. и той е изслушан, изчакан търпеливо и пр. Аз дадох краен срок за мислене и претегляне, като до изтичането му го оставих да мисли на спокойствие, без да му пиля на главата. Едно нещо ми каза, което няма да го забравя - че след като съм усетила, че той е навит, е можело да го "метна" за хапчетата (да ги спра без да му казвам)... за съжаление пропуснах този момент... Това е което мога да споделя от собствен опит и размишления върху него... 

Съжалявам , че от всички мои думи , които съм написала , вие сте прочели единствено думата "Лигльо"  и като гледам всички които сте се засегнали от тази дума  сте на моето мнение , но го казвате с други думи ... както и да е дерзайте  Не исках да обидя никой и не исках никой да се познае в коментарите ми ...