И още една битка - за РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА ОСИНОВИТЕЛИТЕ...

Miraetta, прегръщам те силно  Бях забравила, че освен законите се четат и Допълнителните разпоредби. А там изрично се упоменава нашият казус.  Ама това, че аз не чета, не оправдава служителите. Само че те, съвсем умишлено пропускат този момент на §1. Много ми е интересно, ако от "Частен случай" им цитират §1 на Допълнителните разпоредби, какво ще затепкат като обяснение.

Mila Маня,

Трогната съм и дано не те разочаровам , но аз  професионално не заставам зад споделените масово тук становища по въпроса. Опитвах се деликатно да го кажа като цитирах нормативната база.  Допълнителните разпоредби характеризират майката, а не децата и това уточнение и изброяване е за нея, а не за детето и не е никакъв аргумент за мен, че визирало права на детето, въпреки думите на журналисти и пр.. Т.е. майката може първо да е осиновила, а после родила, припознала и пр. Тя е родилката и следва да и се зачетат за поредността всички деца. Не е правоимащо детето, а майката. Тя ги гледа и за нея всички са и грижа и затова , независимо дали ги  родила или не ПРИ въпросното равдане и се зачитат в броенето.

Смятам, че помощта следва да се даде и на майката-осиновителка, но по коренно различни от изложените в решението и в дискусиите ви тук аргументи.

За мен е издържано мнението на Ziqqie (на 2-ра страница е). Другото са повърхностни неща. А конвенцията визира да не се прави дискриминация основана на рождение, а не на раждане.
 Разлика между двете е огромна. Всички сме се родили, т.е. имаме рождение, но не всички имаме раждане. Например: Мъжете нямат и няма и да имат раждане в биографията си. И те ли да идат да се жалват , че са дискриминирани ? 

Срановището ми е следното:

1) Нямам съмнение, че нормата визира родилката. Предвидена и е помощ за раждането. Това не е нито награда за нея, нито санкция за неродилите. Не случайно именуването на главите в закона, използването на други места на израза "за отглеждане", а тук "за раждане" не оставят никакво място за съмнение, че се има предвид точно и ясно раждането. Законите не се четат като вестници. Търси се действителната воля на законодателя, а това, че той ни шашва с безумия в последните години е друга тема.
Ограничен е кръгът на  родилките - родилите живо и пр. не защото се цели да се санкционират родилите мъртъв плод или претърпелите аборт (недай Боже никуму, че имаме и дъщери), а защото родилката следва да посрещне определени свои нужди и да се грижи за новия живот в същото това време.
Друг и по-важен аргумент - това са плащания от бюджета т.е. от общи пари, а ако няма критерии за яснота кои жени попадат в множеството -правоимащи, съчетано с деликатната преценка кое е раждане, кое аборт и пр.  може да доведе на практика до безконтролност и невъзможност да се разграничат родилите от други деликатни състояния и една жена да има пет аборта и да се наложи толкова пъти и да и се плати от бюджета, а кое е аборт и кое- друго се преценява по друг ред.
  Т.е. единственото, което подлежи на безспорно установяване е посоченото в закона - живо и пр.
Морални анализи не правя. И пострадалите от аборт са в тежко положение и имат нужда от подкрепа, а за  мъртвородилите ми е съвестно и да пиша, но тук законодателят така е преценил и предполагам поради тези две причини: а) лесно за установяване и относително безспорно - т.е. живо дете и б) все пак родилаката не може да се посвети грижи за себе си.

2) Допълнителните разпоредби - Допълнителните разпоредби характеризират майката, а не децата и това уточнение и изброяване е за нея, а не за детето и не е никакъв аргумент за мен, че визирало права на детето, въпреки думите на журналисти и пр.. Т.е. майката може първо да е осиновила, а после родила, припознала и пр. Тя е родилката и следва да и се зачетат за поредността всички деца. Не е правоимащо детето, а майката. Тя ги гледа и за нея всички са и грижа и затова , независимо дали ги  родила или не ПРИ въпросното раждане и се зачитат в броенето. Това е уредено изрично с изброяването кои деца и се броят. То е за целите на закона и не излиза извън тях.

3) Какво е раждане ? Затова цитирах и СК като основен акт, който го споменава. Лично аз мисля, че родоразрешение е по точното, но медицината си има своите думи, тези закони -свои и т.н.. За сега не е спорно, че това, което се нарича "секцио" е раждане. Много въпроси отварят новите технологии, но не му е мястото тук и сега.
Никъде не казано, че осиновяването се приравнява на раждането и според мен е неуместно да се правят сравнения в никаква насока. СК казва, че възникват права и задължения като между роднини по произход и пр. след осиновяването.
Т.е. да се казва, че тази норма визира осиновителката за мен е неаргументирано.
Но
Правилникът за прилагането на същия закон дава изчерпателно изброяване на необходимите за ползването на тази помощ докумети. След като е така, то щом майка-осиновителка ги представи на админ. орган в цялост така, както са упоменати, тотой следва да и предостави сумата. Той няма право на преценка дали е родила или не. Той следва да действа ако са му предоставени документите. Като служителки да си шушукат колкото си искат, но не могат при надлежни документи да откажат.
А  който издава удостоверението за родени деца, той да си мисли какво издава.
За мен Уд-е за родствени връзки и това, което казва Правилникът "за родени деца" са много различни. Не намирам основание едното да се заменя с другото. Но след като плавно са си ги уеднаквили - то другата администрация да бъде така добра да изплати сумата на всяка мама, която и ги предостави  в предвидения срок и ред.

4)Правото, по-скоро правоприлагането има и морална и възпитателна функция.
За момента няма никаква норма, изразяваща подкрепа и зачитане на това, което изживява майката - осиновителка. Правата после са еднакви, ама как се стига до после-то. Веднага след ос-то майката има нужда да се адаптира, да и се помогне малко по-плавно да се изправи пред новите предизвикателства. Изоставеното дете не е като това дете, което е неоткъснато от майчината пазва по такъв драстичен начин. За миналото му новата мама нма никаква вина, но тя поема негативите и дефицитите му по един или друг начин. А бива притисната да довършва отпуска по майчинство, изчислен и предвиден за друга и пр. За нейното положение тя има нувда от време, което да започне от нейния пръв ден, а не от деня на някоя си.
Затова смятам, че и неиздържаните разсъждения тук и там следва да се приемат благосклонно и да се даде тази помощ докато не бъдат приети цял комплекс мерки именно за основителките.

5) Не следва да се забравя и в каква обществено-политическа обстановка се е формирала като цяло уредбата на ос-то. Считало се е, че то по нищо не се отличава от раждането, норма е било да се крие и е било ноторно известно, че права, основани на решението за ос-е никоя майка не би тръгнала да си ползва. Оттам механичното довършване на срокове и пр. , чието броене е започнало преди майката да научи, че има такова дете.   

6) На някои места адм. орган правилно изплаща сумите след като са му представени набора от документи, на други - не.
Създадената дисхармония също нарушава правата. Редът следва да е един за всички. А след като на едни са дадени, да се счете, че са недължимо платени,  би било кощунствено от гледна точка на представите за морал, добри нрави и т.н. При припознаването и бързо дело след това може и до два месеца да се депозират документите и там не биха се породили и съмнения.
На мен силно впечатление  ми беше направило какво е казала на една мама от Русе една чиновничка: "Трябва ви оригинала, а вашият е дубликат". Разбира се, че нейният е оригинал, ама чиновничката се е зачела в текста на постановлението, а там се иска оригинал и механично се е изказала. На практика на оригинала се отбелязва изплащането.

За мен адм. орган, който издава удостоверението за родени деца е критичната точка, а не органът, който следва да плати сумите. Ако му се представят изискуемите документи - дължи плащане. А кой и как е минал от това "за родени деца " до "за родствени връзки" за мен е загадка и той да си бере ядовете.
Имам предвид администрация,не мами.

А делото на Венециас е за обжалване на конкретен адмнистративен акт - Заповед на ..... . Ако тя си е представила набора документи и те са били в духа на изискванията, то органът не може да преценява дали е родила или осиновила. Да си е мислил издателят на единия от документите.  Ораганът, който изплаща сумите, може да прецени дали е осъществен фактическият състав. Тя доказва с удостоверенията, че е, и предоставя акта за да си отбележи органът получаването на сумата.
Та тука на друго основание не следва да и отказва, а не на основание, че ЗСПД е дискриминационен или се прилага дискриминационно.
Ако има норми за храна за химици, аз като не дишам киселини да претендирам ли, че съм дискримнирана като не ми я дават. Не.
Но след като държавата не си е уредила документите прецизно, а гражданката депозира изрично цитираните в правилника по прилагането, няма основание да и се откаже. А ако и  откаже - обжалване. Зависи и какви са аргументите на органа. Предполагам може да изглежда, че се въртят все около едно и също, но по съществото си са различни. ВАС гледа един акт, атакуван пред него, а не анализира правната уредба на института на осиновяването в цялост.

Който може да го обясни по-кратко, да го каже по-кратко. Аз не мога.
За мен битката не е съществена.
Целта е една еволюция в осъзнаването на мястото и ролята на тези нов тип мами и това обществото да им отдаде заслуженото. Те никого не заместват и с никого не се конкурират. Мястото им е достатъчно стойностно, че да ги унижаваме да се сравняват или да се приравняват към когото и да било, да се вместват в какви ли не норми, създадени за друг  и пр. Мястото им е уникално и само тяхно.

Мнението си е само мое и никого освен мен не ангажира.




 

Днес хванах студио частен случай, но от10-те заделени минути, само 3-4 успях да гледам.
Някой по-гледал от мен? Или линк? Или коментс? Май включването беше

Гледах! Изненада ме това, че предаването бе 3 в 1 (разгледаха се три казуса, в които общото беше МТСП  и подхода-негов и на служителите му от първа линия-социалните работници към клиентите). Разбирам- времето в телевизията все недостига!;

Онова, което ми хареса по нашия казус е поставения акцент върху  това, че се  получава Параграф 22.: Владо Береану много категорично притисна представителката на министерството с въпроса: "За какво (и на кого) в крайна сметка се отпускат парите за еднократната пмощ!? Щотоо-ако е за детето, няма логика да не се отпуска на осиновените деца.;
Ако пък е за жената, която ражда!? Защо не се отпуска на родилите, които загубват детето си при раждане!?..."
Министершата представитерка (не бих искала да съм на мястото й) се забатачи в някакви тълкувания от соца (67 г) за насърчаване на раждаемостта, които ми припомниха за кинопрегледите(помните ли имаше едни такива 5-10 минутни  документални предавания в киносалоите, пускани преди всеки филм), в които се говореше за постиженията при кокошките-носачки...

Стана ясно, че никой на министерско ниво не е забелязал досега парадоксите в тълкуванията за отпускане на тази помощ!...

В предаването (по нашия случай) не ми допадна, че Владо Береану приключвайки обобщи, за необходимостта за отпускане на тази помощ за осиновените, които се осиновяват като бебета- нещо в този контекст... От което за мен стана видно, че не си е изяснил за себе си в дълбочина естеството на проблема...

Разбирам и него- моите почитания и симпатии! Човек за спецификите в този батак може да се ориентира като е вътре в ситуацията и се"пече" на съответния огън...
.
Питам се ще има ли развития, следствия от двете предавания? С тях ли се изчерпва ТВ дискусията по случая?; От тук насетне какво като действия... и от кого?... Или всичко ще мине към рубриката:"Всяко чудо за две предавания!"..."Да забравим!"

Бе най-добре е всеки да го гледа, чуе, помисли и прецени за себе си!

И аз го чух да казва нещо такова, направо Дали да не опита да осинови новородено?Ако под бебе разбира това.

Венециас,

A от моя добросъвестен и задълбочен отговор кое не ти хареса ?

И разлика между това дали ти допада или не един закон
и
дали намираш дисхармония в правоприлагането по повод на него

намираш ли ?

А за мъртво или живороден плод има установени медицински критерии, а администрацията постъпва (издава съответните актове) като последица и в резултат на медицинската преценка.
 ЯСНО е и от текстовете, които цитирах - Закона за гражданската регистрация и Закона за семейните помощи за деца.
 А ако е живороден плод, съставен му е съответния  акт за раждане, на майката парите се дължат от първия ден, от който по преценка на медицинските нормативи плодът е жив, на практика ги получава след като депозира удостоверенето за раждане в оригинал и др. неща, посочени в Правилника,   майката си има право да вземе парите и ако, недай Боже, нещо се случи след това, те са си надлежно и дължимо  изплатени.   Според мен и се дължат дори детето да е починало и след това, стига да е било живородено и за нея това вземане да е възникнало. Но на практика ако не са поискани навреме, след евентуална трегедия на родителите не им е до това.
Честно, не вярвам, че именно този казус те вълнува и за него се бориш - за парите на майките, родили живородено и  после загубили го.

Ето ти отговор на въпроса.

А ако не ти харесват законите - борба за нова правна уредба.
Не вярвам, че е толкова сложно и неясно за непредубедените.
По медиите толкова се говори за случая в Университетската болница в Пловдив (аборт или раждане), че не вярвам и ти да се питаш и колебаеш.
Ако се питаш- моля, най-добросъвестно и професионално ти отговорих.
А ако искаш отговори на други въпроси, то те са извън правото, социалното подпомагане и пр.

Срам ме е, че съзнателно или не, споменавате и аз ви отговарям коментирайки правата на загубилите впоследствие бебетата си.
Това тяхното е мъка.
А вие искате други уверения и отговори, които никой смъртен човек не може да ви даде и гарантира.
Искате да ви се каже, че раждането не е нищо, няма никаква стойност и е акт, който се случва на безотговорни и незаслужили щастливки и пр. Отглеждате и възпитавате момичета. Това, което изпитвате,  искате или не, го влагате в тези малки момиченца. А това вече е опасно. Казвам го отговорно и от личен опит.
Радва ме, че и тук имаше доста здравомислещи и уверени в себе си мами, които не си загубиха ума и разумно ти коментираха темата.
Нито съда, нито администрацията има очи публично да каже за какво е помощта при положение, че въпросът се поставя с емоции и пр. Да, за това, че си родил е помощта.
А осиновителите следва да си вземат парите ако администрацията им издаде удостоверение за брой раждания или каквото друго си е сътворила. Като им го е издало - да си получат парите. Лошо няма. Казала ти го е съдийката, че е процедурен спора, жената е била и внимателна да не те засегне.
Като казвам на сто места, че трябва аналогична и дори по-защитаваща норма за осиновителките, следва гробовно мълчание и айдеее пак старата плоча на нов глас.

Гледах предаването. Прочетох още веднъж внимателно и цялата тема.
Да си призная честно аз никога не съм смятала, че имам право на тази помощ. Едно към едно възприех прочетеното - "при раждане на живо дете", т.е. насърчава се раждаемостта, а аз към този точно акт принос нямам. Не че не се чувствам пълноценен родител, напротив, надявам се да възпитам добри граждани и изпитвам всички радости и болки на майчинството, но за физическата поява на децата си на този свят аз никакви заслуги нямам, не съм подобрила демографското положение на България с нищо демек, това са голите факти. Така аз ръзсъждавам и точно затова дори отказах в общината да подам документи за тази помощ, когато служителките ми предложиха да опитам. Както не бих подала молба за помощ, която се полага на инвалид, социално слаб и т.н. - не съм такава в момента и нямам право.
Това беше преди да започна да чета във форума.
Когато за първи път прочетох тази тема, малко се поразколебах в убежденията си, но сега отново считам, че съм била права.
И ето една от причините - прочитайки внимателно чл. 6 ще видим че майката има право на тази помощ, т.е. помощта е свързана непосредствено с акта на раждането. Имам предвид, че ако се създаде практика ние, осиновителките, да се възползваме от този именно закон, то автоматически ще бъдат подложени на дискриминация самотните бащи-осиновители. А такива има, макар и малко, за които нищо не се казва в закона. Те на практика по нищо не се отличават от майките-осиновителки, а не биха имали никакво основание според този закон да получат тази помощ.
Така че Мираета е права. Аз не знам какви искания са внасяни досега в Социалното министерство, единствено научавам за исканото право на платен отпуск от датата на влизане в сила на решението за осиновяване, което подкрепям напълно. Мисля че точно ние трябва да помислим с какви трудности се сблъскваме (ако има такива документи изготвени още веднъж се изинявам за незнанието си) при процеса на адаптиране с детето и какво бихме могли да поискаме от държавата, за да предложим да се изготви някаква нормативна уредба, касаеща нас, осиновителите лично, нашите проблеми, които са различни от тези на станалите по естествен път майки и бащи.
 

http://news.bnt.bg/content/view/video/(showtheme)/267376 ,този е от първото предаване,а долния от студио частен случай,
http://news.bnt.bg/content/view/video/(showtheme)/270286
трябва да се изчака да зареди и тогава тръгва нормално,затова отначало е само черен екран,лошото е ,че не дадоха репортажа от 23.08.08г.на новините по К1 на БНТ където имаше изказване на Директор в дирекция краткосрочни плащания в НОИ г-н Тенчо Тенев,че право на еднократна помощ имат и осиновителите.

ГЪни,

Аз пък най-отговорно те насилвам да идеш и да си вземеш удостоверенията и да си поискаш парите.
След като ти изадат документите, конкретизирани от правилника, направо отиваш за помощта. (На лични ще ти ги пусна вторник, че сега съм на друго ПС, но и на гърба на бланките им ги има, предполагам, а уд-то за раждане си го имате у дома.)
Ако не щеш, насила ще те замъкна.
Да се дадат на едни осиновители, а на други - не, при еднакъв набор документи вече е нещо, което не бих приела.
Подробно обясних защо следва да ти се дадат.
Предполагам, малкото ти дете не е минало 3 год.
Лека неделя

Текстове от Правилника за прилагане за обсъждания закон:

"Глава втора

ЕДНОКРАТНА ПОМОЩ ПРИ РАЖДАНЕ НА ДЕТЕ
Чл. 11. (1) Еднократна помощ при раждане на живо дете се отпуска въз основа на подадена молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.

(2) Към молба-декларацията се прилагат следните документи:

1. оригинално удостоверение за раждане на детето, за което се иска помощта;

2. копия от удостоверенията за раждане на всички деца, родени от майката;

3. удостоверение от служба ГРАО за родените от майката деца;

4. лична карта (за справка).

(3) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) По реда на ал. 1 и ал. 2, т. 2 - 4 помощта може да се изплати по изключение въз основа на представен дубликат от удостоверението за раждане на дете след извършване на проверка от дирекция "Социално подпомагане", която обхваща:

1. установяване наличие на промяна на постоянния адрес на майката за периода от датата на раждане на детето до датата на подаване на молба-декларацията чрез справка от компетентните органи на МВР;

2. предоставяне на данни за изплащане/неизплащане на помощта по чл. 6 ЗСПД от съответните дирекции "Социално подпомагане" по предходен постоянен адрес на майката. "

Излишно е да се коментира и обяснява с деловодителите и пр. кой роден, кой осиновен. Молите да ви се издадат удостоверенията и с тях си депозирате молбата за тази еднократна помощ. Ако имате удостоверенията следва да си вземете и парите.
Въпросът е процедурен.  Аргументираните ми обяснения по-горе в темата не са за мотивиране на служителките.
Успех и добра седмица !   

10000%  подкрепям Miraetta.
Никой не е длъжен да дава обяснения родил ли  е или не е родил. Има си набор от документи , има си срок до навършване на три години. Това е.

Аз от собствен опит да разкажа как беше при мен.
Служителката забелязва разликата от датата на раждане и издаване на удостоверението за раждане.
Въпрос - Защо чак сега е издадено удостоверението за раждане ?
Отговор - Защо, какво ви притеснява?
Въпрос - Ами има нещо нередно , защо чак сега кандидатствате за тези пари?
Правилният  отговор трябва да бъде  - По закон имам право да кандидатствам и да  ги получа до навършване на 3 г. на детето. И точка.
Грешен отговор / МОЯТ/ -Ами защото осинових дъщеря си. / явно съм била в заядливо настроение/
Последва неизменният съжалителен поглед, след това шушукането на опашката , и последва отговора на служителката " Ама тя МАЙКАТА има право да ги получи , а не вие."

Та , ха познайте какво последва .
Дадох и да разбере кой майка , кой баща. Пред 30 човека в стаята я накарах да разсъждава на глас какво значи майка , кой по закон е майка и т.н. Последва заплаха от нейна страна да се обади на шефката си , а пък аз и казах че ще се видим в съда. Завърших , че ако ми я откажат , искам да е писмено аргументиран отговор.И че тези пари не ми трябват на мен , щом съм се наела сама да отглеждам детето си , едва ли разчитам на 250 лв, че трябва да ги превеждат на домовете за деца /кандидатствах  за тях за да купя памперси на един дом /   И си тръгнах.

След 20  дни отидох и ми връчиха дебитната карта с парите.

Та, има си набор от документи , има си законов срок , моля не се обяснявайте / както мен/ . Човек трябва да си знае правата за да си ги гони.
Ние , които сме осиновили не сме по малко родители от всеки един друг , и трябва да имаме равни права . Ако се държим като нещо по - различно , трябва да очакваме и по-различно отношение. А това горчи.

Аз също съм осиновителка, отказаха ми помоща декември 2006 г. с мотива, че не отговарям на условията по чл.6 (1) кратко и ясно. Чувствах се дискриминирана, затова че не е домислен закона за осиновители в тази си част, изпитвах и неудобство за това, че не съм като другите, а си искам някакви пари, чувствах се зле и когато трябваше да говоря с директорката и тя деликатно да ми обясни, че не е редно, ако други дирекции са го направили. Не предприех други действия, улисана в грижи по детето. Това са само емоции, с които повечето тук реагираме. Според мен най-ясно, трезво и обосновано го е казала Мираета.
 Благодаря ти, това е нещото което ме глождеше след отказа, след като по закон не може, а по правилник по прилагането му, представяш документите къде е грешката, защото  директора реално отказва въз основа на кое -  на разлика в датите на издаване на акта, на собствено ни признание  за осиновяване или по спомен, че е подписвал доклади за осиновяване и станали реалност ( това са субективни интерпретации )
Та в крайна сметка и по мое мнение помоща трябва да бъде изплатена на всички, които представят оригинален акт за раждане ( само на него на гърба се отбелява, че е взета помоща ) и удостоверение за родствени връзки.

Може би трябва да обединим усилия, да бъдем забелязани и да се внесе предложение и да бъде ясно упоменато, осиновителите да получават еднократна такава помощ.

извинявам се че от известно време не съм се включвала,но нямаше никакво развитие моят случай и затова.Днес получих призовка за дело на 25.11 в Административен съд гр.Сливен.Много съм притеснена,защото не знам как ще се справя.Искам да попитам какво следва след като съм я получила,трябва ли да си пиша какво ще кажа и т.н.Моля помагайте!

Цветкова, най-важното, което следва е да се явиш в съда (в идеален вариант е добре да присъства и представител на ответната страна; иначе ще се отложи делото и ще се насрочи дата за ново след определено време- в моя случай делата се отлагаха 2пъти за по 2 месеца)  и да не се шашкаш!

Отговарям ти аз като минала вече по тоя път. Тук четат и пишат и юристки, които могат да ти дадат отговор евентуално и от тяхна гледна точка.

Аз като незавеждала дело дотогава имах подобни на твоите опасения и ето как ми отговори за тях моя позната-юристка:
 
“…Няма абсолютно нищо страшно. Не се притеснявай от Съда – неговата работа е да одсъди по закон и справедливост. Съдийката е човек като теб. Само има специфично професионално знание, както теб – но в друга област. Ти не си длъжна да познаваш закона, нито конкретните текстове!

Ето чл 127 от Гражданско процесуалния кодекс:

Чл. 127. (1) Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Не подлежат на доказване само общоизвестни обстоятелства и служебно известни на съда, за които той е длъжен да съобщи на страните.
(2) Направеното от страната или от нейния представител признание се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Чл. 127. (1) Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Не подлежат на доказване само общоизвестни обстоятелства и служебно известни на съда, за които той е длъжен да съобщи на страните.
(2) Направеното от страната или от нейния представител признание се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

Според мен от теб се иска да докажеш, че имаш дете – носи си акта за раждане и решението за осиновяване, можеш да им направиш копия. И още – че си подала молбата за помощта в рамките на 3 год. срок. Нищо повече.”

-----
Аз си направих копие от удостоверението за раждане и него представих като доказателство, че там съм посочена като майка, РОДИЛА детето си (както съм писала по-горе”железния” довод на социалните бе, че не съм родила детето си и затова не ми (ни) се полага помощта. Копие от решението за осиновяване не ми поискаха.

Цветкова, по принцип е трудно да си напишеш отговорите, просто защото не знаеш какво и дали изобщо ще те питат.

От тази точка нататък развитието и изхода на делото изцяло зависи от съдията- от неговият възглед и тълкувание на казуса.

 На моята позната, която получи отказ за отпускане на помощта и от състава на административния съд (по напълно идиентичен на твоя и моя казус) съдийката изобщо не й даде думата; не я и попита нещо-директно осъди!

В случай, че НЕ получиш удовлетворяващ те резултат НЕ забравай, че  решението на Административния съд също подлежи на обжалване в срок (пред кого и в какъв срок ще посочи в решението си съдебния ти състав).
 Възможността за обжалване е двустранна. Т.е. дори да ти разрешат да получиш помощта това може да бъде обжалвано от социалните. И чак ако в посочения срок няма обжалване от тях (или от теб) , решението на съда ще влезе в сила.

Друго, което би ти било полезно: Ако имаш неща, които би искала да кажеш пред съда, обосноваващи твоя иск- защо според теб ти се полага и би трябвало да получиш помощта; изложи ги спокойно в писмена форма и ако в съда не те попитат за тях или не ти предоставят пространство да развиеш своята позиция и/или пък просто се чувстваш притеснена, помоли съдийята да приеме като ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, онова, което си написала.

За това се сещам в момента!

Преди всичко се опитай да бъдеш спокойна и уверена в себе си- ти си МАЙКАТА на детето (си) и това не подлежи на съмнение!... И никъде не пише, че като осиновител нямаш право на помощта- както многократно се подчерта тук: несъвършенството на закона позволява през лични тълкувания за идентични случаи да се постановяват различни решения!

Успех!