Здравейте майчета от доста време се чудя дали да ви пиша и да ви притеснявам и аз с мойте проблеми но като гледам само тука мога да получа подкрепа! Ето и моята история ! Ангелчето ми е на 2.6 год. но за краткото му съществуване се случиха много неща на куп. Като начало се роди с хистопатия или казано на разбираем език каналчетата на пишката не бяха на правилното място та се налагаше да ги коригираме. Така го видихме на прегледи на 6 м. после на годинка после на 1.6 г. та докато стана на 2.3 г. и стана време за операция , аз много се притеснявах какво ще стане дали всичко ще мине наред дали няма да му остане травма като се има на пред вид че всичко вече разбираше но слава на БОГА всичко мина като по вода и той дори вече не помни за нея. Само аз и баща му знаем през какъв ад минахме докато траеше всичко но мина , и на най големият си враг не го пожелавам. Докато бяхме в болницата (ПИРОГОВ д-р Момчилов на когото сме много благодарни за всичко) се останови че имаме херния и се налагаше да се връщаме отново за съжаление. Операцията беше предвидена за 24 септември но Ники се разболя и сега на 15 ще се чуем за насрочване на нова дата за операция . През всичкото това време правихме опити и да ходим на градина за сме сред децата и да не сме по различни от другите и един ден едната учителка ни каза че трябва да обърнем внимание на слуха защото те го викали а той не реагирал. В интерес на истината и аз го бях забелязала ама си мислех че всичко е от характера му защото е много буен и си прави каквото поиска и чува когато на него му изнася ама? Не било така почна се ходене и по кбинети УНГ. Препоръчаха ни д-р Жеков от врачанската болница та ходихме при него той ни предписа лекарства докато оздравеем и в понеделник отпуши ушите на малкия днес пак ходихме пак ги отпуши но за съжаление каз че не мойе и той да установи какво е положението та ни прати в София в ИСУЛ. Честно казано не изках да стигаме до там защото за мен това е краен вариант ама късмет. Свързах се с д-р Спиридонова и тя ни насрочи час за 2 ноември направо за приемане за да мойе да направим направо изследването с приспиването(не му знам названието за което се извинявам) а през това време трябва да направим и операцията от херния. На всичкото отгоре ни отриха и трета сливица . Абе вече не знам ! Почвам да се чудя дали аз не се вманиачавам нмого и дали не се побърквам аз или просто късмета ни е такъв. Моля всички мами който имат някои от нашите проблеми да пишат да споделят как се справят със ситуацийте и как го приемат малките ангелчета. БЛАГОДАРЯ ВИ ЧЕ МЕ ИЗТЪРПЯХТЕ !!! И успех на всички 
Виж целия пост
/. Защо не пробвате варианта детето докато е под упойка да му премахнат и сливицата. Това е само предложение от моя страна ако искате си го обмислете и консултирайте 
и доц. Спиридонова каза че трябва колкото се може по бързо да се направи имплантация за да може да се развива нормално детето и да не забрави и наученото до сега! Повярвайте ми исках в тоя момент да не съм жива как може на МОЕТО дете да се случи но няма време за чудене и за паника колкото и голяма да е тя. Искам да помоля всички мами с проблем като нашият да ми пишат как се стигна при тях тази диагноза какъв имплантант е поставен на тяхните деца как протече самата операция и въстановителния процес има ли някъде другаде болница или клиника за още едно мнение децата как приеха всичко което се случва с тях травмираха ли се по някакъв начин чувстват ли се по специални навредили това на самучувствието им все въпроси на който един ден сама ще стигна до тяхните отговори. Но в този момент искам да знам истинската страна на нещата а не да мечтая че все нещо може да се случи . В сряда ще сме на скенер и от там на татък ще се решава всичко окончателно въпреки че за лекарите това е единственото решение на проблема. НО АЗ НЕ ИСКАМ И НЕ МОГА ДА ГО ПРИЕМА