Аз представлявам направо смешна картинка.Сама се усещам,обаче не мога да се овладея.Ръцете ми се потят,имам чувството,че всичко е забавено около мен,в първите часове като ме докосне,подскачам,направо се отлепям от земята.Кокетнича,въртя очи.Девственица ряпа да яде.Много странно.
Виж целия пост
Копнеж по първа среща...
- Публикувана: 11 окт. 2007, 22:56 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2007, 18:57 ч.
# 18
12 окт. 2007, 00:21 ч.
Ммм, даже е по-хубаво от първи път - защото си познавате телата и усещанията...
А ако нямаше раздяла, нямаше да има и среща и вълнение от срещата...
Chanel, какво по-готино от това още да си влюбена в мъжа си?! Хич не е странно, хубаво е!
Виж целия пост
Първата нощ след раздялата....мммм, като за първи път....
Ммм, даже е по-хубаво от първи път - защото си познавате телата и усещанията...
А ако нямаше раздяла, нямаше да има и среща и вълнение от срещата...
Chanel, какво по-готино от това още да си влюбена в мъжа си?! Хич не е странно, хубаво е!
# 19
12 окт. 2007, 00:22 ч.
Хич не е странно мен ако питаш.
Сумати месеци живееш с разни представи и очаквания.
То без петел и кокошката може да изкукурига
И аз се усещам,ама опитам ли се да се държа нормално става истерично-лигава бъркавица.
Виж целия пост
Сумати месеци живееш с разни представи и очаквания.
То без петел и кокошката може да изкукурига
И аз се усещам,ама опитам ли се да се държа нормално става истерично-лигава бъркавица.
# 20
12 окт. 2007, 00:25 ч.
Chanel, какво по-готино от това още да си влюбена в мъжа си?! Хич не е странно, хубаво е!
Не се заблуждавайте с тази романтика.Много е тежко.Особено последното изпращане за мен беше много тежко,незнам защо.Но ще вляза в ритъм.
Виж целия пост
Chanel, какво по-готино от това още да си влюбена в мъжа си?! Хич не е странно, хубаво е!
# 22
12 окт. 2007, 00:30 ч.
Така е. Всичко си има цена. И само отстрани виждаме хубавото, ама всеки си знае как е вътре в нещата...И все пак май е по-добре от това да сте си писнали, щото сте всеки ден заедно след 20 години например ...
Виж целия пост
# 23
12 окт. 2007, 00:35 ч.
О, не се заблуждавам... мечтая си само за някое трепетно изживяване или по-скоро си спомням разни такива, но разговорът залитна към дългите раздели и срещите след това. А на мен за друго ми беше въпросът.
Виж целия пост
Не се заблуждавайте с тази романтика.Много е тежко.Особено последното изпращане за мен беше много тежко,незнам защо.Но ще вляза в ритъм.
О, не се заблуждавам... мечтая си само за някое трепетно изживяване или по-скоро си спомням разни такива, но разговорът залитна към дългите раздели и срещите след това. А на мен за друго ми беше въпросът.
# 24
12 окт. 2007, 00:37 ч.
Сега се сетих,че във Варна срещите обикновено се правеха под Козирката.Пиша го с главна буква,защото си е направо култов обект.
Виж целия пост
# 25
12 окт. 2007, 00:41 ч.
Да,предимно там се срещах и аз с гаджетата си.
Моткам се из къщи,контя се и естествено закъснявам.Ама пак-еваш,еваш-нали е отишъл вече-ще чака.
Слизам от автобуса,минавам подлеза и на излизане такова запъхтяно дишане му удрях-видиш ли"Колко много съм бързала,но еди си какво е станало.."
Винаги нещо независещо от мен
Виж целия пост
Сега се сетих,че във Варна срещите обикновено се правеха под Козирката.Пиша го с главна буква,защото си е направо култов обект.
Да,предимно там се срещах и аз с гаджетата си.
Моткам се из къщи,контя се и естествено закъснявам.Ама пак-еваш,еваш-нали е отишъл вече-ще чака.
Слизам от автобуса,минавам подлеза и на излизане такова запъхтяно дишане му удрях-видиш ли"Колко много съм бързала,но еди си какво е станало.."
Винаги нещо независещо от мен
# 26
12 окт. 2007, 00:42 ч.
Определено ми липсват трепетите по първата среща.... 
Защо ли неможе да са вечни...
Вече сме свикнали един с друг и ... всекидневието ни обсебва и забравяме за трепетите и пеперудите...
А колко е хубаво....
Виж целия пост
Защо ли неможе да са вечни...
Вече сме свикнали един с друг и ... всекидневието ни обсебва и забравяме за трепетите и пеперудите...
А колко е хубаво....
# 27
12 окт. 2007, 00:45 ч.
Аз пред Катедралата си биех чакалите,както се казваше едно време.
Виж целия пост
# 28
12 окт. 2007, 01:08 ч.
О, имат.
О, да, много срещи и много пъти пак и пак, ама... вече едва ли... омъжила съм се по любов, обичам го, но така ми липсват пустите пеперуди
Те май с брака не са на Ти 
Виж целия пост
Имат ли специално място в спомените ви?
Иска ли ви се да изживеете някоя отново
Иска ли ви се да изживеете някоя отново
О, имат.
О, да, много срещи и много пъти пак и пак, ама... вече едва ли... омъжила съм се по любов, обичам го, но така ми липсват пустите пеперуди
Те май с брака не са на Ти 
# 29
12 окт. 2007, 01:33 ч.
Да,предимно там се срещах и аз с гаджетата си.
Моткам се из къщи,контя се и естествено закъснявам.Ама пак-еваш,еваш-нали е отишъл вече-ще чака.
Слизам от автобуса,минавам подлеза и на излизане такова запъхтяно дишане му удрях-видиш ли"Колко много съм бързала,но еди си какво е станало.."
Винаги нещо независещо от мен
Мммм и Севастопол е култово място . Колко пъти когато минавам от там виждам някой младеж да стърчи с цвете в ръка .
Хех , и мен са ме посрещали там така , ама кога беше .....
Виж целия пост
Сега се сетих,че във Варна срещите обикновено се правеха под Козирката.Пиша го с главна буква,защото си е направо култов обект.
Да,предимно там се срещах и аз с гаджетата си.
Моткам се из къщи,контя се и естествено закъснявам.Ама пак-еваш,еваш-нали е отишъл вече-ще чака.
Слизам от автобуса,минавам подлеза и на излизане такова запъхтяно дишане му удрях-видиш ли"Колко много съм бързала,но еди си какво е станало.."
Винаги нещо независещо от мен
Мммм и Севастопол е култово място . Колко пъти когато минавам от там виждам някой младеж да стърчи с цвете в ръка .
Хех , и мен са ме посрещали там така , ама кога беше .....
Препоръчани теми