Днес съм щастлив(а)/тъжен(а),защото...........

  • 17 517
  • 440
# 165
Бърди,как добре те разбирам ,и аз така от неделя насам.Откакто ми беше на гости наш добър приятел и го видях на снимка(избягвам да го гледам на снимки),от тогава нещо не се чувствам в дисконфорт със себе си. #Crazy
Много ме е яд на мене си знам ,че не бива да е така но...... Twisted Evil
Виж целия пост
# 166
Изключително съм тъжна, днес едвам се удържам да не за разрева. От няколко дни място не мога да си намеря.
Казах си го.
Ха дано ми олекне.
Ами - има такива периоди.
И наистина е комбинация от всички фактори.
На мен ми помага следното - this too shall pass.  Simple Smile
А светлинката в тунела е - много сме зле, но ние ще се оправим.  Simple Smile А те няма, щото са си зле по дифолт. А ние сме зле просто по стечение на обстоятелствата - струпаните трудности.
Виж целия пост
# 167
Хич не са зле те, Каси, есктра са си - поне моя. Постигна всичко, което е искал - свобода и спокойствие, готино гадже, което го слуша и гледа в очите; безпроблемна връзка с детето си, благодарение на добричката бивша, която на всичкото отгоре му е най-добра приятелка. Поне с последното мисля да спра, че много ми тежи след това да й видя увисени изпраните дрехи у тях. Ама за едно си права - this too shall pass, много е мъдро. Нали казват , че за да преживееш раздялата трябва да мине 1 цяла година, за да минат по веднъж всички празници и важни дати; да ги  преживея без него за първи път. Така е и с утре, така ще е и по Коледа, предполагам.
Виж целия пост
# 168
а това на всичко отгоре в тоя му вид го знам от малкото ми братче  Laughing
беше малко братче - доживях да се уча от него  Simple Smile
Виж целия пост
# 169
Днес ми е ден за размисъл, та да си кажа. Гадно е да обичаш, а да не те обича обичания, ама някак си, когато има раздяла, все ми се струва по-леко за преглъщане. Просто другия го няма.
4 години ката вечер ревях и го възприемах като собствено фиаско това, че си давам цялото същество, живота, усилията и т.н, а отсреща получавам псувни и ругатни. За да даваш, някои трябва да е настроен да приема, инак не става. Другия като просто не ще и откровенно се кефи, като ти причинява болка....ден след ден, по много пъти дневно, години наред.....
сега сам претръпнала, осъзнах, че докато се тръшкам и рева, живота ми минава и не виждам искрите светлина в очите на децата ми, не виждам изгрева, залеза, удоволствието,от това, че си здрав и нищо не те боли. и не, щастието не е някъде там, а тук и сега, в този миг неповторим. утре децата ми ще ме гонят от стаята си и ще си споделят с приятелки, не искам да изпускам повече миговете, които ми остават с тях, кефя се на всяка секунда, на всяка малка ръчичка, утре тази ръчичка ще е голяма и връщане назад няма. усещането няма да се повтори.
оффффф, размазах се нещо, но наистина точно това мисля.
Виж целия пост
# 170
Ама за едно си права - this too shall pass, много е мъдро. Нали казват , че за да преживееш раздялата трябва да мине 1 цяла година, за да минат по веднъж всички празници и важни дати; да ги  преживея без него за първи път. Така е и с утре, така ще е и по Коледа, предполагам.

Майкоу....аз тогава наистина съм патологичен случай... Tired
Тази Коледа ще е третата без него, а все още ми липсва.
Все едно времето е спряло.

Но...по-ведро! Naughty
На първо място имам прекрасна дъщеря и родители, които я обожават.
Та отсега мисля подаръците - да са подбрани с вкус и като за любими хора.
И Дядо ти Коледа да внимава какво ще ми донесе! Crazy
Виж целия пост
# 171
аз пък съм отчаяна. от февруари всеки ден вися на работа по 10-11 часа с надеждата, че градим екип от професионалисти, та ще дойде ден, в който ще се прибирам към 18-19, ще имам повече време за детенце, току-виж намеря и време за мен; няма да ме изяжда съвестта, че изпускам детството на сина си и всъщност най-ценните мигове в живота си и т.н.

та, днес тая, заради която направих най-много компромиси, поех й задълженията, че да излезе за месец в отпуск да се дипломира, бях й все зад гърба и й "метях" грешките с надеждата, че ще натрупа опита и ще може повече да се разчита на нея - та, тя заяви, че напуска. Щот' никой не й помагал  Shocked и тя не издържала  Sick

И аз съм на под нулевата позиция. Кат' последния глупак, бил се с мелниците. Иде ми да се гръмна  Tired
Виж целия пост
# 172
Миленита - ами важното нали се разбрахме беше да се съхраним. Еми - ти явно си успяла.
Днес ми е ден за размисъл, та да си кажа. Гадно е да обичаш, а да не те обича обичания, ама някак си, когато има раздяла, все ми се струва по-леко за преглъщане.
Да - временно да.
После идва едно друго за преглъщане.
И винаги ще има какво да се преглъща. Днес това, утре друго. Лесно няма. След като си достигнала до това осъзнаване, до вземането на решение каквото и да е за живота ти има една крачка. Вариантите - стоиш с него и бавно умираш - това вече си го преживяла, претръпнала и си се отървала от него - 2. стоиш с него и не ти дреме - шестица от тотото и 3. махаш се/го/. И сега съм на път да стана гадна ама - вариант 2 докато си намериш някой друг. И тогава вече ще дойде лесното за тебе. Що пък да не си оставяме и ние вратички, а?
Щото аз не си оставих. От неумение, липса на опит и незрялост тогава. Ударих го на гордост.
Да - големия плюс от цялата работа е, че си дадох шанс.  newsm78 Рискувах. Казват - който рискува печели. Аз обаче незнам дали е вярно. Съжалявам, че не бях по-далновидна. Ти ако можеш го направи. Милиони жени го правят. Не казвам че е лесно, но май е една идея по-добре.  Hug
Сабина, да обичаш някой и да тъжиш за него не е грях. Не е порок. Поне това можеш, поне това имаш. И ще си позволя да цитирам пак: "А можеше и това да нямаш." Дано ме разбра.
Виж целия пост
# 173
Днес - тази нощ съм щастлива, въпреки страха, въпреки спирачките, въпреки всичко. Щастлива съм...дано продължи...
Виж целия пост
# 174
та, днес тая, заради която направих най-много компромиси, поех й задълженията, че да излезе за месец в отпуск да се дипломира, бях й все зад гърба и й "метях" грешките с надеждата, че ще натрупа опита и ще може повече да се разчита на нея - та, тя заяви, че напуска. Щот' никой не й помагал  Shocked и тя не издържала  Sick

И аз съм на под нулевата позиция. Кат' последния глупак, бил се с мелниците. Иде ми да се гръмна  Tired

Миленита, разбирам те чудесно.
Зависи обаче мацката на каква позиция е и дали и тя не отвисява по нощите.
А обезпечава ли се труда и финансово?
Аз примерно, изобщо не съм склонна вече да работя овъртайм, защото :

... ще имам повече време за детенце, току-виж намеря и време за мен; няма да ме изяжда съвестта, че изпускам детството на сина си и всъщност най-ценните мигове в живота си и т.н.

Ако пък и да е добре заплатена работата, на някой хора страса им идва в повече.
Та не е твоя вината.
Повечето хора търсят работа днес единствено и само според заплащането.
И не им пука да си тръгнат, когато не им изнася.

После такива като мен, които работят 6 години на едно място, HR-ките ги гледат като полезни изкопаеми... Crazy
Виж целия пост
# 175
Изключително тъжна.
Днес трябваше да се навършат 9 години от брака ни.
Натъжава ме тази дата, много.
А сигурна съм, че той дори не знае за нея (никога не е помнел дати, винаги съм го подсещала).
Беше ни много хубаво, докато ме обичаше, а и за мен това беше истинската и голяма любов.
Не можах да я запазя и мми е кофти.
Довечера съм поканила приятелката ми у нас да преядем с китайско и да препием с вино - докато той се забавлява в кревата с кльощавата малолетна.
Както каза канадската мама - гадно е да обичаш, а да не те обича обичания.
На всичкото отгоре и не съм сигурна, че това, което аз изпитвам, е любов.
Изобщо, май по-объркана в чувствата и желанията си не съм била отдавна.
Хайде да минава тоя ден и да го забравям.
Виж целия пост
# 176
Ох, Бърди, не знам какво да кажа...
Хубаво е, че довечера ще си имаш компания.
Много е важно в такива моменти някой да те подкрепи.

То никоя от нас вече не е сигурна в чувствата си.
Ми нормално е, след като веднъж са те предали по гаден нчин.
Лошото е, че емоционалната ми лабилност продължи много време.
Да не ми стане стериотип. Tired
Виж целия пост
# 177
Сабинка, и аз съм същата птица - карам вече пета година, ама си харесвам много работата. Както и колегите. И колкото и да е тежко понякога, и парите стигат едва за наем, храна и парцалки за Дивчо, не съм и помисляла да напускам да търся по-добре платена. Така съм си преценила, като съм претеглила плюсовете и минусите.

Колкото до момата - да, виси до 20-21 понякога, ама ефект никакъв. Т.е. КПД-то си остава наполовина от средно статистическото. И Миленита довършва, ръчка, поправя грешки (не само аз, де, и други колеги, ама аз съм уж прякото началство и отговорността е основно моя).

Знам, че хората имат различна поносимост към стреса и зат'ва въпросното сме го вардили, в смисъл много му е спестено,а и то има самочувствие за трима и удивителната способност да не приема, че е сгрешила и оттам никога да не се учи от грешките си. И да се изживява като мъченик. А всичко около нея  #Crazy.

Ей, зат'ва продължава да ми е подтиснато и отчаяно.

Благодаря за разбирането!  Hug

Birdy, безсмислено е така да се самонаказваш и вредиш на себе си. Сигурно в живота ти има и други неща, позитивни и ценни, освен проваления брак, за които да се хванеш, да изровиш малко оптимизъм от тях и да продължиш напред, без толкова да се упрекваш и жалиш миналото.
Виж целия пост
# 178
Колкото до момата - да, виси до 20-21 понякога, ама ефект никакъв. Т.е. КПД-то си остава наполовина от средно статистическото. И Миленита довършва, ръчка, поправя грешки (не само аз, де, и други колеги, ама аз съм уж прякото началство и отговорността е основно моя).

Знам, че хората имат различна поносимост към стреса и зат'ва въпросното сме го вардили, в смисъл много му е спестено,а и то има самочувствие за трима и удивителната способност да не приема, че е сгрешила и оттам никога да не се учи от грешките си. И да се изживява като мъченик. А всичко около нея  #Crazy.

Ми тогава да си ходи, кво пък, ти ли ще и береш гайлето вечно?
Ей, завиждам на хората с голямо самочувствие!
Виж целия пост
# 179
Сабинка, лошото е, че той ми изпраща противоречиви сигнали и ме обърква още повече - но на това вече край.
Миленита, аз по принцип си имам самочувствие, че съм постигнала много неща в живота, така че не съм се вкопчила в неудачния си брак, просто днес денят е такъв и си мисля за това.
Иначе за твоя проблем - толкова добре те разбирам! Знам със сигурност, че единия от моите хора се опитва да се премести на друга работа, а за един само подозирам. Кофти е, аз съм много ларж шефка и не съм правила проблеми никога за закъснения, грешки и т.н. Ама ниски им били заплатите - това за съжаление не зависи изобщо от мен, а и в крайна сметка трудовия договор не са си го подписали насила. Та както и да е, в скоро време май и аз без хора ще остана и те тогава вече ще ми се разгони фамилията.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия