Разсиновяването-тема табу???

"Ами върнете го тогава". Що за реплика. Те са длъжни да предоставят цялата информация за детето. Лично на мен ми я предоставиха. Те ми предложиха да го нахраня - ако някой е хранил дете с цепка на небцето има представа за какво става въпрос. Нашите деца бяха гледани много добре. Нашата докторка държеше всичко да е свършено както трябва. Кога най-после ще намерят подходящи хора за тази работа. За този начин на живот. Тогава и болките и разочарованията ще са по-малко. На тая директорка не й пука нито за детето, нито за чувствата на семейството. А има и още нещо, което никак не е маловажно - парите, които за дете със заболяване са безкрайно нужни.
Дали би имало хора, които не биха осиновили, ако нямаше такъв законов вариант...

Ще обобщя съдебна практика за вас и ще пусна като инфо тук. Но тя отразява това, което е показано и изказано пред съда.
А не винаги същността се показва, може и самите родители да не са я открили у себе си.

Моето мнение е, че прекратяват осиновяването тези, които са се надявали чрез детето да омекотят или решат някои свои проблеми.
Детето е създало нови и е изострило старите.

Друг особен феномен, поне за мен, са майките, които постоянно манифестират идеята как детето не им е първото, а те са врели и кипели и са си направо майки на племенниците от сто години насам.  Ако племенниците си имат живи родители това не е реалността и всяка от вас знае, че колкото и да е привързана към племенник, майка е на детето си , а е леля на племенниците.
Та тези дами стигат до демонстрации и разни масовки от рода на предавания като "Искрено и лично", в които плюят по 35-годишните си деца.
Ами да не оставят имоти на децата, никой не ги кара, както не ги и кара да имат лични отношения с деца на по 35 години като им е неприятно.
Но те искат храна за емоциите и самочувствието си  - показ как са майки на племенника, съчувствие от най-широка аудитория и пр.
Но никой не чете за какво става въпрос и преди време тук една мама ме отписа с присъдата, че съм противопоставяла деца и племенници и пр. небивалици.

Ако племемнникът ти прави нещо важно професионално или  др. или участва в живота ви - да си го споменават колкото си искат, ама като си почва всяко изречение някоя с "племенника ми" и това продължава при всяка среща по повод и без повод, ми става ясно, че тя се чувства не на мястото си и няма самочувствие като майка и жена и и е необходим племенника за да си докаже колко пълноценна е била като майка и преди да дойде детето.


А осиновяването може да провокира една жена и тя да открие у себе си и неподозирани дарби и възможности, както и източници на радост и спокойствие.
Светът е шарен.

абе я да попитам аз. за колко разсиновявания, ама приключили и то със разсиновяване знаете вие. че нещо ми се губи информацията. някой викат зачестили, други викат много са, трети казват, страшно е трудно и подобни случаи са много малко.

Моето мнение е, че прекратяват осиновяването тези, които са се надявали чрез детето да омекотят или решат някои свои проблеми

Тъй, и аз мисля че това е една голяма част от причината, но не е ли работа на социалния работник да проведе разяснителната политика, че детето не е хапче за проблеми?
Все си мисля, че нещо куца в техниката на приготвяне на доклада.

"Има ли случаи на връщани в институция на деца, които са били осиновени?

Много хубав въпрос, защото връщането на деца от семейство или от алтернативна услуга в институция и процента на тези деца, е показател за това до колко ние сме успели в развитието на процеса на деинституционализация и в развитието на процеса на създаване на алтернативните форми на услуги. За щастие в България нямаме регистрирано връщане на дете от семейство на близки и роднини или от приемно семейство в институция. Няма също регистрирано връщане на дете попаднало от институция в алтернативна форма на грижа като Дневен център, Защитено жилище или Център за рехабилитация и социална интеграция. Това е показателно за това, че дори и с по-бавни стъпки ние имаме добре проведена социална работа. Съответно имаме резултат на грижа за даденото дете. Има регистрирано само едно разсиновяване в страната, което е много нисък процент и мисля, че в този смисъл нашата реформа върви успешно."
От тук: http://www.mlsp.government.bg/bg/news/news.asp?catid=10&newsid=8416

Бе ти не бъркаш насоката, ама тези соц. работници рядка са психолози като Теа, а са девойчета, неприети в нито една от желаните специалности на свестен университет. Много ме е срам, че го казвам, ама не е лъжа. Та ти какво съзнание и отговорност им предлагаш ...

В комисиите има специалисти, но би било нереално те да кажат на някого, че им се вижда неготов за осиновител. Представям си какъв вой би се надигнал.
Лично аз в по-безпросветните ми години ходих да говоря с колежгка, която беше отказала на друга да и съдейства за осиновяване с мотива, че тя не е оше готова. За мой срам, аз ходих лично да и изразявам възмущението си от грубата и реакция. А животът си направи шега с мен - децата ни после се познаваха и нейното новото беше омаломощено и съсипано от самата нея, от мъката и страданията и по друго дете. Та още ме е срам от времето, в което ходих да се възмущавам от една излкючително отговорна жена.

За мен истината е една - може 15 години да не се чувставш готов за осиновител и по - полезно за обществото, детето и за теб самия е на 16-та да осиновиш, отколкото в момент, когато си под натиск от  колеги, семейство и пр. и цялото ти същество се е привело под непосилния психологически
товар.

А и  реалността е такава - колчем питат социалните какви са ви мотивите, толкова пъти има засегнати и обидени. Друг е въпросът, че точно тези социални в по-голямата си част  не са на ниво, адекватно да реагира на болката и надеждите на кандидат-осиновителите. Дано добрите  социални се множат.

Кльомба, благодаря ти за труда да намериш материала, ама не му вярвам на този материал и това е положението.

Ама това са коренно различни неща:


1) едно са заведените дела за прекратяване на осиновяването

2) друго са приключилите - те не са едноинстанционни и минават за години, не за месец, само осиновяването е бързо производство, не се бъркайте

3)друга тема са колко са приключили с уважаване на молбата за прекратяване

4) може да има недопуснати до разглеждане, в които искът е преценен  като недопустим (теоретично само, не съм виждала такова)

5)друга тема е колко са приключили с отказ да се уважи молбата -  малко искания биват удовлетворени, съдът постъпва отговорно, има изрази на съдии от решенията, които не мога да забравя, толкова са зрели и човечни

6) няма да пиша нищо за порочните актове,  там нещата имат друг сценарий, но от мене няма да излезе, имам си принципи.

Айде ротфронт

тц. питам кой от вас знае са разсиновяване, говорим са нормален иск или там както му се вика, който е удоволетворен. и става дума за непълнолетно дете. за разсиновявания поради пороци, както казва мираетка не питам. питам за редови дела за разсиновяване. познат ли ви е случай в който осиновителя да е успял да разсинови детето ако то е непълнолетно, поради някакви доводи.

Естествено, че има прекратени осиновявания и на непълнолетни, не са много, но има.
Доводи : вече остаряхме и не можем да се грижим за него, разболяхме се и не можем да се грижим за него, разведохме се и аз не живея с него и пр. 

А това, за което не питаш , също са си нормални съдебни дела. 

А думата "разваляне" на осиновяването, за която ти даде много удачен коментар, че ти приличала на разваляне на сделка за имот , колегата Донна я употреби не случайно.

Осиновяването като производство има характеристики, които са присъщи и на производствата за сделките с недвижими имоти. Нотариалните производства са охранителни производства, а осиновяването е микс - то съчетава характеристиките на няколко производства - едно от тези  е охранителното производство. Т.е. няма две чисто спорещи страни, а инициаторът събира и представя доказателства пред съда или друг орган и ако са удовлетворени изискванията на закона, съдът се произнася с решение в духа, който се иска от молителите.
В осиновяването има много неща още - два административни процеса (за детето и за родителите)  и още какво ли не, но охранителният елемент е налице.

мираетке, бягаш ми по тъча, кака.
аз питам по желание на осиновителите дъл има удоволетворен подобен иск, или молба или там както се казва.
доводи като остарели били, развели се били, детето бъркало по долапите аз няма да приема, та камо ли някой съд.
не ме интересуват статистики, а вам познат случай. или казано по народному разсиновяване на непълнолетно дете по желание на осиновителите. и израза ИМА, НЕ СА МНОГО, НО ИМА не ме удоволетворява. какво значи не са много, какво е не много. по-малко от едно на година примерно. или по малко от 5 на година. или по-малко от 100. или за десет години едно.

е аз от съдебните дела ги цитирам тия аргументи за болест, старост, развод  и пр. ....
не ми ги е казал някой на кафе, чета ги

Нямам време да търся много, че влизам в среща, но хващам за ушите първото, което ми попадна, и го давам. Не е удовлетворена молбата в това конкретно.


Цитирам точно:

"Решение № 771 от 23.VI.1993 г. по гр. д. № 234/93 г., II г. о., докладчик зам.-председателят Иван Ефремов

Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 6/93 г., стр. 20
чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК

Тежкото заболяване на осиновителката, настъпило след влизането в сила на решението за осиновяване, не е основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК.
------------------------

С решението, чиято отмяна се иска, молителката С. Л. е осиновила при условията на чл. 61 СК (пълно осиновяване) детето Д. И., родено на 11.V.1989 г. Няколко месеца след влизането в сила на решението за осиновяване осиновителката заболяла тежко и неизлечимо, поради което не е в състояние да се грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Това новонастъпило обстоятелство е посочено в молбата за отмяна на осиновяването като основание по чл. 213, ал. 1 б. "а" ГПК.


Молбата е неоснователна.


Основанието за отмяна по чл. 231, ал. 1 б "а" ГПК е налице, когато след влизане в сила на решението се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. С други думи, тези обстоятелства или писмени доказателства трябва да са съществували по време на разглеждането и решаването на делото, но да са били неизвестни за страната. Не са основание за отмяна по чл. 231, ал. 1 б. "а" ГПК обаче новонастъпилите обстоятелства или новосъздадените писмени доказателства след влизането в сила на съдебното решение. А конкретният случай е именно такъв - след влизането в сила на решението за осиновяването на Д. И. осиновителката С. Л. заболяла тежко и неизлечимо, поради което не може да се грижи за отглеждането и възпитанието на детето.


Новонастъпилото обстоятелство - тежкото и неизлечимо заболяване на осиновителката - може да бъде основание за прекратяване на осиновяването по чл. 64, ал. 1, т. 3, предложение трето от Семейния кодекс, ако бъде предявен иск за прекратяване на осиновяването.
"

Тук така са посъветвани хората от адвокати - на това основание да искат прекратяване на осиновяването. Че аргументът, че се е разболял човек не аргумент и за теб, разбирам, та затова се иска на друго процесуално основание.

"
Решение № 969 от 22.11.1996 г. по гр. д. № 638/96 г., II г. о., докладчик председателят Милена Жабинска
Съдебна практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, кн. 1 - 2/1997 г., стр. 19
чл. 64, ал. 1, т. 3 СК
Ако съпругът на майката на едно дете го осинови, прекратяването на брака между нея и осиновителя не е основание за прекратяването на осиновяването.
------------------------

Производството е по чл. 64, ал. 1, т. 3 от Семейния кодекс.


Установено е че ищецът и майката на ответника са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение на 28 февруари 1995 г. Осиновяването е допуснато с решение от 25 юли 1991 г. на С. районен съд по гр. д. № 348/91 г. Решението за допускане на осиновяването е влязло в сила на 2 август 1991 г., когато детето не е било навършило още един месец. След развода на родителите упражнението на родителските права спрямо осиновеното дете е било предоставено на майката, като са били определени мерки за поддържане лични отношения между детето и бащата и дължимата от последния издръжка за него. Още преди прекратяване на брака ищецът се е дезинтересирал напълно от осиновеното дете.


При така установената фактическа обстановка, обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че не е настъпило разстройство в отношенията между осиновител и осиновен по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 3 СК. Прекратяването на брака между осиновителите само по себе си не дава основание за прекратяване на осиновяването. И в този случай е необходимо да се констатират предпоставките на чл. 64, ал. 1, т. 3 СК тежко провинение на едната страна или наличие на друго обстоятелство, което дълбоко да разстройва отношенията. Действително в резултат на прекратяване на брака между осиновителите е настъпило известно разстройство в отношенията. Това разстройство обаче не е дълбоко и е резултат преди всичко на поведението на ищеца, който е свел задълженията си на баща само до заплащане на дължимата издръжка. Поддържането на лични отношения с детето е не само право, но и задължение на родителя. Неизпълнението на това задължение, дезинтересирането от детето е морално укоримо и не е основание за прекратяване на осиновяването. Още повече, че в случая детето е осиновено като бебе, още е съвсем малко и е запазило своята естествена потребност и желание да общува с баща си, които обаче не са намерили съответен прием от негова страна.
"

Е това са деца на по 5 год, не са на 100.


А аз ти бягам, ама по друга линия - винаги съм на страната на осиновителите и при всички случаи считам, че те следва да получат подкрепа и защита пред био-тата, та затова за една група дела не пиша. Е за това ти бягам, ама ти не ме усещаш.