Разсиновяването-тема табу???

Балу, 

Мата,

Балу, по нещо разказът ти ми напомня, разбира се в много по-мек вариант, на отношението на моята майка с баба ми (мама не е осиновена, биологично дете на баба е)...
Беше ужасно тъжно за мен да гледам цял живот как мама тича след майка си като кученце и се мъчеше да и се хареса, и да получи одобрение, а баба ми в най-неочаквани моменти я цапваше с лапа през муцуната. Свидетел съм на мъката на нежеланото дете...
Скоро ми попадна първата книга, която мама е превела... подарила я е на баба ми със следното посвещение "Моля те вярвай в мен"...
Колко и е било тежко на мама... в моменти, когато усещах тази мъка винаги отивах да я гушна, затова Балу 

Макар че те омазахме от прегръдки в тая тема 

  Нищо, скъпо ми е!   

ами аз и до днес не се харесвам на майка ми. спаси ме единствено това, че ме отгледа баба ми.
последният ни скандал завърши лошо. беше отдавна. каза ми, че не може да повярва, че тя ме е родила. за нея аз съм човек без амбиции. не съм направила кариера, животът ми е според нея безполезен.
боли, ама минава.
тя направи кариера, ама на цената на животът на първото си дете. и на това, че допреди няколко години нямах майка.
сега имам, ама ми е малко късничко.
предполагам, ако бях завършила някое висшУ, щях да съм нейната гордост.
кофти е, да не те приемат такъв, какъвто си. аз имах баба ми, затова и не изкуках. доказвам се и до днес, но с майка ми живеем в различни светове. боли ме, че не ме харесва, но поне съм достатъчно силна, за да вървя по моя си път. малко нагарча, ама за това има боМбони не убиват вкусът, но поне го тушират.
за баща ми няма да говоря. мой си е и друг нямам. само с уважението имам проблеми.

Балу, прегръдка и от мен. Аз вярвам във възмездието, и в това, че който носи страдание на хората около себе си живее в ада. В неговия собствен ад. И затова си мисля, че нейният живот е по-кофти от това, което ти причинява. Отглеждаш три деца- това си е лудница, но не е нейния ад. Чувствай се щастлива. Лошите хора са безсилни пред щастието - то ги обърква и обезврежда. Пожелавам ти щастие и спокойствие! 

все отказвам да приема, че има и зли хора на този свят. ама ги има. да си роден зъл сигурно е наистина голям ад. да причиняваш болка на околните с умисъл, е огромен грях. да причиняваш обаче болка на едно дете, което зависи от теб си е направо смъртен грях.
за разсиновяването пак ще кажа. не съм му фенка. но считам, че по желание на децата трябва да е възможно. както и търсенето на биологичните родители. когато децата го искат - нека да може. предполагам, че е огромно облекчение да прекратиш нещо, което е направено пак от хора. може би емоционално това помага да прекъснеш и усещанията в себе си и тези хора за теб да станат напълно чужди.
имам подобна роднина. майка и така се отнасяше е с нея, сега тя се отнася така с децата си. мрази едната от двете си дъщери периодично и винаги има обект на омразата. не си говорят, сестрите също. тя ги раздели откакто се омъжиха. първи братовчедки са ми, много жалка история. мъжът и си мълчеше, или и пригласяше. обвинения за кражби, и какво ли не още. просто отвратително.
щяха за една бройка да набутат единия ми племенник в затвора. дете на 18 години. с обвинението, че е ограбил леля си. пуснаха жалби, собствените му близки роднини.
а самата му леля купуваше от него телефони за по 100 лева, като беше напълно наясно, че този модел струва поне 1000. добре, че момчето мина през казармата, намери си работа и гадже, та отминаха нещата. ама беше ад. там разсиновяване няма как да има. рождена майка е, ама е по-зла и от най-злата мащеха.

всякакви хора има. дано лошите да са по-малко. такива историй ме натъжават много и изпитвам физическа болка.
и случая на корни е ужасен. просто мъката е огромна. дано не се случва никому. децата не са ничии, а на Господ. който причинява болка на едно дете, собствено или осиновено, е грешник.

балу, ако това е желанието ти, направи го. за да можеш да дишаш спокойно. намери начин да се дистанцираш от тях.не те заслужават. осиновители или биологични родители, такива хора не бива да имат деца.
колкото до вярването, аз ти вярвам, макар и да не се познаваме. пожелавам ти спокойствие и начин да се откъснеш от този ад.

Мата, много съм объркана. Тя винаги ме е тормозела... Като дете се държеше с мен като със слугинче. На 12 години можех да готвя, защото тя го изискваше. А какви разправии са били, ако не  е точно по неин вкус, не е истина. А тя не умее и до днес да готви. Това, което се опитва да приготви, просто не се яде... Винаги съм била държана строго до безобразие. Бита съм с точилка за това, че съм играла с дете, на което майката е разведена... Един от най-фрапантните поводи за пребиване. Като онова дете, пребито от майка си, дето само отиде в Пирогов бях...При нея проблема е, че е била обременена в детството си с баща, който е бил лош човек (аз го видях един единствен път през живота си), шест деца, бедност... Това я е озлобило към всичко и всички, но ако човек иска да се промени, ако иска да излезе от това житейско блато ще го направи, а няма да допусне да се превърне в своя мъчител, какъвто е бил баща им. Аз затова съм се заклела пред себе си, че никога няма да допусна с децата си грешките, която тя допускаше с мен. Но просто вече е нетърпимо. карам се с хора, които нямат никаква вина, за да я защитя... Срам ме е от хората във блока. Замеря децата им с боклуци, залива ги с вода... Обвини ме в кражба на злато от дома и, а аз там не ходя. Тя не ме пуска. Най-много до кухнята, а най-често в коридора (май се повтарям). Като бяха малки децата ми ходеше с техни дрешки по врачки, с мои и на мъжа ми също, криеше им обувките, дрешки, играчки... За какво го прави - обяснение няма. Накрая се наложи и психиатър да потърсим, защото злобата се обърна в депресия, поради факта, че не може да контролира вече живота ми (омъжих се на 19, добре, че случих на човек до себе си!). Тормозеше мъжът ми, наричаше го какъв ли не. Но той е изключително спокоен и благороден човек. Никога не и каза една дума напряко. Но вече не се търпи. Баща ми гледа собственото си спокойствие. Да е далеч от вкъщи, т.е. от нея и да се прибере само да спи, за да не го "яде" него. Преди дни и казах да ме забрави, защото не мога повече, няма смисъл... Тя е от типа хора, които наричат "енергиен вампир"!

ами мисля, че ти трябва да се махнеш от нея. потърси помощ, дали ще са приятели или лекари, няма значение. махни я от себе си. намери начин.
за хората, не им обръщай внимание. не си ти крива, че тя прави нещо, каквото и да е то. тя е отдавна пълнолетна.
енергийните вампири са това, което ние допускаме да бъдат, защото ги допускаме до себе си и се предаваме.
зарежи я, миличка. изключи си телефоните, избягвай я, занимавай се с нещо друго. престави си, че е заминала някъде много надалеч.
намери адвокат, посъветвай се с него, може би можеш да прекъснеш роднинските си връзки с нея. не знам и аз какво да те посъветвам. ампутурай я от душата си. жената не е наред, това е ясно. беднотия и мъка не озлобяват. просто си има лоши хора.
моя приятелка през какво ли не мина, а става все по-добра. до човек е. оправдание за злото няма.
гуш........
аз съм към края на септември за повечко в софия, хайде да си направим една спявка, девойките от софия.
тук няма от какво да те е срам, споделяй си, май така олеква. имала си нещастието да попаднеш на човек, който не бива да има деца, но пък може би част от това ти е дало желанието да бъдеш добра майка. незнам. всяко нещо на този свят има своят смисъл, но понякога ми е трудно да разбера мъката и защо е нужна тя.

Съгласна, за срещата и за всичко, което си написала. Доброто, както и злото човек просто го носи в себе си, не се появява изведнъж. Ще пишеш като си тук.

Балуууууу,

Спри сееееее .....
 , направи го дори да не ти изглеждат смислени думите ми.

Разправата с една възрастна, слаба и психически неуравновесена жена няма да ти помогне да запушиш неистовата болка.
Първично приемане и  припознаване  като човешко същество няма да получиш.

Изтрай да си грижовна, добра и порядъчна с нея до края, независимо тя каква е. Това е смислен съвет.


Жадуваш за приемане първично и безусловно, за елементарната база сигурност.  Не си го получила с тази майка, с био-то няма да стане по аксиома, остава да се примирим и от нищото да продължим да давеме основа на други.

.....
.....
.....

На лични не става. Не получаваш. След малко ще го изтрия, дано да го видиш.

Получавам.
Добре бе хора, (не искам да се превръщам в център на внимание, стига за мен) съпругът ми също е осиновен! Защо, (въпреки, че осиновителката му е доста възрастна вече) не е съсипала самочувствието му? Направила е от него горд и оправен човек. Иска ми се да знам дали това е така, защото на три годишна възраст му е обяснено, че е взет от друга жена, която той познава. Макар и рядко, той се вижда с биологичната си майка. Тя има семейство, две дъщери, но той (мъжът ми) не живее в пълна неизвестност за произхода си. Излиза, че в това е спасението и има смисъл да знаем. Извинявам се горещо, че преобърнах идеята на темата на 180^о  но като отприщя на тази тема и изникват хиляди въпроси. А всичко е комплексно, от едното следва другото...

Чистя.
 
Здраве и добри дни на всички.

не знам, балу. за едни е добро едно, за други друго. всеки знае кое е най-добро за него. не ми се ще да слагам всички под един знаменател. за някои хора е добре да знаят, за други може би не. за моето дете съм избрала да знае, да я вижда. съзнателно го направих. варя се понякога на бавен огън, чудя се и пак стигам до първия си извод. не мога да променя фактите, като ги премълчавам.
братовчедка ми, която е родена на една дата с мен също осинови преди 18 години. дъщеря и и досега не знае. тя казва, че не иска да се намесва в кармата и, като и казва. незнам........надявам се някой ден да не започнат трагедии.
може би подсъзнателно избрах да гледам детето си в друга държава. не заради тайната, в моят случай тайна няма как да има, но заради различния манталитет и отношението към осиновяването. тук просто това не е съществено и осиновените деца са просто деца, като всички останали.
просто не е само до това, че сте овиновени. ти и съпругът ти. попаднали сте при различни хора. тази трагедия с теб можеше да бъде и с биологична майка, хората са просто различни.
не ти предлагам разправа с възрастната жена, а просто да живееш твоя живот. това важи и за биологични, и за осиновени деца.
вътрешната хармония е много важно нещо и ако човек не успее да я постигне, страдат всички. а ако трябва да избирам между детето си и майка си. ще избера детето, защото то зависи само от мен и е беззащитно. и е добре да има спокойна и уравновесена майка. просто приоритети и инстинкти.

Да, аз избрах децата и мъжа си, семейството си! Те са важни за мен. Не искам да съм тъжна, унила и ядосана заради човек, който се преструва за всичко и пред всички, който ми няма доверие, обижда ме и ме злепоставя от както се помня. Това ще се отрази и на семейството ми, хора които ме обичат и аз тях, с които ми е хубаво и съм щастлива.