Разсиновяването-тема табу???

  • 44 397
  • 242
# 150
Мираетич, и да триеш, и да не триеш- в мейла с отговора ти излиза всичко Wink
ще се въздържа от коментар, няма сми.

балу, пожелавам ти спокойствие и трезва мисъл. не всичко на този свят са емоции. има и здравословен прагматизъм.
Виж целия пост
# 151
Това нещо не го разбирам Rolling Eyes! Когато осиновеното дете успява - се дължало на доброто възпитание, което е получило, а когато е агресивно и не иска да работи се дължало на лошите гени, които е получило от биородителите си! Тогава трябва да го разсиновим и да се отървем... Аз мисля, че отговорността е изцяло на осиновителите и щом няма отказване от собствените си деца не би трябвало да има и разсиновяване...Въпреки, че човек не знае какво ще му сервира съдбата и наистина трябва да се работи превантивно с осиновителите, за да знаят какво може да ги очаква и с какво се нагърбват, когато вземат сладкото същество вкъщи. Всеки има право на мнение и на шанс в живота, затова донякъде разбирам отчаянието на жената, чийто син я бие и тормози, но не разбрах възрастта му и опитала ли е да го заведе при психолог още в началото? Как е разбрал за осиновяването си, той какво иска и защо си го изкарва на тях? Освен това от чисто любопитство се питам дали щеше да се откаже от собствения син или ако беше нейн това нямаше да и се случи?!
Виж целия пост
# 152
Балу, ти си голям човек и със сигурност ако искаш можеш да се отървеш от присъствието на тази жена. Пази децата си от нея, защото лошотията и злобата накърняват най-много нежните им душички! Не и обръщай внимание и се дистанцирай максимално! Не се интересувай какво говорят хората, а вярвай в семейството си и хората, които те обичат и подкрепят, а аз вярвам, че има такива! Не си мисли, че това е отношение, защото си осиновена, моя приятелка изживя същото като си беше на майка си и баща си. Просто има такива хора, гадни и злобни, които са щастливи само, когато другите страдат, но дали е така... Най-хубавото е, че си успяла да се съхраниш в тази среда и си успяла да се реализираш! Радвай се на живота и бъди силна! Hug
Виж целия пост
# 153
Корни, да кажа , че много съжалявам, че натам са нещата при вас ще е малко.Никой не може да издържи на срес нонстоп, с години. Дори и мазохизмът си има граници. А най-малкото мазохисти са хората , поели отговорността за един живот.Никой не може да ме убеди , че някой ще се съгласи да бъде убиван бавно и методично.Не от детето точно (стигат ти институциите в комплект с притесненията),но от него най-много боли. Елито, кой говори за гени и "не гени"?
Не ми се мисли и за евентуално протакане на дела с години...И после няма да ви е лесно. Но поне  е надежда, че адът може би ще свърши.
Някой попита - ами ако беше биологично?Ами защо не попитате някой с биологично- ами ако беше осиновено?Смешно, всяко осиновено и всяко биологично е уникален случай и говорим за конкретното дете.
Бог да е с вас.
Виж целия пост
# 154
Балу, да, би трябвало процесът да е в двете посоки.Лошото е , че в крайна сметка съда се произнася.
Съжалявам за отношенията ви...
Виж целия пост
# 155
Момичета, не отправям упрек към никого, но точно в този форум ли трябва да се използват изрази като "собствени деца" и "осиновени деца" ???

Това са нашите деца.

Вие говорите така помежду си, а очаквате толерантност от останалите newsm78
Виж целия пост
# 156
Мисля, че някъде бях написала, че и аз да го бях родила моя син пак щях след всичко, което сме направили за да го завърнем в правия път,  да търся начин да  помогна на себе си и на близките си. Отговарям на Елито - ходили сме по психолози, които са работили с него, работили сме и с психилог в ОЗД, има 3 възпитателни дела, и сега вече плюс противообществените му прояви има и кражби - 2. Какво иска ли - иска да не му се държи сметка къде ходи и какво прави, да не бъде контролиран от никого и да не му се търси сметка за нищо, иска пълна свобода, не му се учи не му се работи, и иска да изкарва пари по лесен начин. Няма страх и респект дори от полицията, да не говорим от близките си, а за някакво минимално уважение и дума не може да става. Не преставаме да се опитваме макар и турдно да го контролираме и това го кара да избеснява и да върши безумия. Сигурно трябва да убие или пребие някой от нас, за да се каже, че наистина положението е нетърпимо, защото в момента всички ние сме подложени на почти всекидневен психически тормоз и заплахи от негова страна. Един ден е спокойно и после 10 са ад. А това кога е научил за осиновяването си вече е отработена тема много отдавна, и той е преодолял това нещо, и е потвърдено чрез работа с психолози.
Виж целия пост
# 157
Корни, щом няма друг начин да се оправи, значи това е начина, но дали това ще го спре да ви тормози е друг въпрос, защото доколкото ми стана ясно той е в ученическа възраст,т. е. малолетен, а според закона не е отговорен за действията си, каквото и да значи това. Аз познавам разсиновени 2 деца, супер травмирани от това, но явно случая при вас е съвсем друг, а хората както вече споменах понякога просто са лоши, независимо от всичко, което правят за тях. Дано да успеете да намерите спокойствие след всичко това!
Виж целия пост
# 158
Корни, осъзнава ли, че вие може да се откажете от него? Осъзнава ли какво ще му се случи след това. допускаш ли, че ако стане така, ще го вземат в някой дом, ще се озлоби допълнително, ще порасне, ще стане пълнолетен и ще излезе от там. Ще ви потърси, защото има опасност да обвини вас, за това, което му се случва. И в какво ще се превърне животът ви след това!? Аз се страхувам за теб, пък ти не знам. Моето е малък ад, пък твоето ... не ми се мисли. Предпочетох днес да си сменя дом.телефон пред идеята да подавам оплакване в полицията за тормоз от... майка ми! Кой нормален човек ще повярва в подобна лудост!?
Виж целия пост
# 159
Прочетох всичко писано в тази тема и то ме наведе на много размисли.
Повечето от пишещите тук отглеждаме малки деца, които все още са в прегръдките ни и не знаем какво ни очаква в бъдеще. От написаното дотук за случаи на сериозни проблеми, изключая цитираните дела, аз никъде не прочетох някой от осиновителите да търси реална вина у себе си за случващото се на определен етап. Може би съм прекален идеалист, но все пак си мисля, че "лоши хора" по рождение няма. Има изграждане на личности при определени обстоятелства и този процес в момента до голяма степен е в нашите ръце. Въпросът според мен е можем ли ние, тези за които има още време, да си помогнем до известна степен за бъдещи изненади. Не се съмнявам, че всички обичаме безкрайно нашите деца. Но явно това не е достатъчно.
Та мисълта ми е - ако има хора, които са преминали през ада на "разочарование" от осиновеното си дете и са се опитали да потърсят собствените си грешки процеса на изграждане на връзката - биха ли споделили, дори анонимно. Това за нас, родителите на малки деца, ще бъде безкрайно полезно.
Аз лично считам, че периодът на пубертета е най-труден (и това не се отнася за всички деца - биологични и осиновени). И за да внеса малко оптимизъм в темата, искам да разкажа за позната на свекърва ми: Осиновяват момче на 3 месеца. Отначало всичко е розово, но един ден по време на пуберството започват проблемите - бягства от къщи, противообществени прояви, обиди към родителите, заплахи, кражби, изнудвания за пари. Тя самата казва, че за много кратко време напълно й е побеляла косата. Всичко това е продължило доста време - около 10-тина години. Сега "проблемното дете" е улегнал мъж в разцвета на силите си и е единствената и много стабилна опора на майка си, вече вдовица. На моя въпрос мислила ли е някога да се откаже от него, тя ми отговори: "Аз съм му майка, а майчинството е до гроб".

Виж целия пост
# 160
Корни  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 161
Корни, напоследък рядко пиша - нямам време, но чета и момичетата, и теб сега. Знаеш че много харесах сина ти. Може би той беше най-яркото ми впечатление от срещата. Помня това красиво, търсещо момче... Знам, че ви е ужасно трудно, но искам да те помоля да не бързате с такова крайно и непоправимо и за вас ,и за него решение. Ние със сестра ми преживяхме, не толкова тежък, но драматичен момент с израстването на племенницата ми - отмина и сега е прекрасна, спокойна умна и талантлива 24 годишна госпожица, и като я гледам с Анди си мисля откъде такова спокойствие и мъдрост, и до колко години трябва да издържа и Анди да стане спокоен, улегнал и мъдър (ние въобще не сме такива още отсега). Но тъй като се случи да ме упрекват за споменаването на племенницата, ще ти дам един пример за прекрасно момче, растеше в семейство с един родител (бащата починал) и с по-малката сестричка - трудно живяха. Умен, чаровен, добър, но в пубертета попадна в лоша среда, наркотици, оглупя, беше изнесъл и продал едва ли не къщата. Всички вдигнаха ръце от него. И го спаси само безусловната любов на едно момиче. Преодоля и наркотичната зависимост и лошите компании и навици. Сега вече е студент и нещата вървят добре. Беше любимия ученик на сестра ми. Всеки случай, разбира се е различен, и не може да става дума за уроци или сравнения. Но може би има нещо, някой, който може да го задържи на повърхността - момиче, треньор (той нали тренира още?). Корни, майчината любов, поне за мен е още по-безусловна... Помислете, та той е дете още, и кураж...
Виж целия пост
# 162
в петък отново бях удряна с юмруци. от понеделник не спи в къщи има още един пореден побой на момче прибран е в 4-то, а току що прочетох в скайпа му - само от там мога да науча нещо за него с какво се занимава и с кого движи- че снощи са краднали лада в нашия квартал в 2и 30 през нощта. няма спирка на простотиите и ужасите ,той просто иска да се самоунищожи.
Виж целия пост
# 163
...
 ,той просто иска да се самоунищожи.


Основната част от него отдавна не е жива. Още преди да се срещнете.

 А сега е в крайна опасност.
Цялото му свинство в момента е неговия неистов вик за помощ.
Дано стане чудо и го открие Ангел-спасител.

Корни, Hug Hug Hug
Много ми е мъчно, че на теб се случва.
Толкова си искрена и неподправена тук. От сърце се надявам чудо да стане и той да се отдръпне от пропастта.
Дано разсиновяването ти донесе спокойствие. Май малко сме хората, които не те укоряваме.

Изпращам ти "Да се помолим за родителите": 
http://www.youtube.com/watch?v=1-q-_TujCkw&feature=related
Виж целия пост
# 164
в петък отново бях удряна с юмруци. от понеделник не спи в къщи има още един пореден побой на момче прибран е в 4-то, а току що прочетох в скайпа му - само от там мога да науча нещо за него с какво се занимава и с кого движи- че снощи са краднали лада в нашия квартал в 2и 30 през нощта. няма спирка на простотиите и ужасите ,той просто иска да се самоунищожи.


 Hug Hug Hug Много съжалявам за това което ви се случва.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия