Там,където сме нещастни

  • 8 811
  • 188
# 135
Париж. Един сив, мръсен град, който те задушава.
Виж целия пост
# 136
Ето на, за Рупите ме подсетихте. Преди 5 години бях, тази година също... а чувството си е все така гадно. Все едно някой ми е седнал на гърдите и ме души. Изключително напрегнато и натегнато. Имам сравнително развити сетива за енергията на дадено място... ей богу, нищо свято и добро не усетих, напротив.

И за Светлин Русев, впрочем, мнението ми е много сходно с Василисиното.
Виж целия пост
# 137
София (без лично да засегна някой,лично мнение)...мръсотия,блъсканица,студени хора,вирнати носове,нечовешко отношение.Задушавам се само влизайки в столицата и виждайки смока който направо си е покрил всичко.....и този въздух се диша от хора #Crazy?!
Виж целия пост
# 138
За съжаление "вкъщи" съм нещастна.
Иска ми се да си взема детето и гащите и дим да ме няма.
Веднъж да се махна от там...
Виж целия пост
# 139
Град Петрич е моето място където съм нещастна. Винаги когато сме там се чувствам така сякаш някой ми е стъпил на врата. Не се чувствам свободна, не мога да си поема дъх с пълни гърди. Много ми е гадно там и добре, че решихме да не се връщаме да живеем там. Всеки път като отидем и си тръгвам депресирана. Абе ужасТ направо.
Виж целия пост
# 140
гр.ЛЪКИ Sick
Виж целия пост
# 141
ЖП гарите и Рупите (като отидох там - за първи и единствен път, ми прилоша и исках да си тръгна максимално бързо).
Виж целия пост
# 142
Тетевен, Тутракан и Враца - злокобни са ми чак!

Какво и е на Стара Загора? Пътят за морето ли ..  Mr. Green


Тетевен е много сладко градче, аз го харесвам Simple Smile

Изпитвам необяснима паника ако се озова в малко помещение с тръби за вода в него - от онези дебелите. У нашите в мазата мразех да слизам, защото под тавана минаваха две огромни тръби за парното - по 20-на сантиметра в диаметър. А веднъж се разхождах из гората сама, близо до нашето "лозе" и попаднах на някакво ручейче, което се изливаше в нещо като пропаст. На ръба на тази пропаст имаше някаква бетонна постройка - мъничка, колкото дворна тоалетна. Вратичката беше отворена и вътре се виждаше, че стаичката е пълна с вода донякъде и минаваха някакви тръби. За момент тръпки ме побиха, не знам защо. За нищо на света не бих докоснала тази вода, нито тръбата. Тръгнах си веднага.
Виж целия пост
# 143
мне ме потискат толкова определени групи места, както някои се изразиха за болници и т.н.. Чувствала съм се потисната и на шумно място и на пусто такова. Понякога на едно и също място съм се чувствала и щастлива и нещастна...луда работа
Виж целия пост
# 144
Париж. Един сив, мръсен град, който те задушава.

А аз умирам за този град.
Виж целия пост
# 145
Ямайка - бях изпаднала в ужасна депресия там. Само докато разглеждам снимки и ми става лошо, ако гледам филм за някой остров - също. Ужасно горещо, бедно място. И страшно скучно, с голяма престъпност. Няма къде да отидеш, няма нищо интересно, винаги много опасно ако излезеш сам....
Виж целия пост
# 146
Далеч от дома -тогава съм нещастна!
Виж целия пост
# 147
                    София - много ме подтиска. Обичам си я, харесвам си я, но ме подтиска ужасно.
Виж целия пост
# 148
ЖП гарите и Рупите (като отидох там - за първи и единствен път, ми прилоша и исках да си тръгна максимално бързо).
В Рупите наистина е отвратително,просто те смазва.
Виж целия пост
# 149
Париж. Един сив, мръсен град, който те задушава.

А аз умирам за този град.

А аз умирам поне да го видя, ако ще и да ме посрещне сив и мръсен, ще си го доукрася Wink със стиховете на Превер на някоя тиха улица примерно Flutter
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия