П.С. А кюфтета доядоха ли ви си 
Гости
- Публикувана: 20 окт. 2007, 21:48 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2007, 09:21 ч.
# 61
22 окт. 2007, 11:03 ч.
След изчетеното дотук и специално примерите от БГ, стигам до извода, че най-големият кусур, който намират всички българи в чужденците, а т.е. че не може ей така да звъннеш на вратата и да отидеш на гости, когато ти скимне, не е много валиден май. Явно всички предпочитат да ги предупредят, а не да им се изсипят пред вратата... 
Виж целия пост
# 62
22 окт. 2007, 11:55 ч.
Аз от 15 години се опитвам да науча свекърва ми да звънка един телефон преди да тръгне от Ботевград, ама неуспешно. Ама това, което описвате - да си се приготвял, а да не ти дойдат гостите е егати, нямам думи. 
Виж целия пост
# 63
22 окт. 2007, 13:08 ч.
Една рецепта да не ви се натрасат неканени.Вземете си куче,по възможност,такова което не се поддава на дресировка и ръфа всеки, който не е от неговата глутница -семейството. Като искат на гости,предупреждавате.Ако им стиска-да идват.Моето куче не допуска хора, ако мъжа ми не е у дома да му разреши и обясни,че това не е за ядене. 
Виж целия пост
# 64
22 окт. 2007, 13:10 ч.
Свекърва ми бе невероятно добър човек.Имаше си абонирани гости от село.Няма телефони,няма писма за тях.Тръгнали сме примерно да излизаме,а те-хоп-носят се.Много красиво се получи,когато се натресоха на годежа ни.И не се извиниха даже.С радост се присъединиха към трапезата.Продължиха да идват тъпо и упорито дори ,когато свекърва ми умираше от рак и страдаше.И никой от домашните не искаше да ги отреже,защото не било културно.
А иначе в новата ни къща по стар български обичай мои познати току изникнат на прага да ми внесат радост в живота.Аз не отварям-ако се преборят с кучето да заповядат.
Виж целия пост
А иначе в новата ни къща по стар български обичай мои познати току изникнат на прага да ми внесат радост в живота.Аз не отварям-ако се преборят с кучето да заповядат.
# 65
22 окт. 2007, 14:28 ч.
ха ха ха, като не те zавари няколко пьти у вас и ... ще се научи да zвьнка
Виж целия пост
Аз от 15 години се опитвам да науча свекърва ми да звънка един телефон преди да тръгне от Ботевград, ама неуспешно. Ама това, което описвате - да си се приготвял, а да не ти дойдат гостите е егати, нямам думи.
ха ха ха, като не те zавари няколко пьти у вас и ... ще се научи да zвьнка
# 66
22 окт. 2007, 14:47 ч.
Ейй, Василиса умница си си ти
Виж целия пост
Затова, мили мои, аз гости на вечеря не каня. не ми стига работата, двете дечурлига и цялото домакинство, ами ще се дупя цял ден на печката. 
Да не говорим, че по нощите трябва да чистя и мия.
А, не.
Който иска да се наслади на моята компания - навън.
Там ти готвят, мият, чистят, а ти бъбри на воля. Вместо да принасяш цяла вечер.
П.П. А българите в чужбина се държат така, защото се боят да не им искат услуги или пари. Парен каша духа.
Да не говорим, че по нощите трябва да чистя и мия. А, не.
Който иска да се наслади на моята компания - навън.
Там ти готвят, мият, чистят, а ти бъбри на воля. Вместо да принасяш цяла вечер.
П.П. А българите в чужбина се държат така, защото се боят да не им искат услуги или пари. Парен каша духа.
Ейй, Василиса умница си си ти
# 67
22 окт. 2007, 16:12 ч.
Оф! Гости. 
Мъжовата рода редовно ни сервира приключения от тоя вид. Обажда се веднъж сестра му-щели да идват, да се видим. Щели да минат следобяд. Да де, ама около колко часа ще минат? Така и не разбрах, защото ни вързаха тенекия и изобщо не дойдоха. Не намериха за необходимо дори да се обадят, да кажат, че няма да дойдат. После още веднъж го направиха абсолютно същия номер, едно към едно. И трети път не се е случвало, щото аз пък не мога да седя цял ден в къщи само и само да видя дали ще дойде някой.
Един друг път-без никакво предварително обаждане. Звъни се на вратата, отварям-зълвето с малкия племенник. Пита ме в къщи ли е свекърва ми, отговорих, че я няма. Наистина беше излязла. Ми хубаво, малкия иска да види баба си. Бутна го към мен и изчезна. Ама може ли, не може ли, имам ли работа, нямам ли-на кого му пука? Играх го детегледачка него ден.
Едни други мъжови роднини-в осем сутринта се обаждат, че ще дойдат в къщи в десет. И толкоз. Ама ще има ли някой в къщи не ги интересуваше. После, като дойдоха се оказа, че щели да останат няколко дена (бяха от друг град).
Виж целия пост
Мъжовата рода редовно ни сервира приключения от тоя вид. Обажда се веднъж сестра му-щели да идват, да се видим. Щели да минат следобяд. Да де, ама около колко часа ще минат? Така и не разбрах, защото ни вързаха тенекия и изобщо не дойдоха. Не намериха за необходимо дори да се обадят, да кажат, че няма да дойдат. После още веднъж го направиха абсолютно същия номер, едно към едно. И трети път не се е случвало, щото аз пък не мога да седя цял ден в къщи само и само да видя дали ще дойде някой. Един друг път-без никакво предварително обаждане. Звъни се на вратата, отварям-зълвето с малкия племенник. Пита ме в къщи ли е свекърва ми, отговорих, че я няма. Наистина беше излязла. Ми хубаво, малкия иска да види баба си. Бутна го към мен и изчезна. Ама може ли, не може ли, имам ли работа, нямам ли-на кого му пука? Играх го детегледачка него ден.
Едни други мъжови роднини-в осем сутринта се обаждат, че ще дойдат в къщи в десет. И толкоз. Ама ще има ли някой в къщи не ги интересуваше. После, като дойдоха се оказа, че щели да останат няколко дена (бяха от друг град).
# 68
22 окт. 2007, 16:48 ч.
Казваш - сори, ама хващате ме на вратата, дежурна съм и отивам на работа, та не мога да ви приема. Мен са ме питали в такава ситуация - ама не може ли да ни оставиш ключа, ще те чакаме у вас. Тогава казвах - не, не може, че ще имам проблеми със застрахователите и СОТ-а, без да уточнявам какви. Случвало се е и да ми се обадят, че идват в София за няколко дни, та не може ли да помогна ... аз веднага питам до каква сума могат да с позволят хотел, че да им направя резервация. Да, с това ще помогна.
Ако е почивен ден - дръпваш кабела на телефона още от вечерта, а на входната врата не отваряш. Който иска да звъни на мобилния - ти си преценяваш на кого да вдигнеш или не. Аз така се справих преди много време с навлеци всякакви. Не е истина направо колко много хора обичат да досаждат на другите и да използват с каквото могат или както им се отвори парашута. Авантата си е аванта. Просто няма начин някой да ми се изтърси без да съм го поканила. И трябва да уточня, че нямам близки роднини извън София. Опити да се самопоканят за няколко дни са правили все такива пишман познати от кол и въже. Е, не става. У нас е малко турска къща, де, ама какво да правя като обичам да ми е спокойно
Виж целия пост
Едни други мъжови роднини-в осем сутринта се обаждат, че ще дойдат в къщи в десет. И толкоз. Ама ще има ли някой в къщи не ги интересуваше. После, като дойдоха се оказа, че щели да останат няколко дена (бяха от друг град).
Ако е почивен ден - дръпваш кабела на телефона още от вечерта, а на входната врата не отваряш. Който иска да звъни на мобилния - ти си преценяваш на кого да вдигнеш или не. Аз така се справих преди много време с навлеци всякакви. Не е истина направо колко много хора обичат да досаждат на другите и да използват с каквото могат или както им се отвори парашута. Авантата си е аванта. Просто няма начин някой да ми се изтърси без да съм го поканила. И трябва да уточня, че нямам близки роднини извън София. Опити да се самопоканят за няколко дни са правили все такива пишман познати от кол и въже. Е, не става. У нас е малко турска къща, де, ама какво да правя като обичам да ми е спокойно
# 69
22 окт. 2007, 22:52 ч.
ха ха ха, като не те zавари няколко пьти у вас и ... ще се научи да zвьнка
За радост си има ключ милата, ама веднъж ни беше чакала у съседите 3 часа. Сега е пак добре, по едно време идваше често в офиса, а пък ние примерно празнуваме рожден ден на колега и тя ку-ку на вратата.
Виж целия пост
Аз от 15 години се опитвам да науча свекърва ми да звънка един телефон преди да тръгне от Ботевград, ама неуспешно. Ама това, което описвате - да си се приготвял, а да не ти дойдат гостите е егати, нямам думи.
ха ха ха, като не те zавари няколко пьти у вас и ... ще се научи да zвьнка
# 70
22 окт. 2007, 23:06 ч.
Оо, най-редовно се случва това с гостите, ама има кой да ги снима вече. Нито ми се занимава, нито имам време да се нося с торбите и да правя софри. Който е дошъл на кафе, има сладки; който е за бира, има чипс , някое и друго мезе 
Даже и вече не чакам, като ми каже някой, че идва след еди-си-колко време.
Майка ми така ме върза лятото- "след 5 минути тръгваме" и аз смятам, че ще са у нас след половин час. Чакай, чакай, става два часа, никой. Звъня - "даа, ей сега идваме", чакам аз още половин час и накрая й звъннах да й кажа, че не ме интересува къде са, аз излизам.
А девер ми просто е уникум - "идвам след 10 минути, тъкмо съм на вратата, ще дойда да взема ключ, много ми трябва". И аз чакам, дремя у нас. След час и нещо звънка и ми казва, че щял да ходи до магазина и сме му били по път. Аз продължавам да чакам, магазинът затваря в 4, а той и до 10 вечерта не дойде. А е на 5 минути от нашия блок и това се случва за поне 20-ти път.
Тази година пак ни дойдоха на гости братовчеди на мъжа ми с момиченце на 3 години. Мъжът ми им казва, че няма къде да спят, те- не, ще дойдели. Миналата година спали в спалнята, ама ние със сина не бяхме вкъщи през това време, а мъжа ми спал на дивана в дневната. Сега нямаше как да стане тази работа и те спаха в дневната. Диванът им бил тесен, сгъваемото легло на сина ми хич не било удобно, не се спяло хубаво у нас.
Виж целия пост
Даже и вече не чакам, като ми каже някой, че идва след еди-си-колко време. Майка ми така ме върза лятото- "след 5 минути тръгваме" и аз смятам, че ще са у нас след половин час. Чакай, чакай, става два часа, никой. Звъня - "даа, ей сега идваме", чакам аз още половин час и накрая й звъннах да й кажа, че не ме интересува къде са, аз излизам.
А девер ми просто е уникум - "идвам след 10 минути, тъкмо съм на вратата, ще дойда да взема ключ, много ми трябва". И аз чакам, дремя у нас. След час и нещо звънка и ми казва, че щял да ходи до магазина и сме му били по път. Аз продължавам да чакам, магазинът затваря в 4, а той и до 10 вечерта не дойде. А е на 5 минути от нашия блок и това се случва за поне 20-ти път.
Тази година пак ни дойдоха на гости братовчеди на мъжа ми с момиченце на 3 години. Мъжът ми им казва, че няма къде да спят, те- не, ще дойдели. Миналата година спали в спалнята, ама ние със сина не бяхме вкъщи през това време, а мъжа ми спал на дивана в дневната. Сега нямаше как да стане тази работа и те спаха в дневната. Диванът им бил тесен, сгъваемото легло на сина ми хич не било удобно, не се спяло хубаво у нас.
# 71
22 окт. 2007, 23:12 ч.
ха ха ха, като не те zавари няколко пьти у вас и ... ще се научи да zвьнка
За радост си има ключ милата, ама веднъж ни беше чакала у съседите 3 часа. Сега е пак добре, по едно време идваше често в офиса, а пък ние примерно празнуваме рожден ден на колега и тя ку-ку на вратата.
УАУ
Прибираш се пребита от работа и в главата ти се вьрти една единствена мисьл как да се пльоснеш по най_ бьрzия начин на леглото и да опьнеш краката...
Врьтваш ключа, отваряш и свекито ти се усмихва доволна насреща...
Иzненадаааааааа
Е не, това не бих могла да го преживея
Виж целия пост
Аз от 15 години се опитвам да науча свекърва ми да звънка един телефон преди да тръгне от Ботевград, ама неуспешно. Ама това, което описвате - да си се приготвял, а да не ти дойдат гостите е егати, нямам думи.
ха ха ха, като не те zавари няколко пьти у вас и ... ще се научи да zвьнка
УАУ
Прибираш се пребита от работа и в главата ти се вьрти една единствена мисьл как да се пльоснеш по най_ бьрzия начин на леглото и да опьнеш краката...
Врьтваш ключа, отваряш и свекито ти се усмихва доволна насреща...
Иzненадаааааааа
Е не, това не бих могла да го преживея
# 73
22 окт. 2007, 23:40 ч.
дам, дойдоха, постояха, не пиха, не ядоха, напьлниха си една кутийка с пьлнени чушки и по живо по zдравому
Виж целия пост
ароуз, дойдоха ли ли не, че не рабрах?
дам, дойдоха, постояха, не пиха, не ядоха, напьлниха си една кутийка с пьлнени чушки и по живо по zдравому
# 74
23 окт. 2007, 01:37 ч.
a с ракията какво стана. оставиха ли я или си я взеха каквото остана.
ядат ми се пълнени чушки. хапке, щом не правиш, няма да ти дода на гости
не разбирам как така идва някой на гости без да се обади. майка ми не смее да дойде и за 5 минути да види детето, ако преди това нямаме уговорка. най-добрата ми приятелка в мюнхен не би и помислила да мине просто ей така, нито пък аз при нея. а сме дупе и гащи от 10 години. аз ли съм зла или съм се понемчила много.
Виж целия пост
ядат ми се пълнени чушки. хапке, щом не правиш, няма да ти дода на гости
не разбирам как така идва някой на гости без да се обади. майка ми не смее да дойде и за 5 минути да види детето, ако преди това нямаме уговорка. най-добрата ми приятелка в мюнхен не би и помислила да мине просто ей така, нито пък аз при нея. а сме дупе и гащи от 10 години. аз ли съм зла или съм се понемчила много.
Препоръчани теми