СПОНТАНЕН АБОРТ - да поговорим - 2

Честно казано аз съвет не мога да ти дам. Въпреки това ти пиша за да ти кажа че ти стискам палци и ти пожелавам всичко да е наред. Между другото можеш да влезнеш в google напиши там майчин дом и влез в майчин дом варна. Там в полезна информация можеш да си зададеш въпрос на д-р Яков и в рамките на два дни той ти отговаря. Също така малко по-нагоре Lali е пратила адрес на който можеш да зададеш въпрос и на д-р Кременски. Надявам се това поне малко да ти е от полза. А съм сигурна че много от момичетата ше ти помогнат като те посъветват. Пожелавам ти късмет и дано всичко е наред   

Проф. Кременски съжалявам за грешката 

jenn, миличка, нямам думи, адски съжалявам за това което ти се е случило.Жестоко е.и наистина много боли, но ни остава надеждата.Надеждата, че и на нас ще ни се случи чудото.

jenn много съжалявам за случилото се
Едва ли има думи, които могат да те успокоят .... Но ти си права, болкта няма как да изчезне, трябва да намерим начин и да живеем с нея ...

И аз ще се запиша в тази тема.. Това за мен е тема на голяма болка, но и на силна надежда, защото според мен само надеждата остава да те крепи, когато си задаваш въпрос на който отговор няма…
Прегръщам всички момичета и им пожелавам успех, щастие и повече никога да не страдат от такава болка, а да прегръщат децата си и да виждат отражението си в усмихнатите им очички….
Бременността ми беше много желана и всичко това в разгара на приготовленията за сватбата ми един от най-щастливите дни в живота на една жена.. Имах преглед точно на 2рия ден след сватбата, а на другия заминавахме на сватбена почивка за 7дни. Този преглед се превърна в един кошмар, когато докторката ми съобщи, че плодния сак е празен и се налага веднага да се направи аборт, защото не мога така да замина иначе мога да пометна по пътя още….Е не бях герой в този момент – разревах се изпаднах в паника, започнах да питам как така го няма бебето, нали миналия път преди 10дни всичко беше идеално. Мъжът ми беше с мен и той се беше шашнал - само ме прегръщаше и не знаеше какво да каже…Отказах аборта и отидох при друг доктор прегледаха ме пак и ми се даде надежда въпреки, че сака е празен, може да е рано и може да заминем, защото отлепване няма и всичко е стабилно… Хванах се като удавник за сламка за малката надежда и заминах.. Е тези 7дни просто не знаех, къде се намирам живеех за момента, когато ще отида на преглед пак и се страхувах страшно много да не се случи най- лошото…Помагаше ми малко мисълта, че все пак нищо не ме боли, нито пък имам някакво кървене и се опитвах да повярвам, че това са предпоставки всичко да е наред… Но за съжаление не стана така… Докато чаках вече пред кабинета за поредния преглед със свито сърце от страх се опитвах да погледна философски на нещата и да се подготвя за най-лошото. Това беше един от най-трудните ми моменти направо се изпотих от притеснение и когато докторката потвърди, че всичко е вече загубено с думите „мисед” аз вече нямах сълзи да плача просто нещо в мен се пречупи и ми беше все едно… След 4ни ме кюртираха прибрах се в къщи затворех тази страница от живота си и все още ме е страх, че ако ми се наложи да я отворя пак някой ден не знам как ще събера сили да я преживея…. Остава ми надеждата да вярвам силно, че следващ път няма да има и че всичко ще е наред…
Да си жена е много трудно…, но да си майка е най-голямата радост 

Мила Lanna!
Искрено ти съчувствам, сигурна съм, и другите момичета тук, защото всички сме минали през този момент, опитваме се да го преживеем и успяваме.

Успех от мен следващия път.

От два дни не съм вкизала и сега какво да видя? Още истории. Мислех че вече няма да има тъжни истории и такива загуби, но се излъгах  Момичета съжалявам за всички ви. Но все пак ни остава надеждата.

Знаете ли има жени, които раждат деца без да ги желаят или защото им е време или защото така е станало..Те не знаят, какво е да си щастлива, защото си видяла така бленуваните две черти на теста за бременност и не могат да усетят пълната радост от това, че в тях расте живот … Каквото и да се случва, аз съм щастлива от факта, че някой ден ще изживея тези мигове пълноценно и това не може да ми се отнеме, защото е в сърцето ми…Сигурна съм и за вас просто някои ден ще сме много щастливи и това е дар..

Привет и от мен.
Аз също  преживях загубата не бебче.
Стана през април. Беше желано и бях изпълнена с чувство че целия живот ми се променя.
Преди да разбера, че съм бременна бях известно време болна и на много силни антибиотици. Вече оздравявах, закъсняваше ми и отидох на лекар. Потвърди, че за Великденските празници сме си направили най-чудесния начин. Да - ама не би. Края на първия месец, началото на втория се озовоах в болница с кървене. Лежах три дена на системи и инжекции, но в крайна сметка при поредното ми отиване до банята се случи... изхвърлих всичко... е почти. Моята лекарка не беше на смяна и дойде един отвратителн лекар, който каза че трябва да ме изкюретират и то с месна упойка, защото съм била яла преди това, като ми се накара защо съм яла. /Все едно съм знаела че ще пометна, още ми идва да  го / Това беше най-ужасното преживяване, което съм имала. Да усещаш всичко, цялата болка, за съжаление не успях да припадна, а сигурно щеше да ми е по-добре. Не знам колко трая цялата процедура, но ми се строи цяла вечност и след това цялата празнота, която те обгръща...
След това направиха хистологията, не ми дадоха много конкретен отговор, но в общо линии, явно стената където се е закрепило е била болна, т.е.  от това където бях аз болна преди това. И другото е, че явно айцето е било кухо.

Мина и това... Пих в продължение на два цикъла антибиотици. Като мина лятото пак ходих при гинеколожката, каза че трябва да се полекуваме още малко и пак пих антибиотици.
Днес смятам пак да хода, за да видим дали пак ще ми предпише да пия нещо((( Със страх и свит стомах ще ходя... иска ми се да каже, че всичко е наред и можем да започнем с новите опити за бебче.

През всички тези месеци пиех фолиева киселина и всеки ден по 50 гр. аспирин. Лекарката каза, че с аспирина се  лекувало бъдещо появяване на кървене и някакви проблеми с плацентообразуването и незнам си какво си.

Та това е моята болка. Стискам палци както на мен, така и на всички момичета преживали подобно нещо да имаме кураж и да мислим позитивино. Времето ще си покаже, а и половинките ако са до нас и ни подкрепят мисля, че ще сме по-силни! Моят мъж беше през цялото време до мен и не ме е оставял и за миг сама! Желая го на всички!

Съжалявам Ина за случилото ти се.Знам какво е . защото аз самата го преживях два пъти. Като при  вторият - кюртажът бе дори и без месна упойка. Проблема е не толкова във физическата . колкото в душевната болка. Надявам се скоро да има да се похвалим с хубави новини.

Съжалявам и аз. А втория защо?
Искрено се надявам в скоро време да се похвалим с хубави новини

поради мисед в 15 г.с.