СПОНТАНЕН АБОРТ - да поговорим - 2

Пожелавам на всички  повече никога да не изпитаме тази болка 

Момичета, ходих на лекар. Прегледа ме, опипа ме, не ми взе за пореден път цинонамазка и ми каза да спираме да се пазим и за Нова година да си направим бебче.  Моля се всичко да е наред и да успеем в бебеправенето и този път да няма лоши новини. Стискайте ми палци.

Здравейте момичета.Доста време се чудех дали да пиша в тази тема,но реших,че ако си кажа какво ми е може би наистина ще го оставя зад гърба си.Имам прекрасен син,който в момента е на 2 годинки.Лятото решихме ,че ще имаме още едно бебче и когато след първия опит теста беше положителен,нямаше по-щастливи от нас.Това продължи един месец,оказа се мисед аборт.В края на август ми направиха аборта и всичко свърши Направо не знаех на кой свят съм и защо се случва точно на мен.Тези мисли и чувства със сигурност са ви познати.
След  два нормални цикъла,доктора ни даде зелена светлина да бебеправим и чудото отново стана веднага В момента съм бременна в 5г.с и съм безкрайно щастлива ,но и ужасно уплашена.Дано този път всичко да е наред и Август месец да се радвам на едно прекрасно,здраво бебче

Dessyy, много е тъжно, че се е получило така през лятото, но това не означава, че ще се повтори. Чудесно разбирам колко се страхуваш в момента, съдя по себе си колко бих била уплашена. Но тревогите не са помогнали на никого, могат само да ти навредят. Наслаждавай се на бременността си, пази се и вярвяй в щастливия завършек. Пожелавам ти безпроблемна бременност и здрав бебок на финала.

Миличка, сьжалявам за това, което ти се е случило преди време и те разбирам какви страхове изпитваш в момента. 
В средата на Август преживях спонтанен аборт в 8 г.с. /миссед/ а 10 дена преди това чухме сьрдечен пулс и бях на вьрха на щастието си. Но всичко беше за кратко, започна едно зацапване докато един ден просто крьвнах леко, ей така без никакви болки. След прегледа се оказа, че е спряла сьрдечната дейност на бебо - лежейки на кошетката имах чувството, че там и мога да си остана, от душевна болка нямах сили да стана... На 15.08. /Богородица, именният ден на дьщеря ми  / ми направиха абразио. след около месец като се вьзстанових направих доста изследвания - оказа се, че и аз като теб сьм с висок титьр токсоплазмоза и най-вероятно това е предизвикало аборта. Благодарна сьм на моя гинеколог, който ме изпрати директно в София в Националния Центьр За Вирусология и Паразитология, там е най-добрата лаборатория, резултатите и титрите излизат с абсолютна точност. Диагнозата се потвьрди, доцента, който ме консултираше ми обясни, че по-добре е, че се случило така, защото наистина е можело да има необратими последствия вьрху плода, тьй като сьм се заразила точно в пьрвият триместьр на бременността, когато е органогенезата. Изписаха ми Бисептол по схема за 10 дни + Изопринозин /за имунната система/ В края на Януари ще ходя на контролно изследване и ако титьрьт ми е паднал от Февруари, Март можем да започнем пак с опитите.
Сьветвам те ако трябва да отидеш до София, да поговориш с паразитолозите от Института. Много е важно кой титьр ти е завишен IgM, IgG ili IgA. Ако ти е високо IgG-то /както вероятно е при теб/ това значи, че имаш изградени достатьчни антитела и няма абсолютно никакьв проблем за бебето. IgM говори за настояща инфекция, която трябва да се лекува /така беше при мен/ Пият се препарати от групата на Сулфонамидите /какьвто е Бисептола/.
Не се тревожи, вероятно имаш вече антитела, поговори сьс специалист, за да си спокойна и да изживееш пьлноценно бременността си, което ти желая от сьрце   
Ако искаш още нещо да ме попиташ може и на ЛС да не натоварваме темата, че поста ми стана много дьльг.

на едно мнение сме

Имаш ги от мен 

Имаш и моите палци, Eliiko, от сърце   

  Ще бъдеш най-щастливата мама, Eliiko, от сърце ти го желая 

Здравейте момичета!
Мислех, че никога няма да ми се наложи да отворя тази тема. Нали знаете, човек все си мисли: на мен такова нещо няма да ми се случи. Е да ама не, случи ми се, преди 5 дни. Видях така мечтаните две чертички на 13.11 и само 2 седмици по-късно ... край, всичко свърши. Била съм в 5 или 6 г.с. (имаше съмнение за късна Ову) Така и неможах да си видя точицата на УЗИ. На последния преглед миналия вторник доктора ми каза, че още нишо не се вижда, изписа ми Утрогестан 2х2 вагинално и каза да отида след седмица. В събота започна леко зацапване, а в неделя прерасна в по-силно кървене със съсиреци и леки болки в корема. В понеделник отидох на преглед и доки потвърди съмненията ми. Даде ми направление и каза, че още същия ден трябва да ми бъде направен кюртаж. Боже колко тежко ми беше, така ми се искаше това да е просто един лош кошмар, от който ще се събудя и всичко ще е наред. Беше много студен и дъждовен ден. Отидох в болницата, цялата бях мокра и неспирах да плача. Веднаха ми взеха кръв за изследвания, прегледаха ме още веднъж на Узи, казаха, че се вижда къде е било плодното сакче, но че вече го няма и ме настаниха в стая. Направиха ми кюртажа с пълна упойка, намам никаква представа какво са ми правили. След като се събудих от упойката сякаш бях нов човек, никаква болка, никакви сълзи. Оставиха ме да пренощувам в болницата. Всички бяха много мили с мен. На другия ден беше рождения ден на мъжа ми, голям подарък, няма що. Сега вече се чувствам много по-добре, не си позволявам да мисля за случилото се, и да си задавам въпроса - ЗАЩО? Няма смисъл. Животът продължава, трябва да вдигна глава и да продъжа напред. Знам, че някой ден ще си имам детенце, просто не ми е било писано да е точно сега.

   Яничка, силно те прегръщам. Всички тук разбираме колко страдаш, всички сме го преживели....Дай си време, миличка...А после, с вдигната глава продължавай напред-всички ще успеем