КГБ = КЛУБ на ГОТИНИТЕ БАБИ - 1

                        Здравейте,бабчета!То май трябва да ви кажа "лека нощ", но сега ми остана минутка да надникна.
                        babche и arita , нежни душички са мъничетата и се обичат толкова много не само защото са ни внучета.Те просто ни подмладяват.Аз писах,че във всяко виждам чертите на моето дете /да ме прощават свекитата/ и много често на Неда казвам Цвети  . Тя направо е същата малка нахалничка ,като майка си.Ето и сега рови в хладилника.Не можем да го изхраним това дете. Яде като ламичка.Да е жива и здрава.Всеки ден спорим с майка й по този повод,но какво да правя - ето и сега е повлякла нещо.Бягам - да не изяде нещо дето младите мами ядат,но смятат ,че за детето е отрова.
                         Лека вечер и до утре. 

Didia,  , защо ли ми е толкова позната аналогията между внучката ми и майка й, та аз и до днес, вече година и девет месеца казвам ту името на дъщеря ми, ту името на внучката, визирайки само внучката Ема! Независимо, че за разлика от мама, тя е по-бяла, със сини очи, със светла коса - пълна противоположност в тези външни белези, но и тя е като майка си на същата възраст, дори като поведение в яслата по отношение на другите деца! И като изговоря погрешното име, всички разбират, че говоря за Емичка! Ама няма лошо, внуците ни карат повторно да изживеем майчините радости, трепети, тревоги, вълнения, но многократно по-силно! И това ни прави по-богати! Благословени сме, че ги имаме!
Лека и спокойна вечер, аз пак ще хвърлям по някой поглед  в темичката ни  !

Вие сте добре. Коя с една, коя с две, а моите са три, като сложиш и мамите стават пет. Пообърквам се и аз понякога и като почна да изреждам имена  , а каките ми се смеят. Толкова са сладки само,а каките много обичат да гушкат Вики и постоянно са трите , като на снимката от аватара ми. Както обичам да казвам - моето женско царство. Няма да забравя Вики като замина за първи път в чужбина на операция, каките постоянно плачеха. Тогава имахме много разговори от типа на - Нали отива за по-добро, Ще видите като се върне и започне да вижда! Вече са по-големи и разбират. А и Вики има напредък. Бог е с нас!!! Благодаря Му!

 Баба хулиганка, на времето нашите прабаби са имали по вного внуци и мама ми е разказвала, как изреждали имената на всичките, докато изрекат нужното!
 И си мисля, че са бабите ни са били по-щастливи от нас, тези, които имаме по едно внуче или по едно дете заради радостите /и тревогите по тях/, които са осмисляли живота им!
 Нека Бог да бъде с вас и да ви благослови с чудесата си!

                    Баба хулиганка ,  да са ти живи и здрави всички от женското царство  , а на малката Вики пожелаваме да се подобрява и оздравява с всеки изминат ден. Чудеса се случват и всички вярваме в тях. Ако има на света положителна енергия ние ти пращаме нашата част с най-силното желание малката Вики да е добре.
                    arita , аз си го обяснявам с факта,че ние някъде в съзнанието сме скътали чертите на собствените си деца и сега , без значение дали са белички или мургавички , си ги виждаме. Поведение - също. Докато на зетьовете или снахите само майките им може да кажат какви са били.Снимките им не събуждат спомени , а само реакцията какво бебе са били.То при нас едната свеки хич и не се сеща за двамата , а другата трепери и се бори за приза "най-добрата " баба. Когато се запознахме внучката ми постоянно разказваше за мен и мъжа ми и тя я попита : Друга баба имаш ли ? Малката отговори :Имам ,но само вечер понякога ходя при нея,когато тате ме води. И новата свекърва се уплаши да не попадне в категорията на "вечерните" баби.  Така ,че всичко е въпрос на характер.Аз не мога и миг без четрите ми слънчица.За щастие живеем в един и същи блок ,но на различни етажи. За да са до мен баба им е направила апартаменти  Понякога съм капнала от умора и си мечтая да остана сама, но след две минути вече хуквам нагоре  Аз съм на първия етаж.А и по-големите се измъкват и надолу .....Така си живеем ние с нашата обич и радост.
                     Ей,тия майстори ще ми събудят Недка  Двамата по-големи са на ДГ и аз след малко тръгвам за храничка на Недудя и за работа.Не ми се работиииииииии.Искам си у дома .
                     Лек ден на всички малки и големи момичета и момченца.  

При нас пък внука прилича на вуйчо си и визуално и с милото си отношение към хората. Единственото на което безкрайно се надявам е да не бъде палав, какво говоря, да не бъде луд като него. Като се сетя през какво сме преминали направо се чудя как съм издържала. То не бяха скокове от дървета, то не бяха травми от ски, колело, басейни, лостове... Комоциуми, счупени ръце ... Ужас, ужас! И портиера в Пирогов ни познаваше.
Didia аз винаги съм мразела това "бабешко състезание". Моите баби, Бог да ги прости, бяха такива.  Щом едната ми купеше или оплетеше нещо, другата веднага намираше кусур и купуваше или правеше нещо подобно, но според нея "по-стилно". Едната се изживяваше като аристократка, другата като партиен другар, а пък живееха от двете страни на НДК (тогава го нямаше) и си бяха "от една черга". Децата мразят това. Те не искат да разделят любовта си. Щастлива съм, че при нас този проблем го няма. И аз и другата баба сме нормални, разбираме се чудесно и на детето никога няма да му се наложи да понася напъните ни.

                      На мен просто не ми остава време за да мисля и участвам в глупости.Близо са до мен и да искам и да не искам /никой не ме пита  / се грижа и помагам колкото мога.Обичам ги и те тичат постоянно при мен.На някой от страни вероятно му прави впечатление отношението ми с децата / но 33 години аз работя с деца на същата възраст.Все нещо да съм научила  / , а на някой не му прави впечатление и хич не му е зор.А пък на мен изобщо не ми пука ,за това кой какво мисли.Обичам си децата и моите ,и внуците и не мисля,че съм ощетена от факта,че нямам време да вляза в къщи.Всички в  службата ми казват ,че съм си ги "качила на главата" ,но и много добре знаят моето мнение - ако не съм искала няма начин това да стане. За съжаление в екстремни ситуации изказани мнения от сорта " ами ще пише с лявата ръка" не мога да забравя и отношението ми към този човек е променено завинаги.Може би съм крайна ,но ....такава съм , а и въпреки годинките помня като слон. Не,че ми е необходимо,та всеки ден от висините падам на дъното по няколко пъти и може би тази борба със себе си все още ме държи на повърхността.Но това е друга тема.

Направихме си с внука Вели една слънчева разходка,нахранен ,измит и сложен да спи.Ние си нямаме друга баба и трябва да съм за две.Не ми напомня за моите деца.Те са руси със сини очи а той е черноок.Понеже живеем заедно много е различен и по характер.Много обича да слуша музика.Сериозен мъж,много сладко се усмихва под мустак,не говори много много.Майка му и вуйчото на тази възраст пееха и си говореха всичко. Всяко дете си е уникално и дай боже да се запази точно индивидуалността в него. Бабче много ме трогна внука ти когато чета на Вели приказката ще се сещам за вас. Дано запази тази чувствителност, деликатност и доброта. Да са ни живи и здрави и ние покрай тях да им се радваме.http://www.snimka.bg/album.php?album_id=131746&photo=638

Нека да се присъединя и аз към Вас! Щастливка с две внучета. В неделя ще празнуваме петия рожден ден на внука ми и подготвяме страхотно парти на тема"рицарите спасяват принцесите". Приемам идеи за тихи игри по време на почивката.

Добре дошла!      

Добре дошла при нас

  Добре дошла в "бабината " темичка.    Тихи игри на парти  какво е това??? Нека поскачат и потанцуват  все ги учим на тихи игри.На нас така ни се иска, а и ние си позволяваме щуротии на купони.

Е...КАКВО ОТ ТОВА ЧЕ СЕ БАБЧЕТА, И НА НАС НИ СЕ КУПОНЯСВА

Ей преполовихме седмицата! Сряда.
Имам чувството, че времето лети и все се сещам за баба ми, като казваше, че не усеща кога се е изтърколила седмицата, а аз /ученичка все още/ си мислех "Ох милото ми склери".
Бабчета, как е при вас? Бързо ли ви лети времето?

Лети ,бабче, и при мен. От една страна - кеф - събота и неделя,почивка,разходка,мама и тати са с бебоците , но от друга - ей,остаряли сме с още една седмица.Единственото е да са повече седмиците , месеците и годинките за нас , за да се радваме на малчовците.Аз , понеже съм гледала момичета , много ми е чудно - как на тези пухкави бебоци / внуците/ ще им порасте брада  .Дано съм жива и здрава да ги видя мъже,че нещо трудно ми работи фантазията по въпроса.
              Ще ставам и баба-леля през декември,но там ни обещават госпожица. Чудесно е когато чакаш появата на новото човече.Това ще е внуче на сестра ми,но аз още от сега подскачам и стискам палци всичко да е наред.Тя , явно още не осмисля бабините вълнения.Радва се ,разбира се,първо внуче ще и е , но още не е разбрала ,за какво става въпрос.
              Временцето ни отпусна малко слънчице и до сега шетахме по улиците.Вие как сте? Обичате ли разходки по всяко време.Ние сме от номадските племена явно, защото никой не си седи в къщи.От градинка на друга,от единия край на София до другия.И с този куп дечурлига сега си е направо приключение.Дядото го изпратих до ДГ да доведе по-големите и рекох да пошетам из нета.
              До утре ,момичета !!! Никакви баби - момичета сме си.