Питане за работното време...

Големите суми звучат примамливо, но направи си добре сметката. Овъртайма (над 8 часа ако не си на ненормиран работен ден) по закон се плаща: 150% в работен ден, 175% събота и неделя и 200% на официални празници. Та не е въпроса само в липсата на свободно време, а дали тези пари няма да ги вземаш просто от коректен работодател, който плаща извънредния труд, ако има нужда от него.

Ами то заплатата ще е по- голяма, но дали си струва като и часовете, през които ще работиш ще са повече. Не зная какво да те посъветвам. Зависи от възрастта на децата, дали съпругът ти има възможност да Ви издържа с помощта на сегашната ти заплата, обичаш ли си досегашната работа, мечтала ли си за новата?

Парите не са всичко, не можеш да сложиш цена на удоволствието да вземеш детето и да отидеш на разходка с него, нито на играта с него. Но ако не пробваш, ще съжаляваш. Все ще мислиш че си се прекарала. Пък и винаги има възможност да си намериш пак нормална работа.

п.с. жената работи до 19-19:30 от 3 месеца и повярвай ми предпочитам да е на минимална, но да се прибере към 5 отколкото да бачка за много пари.

Аз съм от тия, дето ще те потупат по рамото. Ако мислиш, че новата работа ще те направи по-удовлетворена от себе си, защо не ?? Едва ли двата часа повече работа ще ти попречат да виждаш децата си. И въпроса не е основно в двойната заплата. Аз работя по 16 часа /4 от тях пътувам/, на смени, когато не съм на работа не ми стига времето само да се наспя. За нервите и отговорностите не ми се коментира.  Сега си гледам бебето , но съм категорична, че ще се върна на същата работа - харесвам я много, върша я добре. От сега ми е съвестно за малката, на смятам да се справя. Така че - дерзай !
Аз ти вярвам. Имам познат, който беше в същото положение / може даже да си и ти   /, но прага на търпимост на хората е различен. А и за някои хора напрежението е двигател. Трудно е да намериш границата, но аз не мога да си представя да седна на бюро и да върша рутинна работа. Ти може би си се опитал да се надскочиш .../абсолютно добронамерено/

И аз преди 4 години започнах по подобен начин на двойна заплата.. За тях трябваше да работя всеки ден до 10-11-дори и до полунощ, съботи, недели, празници... после като тръгнаха нещата до 6-7-8 всеки ден... сега го отчитам като огромна грешка, за 4 години ми увеличиха заплата само с 10% и сега изобщо не е висока (според моето виждане разбира се). Аз, естествено, като обратна реакция отебах тотално и сега ходя на работа по обед и си тръгвам в 5, правя си каквото си поискам... естествено, работата ми е такава че щом всичко за което отговарям е ОК изобщо не е нужно да съм там, освен ако някоя залюхава колежка не омаже нещо... но и от това не ми пука особено...Ако решат да ме изхвърлят съм им подготвил изненади, и те го знаят, търпим се ...
Не се лъжи по парите мила, щом не ти ги предлагат в рамките на нормалното време. Никой,ама никой няма да ти оцени скъсаните нерви, пропуснатите мигове с децата и съпруга. Многото пари не водят до хубаво... Утре ще почнат "ела в събота, ела в неделя"... мъжа ти ще потърпи, ще му писне, ще се почувства пренебрегнат...Не казвам че трябва да си кюташ на сегашното място, но по добре търси такава работа която да е по добре платена но в рамките на нормалното време. Ако си в ненормалната среда на работохолици просто не е истина...

Защо ли виждам толкова познати неща в пова което казваш... и аз съм същия в момента, но откато отсвирих нещата започнах да се чувствам все повече ОК, замислих се, подхванах собствен бизнес и скоро мисля да напусна проклетата работа.

Винаги в такива моменти се сещам за една лекция по икономикс.
Човек е склонен да увеличава времето си прекарано на работното място с цел да получава повече пари , до едно време. След това дори и 4 пъти по- високо възнаграждение да му дадат, той не е склонен да увеличава времето посветено на работата си.
Прецени си добре дали след 1 година няма да ти тежи. Дали харесваш до толкова работата си , че да приемаш с желание всяко позвъняване на телефон, без значение дали си в отпуск, почиваш или пътуваш. Ако самата мисъл, че някой може да те безпокои във времето, когато си със семейството си те плаши, само след един месец при позвъняване на телефона ще ти идва да го изхвърлиш.

Успех!

Да, това което описваш, е мазохизъм. Но защо трябва при лулу! да става въпрос за подобен гърч ? Какво лошо има в стъпка напред, или нагоре? И какво ще я спре да напусне, ако се окаже, че 2 часа работа повече и идват твърде много, или не може да понесе отговорностите? За да се замисля изобщо, очевидно не е съвсем доволна от сегашната си работа. Е, какво пречи да опита?

Това няма общо с мартинито в аватара ми, надявам се.. Не е въпрос на трезвост, а на различия в характери, манталитети, възможности и идеи за личната реализация, като цяло. Съжалявам, за това, което си преживял, по-точно, че толкова време ти е трябвало да се опомниш, но това е частен случай.

Аз пък мисля, че относно работното време и въобще смяната на работата, много важно е какво мисли съпругът ти. Ако имаш неговата подкрепа, по-лесно ще се справиш и ще можеш реално да прецениш дали това е твоята работа. Ако обаче, той е против тази промяна, можеш още отсега да зачеркнеш възможността за смяна на работата. Прецени трезво какво ви е положението сега, каква част от задълженията поема той, доколко ви устройват сегашните ви доходи и т.н, дали разликата в заплащането може да оправдае тази промяна? Теб може и да те кефи новата работа, но тя със сигурност ще означава пренареждане на задачите в дома, което от своя страна може и да не се приеме толкова позитивно от мъжа ти.
Аз работя до 18, в някои дни до 19. Не е драматично. Но би било катастрофално, ако трябваше успоредно с работата да тичам сама да водя и вземам детето от градина, да готвя и чистя само аз и т.н.

От работа обикновено не се става богат, а гърбат. Особено от ненормирана гадна работа в която се налага висене до късно и идване в събота или неделя. При мен това се получаваше, защото проклетия шеф (чужденец с ориентлски произход и манталитет) му бе скучно съботите и неделите, пък искаше да "боцка" и колежките. Та винаги трябваше събота или неделя да се правят едни досадни "мийтинги", всяка вечер да има "дискас" за какви ли не глупости, за да се изтъкне пред съответната колежка какъв е умник. В началото, както каза и колегата Алекс не бе толкава досадно, но после... не е истина.. та ако е нещо подобно - не се лъжи, всички чужденци идват тук в БГ щото са най големите некадърници в собствените им страни и освен за оргии не мислят за друго....

За мен има смисъл смисъл да си скъсваш д-то от работа по толкова много часове ежедневно, само и единствено ако работиш за себе си. Иначе - как ли пък не. Не се заблуждавай, че ще ти дадат много повече пари. И двойно да са, ти ще се си отработила и последната стотинка и ще си се скапала, а те ще те изстискат максимално, вЕрвай ми.
Ако това ти се прави - добре, действай, но за себе си. Само тогава има смисъл 

Лично аз не бих се съгласила. Няма по-хубаво нещо от детето ми и всяка семейна вечер (нищо, че в момента съм в майчинство, вечер чакам мъжа ми). Уютно ми е. Ще разполагаш с време след работа - освен за дете, за себе си, за теб и мъжа ти, за излизания и т.н.. После ще се чудиш къде да си вредиш всички прищявки и кое по напред да е. Няма да имаш време да си изхарчиш парите   

лулу!, толкова добре те разбирам...

Тази дилема и угризенията за "безотговорния родител" са ми до болка познати.
Истината е, че трудно се намира равновесна точка м/у 'повече пари-по-малко време за семейството' и 'по-малко пари-повече време в къщи'. Все нещо куца и не е наред. Въпрос на преценка на приоритети.

Говорила ли си с потенциалния нов работодател за раб. време? След като е по-дълго от обичайното, предвижда ли се и увеличен платен годишен отпуск?

Аз съм майка, преживяла периода на доказване и вземане на много пари с цената на компромиси. Децата бяха на градина и ясла, през ден се купуваше Лего, дрешките им само от магазини по центъра. Мислех си, че всичко е чудесно. Един ден сестра ми направи тест на сина ми за курсовата й работа по детска психология и ми каза, че според резултата е пренебрегвано дете. Сякаш някой ме поля със студен душ и се събудих. Осъзнах, че на въпросите му "Мамо, покажи ми това .... направи ми онова ..." съм го пращала при хубавите му играчки, които не могат да му заменят общуването с майката. От този ден си промених живота тотално. Не стана веднага, но си намерих по-малко платена работа, която обаче ми предлагаше в пъти по-малко работно време, възможност за работа от къщи и възможност сама да съм си малък шеф. Вече години се радвам на това решение. Децата ми са ученици, аз съм край тях в най-важните моменти, учат се отлично. Имат спокойна майка, която винаги е в състояние да им обърне внимание. Ето за днес например ангажимента ми е да взема щерката от училище и да я водя на кино - Шрек Трети, утре е Деня на будителите, ще ходим да си избере специално книжка за подарък.
Една позната в момента върви по моите стъпки, печели в пъти повече от мене, но детето е хвърлено в частната занималня /буквално/ и уикендите е при баби, защото мама пак работи. Няма да коментирам.
Надявам се този пример да ти даде възможност да направиш верния избор. Нали знаеш приказката - "питай патило".
 

Зависи какви са приоритетите и мотивацията ти. Дали са парите, дали самото естество на работа, дали че ще носиш отговорност.
Аз много държа на личното си пространство и време, а от опит знам че работно време "до 19 ч." далеч не означава, че ще си тръгнеш в толкова особено ако си шеф с големи отговорности , все нещо има да се досвършва. Ами колко време ще ти трябва за да се прибереш в къщи? Преди да родя работих с такова раб. време. прибирала съм се и в 21,30 ч., колкото да хапна и да "поспя", на следващия ден -пак. Много се радвам, че слязох от тази въртележка. Сега когато имам дете, твърдо държа на работно време от 8 до 17 ч., пък дори и за по-малко пари. Въпреки, че съм оправна и упорита това балансиране между семейство и натоварена работа би ми дошло в повече.

Мненията ви наистина са ми много полезни! Благодаря на всички които се включиха в дискусията!

Да разкажа на кратко. До преди 3 години работех подобна много натоварена работа.  Беше голям гърч, парите изобщо не бяха много, обаче аз някак си се чувствах на място. После се прехвърлих в друг отдел. Работата вече не ми е толкова натоваране, но аз някак си не се чувствам на място Причината да тръгна да си търся нова работа не беше възнаграждението, а имено факта че аз  не си тежа на мястото.
Положението наистина е много сложно. В момента работя за голяма чужда компания. Закона се спазва до последната буква. Не оставам извън работно време, осигуряват ме на пълна заплата, няма проблем с отпуски и болнични, цари социализъм. Ндостатъците са супер сложна и тромава система. За да ми купят телбод, прябваше да пускам докладна   Никой не те забелязва. Като започнеш на една позиция може да си изгниеш на нея, както се случва с мен в момента. Абе с две думи след 7 години работа за тях почти не остана нещо за научаване и почна яко да ми доскучава. Канят се да ни променят условията, да ни въвеждат униформи, да ни удължават работното време и бла, бла, бла, бла.
От друга страна там където евнтуално ще отида цари капитализъм. Работата е много, но не е нещо дето не съм го вършила. Колективът е супер. Регламентираното работно време е до 6, аз ви казвам времето в което си тръгват всички т.е към 7.  Освен по време на кампании нямат навика да остават след този час, но аз и в момента по време на кампании вися до никое време. Офисът им се пада на малко неудобно място, в смисъл че ще трябва ди мина през големи задръствания, за да стигна. Самата работа е много интересна и динамична. Трудно може да ми доскучае. Дават ми възможност да реша дали ще ме осигуряват на пълна заплата или не.

Снощи направо не можах да спя Обмислях го от къде ли не. Хем ми е ясно че  ще имам много повече отговорности и по малко свободно време, хем си мисля че сега иам свободно време, но рядко ходим някъде и си почиваме пълноценно, защото не ни стигат парите Сега ако искам мога да излеза и 5 седмици отпуска, но реално за повече от 5 дни неможем да отидем никъде На новата работа повече от десет дни на веднъж ще е трудно да отсъствам, но пък тези 10 дни можем да си ги уползотворим добре.

Аз нямам амбиции нито да се доказвам нито да правя кариера. Просто ми се ще да намеря някакъв баланс Оказва се страшно трудно. Нашите доходи принципно не са ниски, но разходите с два ипотечни кредита са ни големички. Намирането на добре платена работа, която да ги покрива и да ни позволи нормален стандарт, обикновено е свързана с много бачкане. Никой не дава четирицифрени заплати за клатене на крака

За връзката -  шегувах се. А е частен случай, защото - сам го казваш -  проблема касае "малцината" на подобни длъжности. Стоя зад мнението си, че след като изобщо е заинтригувана,  няма лошо да опита, а още по-малко неща ще й попречат да напусне, ако това ще застраши семейството й. Чисто хипотетично - не е ли възможно по-отговорната работа да й е в пъти по-интересна, да я накара да  се чувства още по-пълноценна ? Също не бих рискувала комфорта на семейството си, не бих лишила детето си от нужното му внимание, но и не бих отказала нови възможности. Твърдо съм на мнение, че няма лош опит /стига, разбира се, да не се хвърляш в предварително обречени каузи/ !

Всъщност  ето точно това имах предвид

Това си мислех и аз. Аз не съм от тези които реагират много бързо точно в това отношени. Самият факт че 7 години работя на едно място без да се чувствам кой знае колко доволна е показателен. Но пък в крайна сметка ако се наложи ще си реорганизирам начина на мислене. Като не ме устройва ще напусна. В това отношение нямам кой знае какви затруднения. В рамките на 10 дни кандидатсвах на 5 места и на 4 от тях ме одобриха. Мисля че съм конкуретноспособна на пазара на труда и бих могла да си намеря и друга работа, ако реша че тази не ме устройва. Сега като се замисля, чак ме е яд че това упражнение не го направих по рано   Ма нищо де, поне родих и отгледах две деца без да се притеснявам за нищо.

Аз работя отскоро, защото бях по майчинство, и въпреки че работното ми време е до 18ч. пак ми се струва времето крайно недостатъчно за каквото и да било. Прибирам се в 19ч., имам два-три часа преди детето да си легне, да приготвя нещо за вечеря, да я изкъпя, нахраня, да подредя по къщата, каквото има за подреждане, да си почина (да бе   ), де си видя с мъжа ми и т.н. А мъжа ми не е като да не помага в цялата картинка. Но въпреки това силите не ми стигат и се задъхвам вече и умирам за сън и за нищо нямам време, да не говорим, че малката като ме види и иска само да лежим на леглото и да се гушкаме, което допълнително ми намалява времето за всичко останало.
Не си представям ако трябваше да работя дори и  с един час повече
Работя на страхотна работа със страхотни колеги с добро заплащане и т.н. Но въпреки това всеки ден си мисля колко много по-важни неща от работата има в живота ми

Според мен всичко е въпрос на приоритети. Реши какво съотношение удовлетворение/негативи си склонна да приемеш без да нарушиш вътрешната си хармония - предизвикателна, добре платена работа и по-малко време за семейството и приятелите или скучна работа за по-малко пари, но пък с повече време за любимите ти хора и занимания.
И двамата със съпруга ми залагаме на втория вариант. Многократно са му предлагали какви ли не апетитни оферти, наскоро дори отказа поредното повишение във фирмата, в която работи, само защото новият пост е свързан с управление на много повече хора и съответно повече стрес. Работното време щеше да си остане нормално. Но дори и така, не ми се искаше да се прибира вкъщи съсипан и да продължава да мисли и как да реши разни работни проблеми. Няма заплата, която да замени времето, прекарано със семейството. Нито такава, която може да ти върне погубеното здраве.

Разбира се че в живота има много по- важни и съществени неща от работата! За мен семейството е безпорен приоритет и никаква кариера няма да ме накара да го пренебрегна.
Въпросът е че аз така и така работя. За 12 години работа имама две прекъсваня - 6 месеца когато родих първата щерка и сумарно 7 месеца преди и след второто раждане. Вторият път се върнах когато малката беше на 4 месеца по абсолютно тривиални финансови причини С две думи - свикнала съм. Другият момент е че на мен има кой да ми помага (да са ми живи и здрави мама и тате ) Имам огромното желание да разтоваря майка ми от ангажиментите покрай децата, но за държавна градина не се класирахме. Варианта с частна е немислим, ако не почна някъде на по- добри пари  
Ще се поослушвам още малко пък ще видим. Имам една седмица да обмисля нещата от всички страни.

Ще напиша личния си опит, а ти сама прецени.
В продължение на 9 месеца в годината работя на 2 места и като изляза в 7 се прибирам в 20.30. Това е без почивен ден - и събота и неделя.
Вярно изкарвам повечко парички, но всичко си има цена.
Все още нямаме деца, но мога да ти кажа, че семейния живот се свежда ди минимум.
Нямам време за нищо - включително и за себе си.

Като чета последния постинг на лулу си мисля,че решението вече е взето в полза на новата фирма.Звучи доста добре така,че какво се чудиш,сигурна съм,че ще намериш време за децата си - след работа,събота и неделя,по време на отпуски,като всички работещи хора.Успех

Още не съм решила но клоня на там За събота и неделя питах как стои въпросът. Неделя категорично не се работи. За събота се въртят през 3 седмици. За сега аз не влизам в тази врътка, казах че няма кой да ми гледа децата и категорично не мога да работя през почивните дни. Те се съгласиха. Предполагам че по време на кампания ще се налага да работя и през уикенда, но аз го правя и тук.

лулу!, , наистина баланса е труден за постигане да не кажа невъзможен.
Финансовият ти мотив е сериозен ипотеките са си ипотеки. А явно имаш и нужда от промяна, от нови предизвикателства.
Нищо не ти пречи да опиташ и аз съм на мнение, че няма лош опит с уговорката на Гретел.
Ако имаш сили и желание да пробваш, и ако не ти хареса да търсиш нещо ново, давай!

Трудно решение ти предстои.....
Ясно е, че ще го вземеш със или без нашите съвети.
До скоро и аз се лутах като теб
Доста мислех, премислях и колкото и да го мислех, все нещо куцаше в схемата
Професията ми е доста егоцентрична и така или иначе трябва да градя кариера, но мисълта за детето преобръща всичко.
Дадох си сметка, че няма да допусна работата и личното ми Аз да ме ограбва, да ограбва най-ценното ми - времето с Малена.
Сега направих крачка, която преобръща работата ми, кариерата на 180градуса, само и само да съм близо до детето и да се чувствам щастлива и спокойна, че й давам всеки един свободен миг.

да не говорим, че живееш в София. Колко ти отнема пътуването от работа до дома? Ако работиш до 19ч, дали до 20ч ще успяваш да се прибереш?
Системата - капитализъм не ми допада. Всъщност, в големите капиталистически фирми, действа системата социализъм, а не робовладелческия строй.
Мен лично идеята не ме кефи. Знам  какво е да се луташ, но знам и какво е да се хващаш на всяка различна оферта.