Труден въпрос
- Публикувана: 2 ноем. 2007, 09:40 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2007, 14:20 ч.
# 75
2 ноем. 2007, 18:07 ч.
Не само я приемам, познавам такива хора.
И аз познавам такива двойки ...Има и един друг тип случай (мисля си ,че ситуацията не се среща често,но съм чувал за такива) :
Мъжът е неспособен да остави поколение и моли близък приятел да направи детенце на жена му..Двамата са съгласни и го правят .. ...
Виж целия пост
Интересно ми е, никой ли не приема тезата, че е възможно двама души да живеят щастливо и пълноценно, без да имат деца?
Мъжът е неспособен да остави поколение и моли близък приятел да направи детенце на жена му..Двамата са съгласни и го правят .. ...
# 76
2 ноем. 2007, 18:09 ч.
Azzy, онова го бях забравила. ПРосто материално и деца на мен не ми се връзват. БАрем едни кавички сложи и се успокой. РАзбрах те много добре този път. Мисля, че хора, които имат вече деца, няма как да знаят какво би било, ако нямат 
Виж целия пост
# 77
2 ноем. 2007, 18:11 ч.
Не четеш ли?Не можеш да четеш?Или просто не разбираш въпросът?
Виж целия пост
Не не бих го сменила! Имам си две прекрасни дечица. Момиче на 8 години и момче на 6 навършени месеца. Чудесен човек до себе си.Какво друго да искам? 
# 78
2 ноем. 2007, 18:19 ч.
Не бих го сменила в никакъв случай. С удоволствие бих осиновила дете, ако така ще чувстваме живота си пълноценен.
Виж целия пост
# 79
2 ноем. 2007, 18:49 ч.
Дренка, не зная откъде направи извода, че не съм спокойна.
Освен, че не съм тълковен речник, не съм и учителката по литература, за да ти посочвам граматическите грешки, но молбата ми е да избягваш да ми даваш насоки. Имам висока писмена култура и ако ми трябва съвет за граматика- ще ти го поискам.
В този ред на мисли се пише "наизуст".
Не ми пиши лични съобщения, когато си започнала да съставяш неподходящи изречения по отношение на мен в обща тема. Така ме принуждаваш да ти отговоря, нямам навик да "бягам", когато ме предизвикат.
И в заключение бих искала да продължа разсъжденията си по темата, ако сметнеш, че няма какво повече да си кажем, за мен дори това е много. Казвала съм неведнъж, че нямам нито желание, нито намерение да бъда разбрана от всички и това, смятам, изчерпва въпроса.
Виж целия пост
Освен, че не съм тълковен речник, не съм и учителката по литература, за да ти посочвам граматическите грешки, но молбата ми е да избягваш да ми даваш насоки. Имам висока писмена култура и ако ми трябва съвет за граматика- ще ти го поискам.
В този ред на мисли се пише "наизуст".
Не ми пиши лични съобщения, когато си започнала да съставяш неподходящи изречения по отношение на мен в обща тема. Така ме принуждаваш да ти отговоря, нямам навик да "бягам", когато ме предизвикат.
И в заключение бих искала да продължа разсъжденията си по темата, ако сметнеш, че няма какво повече да си кажем, за мен дори това е много. Казвала съм неведнъж, че нямам нито желание, нито намерение да бъда разбрана от всички и това, смятам, изчерпва въпроса.
# 80
2 ноем. 2007, 18:50 ч.
Не мисля, че си докрай права!
Въпросът беше поставен така - оставате ли с човека, ако не може да ви даде дете? И тук всеки си има някаква истина, в която вярва. Отговорът "да, оставам", мисля, говори красноречиво, че връзката е пълноценна.
Съвсем друг вече е проблемът, че някои от нас, вкл. и аз, доразвихме нещата към осиновяването. Но тук въпросът е не дали можеш да живееш с даден човек без да имате деца, а доколко се примиряваш с факта, че не можеш да имаш деца.
Виж целия пост
Останалите задължително намират алтернатива-осиновяване.
Никой /освен теб/ не смята, че би могъл да бъде щастлив с партньора си, просто, защото се обичат и нямат необходимост от материализиране на връзката си, или просто децата са следствие на именно тяхната любов, а не самоцел, без която връзката губи своята същност и се разпада.
Никой /освен теб/ не смята, че би могъл да бъде щастлив с партньора си, просто, защото се обичат и нямат необходимост от материализиране на връзката си, или просто децата са следствие на именно тяхната любов, а не самоцел, без която връзката губи своята същност и се разпада.
Не мисля, че си докрай права!
Въпросът беше поставен така - оставате ли с човека, ако не може да ви даде дете? И тук всеки си има някаква истина, в която вярва. Отговорът "да, оставам", мисля, говори красноречиво, че връзката е пълноценна.
Съвсем друг вече е проблемът, че някои от нас, вкл. и аз, доразвихме нещата към осиновяването. Но тук въпросът е не дали можеш да живееш с даден човек без да имате деца, а доколко се примиряваш с факта, че не можеш да имаш деца.
# 81
2 ноем. 2007, 18:53 ч.
Въпросът ми наистина беше еднозначен. Интерпретациите са си право на всеки. Мисля, че повечето от писалите в темата разбраха какво питам.
Виж целия пост
# 82
2 ноем. 2007, 18:56 ч.
Момиче, всичко това би могла да ми го избълваш на ЛС! И тук пиша, че нямам нищо лично към теб. Ако отказваш да го разбрееш, не е мой проблем!
Виж целия пост
# 83
2 ноем. 2007, 18:56 ч.
Хм, за мен изобщо не е труден този въпрос - не, не бих го сменила. Винаги съм си мислела, че не е толкова страшно да нямаш свои деца ('винаги' означава още откакто съм дорасла да разсъждавам на такива теми), което ми убеждение се дължи на хилядите нещастни, изоставени в домове дечица, които чакат някой да ги осинови. Няма нищо срамно и лошо в това да отгледаш чуждо дете сякаш е твоя плът и кръв, важното е да го обичаш.
От друга страна, всички знаем колко е трудно да намериш човека, на когото да кажеш 'Искам да остарея с теб'...
Виж целия пост
От друга страна, всички знаем колко е трудно да намериш човека, на когото да кажеш 'Искам да остарея с теб'...
# 85
2 ноем. 2007, 18:59 ч.
Не, не бих. Обичам ли някого толкова, че да съм пожелала деца от него, за мен значи, че го обичам безрезервно и безусловно. Децата не бива да са фикс идея на двама души, а и осиновяването не ме притеснява като алтернатива.
Виж целия пост
# 86
2 ноем. 2007, 19:00 ч.
els, аз се питам дали фактът, че нямаш деца е въпрос на примирение.
Касиди, аз отговорих.
Но темата е много широка и изобщо не е еднозначна, независимо, че въпросът беше наистина еднозначен.
Повдига някои аспекти, които аз, самата съм си наблюдавала чисто житейски, а както писах и по-рано имам повод да поразсъждавам.
Виж целия пост
Касиди, аз отговорих.
Но темата е много широка и изобщо не е еднозначна, независимо, че въпросът беше наистина еднозначен.
Повдига някои аспекти, които аз, самата съм си наблюдавала чисто житейски, а както писах и по-рано имам повод да поразсъждавам.
# 87
2 ноем. 2007, 19:05 ч.
Касиди, интересно ми стана, аз разбрала ли съм въпроса ти или и аз съвсем повърхностно отговорих. Може би питаш ако съм предварително наясно, че с даден човек няма да мога да имам родни деца дали пак бих останала с него ли....
Виж целия пост
# 88
2 ноем. 2007, 19:08 ч.
Темата ми е наистина важна за мен самата и не ми се влиза в излишни спорове. Питах : Ако партньорът ви няма физиологична възможност да ви дари с дете, бихте ли останали въпреки това с него или ще търсите друг партньор, с когото ще имате възможност да създадете общо дете.
Като чета, отговорила си в първата част на поста си
Виж целия пост
Като чета, отговорила си в първата част на поста си
# 89
2 ноем. 2007, 19:11 ч.
Какви спорове? Ако говориш на мен, не съм искала да звуча рязко или спорещо.... И сега пак като прочетох така написаното от теб, пак отговарям - да бих останала с него щом съм го избрала за баща на децата ми, значи има качества, които са важни и за мен самата преди всичко.
Виж целия пост
Препоръчани теми