На 20г. съм и искам дете, имам нужда от подкрепата ви:)

Здравей!
Не трябва да се страхуваш.Ако и двамата имате огромно желание,няма какво да Ви спре.Аз забременях на 22г,напълно планувана си беше бременността,бях студентка.Завърших си образованието без проблем.
Успех ти пожелавам!

noritata20 кураж и не го мисли много, ще стане. Аз исках бебе още на 19 г, но така се стекоха обстоятелствата, че.... чак сега след почти десет години започнахме опитите със настоящия ми приятел. Така, че благородно ти завиждам, че си намерила истинската любов толкова рано.
Ако сте осъзнали, че това е най-голямото богатство на света, значи е въпрос на мъничко време и повечко спокойствие, за да "забогатеете".

Норита, винаги ще ти се въртят едни въпроси в главата, които ще са "спънка" за бебе. Сега ти се въртят едни, след години ще са други. Студентка си, но това е най- малкият проблем. Предполагам, че си и задочно, тогава няма да ти е трудно да съчетаеш следването с отглеждането на дете. Успех ти пожелавам и много скоро да ни се похвалиш с положителен тест. 

Ами редовно обучение съм и то в друг град на 50км. от родния ми , но там прекарвам по 3 дена , ще се опитам да се прехвърля задочно и без това специялноста не ми допада пък и без любимия човек е безмислено.Благодаря ви за подкрепата страхотни сте 

Какво ще кажат хората не би трябвало да те интересува,решението е само твое и на приятеля ти.Обучението ти може да продължи,има известни привилегии за бременни жени и за майки с деца,даже и за редовно обучение.Трябва да провериш в деканата какви са.Родителите ти-те нямат думата,пълнолетна си,сама трябва да решиш.

 Аз пък мисля, че ти е рано за дете. Сега ти е възрастта да учиш, за да осигуриш по-добро бъдеще и за себе си и за децата си. Много си млада и имаш време да станеш майка. Но тези години, през които трябва да се образоваш да си изживееш младостта няма да ти се върнат. Аз не смятам,че е редно да родиш на 20 и да прехвърлиш грижата за детето си  на родителите си. А и когато сме влюбени винаги ни се струва,че сме намерили истинския, но ако се окаже, че не е. Какво ще правиш с дете и без професия. Не става дума да купите кола, петстайно жилище,за да се решите да станете родители, но поне професия трябва да имаш. Или поне нейното придобиване да е към края си. Помисли, не е игра на кукли,  а голямо отдаване и усилие е да бъдеш майка., особено качествена. А качествената майка, обикновено е и образована.

и аз мисля че може да изчакаш още 2-3 години преди да родиш..но това разбира се е моето мнение..на тези години излизах и се забавлявах и учех едновременно..и сега да ме върнеш няма да тръгна да раждам бебе..да знаеш че има голяма разлика да станеш мама на 20 и 26 примерно..помислете го добре

Здравей!
Писала съм и в друга подобна тема (не знам как да я цитирам, за да прегледаш и там какво пише). аз съм на 23 и съм на края на образованието си, женена съм и също много се обичаме с мъжа ми (той е на 30).

решението за дете е едно от най-отговорните в живота. Аз имах едно гадже, с което още на 18 исках да имам деца, много го обичах и т.н.,  След години се оказа, че той не е точният човек за мен. Сега връщайки се назад в годините, вече доста променена, се благодаря, че с този човек не се задълбочиха до там нещата. (бахме заедно около 2 години)

сега със съпругът ми въпреки че се обичаме стремежа ни е да нагодим характерите си така, че нищо зависещо от нас двамата да не е в състояние да разбие малкият ни семеен свят, който изграждаме. За нас преди и след брака нищо не се промени, освен че станахме по-отговорни един към друг ( аз съм на мнение, че свидетелството ни е само една хартиика, но ритуалът в църквата наистина като че ни направи по-близки). Смятам, че всяка една двойка/семейство има определен път, който трява да извърви преди да дари живот на едно невинно създание, защото всяко необмислено решение от нас води до непредвидими последици за него.

Ти си много млада. Помисли дали има смисъл да бързаш, дали това е човекът, който би бил с теб и след 20 години, как би се променил характера му. Имай предвид, че обикновено след като се роди детето двойките преминават през някакъв вид криза, заради новото положение. дай време на себе си и на връзката ви. Моята майка, която ме е родила на 22 казва така - от човековъдството най-лесната част е правенето.

До колкото това какво ще кажат хората - те ще говорят каквото и да направи един човек, за това трябва внимателно да изберем кого ще слушаме

Извинявам се за дългия пост.   

Не съм съгласна с теб, аз също съм била студентка преди време, но сега като се връщам назад в годините, ако съм намерила тогава сегашния ми мъж, бих родила още тогава. Сега съм на 32 с дете на 4 години и като се замисля, че тепърва ще трябва да раждам и второ и докато го изгледам ще стана на 40, а младостта се състои не само в това да "купонясваш", не случайно старите хора са казали - или се млад жени или се млад калугери, не може непрекъснато да постигаме материални цели - финансова стабилност, жилище и т.н. и после като получим всичко това изведнъж се натъкваш на проблема - забременяването не става. За пример - мойта шефка, която гони всички тези материални цели, постигна повече от желаното в бизнеса, но в момента е на 40 години и забременяването не става и не става.
Роди си децата и ги изгледай докато си млада, време за кариера ще имаш тепърва занапред ако имаш желанието, ще бъдеш и по-самостоятелна с пораснали деца. Успех и не губи кураж, хорското мнение не взимай предвид изобщо, устите на хората не можеш да затвориш, любовта на семейството е най-важна!

Напълно съм съгласна с казаното от queenslava , и да исках нямаше да успея да го кажа по-добре   . При всеки е напълно различно. Това решение зависи от много неща, а и късното раждане не е гаранция за това, че ще си по-добра майка, дали ще си по-щастлива и преуспяла и т.н. Аз родих дъщеричката си на 18год. и смея да твърдя, че това ми решение тогава ми донесе най-голямото щастие на света.

Работихме по въпроса за бебе от 20-годишна. Родих на 23  Всички казват, че съм млада, но за мен това беше идеалният момент, нищо че го чакахме толкова дълго защото просто не ставаше. Аз съм най-добрата майка за детето си, такава каквато ще бъдеш ти за твоето бебче 
Щом го искате, не отлагайте. Понякога не става толкова бързо колкото ни се иска   

 Не съм казала, че трябва да стане на 40 ,за да реши да има дете, даже съм подчертала, че не трябва да се гони материална обезпеченост. Смятам обаче, че трябва да има професия, да не изоставя образованието си. Тя вече е решила,че не й е интересно да учи и иска да става майка. Ако може да носи две дини по мишница ,няма проблем. Но не приемам разпространената у нас ситуация да родиш млада, ненаживяла, недоучила и да впрегнеш баби и лели да гледат детенце, а майката тепърва да открива живота. Най-добре е да се посъветва с майка си. Тя я познава и по женски ,най-добронамерено ще й даде най-правилния съвет според мен.

Въпреки че съм на 20 години,животът ме е научил на много неща и имам доста реална представа за това какво е важно и какво не , дали обичам или дали си играя...дали желая да бъда майка или просто да "пробвам "да бъда такава.С приятелят ми връзката ни е много сполучлива и не мислете, че това е първия за когото се хващам като удавник за сламка, той  се появи след много разочарования и е наистина прекрасен и не знам дали ме разбирате , но когато 2-ма души толкова много се обичат имат нужда от малкото човече което да им го напомня през целия живот.

Няма значение на колко години си, ако имаш жизнения опит и преживяванията, от които да извлечеш ценни уроци, ще си по-зряла за годините си. Ако много искаш дете и имаш нагласата, действай, но не прави грешката да даваш детето си "на отглеждане" на баби, защото най-важното е самите родители да изживеят родителските грижи, тревоги и щастие. За това съм съгласна с "ананас", ако си готова да родиш дете, бъде готова и да го гледаш отговорно, защото ако го "тропнеш" на баби да ти го гледат, резултатът няма да ти хареса, просто поколенията са ни различни и съответно и начина на възпитание. Аз лично сама си гледах детето и не съжалявам за това, костваше ми нерви, но сега оценявам повече това,което съм дала на сина си, т.е. отговорни за неговото възпитание сме си само ние с таткото, затова и не мога да упреквам никого ако съм допуснала грешки, но ... животът учи. Успех!