Учебни тетрадки "Ръка за ръка" на издателство "Просвета"

Не съм привърженик на сравненията частна - държавна градина. Всичко се свежда до конкретен директор и конкретни учителки. А в крайна сметка и до това с по-голямата част от родителите да сте "на една вълна" - защото тогава, искат или не, трябва да се съобразят с вашето мнение, особено за неща, които не са съвсем "по правилата". Вероятно си имаш своите съображения да настояваш за държавната градина и смяташ, че така е по-добре за твоето дете.

Не, далече съм от идеята да правим сравнения. Безрезултатно би било. А и споделям мнението ти, че е въпрос на конкретика. За държавната - да имам съображения и държа на това. Само дето се чудя /във вр. с отрицателните емоции, к си организирам/ струва ли си да водя тази битка или да пробвам да сменя с др. държавна.

Ако са само финансовите емоции, бих им простила на учителките, без да се замислям. Ако има и други вълнения, на които не наблягаш тук, не знам какво бих направила. Също и ако не ме подкрепят поне част от другите родители... Но това е мое мнение...

Айде, още един път ще спамя - току що го изчетох, така весело не се бях смяла наскоро. Не че е весело, де...

Комплекта "Ръка за Ръка" за 3-4 годишни струва толкоз 35 лева.

Между другото взех книжките за 2-3 годишни и 3-4 годишни за вкъщи и две годишната ми дъщеря страшно много ги хареса. Книжките са направени много хубави и много се забавляваме с тях (справям се някакси без ръководството за учителя)

Мама САННЯ,
Всички нормативни документи за работа в детските заведения и училищата на територията на Република България, независимо дали те са държавни, общински или частни, са събрани в Законът за народната просвета и в Правилника за прилагане на закона за народната просвета.
Сега отговарям на въпросите един по един:


Що е то педагогически съвет? Можеш да се запознаеш с функциите му в Правилник за прилагане на закона за народната просвета - стр. 43,  член 150 и член 151. Педагогическият съвет на детското заведение или на съответното училище е върховния орган и неговите решения могат да бъдат отменяни единствено и само от Министъра на образованието и науката. Педагогическият съвет приема и Правилника за вътрешния трудов ред, който касае всичко, свързано с детското заведение или училището, както и всички други правилници за дейността на заведението или училището.


На този въпрос отговорих по-горе.



Програмите за работа в детските градини са одобрени от МОН през 1993 година, но не успях да намеря точния нормативен документ, защото го няма написан черно на бяло в сайта на МОН.


За въпросният казус мога да кажа, че който родител не е съгласен с това, детето му да се обучава и възпитава по точно тази Програма, приета от Педагогическия съвет на съответното детско заведение, може да премести детето си в друго детско заведение.
Когато родителят записва детето си в точно това детско заведение пише молба до Директора, която започва с думите: "Моля детето ми да бъде прието в повереното Ви детско заведение" и следователно родителят е проучил точно това детско заведение и иска да бъде записано детето му точно там. Презумпцията на въпросният казус е, че ако на някой родител не му харесват начинът и методите на работа, както и Програмата за обучение на детското заведение, то следователно родителят не записва детето си в това заведение.

Май отговорих на въпросите ти, мама САННЯ!
Ако имаш още въпроси - питай!

Но мен не престава да ме дълбае твоето изказване, че заплащате за санитарни консумативи около 100 (че и кусур) лева, което за всяка една столична детска градина е недопустимо, защото имат достатъчно отпуснати общински средства за тези консумативи. Може и да не достигат, но чак да се събират от родител по 100 лева е твърде много.
Но, от друга страна, ако родителската среща на всички родители от групата, е решила да събира по 100 лева, за закупуване на играчки и други консумативи за децата - тогава се съгласявам.
(Въпреки че и тези пари са твърде много, ако няма целенасочен разход - например по-големи играчки.)

P. S. Извинявам се на всички за дългия постинг!  

Вчера имахме родителска среща по същия повод в градината. Мнозинството гласува 60 лв на дете за тетрадките и за консумативи през цялата учебна година. Малко или много- това е положението.

О, я стига! Какви дванайсет часа, каква една страница? Говорим за деца под шест годишна възраст. Докога ще се възприемат главите им като кофа, в която някой човек трябва да налива целенасочена учебна информация? На тая възраст самият живот им дава достатъчно материал за смилане и без тия смешни учебни помагала. Да бяха само смешни...
Цветята си в саксиите дърпате ли ги, за да пораснат по-бързо?!

Дали някой от вас, колеги, се опита да погледне на тая една страница от погледа на 3-4 годишно дете? Или от безумните терминологии, дето непрестанно се измислят, за да може педагогиката да звучи "научно" (понеже масово в тоя Факултет се избиват комплекси, че педагогиката не е наука и че там най-често се озовават немотивирани студенти, на които балът не им е стигнал за другаде - лично мнение) се отдалечаваме дотолкова от децата, че...
На една страница има някаква "задача"  , до нея сбутана втора, а отдолу може трета или четвърта. На някого хрумна ли му че толкова малки деца трудно могат да разграничат "задачките" една от друга? На всичкото отгоре са рисувани. Поне да бяха снимки, та да им приличат на нещо живо и да им е малко по-лесно.

Вместо да се концентрираме в това колко страници на ден от тия безумни помагала да се полагат на дете, дали да не потърсим по-жив, детски начин за възпитание?! Вместо да се тъпчат главите на студентите във Факултета с хумористични "научни" терминологии, дали да не се провеждат лекции по прости човешки думи, по умения за разказване на приказки, по смях и мил, неназидателен говор  , по тих и спокоен глас, по наблюдателност и съпричастие, по увереност, че ненаучните термини няма да опропастят науката педагогика, защото тя е науката, която е толкова по-силна, колкото по-прости и благи са думите в нея.

Дали на някого ще му хрумне, че в първите седем години от живота на човека всичко най-просто, което е даденост и е вече напълно игнорирано за възрастния човек, за детето е абсолютно ново, не най-просто и ангажира толкова много от вниманието му, че представлява учебен процес за него - движенията, говора, храненето, миенето, обличането, чувствата му, предметите около него, хората около него, неговия аз като оформяне, Природата и всичко в нея.  Защо е необходимо моментите за концентрация да бъдат върху нелепо изрисуван лист хартия, където детето трябва да бърчи ум и вежди в толкова ранна възраст? Не става ли ясно, че "учебното" във  въпросната възраст не е "учебната задача"  , а самият момент на концентрация; че детето се събира в себе си, за да свърши нещо съсредоточено преди отново да се впусне в свободна игра?! Кому е нужно да се концентрира с директна умствена, абстрактна задача от сега, вместо концентриращата дейност да я извършва с ръцете си. Точно сега, когато се развиват всичките му сетива е толкова важно то да е в жив контакт с ръцете си, с тялото си. К'во развива над тоя лист хартия? Ума си? А к'во ще прави после 12 години в училище и нагоре, ако желае да продължи? Ще развие ума си до безкрайност и ще се състезава с другите си връстници по безкрайно развит ум? Смешно.
Докога ще си избиваме поколенческите комплекси за недостатъчност и недоимъчност върху децата? Едно време върху нас си ги избиваха "Учи, мама, да не работиш", сега ние го правим, ама на друг глас  "Учи, мама, да станеш умен, по-умен от мене." По ирония на съдбата, когато на предишното поколение му се виждаше учене за неработене, взе че произведе бачкатори, дето трябва да си скъсват седалищата да работят за някого толкова, че да трябва децата им да висят по 12 часа в детските градини (на една безумна страница, горките  ). По същата тая ирония от много престараване ние вместо умници ще произведем презадръстени глупаци.

Ей, народе, освести се!

А това пък! Ключов паянтов стълб, на който се гради цяло едно обучение в цяла една Катедра. Каква мотивация в тази възраст? Кого ще мотивираме? За какво ще го мотивираме? Пък и процес даже. Спокойно! Някои неща са ни подсигурени априори. Няма нужда да се престараваме толкова. Природата е подсигурила начин за усвояване на всичко необходимо през първите седем години, за да не се мъчим излишно. Подражание се нарича. Всичко, което му трябва, детето го научава чрез наблюдение и чрез подражание. Ние обаче знаем повече. Набутваме някакви изкуствени системи и после се чудим как да мотивираме, за да ни вървят системите - ръка за ръка, крак за крак, ухо за ухо... Предлагам да създадем и терминологично-научна наука за мотивацията - как да си пипнем дясното ухо с лявата ръка през двата крака, за да ни проработят системите.   

Demetra, поздравления за позицията!
Жалко, че толкова малко родители се замислят изобщо по въпроса.
Моето дете е първа група -  шест книжки"Моливко", плюс комплект за Приложна работа.
Кога ще ги попълват, защо трябва изобщо нещо да попълват и доколко е разумно дете на 3-4 години да бъде вкарвано в калъп, вместо да играе, да пее, да танцува, да си фантазира и да рисува свободно върху бял лист хартия?
Според мен, в тази възраст тези помагала си представляват общонационален рекет на родителите от един монополист в лицето на Министерство на образованието и две, три свързани с него издателства. Цените на съществуващите помагала са изкуствено високи, на пазара се предлагат доста качествени книжки за деца които са много по интересни и полезни. 30 деца в групата по 30 лева, това са деветстотин лева - представете си ги в играчки, шарени книжки с приказки и картинки, блокчета за рисуване, апликиране, моливчета, флумастри и боички, кът с живи растения/а може и някое морско свинче или рибки/.
Това да задължиш 3-4 годишни деца да висят над тетрадки тип учебни помагала, каквито ще имат и в предучилищната, а после и в училище е       

инка62, ЗНП и ППЗНП - чела съм "на вентилатор" по др. повод. Ще се задълбоча, к ми остане време. Имам намерение да погледна и практиката.
Това, че МОН е одобрил програмите 1993г. ще рече, че 14г. не са променяни...
Приемането в ДГ понастоящем е трудно. Всички знаем, че свободните места не са достатъчно, за да задоволят нуждите. При подаването на молба не уведомяват за учебните програми и не се декларира съгласие в тази връзка. Още повече от догодина това ще става чрез интернет, като една от целите е прозрачност, да се следи поредността на приема, съобразно поредността на подадените молби.
100-те лв. са си реален факт. Доколко са "доброволно" решени от самите родители е др. въпрос. Миналата година - 70лв., но парите не стигнали и последните месеци всеки родител тр. да носи консумативи. Дано стигнат т.г. - с 30лв. повече. При заявлението, че са им дали само две шишета с препарат за почистване, един родител с контакти в общината се противопостави категорично, но...вдигане на рамене. Ще проверим къде се къса веригата. Въпросните 100лв. не включват купуване на играчки. Това отделно тр. да направи всеки родител, според възможностите си с препоръката ако може да не са от най-евтините.
Отделно, но вече наистина доброволно миналата год. и в началото на тази учебна са давани пари за ново обзавеждане.
Натрупването на тези факти доведе и до съответната реакция на част от нас. Не съм ходила скоро в ДГ, но от др. родители научих, че въпросните уч. тетр. "Ръка за ръка" са осем на бр. Според мен са ненужно много, с оглед на общия бр. работни дни до края на уч. година, отчитайки и повече от вероятното отсъствие на децата по обективни и субективни причини.

На нас ни искаха по 25 лв за комплекта от тези учебни книжки, 6 книжки май бяха.В първа група сме.
Миналата година пък в яслата пак,само,че  бяха 2 бр,на края на годината ни ги дадоха.

Аз съм в родителския актив. Комплекта  Ръка за ръка миналата година го купихме за цена по 20 лв. Купихме ги на едро и правят 25% отстъпка-в София прес. Колкото и да се е увеличило всичко 30 лв. ми се виждат много... Тази година сме по Моливко, комплекта излезе 17 лв с отстъпката. Аз държах да присъствам при закопуването давам сигурно инфо. Искайте фактури да видите, макар , че и това се фалшифицира.

Demetra      освен едни огромни аплодисменти, нямам какво да добавя.
Не знам дали напрегнатото ежедневие или просто болните амбиции на някои родители непременно да изкарат децата си генийчета са причината да се водят подобни спорове. Вметките на разни "гости", дори няма да ги коментирам. Лошото е, че в такива моменти страдат единствено децата, защото водени от желанието си да им дадем възможно най-доброто образование и развитие, май забравяме, че те са просто деца.