колко от вас биха взели да гледат дете от дом ;ако имат и собствено дете

Ако имах  дете,родено от мен,пак щях да осиновя.Винаги съм си мечтала за голямо семейство.Така се случи,че не родих а си осинових 2 деца,да са ми живи и здрави.Мислехме и за трето но за момента сме във застои,защото психически няма да се справя ми се струва,може би по нататък,когато Боби и Преслава станат напълно самостоятелни,ще преразгледаме идеята за трето.

Познавам една съфорумка,която има три деца родени и едно осиновено.

Ивка,големи са ти сладури дечковците !
Комплименти за това което сте успяли да направите!!!     

Не е така.Но не ми се изпада в подробности.И точно защото съм влизала не веднъж,съм премислила добре нещата и говоря абсолютно аргументирано.Аз лично не прочетох нито едно мнение на майка,която е родила едно или две деца и после е осиновила.Освен написаното от Ивка 10.И понеже никой от писалите по-горе не преживява нещо подобно в момента,за мен тези изписани страници са точно чесане на езици.Бих осиновила,бих осиновила.Ами и аз бих станала кралица на Великобритания.Както винаги,силни приказки и абсолютно повърхностни.Какво точно означава приемно семейство?

Да, погледнато така може би няма разлика.
Аз нямам деца и не мога да преценя дали майчината обич е нещо свръх-уникално и дали може да се генерира и за нещо, което не е произлязло от теб биологически. Затова и попитах.
Иначе, имах една позната, която всяко лято водеше няколко деца на море , едното нейно.
Години след това ми е разкавала, че инстинктивно е сипвала по-хубавото от яденето на своето си дете.
Усещала се е, контролирала се е жената, но си даваше сметка, че нейното дете е номер 1. 


Аз се страхувам и от нещо друго - не искам да нараня дете, ako се разколебая някъде по пътя.
Спомням си една Даниелка от един дом на 10г. ме молеше да я уча азбуката на италиански. Детето научи азбуката, докато изкачвахме стълбите от плажа до лагера. Беше много умно, много ококорено детенце. Травмата й беше, че някаква италианка е идвала в дома да я осиновява. Изпращала й е подаръци и тн, 2 пъти са я срещали с  детето ( ),то беше напълно убедено, че мама ИДВА и че трябва да я изненада с думи по италиански.
После като говорих с възпитателката се оказа, че Даниелка е убедена, че мама идва вече 4 години!!!! 

Много кофти,чак се просълзих. Ето защо аз съм твърдо против да се взимат деца по празниците,или да залъгваш детето,че ще го вземеш,да се влачиш по срещи със него и изведнъж да те осени идеята,че не си готова за майка.

Или го осиновяваш или въобще не го правиш.
За мен моите деца са си мои,те не са чужди,независимо от къде са дошли,тоест дали съм ги родила аз  или някоя друга.
Когато осиновихме Боби,знаехме,че има здр.проблем.Точно два дни след акто го изписаха от домчето,влязохме във болницата за операция.......миналата съм през ада заради него и 100 пъти ако трябва пак бих го направила,независимо,дали е роден от мен,или пък дали имам други деца,които да съм родила аз.
Наскоро във едно списание,бяха цитирали мое мнение по въпроса,а именно,че......."Децата са Божи дар,независимо от къде идват"

Ивка, хора като теб правят светът по-добър.   
Аз също съм против тези вземания, връщания... Гадна работа.
Все се сещам за онази депутатка (май беше Ю.Дончева), дето взе няколко пъти едно детенце по празниците и после спря защото възникнали проблеми със сина й.
PR кампанията завърши, а детето... кое дете?

99% .......Щом статистиката е вече въпрос на въображение и мнение,аз мисля,че 99%,ако имаха възможност (материална,бюрокрация и т.н.)биха осиновили.Излишно е да пиша какво е и моето мнение тъй като това което е написала Албертини се покрива 100% с това което мисля и чувствам.Малко личен оф.С мъжа ми бяхме решили след едно наше биологично дете ,да осиновим и дадем шанс на още едно.Но човек колкото и да си прави планове ,винаги има независещи от него обстоятелства с които да се съобразява,като например ,да бомбардират с радиойодио и да ти кажат ,че следващите 5 години да не си и помисляш за дете и ,че при една евентуална бременност рискът за детето е огромен.Е в такъв случай се променя само реда на децата-първо осиновено,после биологично.Както каза Албертини(е да извинява,че я споменавам така на често)тук в Италия осиновяването е много трудно,но не е невъзможно.За да ти разрешат осиновяване те прекарват през всичките кръгове на ада и  ако накрая все още не си разбил мутрата на някой психолог или нанесъл лека телесна повреда на някой социален ти дават разрешителното.
Към тези 99% включвам двете лели на съпруга ми,които освен собствените си биологични деца имат и по две осиновени.Две от тях са вече големи.Едното е инженер,другото архитект.Това го казвам с цел да подчертая,че никой не е правил разлика твое мое.Всичките получаваха и получават еднакви дози уважение,любов,възпитание и финанси.
До това дали хората щели да му викат копеле или незнамкакво си,мисля ,че това си е проблем на изказващият такова мнение,Лично на мен ,откакто на 15 години смъкнах пердетата на майка ми за да си ушия манто с по специфични цветове ,спря да ми пука какво е мнението на хората по въпроси който засягат само мен.

Аз по-скоро се чудя не дали и двете имат нужда от любов,  а дали един родител е способен да дава еднакава по количество и качество любов и грижа на биологично и осиновено дете.
Като чета във форума, майчинството е някакво свръх-тайнство, код, ключ и тн. Само ако си преминал контакции и си се мъчил 23 часа, можеш да изпиташ чудото на майчината любов и тн.  И само тогава можеш да мислиш и говориш за родителството, иначе нямаш право.
Това някак се разминава с идеята, че едно чуждо  дете може да се обича еднакво с биологичното, което е толкова уникално, като преживяване дори на физическо ниво.
Или тук някой много лъже и е социално желателен, или няма никаква тайна и  нещата са както казват Албертин и Овчева. Да се надяваме, че е второто.

Ако може да се смята за някакво тайнство, то родилните мъки са част от нещата заради хормоните, които се отделят през цялата бременност и раждане. Ако не са тези хормони, майчинството няма да е тайнство до голяма степен. Но има достатъчно случаи, в които и нераждали жени, след като силно са желали дете и са осиновили или поне са взели да гледат бебе, се е появявала и кърма. Това става по пътя на самовнушението и балансът на хормоните се променя.
Както и да го гледам, природата ни е заложила предимно да се привързваме към собствените си деца, защото носят нашите гени, но имаме заложено и желанието да се грижим за друго човешко бебе, което не е биологично свързано с нас. Все пак това са сравнително по-редки случаи. За последните десетилетия се е променил и начинът на живот - вече не живеем почти целия си живот с още няколко поколения под един покрив, заедно със снахи, етърви и т.н., а едно време поради споменатият начин на живот рядко е имало изоставени деца или кръгли сираци, защото все се е намирал кой да ги отгледа от родата. Сега е различно. Еволюционно заложените ни инстинкти да се грижим първо за своето и да сме готови да отгледаме чуждо дете се бият помежду си и при всеки крайният резултат е различен, особено ако има вече свои биологични деца.
И аз подозирам някаква малка доза социално-желателно поведение, но всеки си преценява сам.

Да, способен е. Виждала съм го милион пъти (не мога да си позволя да пиша къде). Майката наистна не прави никаква разлика между децата.

Чудесно! Тогава излиза, че няма никаква разлика между това да бъдеш биологичен родител и осиновител?

От примера, който имам аз- да. Но не знам дали навсякъде е така.

Ако съдим и по пишещите в темата също няма.
Което е чудесно, всъщност.

Аз бих осиновила детенце - замисляла съм се, може би изчаквам още, не знам, може би още не е дошъл моментът, но съм се замисляла със сигурност. Искам да направя едно детенце щастливо. Знаете ли колко е мотивиращо да те обичат, подкрепят, да ти дават всичко онова, от което си имал нужда? Бих била щастлива да бъда мотивиращия фактор в развитието на детенце, което е било лишено от грижите на обичащи родители. Това е много благодарно, не знам дали сте се замисляли.