
Грета и тя нямаше признаци,а си роди точно на термина,поне доколкото си спомням.
Лични неща са,да,но не това е проблема.Истината е,че не обичам да се връщам на този етап от живота ни.Мисля,че го превъзмогнах,благодарение на Ангел,който ме подкрепяше от самото начало.Всъщност вече не съм ядосана на никой.Бубка е прекрасно дете,расте,развива се,наваксва някои неща толкова бързо,че учудва всички около себе си.Дарява всички ни с толкова радост,колкото всяко едно дете.Знаеш ли,Джина,толкова време мина,че вече гледам нещата под друг ъгъл.Всичко,което ни се случи тогава,беше страшно изпитание за нас като семейство.Но отогава аз не съм същата,и го казвам в положителен смисъл.Умея да ценя важните неща,радвам се на дреболиите,усмихвам се на глупостта на хората,обгрижвам любимите си хора с много обич,живея за деня,живея така,сякаш няма утре...не мога да го обясня.Мисля си,че просто това трябваше да ни се случи,за да бъдем щастливи.И сме щастлива/пу-пу/.Мога спокойно да заявя,че около мен е пълно с хора/роднини,приятели/,които не умеят да ценят това,което имат.Все се оплакват-нямат пари,тоя ги ядосва,оня ги дразни,децата не ги слушат...за мен това са глупости.Аз просто се научих да живея,научи ме Бубка!И,без да прозвучи самохвално,тя е моята гордост,защото всички усилия,които вложихме аз и баща и,в нейното развитие,в нейния живот,сега ни се връщат стократно.Защото ако хората са се радвали,когато децата им проходиха,то аз плаках от щастие,защото си мислех,че тя няма да ходи.Ако хората са щастливи като чуят мамо,то аз и до ден днешен се просълзявам,когато това излезе от устата на Бубка...както всяка една нейна дума...защото си мислех,че никога няма да ги чуя...


Не ми беше това целта,да ревете.Просто си мислех на глас.
Не ми беше това целта,да ревете.Просто си мислех на глас. 
Препоръчани теми