Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е

  • 28 844
  • 147
# 30
Едва ли те мрази, според мен не знае как да обича. Може би смята, че като казва колко много грижи е положила, така доказва обичта си. Често съм виждала подобни взаимоотношения. Освен това така родителите се опитват да вменяват вина и да ти натякват, че си им доживотно длъжен, нямайки правото на личен избор. За мен такива хора имат нужда от психотерапия. Но ако погледнем от гледна точка на народопсихологията ни ще се окаже, че на 100% имаме нужда от психотерапия.Преди 50 години такова поведение е било нормално и на никого не е правило впечетление, младите са търпяли и мълчали (като гледам поколението на родителите си). Сега обаче , стремейки се към независимост, се появяват конфликти. Може би очаква от теб именно такова подчинително поведение, каквото е имала тя на младини в името на децата, на хорското мнение или нещо друго. Не знам дали съм права, това е моето мнение. Никой не си избира родителите.Животът си е твой и си го живей както ти тамериш за добре. А ти мразиш ли наистина майка си?
Съжалявам че така публикувам цитата но нещо имам проблеми.Ники аз съм чела твой публикации в близнаци искам само да ти кажа че знам за какво говориш TiredАко не се разберете отсвири я и си гледай слънчицата  bouquet
Виж целия пост
# 31
Много се матъжих като прочетох . Изчетох цялата тема Rolling Eyes
За жалост има такива родители. Едва ли те мрази, просто ще ти вгорчава живота винаги, това е нейният маниер и виждане за това как да се държи с теб  Rolling Eyes И няма да се промени никога!
Познавам такива хора (майки), лишени са от майчински чувства.
Не ми го побира акъла, но...свят широк  Shocked Rolling Eyes
Виж целия пост
# 32
не мисля, че майка ти те МРАЗИ. много е силна тази дума. това което "усещаш" може да е само в твоята глава. помисли над това.
Виж целия пост
# 33
Възможно е. И лошите хора раждат деца.
Виж целия пост
# 34
ники, твоята поне ти гледа децата, моята буквално ги е подритвала, когато са отивали да й кажат"добър вечер, бабо", но затова пък пред хората говори за тях и умува какво да им купи, например златни обеци и гривна на дъщеря ми за 1 рд(не ги купи, но така говори за тях, все едно ги е купила), а за гледане, дори за прибиране от детска градина или да ги погледа докато напазарувам- дума да не става(а дори е детска учителка ooooh!)
иначе не се съмнявам че ме обича, но не знам колко и защо, а и другите й чувства взимат връх в повечето време
при нас тя изтъква колко се е грижила за мен, макар че до 9 годишна възраст живеех и учех при баба на село, а после започнах да се оправям сама, вкл и ходех на работа докато учех и взимат кандидатстуденстски уроци...но все не съм достатъчно благодарна ..всъщност мисля че не прекарахме достатъчно време заедно докато бях малка и затова не се сближихме, и двете мисля се чувстваме така
Виж целия пост
# 35
Знаеш ли, защо не я прегърнеш и не й кажеш, че я обичаш? Ама истински, като майка! Тогава наистина ще разбереш чувствата й. Може би и ще се изгладят разногласията между вас.

А защо реши, че не съм го правила. Правила съм го не веднъж, извинявала съм се дори за неща, които тя е направила само и само мир да има. Жената ми прощава, поне на думи и моментално се вкопчва в поредния шанс да продължи да ме работи със свежи сили  #2gunfire
Виж целия пост
# 36
 
имаше хубава темичка на бабчето за родителите- манипулатори, никифин, вземи я прочети и ще се поуспокоиш че не сме сами
Виж целия пост
# 37
Няма да се изненадам, ако се окаже, че подобен ефект при взаимоотношенията майки-дъщери, е българска културна и национална особеност. Явно все още са силни патриархалните традиции отпреди поне век, а вече обществените промени са наложили друг тип поведение и разбирания в по-младото поколение (дъщерите), които не могат да си извоюват свободата дори от собствените си майки (а какво остава от мъжете и бащите). Ще взема да направя проучване на въпроса.
Виж целия пост
# 38
На повето писали тук ще препоръчам една книга - "Отровните хора" на Лилиян Глас.
За съжаление понякога най-отровните хора за нас, които ни изпиват енергията и ни тровят живота, може и да са ни най-близките.
Могат да се приложат разни техники, описани в книгата. Разговори, любов и т.н.
Но понякога за свое добро трябва да се окончателно да се отделим от тях и да не поддържаме никаква връзка!
Мислете най-вече за себе си и за децата си!
Виж целия пост
# 39
NikiFin, или е много зле с нервите и психиката или наистина не може да бъде майка. Но затова не си виновна ти, разбира се. 
Виж целия пост
# 40
b] циганка, патка, простачка [/b] и т.н.


Оооо аз от как се помня съм змей, изрод, чапля, затворник, курва, пропадлица и т.н. Много са. И аз съм я наричала курва в интерес на истината, но тя самата си е казвала, че политиката е курвенска работа, а тя е болна на тема политика, беше кандидат кмет и с кви ли глупости се не занимава, само за политика говори и се интересува...  Поредно доказателство, че има нужда да манипулира. Изчетох темата за родителите-манипулатори. Хареса ми
Виж целия пост
# 41
аз на мойта веднъж й казах че е вещица, след поток от обиди от нейна страна, и тя го помни все още
също й казах, че никой не я понася и няма семейство, защото характера й е нетърпим, и това много я обижда Tired
скоро ще идва, за празниците, очаквам ги с трепетен ужас
Виж целия пост
# 42
никифин - още от детството ти се е скъсала нишката помежду ви. Помъчете се да я взъстановите... Поговорете като големи и разумни хора.
Ама темата ти ми дойде отрезвяващо.
Виж целия пост
# 43
Бях тръгнала да пускама тема: Защо ни нараняват близките?
Снощи с моята майка имахме разговор на високо равнище, защото не ми издържаха нервите да слушам колко лоша майка съм като карам малкия да се облича сам и въобще да става по самостоятелен и т.н.  От едно време слушам неща от сорта на каква лоша и некадърна дъщаря съм и колко е добра моята по - голяма сетра. МИ ПЕСНАМИ и казах неща за които не съжалявам, но не се и чувствам и по-добре. Искам моята майка да ми е опора и да знам че каквото и да става мога да разчитам на нея, че вместо да ме укорява и анатемосва да ме разбира и подкрепя. Аз искам да съм такава майка на сина си и винаги когато има нужда да ми позвъни и да сподели.
В последно време все по-трудно живеем и надали някой има нужда от обидни думи за да се почувства все по смачкан.
Изреждам всичко това за да ти кажа, че те разбирам и тези чувства са ми познати. Само едно мога да те посъветвам ако сте далече една от друга е най-добре, пропущай покрай ушите си всичко което те афектира и не си го слагай на сърце макар че боли и то много. Те си имат своите причини да се държат така въпреки, че до ден днешен немога да ги разбера и вероятно няма и да мога. Обичай децата си и им го показвай винаги особено когато имат нужда от твоята подкрепа.
Успех
Виж целия пост
# 44
sisi nova, подозирам, че не я мразя истински, иначе нямаше да изпитвам огромно съжаление към нея. Именно заради това изяждащо съжаление предпочитам наистина да я намразя. Най-добре е да ми стане безразлична като баща ми примерно, но съм прекарала прекалено много време "под крилото и" и няма как да се получи.
Нати, че майка ми не е наред с нервите и психиката, не е. Ама подозирам, че аз съм дори по-зле от нея самата с нервата. Психиката ми обаче май е по-стабилна от нейната - струва ми се, че още не съм загубила способността си мисля реално и да бъда човек, за разлика от нея.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия