Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е

Публикувана: 14 ноем. 2007, 13:41 ч.
Последно мнение: 17 дек. 2007, 10:51 ч.

28 752
147

# 15 14 ноем. 2007, 15:30 ч.

Цитат на: Lennie в ср, 14 ное 2007, 15:10

Едва ли те мрази, но може би не е искала да има деца, които е имала, защото Хората са го очаквали от нея.

Лени,
много си права, за съжаление. Когато си взел подобно решение под натиска на обществото, рано или късно насочваш негодуванието си към децата.
Познавам такива родители. Децата им цял живот се опитват да живеят с раните. Sad

Sad

Виж целия пост

G

# 16 14 ноем. 2007, 16:06 ч.

Все едно пишеш за моята майка! bouquet

bouquet

Гадно е чувството, и аз, и сестра ми го усещаме често!
Все се изтъква, колко по-способна е от нас - за което се съмнявам! ooooh!

ooooh!

Виж целия пост

A

# 17 14 ноем. 2007, 16:13 ч.

Ники,аз никога маи до сега не съм чела нещо което си публикувала,така че не знам какви сте ги бъркали ти и твоята мамаша.От до тук казаното от теб,имам странното усещане че разбирам какъв тип жена е майка ти.Не мисля че не те обича!!!
Мисля си обаче че е много възможно целият и живот да е бил супер скапан,да е преживяла самата тия много много нещастия и причината за нейното грубо поведение е че тя самата е била често жертва на такова.Тормозените жени често са тормозещи майки.Някак си напрежението избива към децата.Не при всички е така,но има точно такъв вид хора,които насилени отвръщат на вой ред на по-беззащитни същества с насилие или грубост.
Знам че ужасно много те е яд на нея,възможно е да искаш много да я намразиш,но не мисля че изобщо някога ще успэш.Факта че си пуснала тази тема ме кара да мисля че ти по скоро по виолентен начин демонстрираш това от което толкова много имаш нужда-нейната любов и уважение.Малко като нея и ти.
Единственото нещо,което ми идва на ум е да пробваш да бъдеш по-мила с нея.Предполагам че тя търси признателност в теб,след като ти напомня нещата които е направила за вас.Напъни се малко,казваи и това което би и доставило удоволствие,че е добра майка,че е направила много и вие го отценявате.Миусля че тя дълбоко в себе си ужасно страда о мисли че е била най-лошата майка на света.Не и подплатявай чувството на вина,разпръсни го.Знам че понякога не е честно спрямо самите нас,но защо трябва всички да страдаме в крайна сметка...
Тезу отношения са винаги много сложно заплетени...

Виж целия пост

V

Ентусиаст

# 18 14 ноем. 2007, 16:28 ч.

Прегледай тази тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=202299.0
Има и сходни проблеми....

Виж целия пост

Редовен потребител

# 19 14 ноем. 2007, 16:51 ч.

Shocked

Не знам какво да напиша, освен че споделеното от теб е в тотален разрив с моите виждания за отношенията майка-дете и съм шокирана!

Виж целия пост

J

# 20 14 ноем. 2007, 16:54 ч.

За съжаление е възможно. И аз съм като теб, но не искам да разказвам. Само ще кажа, че живеем на 15 мин път едни от други и не съм виждала нашите от 6-7 месеца. Правих няколко опита, но не ми отварят вратата... Дълга и гадна история.

Виж целия пост

I

ivoni_ludata

# 21 14 ноем. 2007, 17:04 ч.

Защо ли не се учудвам,аз вече 4 години не съм нито виждала нито чувала майка си баща си.И така ми е по-добре.Нито си първата нито последната,която споделя за такива проблеми.Всеки казва ако е свекървата да,разбирам,но родната майка ??!!Знам как се чувстваш,терзаеш се и те гризе защо така?!Но го приеми и гледай напред.Не че съм свикнала с това,или съм го преглътнала,напротив,колкото повече време минава ми е по-тежко,но го крия в себеси,и гледам да не се отразява на семейният ми живот.Каквото и да ти кажа ще е безмислено,няма да ти оправи проблема,но като четеш поне знаеш че има и други като теб.Горе главата,и гледай напред ти като си добре и хората кото обичаш като са добре,от това по важно няма.

Виж целия пост

D

# 22 14 ноем. 2007, 17:27 ч.

Lennie, по-скоро съм склонна да мисля, че е искала да има деца. Но едно че не са такива каквито си ги е поръчала (всъщност не съм сигурна, че знае какво точно иска щото квото и да стане никога не е доволна). Друго, че си живее с илюзията, че децата които ражда са нейна собственост, някакви роботчета, които тя ще обработва и манипулира как си иска и изобщо ще и задоволяват всички нужди от подчинение, ласкателства, хорско признание и потупване по рамото Браво, отгледала си перфектни личности и бла бла перверзни прищевки.
Янтра, да тя наистина е тук, но скоро ще си замине защото не се трае. След престоя си тук се убедих и съм сигурна 100%, че тя не е дошла на мен да помогне, а да се радва на внуцуте си, защото няма други радости в живота. Но така и се не научи да "еде леб у ората", това, че е в чужд дом, гледа чужди деца и трябва да ги гледа както майка им иска,а не както бабата. И много други неща не осъзнава понеже е толкова вглъбена в себе, в задоволяването на собствените си нужди и моите се убедих, че не я интересуват. Ще си я пратя на село щом като толкова иска, да си седи сама, без смисъл в живота и да си мисли, че е щастлива.

Виж целия пост

А

Ангелина

# 23 14 ноем. 2007, 18:14 ч.

Ники, майка ми винаги е смятала, че баба ми(т.е нейната майка) не я е обичала. Винаги са се дразнили, обиждали, иронизирали, едва се търпяха. Баба ми непрекъснато намираше кусури на мама-че е слабохарактерна, че е разсипница, разглезена, инфантилна и т.н. И то по гаден начин, уж между другото. Така се случи, че мама почина млада и баба се съсипа. Много тежко го изживя, разболя се. Тогава не сме говорили, но сега, след 14 години си позволих да я питам, дали е обичала мама. Отговорът беше" Много, но никога не я разбрах. Беше толкова умна и с такъв потенциал, а позволи да я пречупят." Те просто са абсолютно различни характери-едната е борбена, устойчива и упорита, критика и стрес я амбицират.Другата е чувствителна ,наранима, лесно се предава, трябва и одобрение и любов, за да се бори. Баба ми не се е сетила, какво е нужно на мама, мама не се е сетила как да си извоюва това, или да обясни как се чувства. Пълно разминаване.
Майка ти те обича, не се съмнявам в това. Но може би не те одобрява, защото си напълно различна от нея. Просто я попитай.

Виж целия пост

K

# 24 14 ноем. 2007, 18:26 ч.

Да си кажа и аз ,не смятам че майка ти те мрази, казвам го от собствен опит защото и моята майка как да кажа е един особен човек, студена, крайна и винаги недоволна от мен отне ми години наред да се боря със себе си и накрая да разбера че не аз съм виновна за отношенията ни, според мен по- добре си гледай семейството, защото угодия няма. Confused

Confused

Виж целия пост

# 25 14 ноем. 2007, 19:05 ч.

Преди един месец бих казала, че не е възможно майка ти да не те обича. Сега съм на друго мнение. Прочетох малко за злото у хората и оставам с впечатлението, че майка ти е именно от злите хора. Сигурно звучи гадно, но нямам друго обяснение.

Цитат на: NikiFin в ср, 14 ное 2007, 17:27

Друго, че си живее с илюзията, че децата които ражда са нейна собственост, някакви роботчета, които тя ще обработва и манипулира как си иска и изобщо ще и задоволяват всички нужди от подчинение, ласкателства, хорско признание и потупване по рамото Браво, отгледала си перфектни личности и бла бла перверзни прищевки.

Според мен това е проблемът. Тя не може да приеме факга, че сте самостоятелни. Може би е твърде егоистична и иска непрекъснато да зависите от нея. Може би един психолог ще помогне Thinking

Thinking

Виж целия пост

една от вас

Гост

# 26 14 ноем. 2007, 19:50 ч.

Това, което ще напиша аз, не се различава много от това, което си написала ти. Моят отговор е: ДА, възможно е, защото и моята ме мразеше. Имам брат, по-малък с 2 години, от малък много боледуваше и тя беше изцяло отдадена на него, аз от малка винаги съм се оправяла сама. Цял живот не можах да и угодя, още като дете обръщенията към мен бяха циганка, патка, простачка и т.н. Била ме е зверски за щяло и нещяло, събличала ме е чисто гола и ме е изкарвала пред входната врата. Никога не е била доволна от живота и винаги си го е изкарвала по някакъв начин на мен. След като порастнах, се запознах с едно момче, което тя не искаше да приеме, защото не бил на моето ниво- аз студентка, а той със средно. Дълги години бях с него и тя ме унижаваше и тормозеше на всяка крачка- ходех си рядко, докато учех, даваше ми пари само колкото да си купя хляб, за брат ми приготвяше колети, на мен не ми даваше да взема почти нищо от вкъщи... Мога да напиша безброй примери... Единственото ми спасение беше, че заминах за чужбина, срещнах страхотен мъж, омъжих се за него и се родих отново. Отначало бях много нервна, обиждах го за най-малкото. С течение на времето осъзнах, че повтарям държанието на майка ми, защото аз 24 години друго не бях видяла. Благодаря на Бога, че той е един много търпелив и интелигентен човек, даде ми шанс да осмисля някои неща и благодарение на него, днес пак мога да водя що годе нормален живот. Въпреки всичко, нервите ми са разбити, много съм емоционална и започвам да плача за най- малкото. Почти всеки ден в съзнанието ми изплуват случки, за които не искам никога да си спомням, но те ще ме преследват докато съм жива...И знаете ли кое е най-странното- след всичко, което тя ми е причинила, не съм прекъснала връзка с нея, обаждам и се почти всеки ден и говорим над един час... Говорим е преувеличено, по-точно слушам какви глупости тя ми говори- все се оплаква, все е недоволна, това е най-негативният човек, когото познавам. За разлика от теб, аз не я мразя, аз я съжалявам, това за мен е една бедна, блудна душа, която ще умре, без да разбере какво е да си щастлив.Винаги за нея е имало само значение какво ще кажат хората, до ден днешен живее за другите...

P.S.Регистрирана съм във форума, но ме е срам от историята ми, затова пиша като анонимна.

Виж целия пост

M

# 27 14 ноем. 2007, 19:57 ч.

една от вас, недей така... Защо си причиняваш това, защо й се обаждаш всеки ден? Защо й позволяваш да те трови, па макар и от разстояние? Confused

Confused

Виж целия пост

Пристрастен

# 28 14 ноем. 2007, 20:05 ч.

NikiFin, моята майка е крокодил на крокодилите, умира си да управлява мен и живота ми, гледа моя син и нейн единствен засега внук както тя си знае (затова по-рядко и го оставям), глези го безобразно, карали сме се, посбивали сме се в буйните ми тийнейджърски години Embarassed

Embarassed

, обижда ме редовно (ей днес пак ми каза, че съм мързелива, защото не искам да работя за 200лв, а предпочитам да си гледам детето и да взимам 180 майчинство),правила ми е дните черни, когато бях сама в чужбина и имах нужда от подкрепа, според нея си провалям живота, некадърна съм, не съм умна. Всичко ми го е казвала. Аз какво пък съм и казвала на нея няма да споменавам. НО!!!!! абсолютно съм уверена, че ме обича и колкото да е самостоятелна, самоуверена, намахана и успяла жена, животът и ще спре ако нещо се случи с мен или с брат ми.
Според мен майка ти те обича. Просто е такава.
А, и след като те натоварва по-добре, че си отива. Аз не съм виждала моята от два месеца. Много ми е добре, през ден-два по телефона се понася лесно Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

# 29 14 ноем. 2007, 21:37 ч.

Да, възможно е. Познавам една "майка", като тези, които описвате. Пред очите ми се скараха с дъщеря си за абсолютна глупост. И то майката започна скандала. Останах с отворена уста какви неща може да каже една майка, включително "трябваше още като те родих да те убия"... До тогава само бях слушала за скандалите им, но все си мислех, че се преувеличава. Е, тогава случката направо ме удари като шамар.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Важността на чуждото мнение?

3 527
40

Актуални теми и общи дискусии

Не обичам майка си

17 265
189

Лични и семейни отношения

Настройване на детето и последици

2 800
12

Родители, отглеждащи сами децата си

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.