Обаче кое ме изнерви максимално - държанието на съдията и госпожата от РП. Те през цялото време се заяждаха с мен, по сто пъти ме питаха за неща, които вече съм казала и за които съм представила съответните документи, същите тези документи и моите показания бяха в папките пред тях, но те упорито си ме разпитваха: Ами кога е платил? А колко е платил? А къде е работел тогава? А аз пък от къде съм знаела той къде работи? А защо съм пуснала две поредни жалби? А защо пък жалбите ми били на един и същ входящ номер? Ами защо не съм обжалвала първият отказ да се образува наказателно производство? И хиляда и сто още въпроси и то зададени с не много приятен тон! Да не говорим колко пъти ме прекъсваха и накрая аз явно съм им повишила леко тон, щото ми направиха забележка, обаче аз съм нахална и заявих: Не Ви държа тон, опитвам се да Ви обясня! Заявих, че нямам никакви претенции и си тръгнах , обаче бях много възмутена, защото тия хора се държаха с мен все едно аз съм подсъдима! Това на нищо не прилича! Не, че им останах длъжна, но ако беше някоя по-притеснителна женица щеше да си млъкне и да се откаже за напред да си търси правата. Аз, разбира се няма да спра, но това държание от хората, които трябва да са справедливи и безпристрастни и от които се очаква да защитят правата ми, простооо ми се видя доста нуместно!
Благодаря, че ме изтърпяхте да ви се оплача!