От друга страна аз много се дразня ,че той в малкото време което прекарва с тях постоянно им крещи, постоянно се нерви ,че били невъзможни глезльовци,че нямало други такива деца,че само реват и се тръшкат,че искат постоянно да им се обръща внимание. То и на мен ще ми е най-добре ако си седнат кротко в някой ъгъл и само си играя без гък да се чува,но ако някой има такива деца блазе му. Не знам дали аз съм винвовна,че никога не съм ги оставяла в кошарите им,а са били свободни,откакто пролазиха си обикалят цялата стая,не съм ги слагала в проходилки повече от десетина пъти и така се и научиха да ходят,свикнали са да пипат,да искат да видят,да разгледат и за мен това е правилния начин за опознаване на света,а не затворени в една кошара да си играя с играчките си само. Той винаги дава за пример това,че той никога не е пипал нищо,не е отварял никакви шкафове и си е седял самичък в стаята,та чак майка му го е оставила сам вкъщи на 11 месеца и е тругнала на работа,но за мен точно това не е нормалното отношение. Разбира се,че дете,което по цял ден не вижда никой ще е кротко. Така както са толкова кротки дечицата в детските домове. Това за мен беше най-изумителната гледка - десетина бебета по на няколко месеца и пълната тишина. Малко жестоко ми изглежда това сравнение и съм му го спестила,но често си го мисля. Аз не искам това за моите деца,пък ще видим дали ще са най-разглезените.