Много ми е чудно,как такава жена,която знае каква агония е разбиването на едно семейство в момента разбива щастието на друг,живота на друга жена,на други деца.Как е възможно да сме толкова долни,ние човешките същества.Изобщо защо подобни хора никога не изпитват угризение?Любов,любов,но един нормален,добър човек в подобни обстоятелства би трябвало да се владее,виждайки че причинява мъка на други живи същества.А тя,хем има пришка от опарено в житейския си опит,хем най безцеремонно гушка женен мъж в офиса.Започвам да мисля че бившият и съпруг не е такъв дебил,а май дебила е тя.Ама че свят!
Честно, чета и не мога да повярвам на очите си.На колко години си, на кой свят живееш, наистина ли мислиш, че на някой му пука за нечие чуждо щастие или нещастие! Хм, мисля че е време да пораснете и да приемета нашия свят истински, реален свят, в който живеем, с неговата жестокост, безкруполност, безцеремонтност, бездушие, нечовечност....
Добре е да вярваш в добро то, но още по-добре е да бъдеш реалист, не да живееш в облаците! Просто съвет, нищо лично!
Към авторката - горещо ти желая нещата да се развият в твоя полза.От тук нататък със съпруга или без, ти желая да си щастлива, трезва в мислите си и най - вече да запазиш себеуважението си!