Да разказваме за Дядо Коледа не значи да лъжем детето, а да му подарим една мечта.Нима когато отидем на кино и филмът ни развълнува, ни хрумва да обвиним режисьора или актьорите, че ни лъжат?Същото е и с Дядо Коледа.Родителите поставят на сцената една приказка:украсяват дома, накичват елхата и на сутринта подаръците са там, като по магия, донесени от добрия и щедър герой.
А и Дадо Коледа не е измислица на родителите.Той е митичен герой.И фактът, че под една или друга форма присъства във всички култури, показва, че ролята му е важна:той е тук, за да откликва без пристрастия на всички желания.За детето е много успокояващо да знае, че е обичано такова, каквото е, без да трябва да прави някакви специални усилия.Няма нужда дори да изразява благодарността си.И няма защо мама и татко да налагат на детето си една истина, която може би не е готово да чуе.По-добре да му оставят свободния избор:ако искаш, вярвай.
Растейки, то ще започне да открива някои несъответствия.Един ден ще разбере и истината.Това прозрение може да бъде болезнено.Но е необходимо:детето трябва да осъзнае, че съществува граница на мечтата му, че не всичко е възможно.И когато шокът отмине, ще бъде много гордо с откритието си, защото около него винаги ще има някой по-малък, който още вярва и заради когото трябва да премълчи.И ще е гордо, че вече е "голямо"
Така че Дядо Коледа има възпитателна стойност.Той е първата среща на детето с очакването, с надеждата, с търпението, а по-късно му помага да направи разлика между мечта и реалност.
Коледа без Дядо Коледа няма.