Една реална история - развитието предстои

С това съм съгласна,но с другото НЕ 

Четох, четох....
Не пиша тук, но поглеждам от време на време. Темата ме жегна и как иначе.... Съпругът ми е с диагноза Астенозооспермия и двустранно варикоцеле.

Някой каза - "целта оправдава средствата"! Целта е ясна, но средствата.....
Реда на нещата ми се струва малко сбъркан. Първо - хората се събират заедно, защото се обичат, подкрепят и държат един на друг. Тогава идва желанието за дете. Какво става, когато детето се бави? Започва едно търчане по клиники и лекари, нариват се купища пари за изследвания и проследяване на състоянието....В един момент се открива причината, която в повечето случаи е у единия партньор.
Възможните изходи - АРТ процедури или процедури с донорски материал. Ако се стигне до донорство, то това решение следва да се вземе от двамата партньори.
В случая - съпругът изобщо не е имал право на избор. Някой предполага ли изобщо как точно се е почувствал той? Смазан от и без това тежката диагноза, поставен пред свършен факт от най-близкия си човек, предаден и излъган.
Знаете ли, че мъжете трудно приемат такава диагноза. За тях това е удар върху егото им, върху мъжествеността им. В такъв момент мъжа има нужда от безрезервна подкрепа.

Изчетох проблема на авторката.  Съпругът и е с Астенозооспермия. Показателят подвижност се влияе доста добре от прием на антиоксиданти и витамини. При адекватно лечение, би било възможно показателите да се покачат дотолкова, че да се прибегне до вътрематочна инсеминация, без да се налага ин-витро или донорска инсеминация.
Финансовия фактор изобщо не го отчитам! Повечето семейства финансират ин-витро чрез кредити, повечето семейства живеят под наем, защото парите за жилище отиват по клиниките.
Излишно е да обяснявам, че всичко се обръща в прегледи, манипулации и изследвания.

Но по-лесно е да се откажеш, да си откраднеш от съседа!
Не съдя никого. Всеки има право на избор, но нека оставим и близките ни да избират! Те също имат това право.
И нека да не обвиняваме съпруга на авторката. Реакцията му е напълно адекватна! Той все пак може да има свои деца. Не по естествен път, но все пак може! Просто съпругата му е избрала лесния път, за да задоволи своя личен егоизъм.

 

Както се е оказало съпругът вече има дете и то по съвсем естествен път. При това от авторката. Значи състоянието му не е било толквоа тежко. Освен това можеш да дадеш подкрепа и разбиране на един човек само ако той ги иска и приема.  Не знаете защо жената е взела такова решение. Тя е потърсила не само дете другаде, но и любов. Може пък проблемите да са били повече и нямащи общо с правенето на дете.
Не одобрявам постъпката и, но не смятам и че трябва някой да я съди без да знае всичко.

С това вече съм напълно  съгласна !

не съм съгласна
пише и парадира с постъпката си ед.ва ли не
пише хаъотично и за мен постъпкитеа й са...хайде да не казвам
всеки пуснал тема ще бъде съден - това е естествено иначе за какво пише?????
а това че не разказва според теб всичко - ми то аз не виждам какво повече да разказва - имало проблем, тя не издържала само тя да дърпа последиците от него и решила да уреди проблема бързо и лесно, пък после си и пирзнала, че после дори решила да търси другаде любов след като била по-вероятно бременна от другия....
въобще не виждам нищо за хвалене - огромна трагедия е някой да постъпва толкова безотговорноы! огромна. авторак7ат ако имаше какво да добави в своя защита - да е писала до сега, но аз не видях нищо такова - освен - вие си гонворете аз нали се уредих....
ама следващия път може и да не уреди така добре...а щом вдярва че е постъпила правилно и добер - вероятно ще има следващ път.../не говоря за бебето, а за начина му на създаване и как е постъпила с хората около себе си/

и въобще тезата "не съди" ми е малко някак странан при положени е че не съм отишла у тях да я съдя, а тя е дошла във форума и споделя за да ... за да какво - за да чуе мнение или просто да се хвали? ако е да чуе мнение - трябва да е била готова за всякакви мнения, ако е било да се хвали - още повече считам че съм в правото си да не я похваля като няма за какво...

Кантадийн, тя не търси защита..Ситуацията й  е ...може би никой не  би искал да е в същата ситуация...Не знаем какво й е всъщност...Спроед мен търси утеха, объркана е страшно...Не всички хора знаят как да реагират в кризисна ситуация..Тя е реагирала по един начин, който  тотално е преобърнал живота на трима души, всъщност на четирима, заедно с детето. НЕ бих искала да съм на нейно място, когато се наложи да обяснявам на порасналато  си дете...В крайна сметка наиситна ще е чудесно, ако това дете има двама любящи бащи...В крайна сметка, най-важното на този свят  е да има някой, който да те обича! А на авторката на темата пожелавам да намери мир със себе си.

предполагам Годзила си права, но аз останах с др впечатления от стила и от написаното, мисля и други се подразниха от това
а иначе все пак е нормално да се получи като отговор и мнението на хората не само съчувствие
надявам се авторката да разбира, че нищо не е лично срещу нея, но и една такава история не може да не породи мнение и комента ри в хората

Постъпките на хората, в различни периоди от живота им...дължат се много обстоятелства...никой няма право да съди..затова пожелах на авторката да намери мир със себе си...Важното е детето да е щастливо..Хората правят грешки, важното е да не ги повтарят, да сивземт поуката, да се усъвършенстват! 

Пък аз не разбирам, защо всяка критика тълкувате като съдене....Критика бе хора, критика, никой не съди никой, критика е думичката... Нали се разбрахме вече, че нит сме безгрешни, не сме и застраховани от грешки.Стига с това съдене.

Критика - Указване на недостатъци, отрицателно съждение на нещо или някого. Преглед и оценка на изминат път, метод за проверка на извършените грешки.
Баси, кои  сме ние, че ще го правим....критиката.... И точно ние ли? 
Извинете ме за цинизма, но и кво от това, че знаем точно от кого са децатата ни...Някои от тях , дори не са  виждали бащите си, а в случая има двама!

Тц, не си схванала.Извадки от уикипедията -няма нужда,Една критика може и да е градивна.Кои сме ние ли?Хайде помисли кои сме...който не иска критика-да си държи личните драми за себе си.Указването на недостатъци през нашата призма не е осъждане.Отрицателното съждение-също.Предвид, че сме мнозинство критикуващите-може би има защо...Аз не съдя.Мен ме критикуват ежедневно и не го приемам като съдене.А се опитвам да се огледам от всички посоки, през другите, критикуващите очи.Може да се съглася, може и да не се съглася с критиката.Зависи.
И да, тайно се надявах да се включи някой от проблемното.Бях цитирала тук и Лали, макар и по друг повод и в друга една тема за Нещата От Живота.HOPE,благодаря.
 
И благодаря от сърце на критикуващите ме-указват ми недостатъците и аз се уча да ги ремонтирам поне малко.Някои неща обаче не подлежат на ремонт.И тук апропо не става въпрос за мен.А за децата ми.Не е важно аз да знам от кой са, важното е те да знаят кои са и на кой да се опрат.Сапунки тип италиано---ми мерси... не го желая за децата си.Защото имам пред очите си едно такова дете, от шподобна история.Което дете вече не е дете...и тегли и ще тегли.

Извадката е от Български Тълковен речник - издание от 1955 г ..Може и да е градивна критиката, ама ние освен за я закопаваме, друго май не правим...Тя жената и без това е влязла в една драма...Но, права си, всеки може да изкаже мнението си, и  споделяйки историята си тук- трябва да си готов да прочетеш всякакви такива.
ДА ме критикуват- когато някой, недай си Боже, дойде на моя хал, тогава, евентуално, може да си позволи, просто да поразсъждава...да ме критикува- от къде накъде! 

Абе ,я ме светнете за какво се карате,аз съм недоразбрала нещо май

Слави, никой с никого не се кара!  Само споделяме мнения!