Какво бихте направили на мое място?

  • 4 930
  • 90
# 75
Одавна ми мина времето за страстни изгаряния,сега умея да се контролирам-е това вече е от ЕГН  Laughing
Виж целия пост
# 76
ха ха, ами ако мъжът ми се из*ука с някоя веднъж и изобщо не разбера, не се промени отношението и любовта му, както твърди авторката, изобщо няма да ми пука
Виж целия пост
# 77
хммм, сигурно пиеш кафе на летището... може би е  късно, но аз на твое място бих си запазила тръпката... т.е. без конкумация на кафе и други неща насаме... Ако това, което толкова ти харесва, е тръпката, ами... тръпни си..., чувайте се си по работа, пък ... пожимем, увидем...
Виж целия пост
# 78
Ще пиша много набързо.
Благодаря на всички, които ме подкрепиха, защото се радвам, че отидох на тази среща и няма да съжалявам, че съм пропуснала нещо.
Първо, имаше полет - неговият беше последният разрешен за тази вечер и го изпратих.
Излязох от работа, видяхме се в центъра и отидохме на летището заедно. Пихме кафе и говорихме много - оказа се, че имаме сходен живот; вторите ни деца носят едни и същи имена; и двамата имаме твърде много смесена кръв във вените си; "говорим на един език".
Нямаше прекрачване на граници - само кафе, разговор и няколко докосвания по ръката. И двамата държим невероятно много на семействата си и не си падаме по бързите свалки. Специално за Кали - аз съм на 30, а той на 32 г. - не сме хлапета. Обаче и двамата чувстваме тази тръпка.
Разделихме се съвсем приятелски /е, вбъдеще може при някоя друга среща, ако има такава, да се случи и друго, но това е нещо, което никой не може да прогнозира/. Сега поне знам, че в понеделник ще говорим спокойно за работа, без да ми прималява като чуя гласа му. На раздяла се прегърнахме и си обещахме да се видим някога...
Чувствах се страхотно с него и се радвам, че го срещнах, но сега се радвам, че съм вкъщи с половинката ми, а скоро и той ще е при своята.
Заслужаваше си всичко това, защото научих много и за самата себе си и срещнах един ценен за мен човек, когото се надявам да не изгубя с разстоянието.
Далида, вече не ми пречи да споделя какъв е - хърватин е. И е всичко това, което съм аз, но в мъжки образ - едно мое друго аз.
Знам, че звучи смешно, но за мен далеч не е така. За мен това беше един житейски урок и шега на съдбата.
Това е.


Само моля тези, които се сетиха коя съм, да са достатъчно дискретни.
Лека вечер на всички и само положителни емоции ви желая.
Виж целия пост
# 79
Щом няма да го видиш в скоро време просто се отдай на тази тръпка и толкова.
Според мен подобни моменти трябва да се изживяват.
Предполагам, че вече си взела своето решение предвид часа в който ти пиша. ))))
Но, дано си направила това, което си искала. ))) И за което си копняла. )

Опп, ти вече си разказала как е преминала срещата. )))
Е, чудесно, радвам се за теб наистина. ))))
И, едно БРАВО. ))))
Виж целия пост
# 80
Хммм, радвам се, че си изживяла това и се чувстваш добре! Сега си по-спокойна и уверена в себе си! Браво!  bouquet
Виж целия пост
# 81
Малко късно се включвам, но се радвам, че си постъпила разумно.
Категорично не бих хранила такава 'връзка', още повече на работното място.
Не сте пътници в купе, да се разделите след като изживеете няколко часа на пълно споделяне.
Радвам се, че не си се поддала на  ' съня, тръпката, изживяния момент" и пр.
Този момент отминава, а след него остават илюзиите.
А те не са никак романтични, смилат те малко по малко.
Поздравявам те, гледай напред и мисли за историята, като картичка от някое романтично място.

Виж целия пост
# 82
...Поздравявам те, гледай напред и мисли за историята, като картичка от някое романтично място.


Като Роня-дъщерята на разбойника, която събираше една въображаема топка от слънце, лято, топлина и т.н., за да има какво да я топли през зимата.
Когато човек познава собствените си граници и параметри, подобни изживявания могат само да го обогатят.  bouquet
Виж целия пост
# 83
Абе ако нямаше деца и съпруг, дългогодишен брак... Но при конкретните обстоятелства знаци, не знаци... Съдба, чувство, че се познавате от незнам кога... Не си е работа! Има 2 варианта - цял живот да съжаляваш. че си изпуснала да изживееш тръпката си и да прокараш път към евентуалмната ти съдба... А вторият вариант е - цял живот да съжаляваш, че си предала съпруга си, децата си, брака си, специалната връзка със семейството ти заради едната тръпка. И много пъти като погледнеш очите на мъжа ти, усмивката му, като направи някакъв мил жест към теб - да ти е криво, че си го предала...
МЕн ако ме питаш - недей да се навираш много навътре в тази тръпка. Хубаво - вижте се като си решила, говорете си, но не прекрачвайте физическата граница, не се докосвайте, най-вече не правете секс. Пък ако наистина този човек е част от съдбата ти, ако ти е писано да изживееш нещо с него - тогава и без да изживеете днешната тръпка съдбата сама ще подреди така живота и на двамата, че да сте заедно. Когато е определено 2-ма души да са заедно, това става от само себе си, в почтена ситуация, в която няма изневери, предателства, драми...
Остави си една малка вратичка - направи хубаво впечатление на човека с това, че държиш на близките си много, че не би изневерила на хората до теб. Самият той е такъв - иначе досега да сте се осексили и дори тема да не си пускала. Нека доброто впечатление от теб остане у него. Че ако наистина е част от съдбата ти и един ден пак се срещнете при по-благоприятни обстоятелства за връзка между вас - да не си окепазила всичко.

КАзвам го това, защото имам известен опит в 2 подобни ситуации. Макар тогава да не съм била омъжена, с дете. Но и при двата случая като отмина време, осъзнах, че е било по-добре да не участвам... (аз за това сега си търпя мъжа ми, който няма сили и желание за секс - просто си знам гьола) Макар, че и от двете ситуации имам удовлетворителното усещане, че съм изживяла пълноценно живота си до момента, че съм грабила с пълни шепи и съм взела от всичко сладко, което ми е предложил...

На този свят всеки има половинка. Единици я намират, много си го мислят и си вярват, че са с нея. Живота, срещите, разделите, разочарованията, еуфорията... са част от този вечен кръговрат. Често объркаваме нещата и убедено наричаме неща като навик, привързаност, неосъзната зависимост, чувство за отговорност, някакво притегляне... любов. Но половинката е една, и тя може да ни срещне тогава, когато най-малко искаме и очакваме. Колкото и да се съпротивляваме, тя Е! Можем да я отминем по различни причини, но и на 100 години ще усещаме, че сме направили грешката на живота си.
Виж целия пост
# 84
Много ,хубаво ,казано,но усещането тряба да е и от двете страни-нали,в противен случай рискуваме да си фантазираме,че е така. Simple Smile
Виж целия пост
# 85
Ако държиш на съпруга и семейството си - не можеш да си позволиш такава връзка - иначе рискуваш всичко.
Виж целия пост
# 86
Ако държиш на съпруга и семейството си - не можеш да си позволиш такава връзка - иначе рискуваш всичко.
Подкрепям ,мнението ти,но това не значи,че всяка жена е щастливо омъжена-много зависи от човека до теб.Моето богатсво е детето и подобни романтични изживявания ,са ми вече непотребни и излишни,но който смята че това ще го обогати душевно-хора различни -идеали също,така,че лошо няма.Всеки има права,но и  отговорност за постъпките си. Simple Smile
Виж целия пост
# 87
Добре, де. Хммм никъде не споменава, че иска да има връзка с този мъж, нито пък е изневерила на съпруга си.
Има една теория за кармата, че душата се състои от 2 половинки - мъжка и женска и ако в даден живот те направят грешка, в следващия няма да са заедно за наказание. Може Хммм да е щастлива с мъжа си - защо трябва да е непременно нещастна?! Може точно този човек да е половинката й, а животът да ги е срещнал за кратко, за да им покаже какво са изпуснали.
Абе, хора, няма ли у вас романтика? Хората се влюбват понякога и на 90 г.
И Кали, на мен са ми странни разсъжденията ти. Нима, когато станем родители, трябва да се превърнем в придатъци на децата си и да спрем да изпитваме други усещания.  Казвам го, без да се заяждам. Просто не го разбирам, защото обожавам децата си, но пък имам нужда и от много други емоции. Но наистина, хората са различни  Peace.
Виж целия пост
# 88
Да,хората сме различни. Simple Smile
Виж целия пост
# 89
...Ами направи си втора регистрация за лични съобщения

А защо на някои им беше толкова важно да разберат какъв е мъжът по народност?
Нима произходът определя характера и изживяванията?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия