пак разправии със свекърва - как да издържа още малко?

Щом си била в същата ситуация значи поне ти ме разбираш. Не съм заядлива просто държа на точностите като се каже, че се върши нещо се върши. Искаше ми се да имаме добри отношения да можем да си общуваме, да сме едно весело семейство хич не ми се иска да има неразбории ама явно просто си мечтая непосилни неща. Не ми се вдигат скандали от това никой не печели. Просто ми се ще още няколкото месеца да си запазя нервите и семейството. Това,че днес разправията е заради х не значи че вчера не е дошла самоинициативно да ни учи и двамата с викове как се възпитава дете примерно и прочие. много е не е само такива дребни нещица. Лошото е че недоумявах за какво иде реч иначе може би нещата щяха да се развият в друга посока.

Пожелавам ти много успех и семейно щастие мила.    Моето изнасяне не е сигурно кога е иначе може би по-лесно щях да издържа ако знаех че примерно утре се махам.

Доставката на дърва също е задължение на мъжа ми и той го върши всяка вечер, защото на сутринта я се успал, я нещо друго и не може да се разчита, че ще бъде свършена. Дали го прави, защото няма мама зад гърба си?
Организирайте си живота сами и не допускайте другите в него. Така няма да си ви виновни, че вие не сте си свършили работата.
Аз на твое място щях да тръсна детето на свекървата да го попази малко (всъщност, ти нали каза, че ходи на ясла?  ) и щях да си домъкна дървата сама. Или щях да стоя на студено. Пък съпружеството да му мисли какви ще ги дъвчи вечерта.

ПП Това с изнасянето вече го слушам няколко месеца. Сега яслата е причината... Май не ви се оставя топлото гнезденце, че там няма мама-тати, които да вървят след задниците ви, а? Време е да пораснете. А ако не - поне не хленчете за щяло и нещяло.

що нея не я хвърлиш в камината някоя сутрин,когато ви е студено

Всяко семейство трябва да си живее ОТДЕЛНО от родителите. И то от САМОТО НАЧАЛО на брака.

Нали се сещаш, че това невинаги е осъществимо?

Държа да отговоря на твоя пост, защото във всяка тема ми казваш как го слушаш това моето изнасяне. Да за мое съжаление не стана когато аз пожелах поради куп причини. Една от което яслата която ми върши работа не прие синът ми. Още парното беше изключено и все още е наематели, които не са си платили сметките и имаме уговорката да месец два да покрият поради факта,че били много за да платят на куп. Да и това трябваше да го свършат отдавна и ми се ще да вярвам,че има коректни хора все още които да си покрият разноските за апартамент, които са ползвали. И последно при сто квадрата апартамент в тих квартал повярвай ми хич не ми се стои в недостроена къща с хиляди неразбории и какво ли още не ,за което карат мъжът ми да плаща защото бил по добре финансово понеже не сме се оплаквали и не сме търсели помощ от тях. Като пример да помогнел на брат си да си построи неговия дом,че нямал пари.Просто при някои хора не стават нещата от раз. И мама и тати никога не са ни дондуркали за да ми липсват и да ме спира нещо такова. Живея и тук съвсем отделно ,сама се грижа за всичко без помощ от никого.Единственото нещо в което свекървата "помага" е да крещи как съм и отнела синът и няма кой да и прави компания при наличието на още един син и съпруг в нейния си дом. Като за капак и синът ми и мъжът ми претърпяха здравословни проблеми сериозни с операции  и пак сами сме се оправяли и на свиждане не ни идваха (да не останеш с грешно впечатление не ми тежи това, не са длъжни ако сами не желаят) И все пак смятам,че вече му се вижда краят и няма да е все така. блазя ви на такива хора при които всичко се нарежда бързо и безболезнено. Както е казал народът сит на гладе не вярва

При така съzдалата се ситуация аz бих навикала мъжа ми zащо майка му си поzволява да ми държи такъв тон. Нека той да отиде вечерта при нея и да си се раzберат кой какво е трябвало да направи и кой от кого какво е очаквал, но твърдо и ясно му каzвам, че zа последен път го отнасям zаради него. Чреz него също така моля свекървата да ми се иzвини zа тона и скандала, zа който аz (в случая ти) нямаш никаква вина.
Със свекървата си общувам единствено преz мъжа ми и до такива проблеми не се стига...

По принцип избягва да се разписвам в тези теми, но сега си позволявам да го направя, за да те посъветвам нещичко съвсем добронамерено! И аз съм живяла при свекър и свекърва, и то  повече от една година! Не говоря за това време, обобщавам с една дума: Грешка, голяма при това! Не за тях, за нас самите като младо семейство!
И аз исках да имам прекрасни отношения, да сме голямото и задружно семейство, ама осъзнах едно: тук си има ясни роли, и те са: свекърва-снаха, майка-син! Ясно е, че не можем да сме приятелки, не съм й дъщеря! Само, моля ви, сега не ми обяснявайте как това било възможно!
Сега по ред:
1. Ако можеш, преброй до десет и НЕ СЕ ОБАЖДАЙ на съпруга ти в работата му за такива неща, колкото и да си ядосана! Защото най-многото, което ще постигнеш, е да го извадиш извън нерви до степен, в която да не може да си свърши работата! А това никак няма да е добре не само за него, а и за вас като семейство! Знам, че не е лесно, и моят понякога ми погажда такива номерца, но...поне на това се научих! Звъненето в работа е само по спешност, чукам на дърво да не се налага!
2. Щом си могла да разрешиш проблема сама, а съм убедена, че си могла, трябвало е да го направиш! Колкото и да те дразни свекърва ти, все пак не забравяй - ТЯ Е МАЙКА на мъжа ти! И едва ли й е приятно да чува, че си се разправяла с него за такова нещо! Хм, по тази точка май след време сама ще разбереш!
3. Спокойно! Спокойно и пак спокойно! Нали има светлина в тунела и в някакъв момент ще се изнесете? Я си представи всички онези хора, които нямат тази възможност и едва ли ще я имат в близките години!
4. В крайна сметка, никой на никого не е длъжен! И колкото по-рано това се разбере, толкова по-добре! И за двете страни! Всеки да е отделно, да прави свои избори и да поема отговорност за тях! Тогава, повярвай ми, съпругът ти нямаше да забрави да зареди дърва!
Моля те, не приемай това като заяждане! Знам и разбирам какво е да живееш със свекърва! Преживяла съм го! И ако някой тогава ми беше казал подобни неща, може би много щях да си спестя!

Ако не ме лъже паметта, имахте и друго жилище, т.е., няма да сте на квартира, така ли е?
Защото АЗ съм живяла на квартира, издържахме се с 1 заплата повечето време, но не съм чакала на никого. И никой не ме е дразнил в собствения ми дом.

Именно имаме си друго жилище и поради факта че все беше още малко не излязохме на квартира. А то прото при мен нищо не става лесно. И ние до скоро се издържахме на една заплата докато почна работа. И не съм чакала на никого а не ми е и давано. За това ти писах не ми пука , че мама и тати еди къде си ги няма. Просто се усложниха нещата и не стана когато аз исках и не винаги в живота става веднага и на секундата. Сами си се борим тук сами ще се борим и там просто има разни препятсвия, които трябва да се премахнат

Благодаря ти за съветите. Да по- импулсивна съм и се старая да не е така, но не винаги успявам

-аз искам да имам възрастен човек до себе си!сами си отгледахме децата и всичко правим сами когато който може!мъжът ми беше в чужбина когато родих третото дете!-6м,ми беше адски трудно с деца на/8,4,0г,/друго е да можеш да оставиш децата и да излезеш дори да е само до магазина!а когато се прибера от работа поне една "манджа"да има ще ми стига,не мога да си обясня има и майки тровещи живота на децата си!-когато стана свекърва обещавам ще бъда добра!

И аз го искам ама нито един път не съм го видяла да има манджа дори за мъжът ми когато сме били в болница примерно. Ние редовно си бяхме даже не го канеха да вечеря с тях камо ли на мен да ми се сготви. Хм детето оставям го един път месечно или на два за да изпием по едно кафе, защото ако се забавим повече лошо. И аз мечтая зимата да не влачех малко бебе до магазин а при нас най- близкия е на три километра грубо за да взема един хляб примерно ама не се получи. Е изкарах книжка от зор ама дали съм благонадеждна като новак и това не е много решение но.... Аз искам да има човек до мен, но такъв какъвто ти го описваш. Та аз съм ходила на гинеколог с детето когато  беше спешно в последствие претърпях операция пак насреща ми беше само мъжът ми нищо че етаж под мен уж имам близки хора.

Ако и тя общува така с тебе, не му завиждам...
Значи жената се кара на мъжа си, той-на свекървата, тя- на жената и после пак така, ми то край няма. Развикай се и ти един път на свекървата и спри порочния кръг! Колкото и бойни да изглеждат, знаеш ли как кротват после. И аз докато го разбера, бая тормоз изтърпях от мойта бивша свеки.