Как да преодолея депресията?

Публикувана: 25 ноем. 2007, 11:55 ч.
Последно мнение: 3 дек. 2007, 16:00 ч.

19 686
37

S

Пристрастен

# 15 26 ноем. 2007, 11:19 ч.

Никси, каквото и да ти препоръча психоложката, спортът не го пренебрегвай- много добра терапия е. Сигурно ще ти е трудно в началото да започнеш, но това е само в началото.
А за какъв срам пишете, изобщо не мога да разбера.

Виж целия пост

Р

Розали@

# 16 26 ноем. 2007, 11:42 ч.

Има една страхотна книга на Дейл Карнеги "Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота", когато на мен ми е гадно си я чета,много помага честно. Около 10лв. е купи я няма да съжаляваш.
Подписа ми е от нея.

Виж целия пост

R

# 17 26 ноем. 2007, 12:42 ч.

Цитат на: Никси в пн, 26 ное 2007, 11:01

Aз лично мисля да се консултирам със специалист.
Нищо от известните трикове не свърши работа при мен.
Пазаруване - нямам желание
Среща с приятели - кат не съм на кеф не ми се среща с хора
Спорт - като съм депресирана само ми се лежи и ми се самосъжалява
С две думи, не успях да се взема в ръце, затова след малко ще се обадя на психоложката ми да си запиша час.
Изобщо не мисля, че е срамно

Наполовина си спечелила битката още когато си осъзнала че този проблем ти пречи.
Всички съвети са ок.Но и при мен не подействаха Cry

Cry

Просто защото НИЩО не ми се правеше.Едно голямо НИЩО. #Cussing out

#Cussing out

Моят съвет е:представи си че това нещо(депресия,умора,безразличие или както го наричаш) е някъде в теб.Сега идва най-лесното:
ПОДИГРАВАЙ му се,ИРОНИЗИРАЙ го,БОРИ се с него,ИНАТИ му се.
Повтаряй си по 100, 1000 пъти на ден: Няма да ти се дам.АЗ съм по-силна от нещо наречено hahaha

hahaha

депресия.
Когато ти се плаче застани пред огледалото и си кажи: АЗ решавам кога да се смея и да плача.НЕ това нещо.
Когато нищо не ти се прави си кажи:АЗ ТАКА ИЗБИРАМ-днес ще мързелувам.Това е моят избор.НЕ защото онова нещо ме кара.
Действа.Не се давай.
"Изобщо не мисля, че е срамно"-УЖАС. ooooh!

ooooh!

ДОРИ НЕ СИ ГО ПОМИСЛЯЙ. Е това вече е до характер.Няма нищо общо с депресия.СПРИ да се тревожиш за мнението на околните.
УСПЕХ bouquet

bouquet

Виж целия пост

N

nadia13krasi

# 18 26 ноем. 2007, 12:44 ч.

и аз периодично изпадам в депресия, но се лекувам с разходки след работа и пазаруване .Особено напоследък си затрупвам детето с играчки и го гледам как им се радва или ги реди и им разказва приказки,това ми помага донякъде ,но при всеки е индивидуално.Успех
Но задължително трябва да има при кого да оставиш децата и да си обърнеш внимание на себе си.

Виж целия пост

# 19 26 ноем. 2007, 13:05 ч.

Напражи нещо за себе си,поглези се.Не мисли за грижите ,децата и мъжа си,просто избягай от делничното за малко и се отдай на егоизма си.А каква е причината да си депресирана? просто направи нещо ,което ще те накара да се усмихнеш на СЕБЕ СИ

Виж целия пост

M

# 20 26 ноем. 2007, 13:19 ч.

Скоро бях в подобна ситуация, дори отидох на лекар, пратиха ме на куп лекари да се установи дали причината не е физическа, и казаха, че трябва да вземам антидепресанти. Аз бях абсолютно против. Теглих една по-голяма на лекарите и започнах да поставям приоритети в живота си. Лично на мен не биха ми подействали, това да правя неща за себе си, да се разхождам и т.н. Аз дори не исках да излизам от къщи. Това което ме изведе е да си поставя някакви цели към които да се стремя с всички сили, да направя оценка на това което имам и колко е ценно, често чета форума "Родители преживели загуба" и си мисля, колко е милостив Бог към мен и как аз имам толкова много и не го оценявам. За да излезеш от това състояние е необходимо да искаш с цялото си същество това да спре, защото депресията става в един момент като наркотик, хем не ти е комфортно с него, хем не можеш да се откажеш и се пристрастяваш към това състояние...Много пъти трябва да вземеш решение да направиш нещо и да вложиш цялата си воля в това, но си заслужава.
Аз съм твърдо против лекарствата. За мен депресията е психологичен проблем, не психичен! Най-важното е да разбереш от къде е започнало това и къде е корена на проблема. След това си постави приоритети в живота, осъзнай колко е ценно това което имаш, за да не се ядосваш на хората около теб се научи да ги обичаш такива каквито са, и разбери, че не могат да бъдат съвършени. Започни реални действия, веднага, не оставяй за утре! Ти можеш!
Прочети Дейл Карнеги, наистина е добър.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 21 26 ноем. 2007, 13:53 ч.

лекарска помощ

Виж целия пост

# 22 26 ноем. 2007, 14:53 ч.

Психолог трябва. Не лекарства. Лекарствата подтискат, какво ще те излекуват? Трябва да откриеш причината за това състояние и да се бориш с нея. Ти я знаеш, навярно.
Можеш и сама, вече си започнала, щом търсиш помощ. Това е много хубаво! Стегни се, животът е прекрасен. Не създавай излишни тревоги на себе си, радвай се на всеки миг.
Кураж! Бъди смел!

Виж целия пост

комплексарката

Гост

# 23 26 ноем. 2007, 16:39 ч.

Ха! И аз съм в депресия. Откакто с мъжа ми имаме проблеми със секса... Т.е. от повече от година. Просветлява ми пред очите само по за ден-два - ако сме правили секс. Но това се случва максимум 2-3 пъти в месеца. През останалото време се чувствам смазващо зле. Аз съм от жените, на които целият свят се крепи върху отношенията с мъжа до тях, върху близостта, вниманието, разбирателството, интимногтта... И когато тези неща не са на ред - всичко се срива.
Не мога да намеря изход от тази ситуация.

Виж целия пост

S

# 24 26 ноем. 2007, 17:35 ч.

Цитат на: migito в пн, 26 ное 2007, 13:19

Прочети Дейл Карнеги, наистина е добър.

Какво на Дейл Карнеги?

Ще трябва и аз да го прочета.
Това, което знам е, че депресията влече все надолу - към дъното и ако човек не вземе мерки, става неконтролируемо.
Аз все си внушавам, че нямам такава, но откакто ме разтресе последният катаклизъм в живота ми (октомври месец миналата година), вече не съм такава, каквато бях. Стахувам се, че никога няма и да бъда.
А симптомите са същите - апатия, трудно се концентрирам, не искам да излизам навън, много малко неща биха ме развълнували. Та чак клоня към дебилност някаква.
По едно време пих лекарства - не помогнаха, добре, че ги спрях.

А на лекар за точно това, никога няма да отида.
Важно е да се открие причината, но понякога и това не помага.

Виж целия пост

Гост

# 25 26 ноем. 2007, 19:27 ч.

Благодаря ви приятели! Hug

Hug

Нямам възможност да пиша сега, но скоро ще се включа.

Виж целия пост

# 26 26 ноем. 2007, 21:08 ч.

взимай валериан и чай от маточина с мед преди лягане, поне нямат странични ефекти и успокояват, но трябва да ги взимаш редовно. Иначе захвани се с нещо ново и да нямаш пари например да се запишеш на курс или спорт, си намери някакво хоби. Нещо, което да е предизвикателство за теб, а като е ново ще те развлича, а и ще се чувстваш по-самоуверена. Peace

Peace

Виж целия пост

M

# 27 26 ноем. 2007, 21:40 ч.

Цитат на: Silvy A в пн, 26 ное 2007, 17:35

По едно време пих лекарства - не помогнаха, добре, че ги спрях.

А на лекар за точно това, никога няма да отида.

Лошо настроение, черни мисли, апатия, страх... въобще неприятниъе състояния на духа много често могат да са на биологична основа. Липса или недостиг на някакъв хормон, например. Когато състоянието продължава дълго до толкова, че почва да прави впечатление, не само на засегнатият, а и на околните, то КРАЙ с чайчета, шопинг терапии и комедийки... Отива се на лекар! И предписаното лечение се довежда до край, а не се прекъсва по собственно усмотрение.
Важно е обаче да се има доверие на лекуващият, да му се казва ако мислим, че лекарствата действат силно, или нямат желаният ефект. Той ще прецени лечението, нали за това е учил. Naughty

Naughty

Виж целия пост

Гост

# 28 30 ноем. 2007, 22:16 ч.

Препоръчайте ми психолог във Варна.
Благодаря Ви!

Виж целия пост

Гост

# 29 1 дек. 2007, 10:40 ч.

Имам нужда да споделям. Но не мога да се доверя на всеки. Ако можете да ме насочите към правилния терапевт ще съм ви много благодарна. Трябва да се разтоваря иначе ще се пръсна. Искам да говоря за това което ме изяжда от вътре, а не мога. Няма на кого да кажа, не искам да товаря близките и приятелите си. А искам да се освободя от тази тежест. Искам някой да ми помогне да открия правилния път, защото в момента съм сляпа. Не мога да открия изхода сама. Явно не съм силна колкото си мислех, явно в момента съм в дупката, в онази черната и не виждам изхода. Децата ми нямат нужда от такава майка, имат нужда от смях, от любов, от приятел... cry

cry

Виж целия пост

Препоръчани теми

Лъжи в брака

3 828
22

Лични и семейни отношения

Паническо разстройство - 49

23 051
738

Психично здраве

Постоянно безпокойство, страхове, депресия

274 805
145

Здравословни проблеми

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.