Бихте ли се установили в чужбина със семейството си ?

Съжалявам да чуя тези неща. Аз не съм родена в София, тук съм от няколко години. И като казах образование и работа имах предвид, че човек освен, че трябва да се образова, трябва да намери и реализация за себе си. АКо е достатъчно кадърен и не е оценен в собствения си град има 2 възможности - заминава за друг град или заминава за чужбина...Аз избрах първото. Никога не бих си намерила работа като сегашната в родния си град, колкото и да го обичам и колкото и да го предпочитам...Трудно е, нищо лесно няма...
В София конкуренцията е голяма и за да изплуваш трябва да притежаваш доста качества и една доза "добро стечение на обстоятелствата". Огромна роля има и така наречения манталитет...Всеки блъска и това е...Имали сме ужасно трудни  моменти, когато наистина не сме имали какво да ядем, нямали сме пари за нови дрехи....в семейството на съпругът ми ситуацията е била същата. Но това ни е направило борбени и ни е научило да оцеляваме.
Лесно е да се псува държавата - наистина има толкова неуредици, че ми се реве понякога. Но силно вярвам, че трябва да се върви напред и когато нещо не ти харесва - просто го променяш.

Вече не бих отишла в чужбина.Живяла съм 6г.в Испания и детето се роди там,но решихме да се върнем.Тук ми е много по-лесно да отгледам детето,всички близки и приятели са около мен.Сега нямам смелост да го направя пак,но да не се заричам...

А и въпросът е да работиш по специалността си, а не (примерно) да имаш висше икономическо образование, а да си продавач в магазин за алкохол - просто се хванах за този пример).

И ако на човек не му е достатъчна една заплата, може да пробва на 2-3 места. Или да настоява трудът му да е оценен (у нас проблемът е в мисленето, че дават малко и хората приемат всякакви условия, за да не останат и без малкото).
И навън е така.
Имам познати в чужбина (и мои колеги, защото контактувам постоянно с чужденци), които работят и по специалността си, и поне на още 1 място (по специалността си или неквалифициран труд), за да си позволят определени неща (семейна къща, кола, частни училища за децата,  почивки в чужбина и т.н.). Само дето оттук изглежда адски лесно...

мдаааа, лесно е да се каже, но на практика не е точно така

Аз по-скоро бих казала - дори да не е по специалността ти, работата да ти харесва и да ти носи добри доходи. Познавам хора, които са наистина добри в професията си, а са завършили съвсем друго, но самият факт, че си преминал през бакалавърската или магистърска степен дава някакъв опит...Познавам хора, завършили инженерни специалности, работещи в момента като мениджъри продажби и се справят чудесно. Въпросът е , че човек сяда и намира изход. В чужбина не е по-лесно...особено ако започваш от нулата. Това е моето мнение.

Права си. Това също е важно. Дори и да не си по специалността си, но работата да те удовлетворява.

Разбирам, че е насочена темата към българите в Б-я, но все пак ние от "там" имаме ясна представа как е в чужбина

За заплатите - баща ми още работи на 400 лв, като смело мога да твърдя, че е специалист в областта си и преди години с предишната си работа ходи на няколко места извън Б-я да обучава хора. Това, че не познавате човек с малка заплата не означава, че няма. Аз също не познавам българи, които да берат портокали или да не са се установили добре тук, но явно има.

Смело мога да твърдя , че започването от нула в чужбина с магистърска степен е много по- лесно.

съфорумката с тази хвалба е даже безработна
фука се със стандарт, осигурен от съпруга и, работещ в чужбина

та така

Никога не бих! Поне не без основателна финансова причина (мисля, че само нещо наистина сериозно би ме накарало). В момента съм в Париж за дълга командировка...... и нямам търпение да се прибера! Не знам какво е, ако трябва да съм тук завинаги! Никога няма да свикна с чуждия манталитет, приоритети и странен егоизъм!

И аз да отговоря на въпроса-Да , бих живяла-както и живея в чужбина!И ще ви кажа защо-защото тук имам повече реализация.Нямам висши образования, завършила съм средно-специално-младши агроном съм-тук работя коренно различно нещо - в сладкарството. Не мисля, че съм паднала на по ниско ниво на работа или пък на самоуважение.
2005 година си ходихме в Бг-нещата бяха плачевни(не говоря за финансовата страна , а за отношението на хората към всичко), където и в който и град да ходихме.Сега ще си ходим след празниците-не вярвам нещата да са се подобрили.
Всички говорите за финансовата страна на нещата-разбирам, че това е неизбежно(хайде от тук ми е лесно-защото не мисля с какво ще си платя наема, тока и водата например), но замислете се защо толкова много българи избягаха от "любимата" България.
От както влязохме в Евросъюза, поне тук в Испания се препълни с българи и знаете ли всеки какъв отговор дава на въпроса-"Защо си тук?"-"Защото в България е много лошо-няма пари, всичко е скъпо и има голяма завист!"Хайде навсякъде е трудно-ниски заплати, цени високи, обаче това за зависта-много е вярно-прави ми впечатление, че като кажеш, че живеееш в чужбина, те гледат все едно си откраднал милиони...А всъщност милионите ги внасяме ние от чужбина в Бг, защото пращаме пари на родители и роднини, за да могат да издържат на скока на цените и "оправянето към по-добро" на нашата държава.
И тези, които живеят в по големите градове и работят за високите заплати-не се правете, че всичко е наред в държавата, защото то не е.Хората, които взимат такива добри заплати са прекалено малко на фона на всички други.За сетен път го казвам-обичам си страната, бих се върнала и бих живяла в България, но за държавата не искам и да чувам...

Извинявам се за разпаления ми пост, обаче се дразня когато на фона на масовата беднотия, някой седне да ми разправя, че сме се оправяли и как всичко било наред.

silrai, радвам се, че всичко ти е наред!... Границите са отворени и смисъл от завист няма.
И недей да се дразниш толкова, че животът на хората в БГ се подобрява.

Рени , не си ме разбрала правилно-Не се дразня от това, че живота се подобрява-напротив -радвам се , ако е така.Аз също искам да си дойдем и да си живеем с Бг.Да не мислиш, че ми е супер без близките ми?Просто за нас така са се стекли обстоятелствата и за сега живеем в чужбина.
Според мен също няма смисъл от завист и интриги , но явно не всеки мисли като нас.Казвам го от много личен опит.
И още, не че всичко ми е наред, но мога да се похваля, че имаме редовни доходи(с цената на много безсънни нощи и упорит труд) и за това не съм притеснена за текущите разходи.Много ще се радвам, ако в много близко бъдеще стандарта на живот в Бг се подобри, но не само в големите градове , а на всякъде.Защото, ние българите сме мнооого отдавна в Европа, само, че управата ни дърпа малко назад.

Не знам как животът в по-малките градове ще се подобри, като всичко се изнася към София. Урбанизацията пък от стоя страна също затруднява живота в големите градове.
Интересен факт е, че все повече чужденци идват да живеят в България. Около нас има няколко семейства от Англия и Франция. Раждат и отглеждата децата си тук

Да, така е с чужденците.И ту започва да се забелязва все повече липсата на англичани.Май всичко се изнася на към Бг и околностите.В интерес на истината там им е много по евтино-давам пример веднага-един средностатистически пенсионер от Англия взима около 1000 евро пенсия на седмица-тук една къща е от порядъка на 130 000-200 000 евро, доката в България къщата струва около 20 000 евро(така мисля, че беше)Е как няма да доиде в Бг?  Просто хората от селата(просто защото там купуват) трябва да си вдигнат цените( всъщност да искат реална цена за имотите си) или въобще да не продават.Тук в момента добре са тези, които имат земя и имоти-дават се под наем.Тук земя не можеш да си купиш, ако си чужденец.Къща си купуваш, земята под нея-не!Има много неща, които могат да се направя за подобряването на стандарта , но докато всичко отива по джобовете и сметките на управляващите, народа няма да прокопса.Тук те подкрепям с две ръце.
Ох, ама се отплеснах-това си е за друга тема!

и на какви доходи разчитат