Литературен клуб - VІ

Иля, и аз я купих - още миналата седмица
И уж щях събота и неделя да я прочета, но пък я забравих тук - в кабинета, и сега ще чака следващия уикенд.

И аз си я взех  , по ваши препоръки, също и "Раздавачът на щастие" на Л.Ескивел, "Океан море" на Барико и въобще да не ви казвам че от половин година насам си купувам предимно книги по ваши препоръки   

И аз така, но от доста повече време.
Благодарение на вас, прочетох страхотни книги и се запознах с много нови автори.

Благодаря ви 

Присъединявам се към благодарностите.   
От както чета тук нямам закупена слаба книга.
Момичета, ако знаете колко пари ми спестихте... 

Прочетох "30 неизвинени" на Ваня Щерева. Подходих с големи резерви, но ми хареса. Сега събирам смелост за "Фасове".

Мъжът ми обаче изпадна в потрес като видя окомплектовката на книгата (на спирала е): "И това колко прочита мислиш че ще издържи?!" Договорихме се да се дава само на доказано прилежно четящи приятели.

Аз пък прочетох Ангелски езици и съм впечатлена. Отдавна не бях чела толкова добра бг книга.
Дано автора не спре дотук, начина му на изразяване много ми допадна.

Да ви попитам, някой чел ли е книжките на Людмила Филипова? Аз съм чела Анатомия на илюзиите, хареса ми...Чудя се за другите две - "Червено злато" и най- новата "Стъклени съдби" 

Нещо съм се запалила по български автори покрай вас 

Приключих "Четвъртък" на Здравка Евтимова. Честно казано, разочарована съм. Ужасно ми е недовършена.
Все едно захванати 4-5 пълнокръвни разказа в общ кюп, обаче спойката не е достатъчна.

На всичкото отгоре на 3 места липсваше по една страница, а се повтаряше предходната. Отвикнала съм да проверявам страниците преди да купя книга, но май пак ще започна.

Получих книгата от Хеликон, но ако 5 мин. бяха закъснели нямаше, защото куриерът не ми се обади да ме уведоми или да уговорим час. 
Започвам Уди Алън "Пълна анархия", имам нужда от остроумен и закачлив хумор. А той е добър разказвач.

 
 

Свърших "Амазонката на Варое" на Боян Биолчев, много ми беше забавна, въпреки че последната трета от книгата малко ми досади. Но пък весела, закачлива, майтапчийска, много приятна. Препоръчвам за разтуха!

Сега пак имам купчина, чакаща реда си, вече не пиша какво почвам, че плановете ми непрекъснато се менят, ще се отчитам само след като съм завършила книга. 

И аз се присъединявам към благодарностите към тези, които четат и споделят 

Само малко ми е мъчно, че темата едва-едва крета. Едва ли е, защото не се чете, по-скоро трудно се пише за прочетеното.

Честно казано, и на мен не ми е особено лесно да споделям впечатленията си от дадена книга.
Но пък пренебрегвам страха, че ще подведа някого - защото всяка книга си е лично изживяване, или пък че моите мисли ще се сторят глупави на друг, и пиша смело.
А който не му харесва, предполагам, просто няма да чете. И надявам се, няма да упреква мен и моите писания.

Снощи довърших "Хиляда сияйни слънца" на Халед Хосейни и пускам тук написаното от мен в блога ми за книги.
Не, не питайте за адреса - чета си го само аз и не бих го пуснала в интернет-пространството.
Направих го единствено, за да си припомням какво съм прочела и харесала ли ми е книгата, вместо както доскоро да пиша това в един тефтер.

Това е втората книга на Халед Хосейни, която прочетох след "Ловецът на хвърчила". И тъй като сравнението е неизбежно, ще кажа, че "Ловецът на хвърчила" ми хареса повече. Първата книга на даден автор обаче винаги има предимството на необременената с очаквания мисъл, така че не знам доколко съм обективна в това си харесване.
"Хиляда сияйни слънца" е тежка, мрачна книга. На моменти ми напомняше за "Оризовата майка" на Рани Маника. Никак не ми беше леко да я чета, понякога болката ми се струваше пресилена, питах се - възможно ли е това наистина да се случва някъде по света. Минаваше ми през ум мисълта, че авторът експлоатира темата за нещастието, болката и насилието, за да превърне книгата си във вълнуваща, силна и незабравима. После обаче се упреквах за тези си мисли - защото може би в Афганистан всичко това действително се е случвало, а аз, ограничена от рамките на спокойното си и удобно съществуване, просто ми е трудно да приема жестокостта и бруталността... Да, на моменти книгата наистина е брутална, но ми хареса. Развълнува ме, трогна ме. Съчувствах на героите, съпреживявах мъките им, вълнувах се.
Книгата ми даде нов поглед върху случилото се в Афганистан, постави въпроси за участта на жените в ислямския свят. И въпреки че всъщност съм чела и други книги, засягащи подобна тематика, точно тази ме накара да възнегодувам и да се ядосам. И да си кажа - добре, че някой говори за това, добре, че има хора, които представят този свят на останалите. За да ни накарат да се замислим, да оценим това, което имаме и да си поставим въпроси за насилието върху жените и дали то не е някъде край нас.

Амазонката на Верое е много повече от книга за разтуха,тя е поглед върху народопсихологията,върху историята,върху ценности и концепции.Ако беше книга за разтуха едва ли щеше да спечели литературна награда.Може би се чете леко,на един дъх,но определено поставя въпроси за размисъл.Вероятно не си искала да прозвучи така/затова не го приемай лично /,но на мен книга за разтуха ми звучи-малко пренебрежително.
С най-добри чувства

Тони, замислих се над това което казваш... ами за мен е точно така - трудно ми е да изложа в думи впечатленията си от някоя книга, никога не съм страдала от липса на дар слово, но като седна да пиша за някоя книга направо блокирам    Другата причина поради която рядко споделям своите впечатления е, че си купувам книги препоръчани от вас, т.е. те са обсъдени вече преди аз да ги прочета 
Колкото до "Хиляда сияйни слънца" - не съм я чела все още, дори малко се замислих след твоя коментар и ще я оставя настрана засега. Със сигурност сцени на нещастие и насилие не са това от което имам нужда в момента... Знам че насилието над жени се случва, случва се и неподозирано близко до нас, но мен лично то ме разстройва ужасно, а и не виждам какво би променило това ако точно аз прочета тази книга... 

dulcemulce, по повод на това, че купуваш книги, за които тук някой вече е писал... всеки вижда в конкретната книга нещо различно. Усеща я по друг начин. Забелязва нещо, което останалите са пренебрегнали. За мен всяко мнение е ценно - и най-вече тези, които нямат нищо, ама нищо общо с моето.
И между другото, и аз блокирам, опитам ли се да напиша нещо "хубаво".
Сега просто пиша - бързо и без да се самоцензурирам в опит да сътворя нещо оригинално. Просто малко смелост е нужна. Не сме литературни критици, за да изискваме от себе си меродавни и дълбокомислени рецензии на книги.
Четенето е удоволствие - защо да не го споделим и с останалите 

Аз не мисля, че е необходимо или нужно да правим анализ на "прочетеното", много по-точно и достатъчно би било да напишем едно изречение за това, какво конкретно ни е харесало в дадена книга, дори и банално да е понякога. Затова ми и звучат и много "привнесени" и изкуствено рецензии, преписани от някъде.
Не бих казала, че купувам книги от препоръчаните тук по няколко причини. Следях темата и в един момент имаше определено "зацикляне" около едни и същи автори или книги (обяснимо с оглед на това, какво се издава в България). Например, не знам, колко поста четох за това, колко са си купили книгите на Орхан Памук и как се опитвали да ги прочетат. Останах с впечатление, че някои хора прочитат име на писател и решават, че трябва да "пробват" да им хареса. След това беше пълно с отзиви за Лаура Ескивел, която беше станала популярна преди повече от 10 години и аз лично се учудих. Не отминахме и Мураками с "Кафка на плажа" (особено).
Единствено, може би, от прочетеното тук, за "Ангелски езици" проявих интерес.
Може да ви прозвучи критично написаното от мен, но въпрос на мнение 

(Относно "Хеликон", явно им е "запазена марка" да не се интересуват от времето на заявка  При мен благоволиха да дойдат много късно вечерта.)