Под непослушание имам предвид, че много пъти като си навие нещо, за което аз трябва да го възспра по една или друга причина - опасност, ще се нарани, ще счупи и т.н. - и като му кажа дума или дори и като му извикам, обикновено не иска да слуша, зависи до колко си е навило. Много пъти почва да се тръшка и да плаче, да се дере, опитва се да се наложи. И аз обикновено или му отклонявам вниманието, или отивам и го взимам от опасното място, и т.н., за да го предпазя да не стане беля. Някак си понеже с думи не съм ефективна и прибягвам до това да действам физически, да го издърпам, да го махна от там. Но само с думи рядко се получава да ме послуша. При много опасни ситуации поне ме слуша де, явно усеща, че нещата отиват на зле.
Докато в подобен случай, когато аз не се справям, баща му с няколко думи може да го спре и да го кротне, просто детето има респект от него. Според мъжът ми няма нужната категоричност и строгост в гласът ми, затова така се получавало. Кара ми се, че го разглезвам, че не го държа изкъсо, не иска да му позволявам въобще да се тръшка. И истината е, че той на мое място би се справял с тези неща. Иначе той не е човек, който да предпочита някакво заспало дете, но напротив, иска детето да е динамично, но да слуша родителите си. Иначе от време на време го е наказвал, но не с гняв, а с по някой шамар по дупето, ако е прекалявало много, но по-рядко, основно като не слуша му говори строго, но без да му крещи.
Не знам, много ми тежи това, че не ме слуша, няма да крия и че ситуацията е очевАдна и за околните (ние сме с доста социални контакти) и че това не ми е безразлично. Принципно някакви оправдания в своя полза мога да намеря (много съм изморена, в напредваща втора бременност - 7м., не мога нон стоп за всяко действие да го държа изкъсо понеже е по цял ден на моите грижи, домакинствам съвсем сама, някой път рискувам - примерно оставям го да разглежда някоя наша книга с риск да я смачка, за да мога за 5 минути да отдъхна и да свърша нещо, мъжът ми обаче не би го оставил да я разглежда, другото е, и че напоследък много малко излизаме, студено е, а и с този големия корем..., и то се чуди какво да прави), ама за съжаление такива оправдания няма да помогнат да го възпитавам това дете по-добре, така че най-добре да спра дотук... Боя се, че мога да го "изпусна" детето от малко, и да не го науча да респектира думата ми ...
Моля ви, майки на дечица на подобна възраст, когато вече не са бебета, но все още не са и никак самостоятелни, тоест са в преходна възраст, споделете как се справяте, слушат ли ви, има ли разлика в послушанието им към вас и към бащите им. Как ги учите да слушат думата ви?
Иначе разбира се за неща, които са му интересни ме слуша и то много - дай това, хвърли онова на боклука, качи се на столчето за ядене в кухнята, хайде да те обличам да излизане, върни книгата на място, събери монетите от пода. Но за неща, които са против волята му - трудно ...