КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
.. и се питам откъде намирате сили да продължите напред в трудни моменти?
Защо злото никога не идва само и те съсипва всячески, още докато се бориш с предходното..
Защо трябва човек да страда, за да може да оцени малкото щастие, което му се ''полага'' след това?
Може би вярата в Господ помага? В антидепресантите? В Дядо Коледа? Аз съм неверница. Вие кажете..
А отдавате ли се трайно на страданието?
Откъде един смазан човек намира сили в себе си да продължи?
Та нали именно тази смазаност го води до отчаяние - получава се порочен кръг..
Извинявам се, че не мога да формулирам ясна и оригинална теза. Може би ми се иска просто да поговорим за тези неща.