до кога смятате да живеете в чужбина?не ви ли писна?аз съм в Испания от 2 год и ми се иска вече да си ходя,но като си помисля как е в България и хич не ми се тръгва.но родното си е родно.пък и имаме малка дъщеричка и трябва да и се усигори бъдеще,а засега в БГ няма такова.разкажете малко за себе си и излейте проблемите си,ще Ви олекне-не меслите ли?
Виж целия пост
до кога смятате да живеете в чужбина?
- Публикувана: 30 ноем. 2007, 17:28 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2007, 03:09 ч.
30 ноем. 2007, 17:28 ч.
# 1
30 ноем. 2007, 19:00 ч.
Ами вече над 8 години живея в чужбина, до миналата година в Германия, сега във Франция и както е тръгнало доста още ще си поживея. На мъжът ми работата е тук, така че засега сме в чужбина за неопределено време ...
А за писването - не ми е писнало за сега, може би защото от самото начало тук си знаех, че ще е за дълго. Не че не ми е мъчно за България, но за момента това е положението.
Виж целия пост
А за писването - не ми е писнало за сега, може би защото от самото начало тук си знаех, че ще е за дълго. Не че не ми е мъчно за България, но за момента това е положението.
# 2
30 ноем. 2007, 19:12 ч.
аз нямам нищо за изливане 
ще съм тук, докато в БГ се научат тарикатите да спират на пешеходци, докато пенсиите скочат до нормално ниво, докато най-хуманните професии станат уважавани ОТНОВО, докато чалгата изчезне, докато ..., докато ..., докато ..., докато ...
мацка, оправи си поста, пълен е с грешки
иначе няма да те приемат насериозно
не е извинение клавиатурата
и моята е шведска, ама се справям
Виж целия пост
ще съм тук, докато в БГ се научат тарикатите да спират на пешеходци, докато пенсиите скочат до нормално ниво, докато най-хуманните професии станат уважавани ОТНОВО, докато чалгата изчезне, докато ..., докато ..., докато ..., докато ...
мацка, оправи си поста, пълен е с грешки
иначе няма да те приемат насериозно
не е извинение клавиатурата
и моята е шведска, ама се справям
# 3
30 ноем. 2007, 19:19 ч.
Аз май съм точно наобратно от теб 
. Хем ми харесва тук, където съм, хем ми се струва, че и в БГ добре ще си живея ако реша да се върна.
Виж целия пост
. Хем ми харесва тук, където съм, хем ми се струва, че и в БГ добре ще си живея ако реша да се върна.
# 4
30 ноем. 2007, 22:15 ч.
Тук,където са детето ми, мъжа ми ,дома ми-това е моето място.Всички други страни са за мен "чужбина",дори и България.
Ако цялото семейство се преместим някъде другаде,то водещето ще е да сме заедно,а не дали държавата е родна някому.
Мисля,че в семействата, в които и двамата са бг по-често се усеща носталгия.Моят съпруг е чужденец и за сега не иска да живеем в Бг,но не изключва такава възможност някой ден.
Виж целия пост
Ако цялото семейство се преместим някъде другаде,то водещето ще е да сме заедно,а не дали държавата е родна някому.
Мисля,че в семействата, в които и двамата са бг по-често се усеща носталгия.Моят съпруг е чужденец и за сега не иска да живеем в Бг,но не изключва такава възможност някой ден.
# 5
30 ноем. 2007, 22:20 ч.
Аz пък не живея в чужбина, а в къщи 
. Докато си с нагласата, че живееш на чуждо място, трудно ще го приемеш. На немски има една дуичка Wunschheimat, което ще рече родина по иzбор.
Не допринесох много zа темата ти, но ти пожелава да ти харесва там, където живееш
Виж целия пост
. Докато си с нагласата, че живееш на чуждо място, трудно ще го приемеш. На немски има една дуичка Wunschheimat, което ще рече родина по иzбор.Не допринесох много zа темата ти, но ти пожелава да ти харесва там, където живееш
# 6
30 ноем. 2007, 23:13 ч.
Взе ми думите от клавиатурата.
Иначе казано, в България ми е родния дом; а където е семейството ми, без значение в коя държава сме - това е домът ми.
Виж целия пост
Аz пък не живея в чужбина, а в къщи .
. Взе ми думите от клавиатурата
.Иначе казано, в България ми е родния дом; а където е семейството ми, без значение в коя държава сме - това е домът ми.
# 8
1 дек. 2007, 02:15 ч.
Домът е там, където е сърцето...беше казал някой по-мъдър от мен...
В чужбина смятам да живея достатъчно дълго,
омръзване и отегчаване не се очертава,
носталгията се лекува лесно като поканиш гости или се качиш на самолета.
А и при нас интересното тепърва предстои,
вложили сме доста усилия в учене, професионална адаптация, реализация и разни др. ....ации, та ще поостанем да пооберем плодовете.
Виж целия пост
В чужбина смятам да живея достатъчно дълго,
омръзване и отегчаване не се очертава,
носталгията се лекува лесно като поканиш гости или се качиш на самолета.
А и при нас интересното тепърва предстои,
вложили сме доста усилия в учене, професионална адаптация, реализация и разни др. ....ации, та ще поостанем да пооберем плодовете
.
# 9
1 дек. 2007, 14:11 ч.
Тук е домът ми, тук е семейството ми,
не смятам, че живея в чужбина, добре
ми е, не ме тегли към България на всяка
цена. Просто живея не в града, в който
съм родена, а роднините и приятелите
ми са на два часа път. Каквото и да ти
разкажа за себе си, едва ли ще ти бъде
интересно, а и едва ли ще ми олекне, ако
има какво да ми олеква. Затова ще ти го
спестя. С изключение на това, че някои от
думите, които си написала, са с правописни
грешки, което не мога да премълча, трябва
да ми олекне, нали сама го каза. Понеже съм
добра, подчертах само една от тези думи.
Ако не се чувстваш добре там, където си, не
се напъвай да стоиш. Където и да си, дори и
в България, може да се чувстваш чужденец.
Виж целия пост
до кога смятате да живеете в чужбина?не ви ли писна?аз съм в Испания от 2 год и ми се иска вече да си ходя,но като си помисля как е в България и хич не ми се тръгва.но родното си е родно.пък и имаме малка дъщеричка и трябва да и се усигори бъдеще,а засега в БГ няма такова.разкажете малко за себе си и излейте проблемите си,ще Ви олекне-не меслите ли?
не смятам, че живея в чужбина, добре
ми е, не ме тегли към България на всяка
цена. Просто живея не в града, в който
съм родена, а роднините и приятелите
ми са на два часа път. Каквото и да ти
разкажа за себе си, едва ли ще ти бъде
интересно, а и едва ли ще ми олекне, ако
има какво да ми олеква. Затова ще ти го
спестя. С изключение на това, че някои от
думите, които си написала, са с правописни
грешки, което не мога да премълча, трябва
да ми олекне, нали сама го каза. Понеже съм
добра, подчертах само една от тези думи.
Ако не се чувстваш добре там, където си, не
се напъвай да стоиш. Където и да си, дори и
в България, може да се чувстваш чужденец.
# 10
1 дек. 2007, 14:11 ч.
И аз съм абсолютно съгласна с Картинката и останалите на нейното мнение. Където ти е семейството, там е вкъщи. Тук ми е съпругът, тук ми е къщата, тук ми е работата, тук имам приятели, сега ще ни се роди и дъщеря. Бонусът е,че дали летя към България или към Норвегия, все летя към вкъщи, не отивам на чуждо място. Но домът ми е в Норвегия, в България съм родена. Нищо не ми тежи, от нищо не се оплаквам. Смятам да се преместя като се пенсионирам. Да си грея старите кокали на слънце 12 месеца в годината.
Но то както е тръгнало с това глобално затопляне, след 35 години в южна Норвегия може да е като в Малта сега.
Виж целия пост
Но то както е тръгнало с това глобално затопляне, след 35 години в южна Норвегия може да е като в Малта сега.
# 11
1 дек. 2007, 14:30 ч.
А,тази тема е от моите .Някьде някой в този сайт беШе писал под картинката"Гражданин на света",та аз взех 4е го повярвах.Аз сьм гражданин на света сьс бьлгарска националност.Домьт ми.....уфф сложна работа,като се има в предвид"семейното" ми положение май нямам такьв,или по скоро имам няколко,Като си трьгвам
за Бг ,казвам 4е си отивам в нас, и като се врьЩам пак сьЩото казвам
Тя една сложна мойта 
.
Пьк и аз както другите мами не живея 4ужбина
,не сьм 4ужденка 
,там кьдето са ме приели с отворени рьце(вьв всяко едно отноШение),там кьдето детето ми е гледано както вси4ки останали,там не сьм 4ужденец...просто
един от многото.
Виж целия пост
.Някьде някой в този сайт беШе писал под картинката"Гражданин на света",та аз взех 4е го повярвах.Аз сьм гражданин на света сьс бьлгарска националност.Домьт ми.....уфф сложна работа,като се има в предвид"семейното" ми положение май нямам такьв,или по скоро имам няколко,Като си трьгвамза Бг ,казвам 4е си отивам в нас, и като се врьЩам пак сьЩото казвам
Тя една сложна мойта .Пьк и аз както другите мами не живея 4ужбина
,не сьм 4ужденка ,там кьдето са ме приели с отворени рьце(вьв всяко едно отноШение),там кьдето детето ми е гледано както вси4ки останали,там не сьм 4ужденец...просто един от многото.
# 13
1 дек. 2007, 16:21 ч.
Това звучи доста успокоително, все едно сме в Пловдив
Не знам за нас, аз лично все още не съм свикнала, но не мога да си кривя душата и да не кажа, че тук е много по-уредено, спокойно и сме добре финансово, нещо, което в България е несигурно и трябва да започваме отначало. Аз лично бих се върнала още утре, но мъжът ми на този етап не иска. Мнението му е като на Joel и напълно го разбирам, така че се старая да не мрънкам, ходим си често с малкия в България и така
Виж целия пост
а роднините и приятелите
ми са на два часа път.
ми са на два часа път.
Това звучи доста успокоително, все едно сме в Пловдив
Не знам за нас, аз лично все още не съм свикнала, но не мога да си кривя душата и да не кажа, че тук е много по-уредено, спокойно и сме добре финансово, нещо, което в България е несигурно и трябва да започваме отначало. Аз лично бих се върнала още утре, но мъжът ми на този етап не иска. Мнението му е като на Joel и напълно го разбирам, така че се старая да не мрънкам, ходим си често с малкия в България и така
# 14
1 дек. 2007, 19:14 ч.
Ние се прибираме след няколко месеца. Нямам търпение да си отида у дома. Мъжът ми също, въпреки че е американец иска час по-скоро да се върнем в България.
Виж целия пост
Препоръчани теми