Мили момичета,моля за съвет. Само не ми се смейте,защото съм на 39 години и имам една вече голяма дъщеря ,/т.е. знам що е то бременност/,но сега направо се побърквам от притеснения.
От близо година опитваме за второ дете /вярно,че малко късно се сетихме,ама таткото трудно "узря"
/ и до миналия месец никакъв резултат. Ще ме извините за дългите и подробни обяснения,но искам всичко да си споделя с вас и ако някоя е имала подобни "емоции" да ги опише.
За първи път миналия месец лелката се забави,което за нея е нетипично. За жалост,после се появи с гръм и трясък. Интересното е, че от миналия цикъл насам почти не са преставали да ме болят гърдите и особено да ме сърбят зърната. След поредните бебеправения болката стана още по-силна и на моменти дори нетърпима. Сърбежът продължава, а зърната изобщо не мога да ги пипна. И още по-странното е, че този месец нямам никакви ПМС,което наистина е невероятно за мен. Гърдите ми не са напрегнати, а само болезнени и тежки. Няма го и подуването на корема, главоболието и т.н. Единствено днес забелязах мноооого бледа розова нишка след ходене до тоалетната. Все още нямам закъснение и ми е рано за тестове/М.се очаква на 2.12/. Много ми се иска да се надявам,че тези нетипични за мен положения трябва да ме подсетят,че не съм сама,
,ама много ме е страх от поредното разочарование. Моята докторка ,след направените изследвания,рече,че всичко ми било наред за възрастта и да продължавам да опитвам. Естествено,че ще продължавам да опитвам и дано по-скоро стане бебчо! Казват,че две бременности и раждания не си приличат,а за първата ми бременност си спомням само,че имах съвсем типичните и неприятни ПМС и много напрегнати гърди почти 3 месеца. Иначе никакви други особености и проблеми. Беше една наистина безпроблемна и лека бременност. И в този момент объркването ми идва от това дали липсата на характерните симптоми е повод да се надявам. Толкова много го искам това бебе,че чак душата ми крещи.Дано този път имам повод за радост!
Моля ви, споделете вашето мнение.
Виж целия пост
От близо година опитваме за второ дете /вярно,че малко късно се сетихме,ама таткото трудно "узря"
/ и до миналия месец никакъв резултат. Ще ме извините за дългите и подробни обяснения,но искам всичко да си споделя с вас и ако някоя е имала подобни "емоции" да ги опише. За първи път миналия месец лелката се забави,което за нея е нетипично. За жалост,после се появи с гръм и трясък. Интересното е, че от миналия цикъл насам почти не са преставали да ме болят гърдите и особено да ме сърбят зърната. След поредните бебеправения болката стана още по-силна и на моменти дори нетърпима. Сърбежът продължава, а зърната изобщо не мога да ги пипна. И още по-странното е, че този месец нямам никакви ПМС,което наистина е невероятно за мен. Гърдите ми не са напрегнати, а само болезнени и тежки. Няма го и подуването на корема, главоболието и т.н. Единствено днес забелязах мноооого бледа розова нишка след ходене до тоалетната. Все още нямам закъснение и ми е рано за тестове/М.се очаква на 2.12/. Много ми се иска да се надявам,че тези нетипични за мен положения трябва да ме подсетят,че не съм сама,
,ама много ме е страх от поредното разочарование. Моята докторка ,след направените изследвания,рече,че всичко ми било наред за възрастта и да продължавам да опитвам. Естествено,че ще продължавам да опитвам и дано по-скоро стане бебчо! Казват,че две бременности и раждания не си приличат,а за първата ми бременност си спомням само,че имах съвсем типичните и неприятни ПМС и много напрегнати гърди почти 3 месеца. Иначе никакви други особености и проблеми. Беше една наистина безпроблемна и лека бременност. И в този момент объркването ми идва от това дали липсата на характерните симптоми е повод да се надявам. Толкова много го искам това бебе,че чак душата ми крещи.Дано този път имам повод за радост!Моля ви, споделете вашето мнение.
Не спирай да се надяваш!!! 
......ми то направо е страшно 
! Направо ми се вие от разочарование! И най-странното е,че този месец признаците,които обикновено ме спохождат преди лелката съвсем ги нямаше и дори и сега ужасната болка,която винаги си я има в този период,отсъства.Вече нищо не разбирам!
таткото,че толкова време му трябваше да се сети кое е наистина важно в тоя живот! 
за да се радваш на едно 
(че може и две) 