не обича празници

Понякога само очакването на празниците е хубавия момент. И аз не ги обичам, дори и Коледа напмразих заради тази лудница, еуфория по приготовлението, търсенето на подаръци, които ако оставиш за последния момент си е направо кошмар. 

А понякога и традициите са обременяващи особено в семейства, в които ги е нямало ама видите ли изведнъж идва демокрацията и почват да се зачитат всякакви християнски празници от хора, които дори не знаят значенията им или пък не са кръстени. Айде да не обясняваме всичко със семейните традици. Хора всякакви

Аз обичам подготовката за празника, но не ме търсете за същината.
Не обичам. На празнични събирки, накрая винаги имаше роднински скандал.
Мъжът ми ме изтърпява, даже взе да прихваща 
Много искам да не предам това на детето си, но, ето на, на последния му РД левах като магарица през цялото време. В такива периоди съм много емоционално лабилна и рипам от щастие като преминат.

Всеки има право да не харесва нещо,по което обаче партнъорът е луд.
Майка ми не ходеше на празниците на роднините на баща ми и си спестяваше много неприятни емоции.И той не налиташе да се вижда с нейните.Ходеха отделно, а ние с брат ми бяхме и при едните и при другите.
Когато хората имат твърде различни интереси,различно битие и животът на единия е низ от оцеляване и бачкане от тъмно до тъмно, а другия се чуди на кой курорт да отиде,събиранията са не само неприятни, а и болезнени.
Ако за теб някой празник е чак толкова важен,празнувай го с някой, който мисли като теб.
Едва ли си даваш сметка,че покрай еуфорията сред непознати на мъжа ти може да у е мъчно,че не може да ти купи скъп подарък,както му се иска,да речем.Или хората, с които се чувства родствен ги няма.

П.С.Днес бях на празник-Сента Клас в работата на мъжа ми.Раздават подаръци за децата на служителите.Умрях от скука.Станах в 7 часа,за да се оправя и да приготвя детето ( вместо да си поспя),Отидох на скучно тържество,което изобщо не беше забавно нито за мен нито за сина ми- той искаше да си играе с кабела на микрофона, а аз трябваше да го следя да не налапа някоя изпусната и смачкана с обувка сладка.Освен,че всички се изморихме от силния шум и загубихме 3 часа от малкото време, което можем да използваме за почивка цялото семейство,аз се изнервих.Можех да правя много по-приятни неща-да се наспя,докато мъжа ми е с детето сам на тържеството,да сготвя,да прочета интересно списание, да си направя ароматна вана или дори просто да си помечтая сама.....

И аз не понасям това. Незнайно защо не обичам рождени дни. Иначе обичам празниците, но да празнувам само с моето си семейство; няма начин някой да успее да ме замъкне на роднинско събиране.

Съпругът ми много много не обича празниците, особено рождения си ден... просто за него не са толкова важни, за разлика от мен.

Но пък ходим заедно на празници, не ми разваля настроението, изкарваме си добре.
Е, малко му призлява като все купувам подаръци, ама нали ме обича...

Много се дразня от такива постове. Особено след този на Елеонора_76
 

Ами празника/ на многодетните/  мина и мъжът ми се държа много весело. Възвърна ми се настроенито, особено като видях приятелите ни. Мисля че и на него му хареса - не спря да общува и се смее с хората. Даже една от майките каза, че ми завижда за веселия мъж.
Иначе и в негово семейство като малки не са празнували празниците, и може би оттам идва безразличието му.
Благодаря ви за мненията! Поне разбрах, че не е ненормално да не обичаш празници.
Все пак весели празници, на тези които ги обичат!

виж какво-празници като Коледа и Великден аз празнувам откакто се помня-бабите и дядовците ми винаги спазваха всяка традиция и беше изклю4ително тържествено,затова много оби4ам то4но тези празници.Така 4е ти говоря наистина за традиции,а не за лицемерие.

и ние тъй 

Иначе моя е купонджия. Той пък ако може да покани (или да го поканят) 10-20 човека, най ще му е добре. А аз обичам чисто семейното празнуване (сами ние 4-мата). И от там - разминаването. Но му намирихме цаката.

. случва се. Няма драма, освен ако не си я създадем сами.

Принципно обичам празниците и приготовленията за тях. Обаче...откакто съм омъжена, вече 13 години, не сме сменили стереотипа на празнуване - в къщи, на софра, аз естествено - в ролята на слугиня.......Тази година поставих ултиматум - или на друго място, или без празници....това е положението.