Криво ми става когато ме подценяват.И реагирам винаги според ситуацията,понякога доста остро.
Виж целия пост
Когато ви подценяват ...... ?
- Публикувана: 4 дек. 2007, 00:24 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2007, 17:57 ч.
# 15
4 дек. 2007, 09:01 ч.
# 16
4 дек. 2007, 09:10 ч.
Да допълня.
За мен има огромно значение кой ме е подценил или надценил. Същото важи и за кой ме харесва, и кой не.
Т.е. не държа да съм оценена правилно или харесвана от всички.
Виж целия пост
За мен има огромно значение кой ме е подценил или надценил. Същото важи и за кой ме харесва, и кой не.
Т.е. не държа да съм оценена правилно или харесвана от всички.
# 17
4 дек. 2007, 09:12 ч.
На мен ми е криво, но това не изключва избухване и сразяване в подходящ момент.
Виж целия пост
# 18
4 дек. 2007, 09:28 ч.
В работата правя всичко възможно да докажа професионализъм. Навън и вкъщи се затварям в себе си и тихичко страдам. 
Виж целия пост
# 19
4 дек. 2007, 09:30 ч.
Зависи кой ме подценява и в каква ситуация.
Понякога мъжът ми използва момента на подценяване, за да ме амбицира. Чисто спортна злоба...
На работа ако се случи - просто не е познават, изненадвам ги.
В редки случаи бих се обидила, огорчила и като цяло, не ми пука.
Виж целия пост
Понякога мъжът ми използва момента на подценяване, за да ме амбицира. Чисто спортна злоба...
На работа ако се случи - просто не е познават, изненадвам ги.
В редки случаи бих се обидила, огорчила и като цяло, не ми пука.
# 20
4 дек. 2007, 09:36 ч.
Когато ме подценяват, независимо кой и при какви ситуации, се чувствам именно подценена, т.е.е некомфортно, не на място, гадно, обидено. В противен случай въобще не бих говорила за "подценяване", а за реална оценка.
Когато усетя такова нещо първата ми реакция, защото аз реагирам обикновено моментално, не само в този случай, е игнориране на събеседника, т.е. подобно отношение. При мен реакцията се усеща, красноречива съм и действам умишлено.
Виж целия пост
Когато усетя такова нещо първата ми реакция, защото аз реагирам обикновено моментално, не само в този случай, е игнориране на събеседника, т.е. подобно отношение. При мен реакцията се усеща, красноречива съм и действам умишлено.
# 21
4 дек. 2007, 09:43 ч.
Ако става въпрос за работа или лични отношения ми става болно и се амбицирам. Но винаги го преживявам тежко.
Виж целия пост
# 22
4 дек. 2007, 09:43 ч.
В каквото и измерение и да е - лично или професионално гледам да не ми пука, неминуемо не е приятно, но да го преживявам НЕ! 
Научих се, или поне така си мисля, дори да те бутне някой ставаш и продължаваш. В повечето случай се амбицирам и постигам повече дори от очакваното. Сега като се замисля, най-трудните и добрите неща съм ги постигала, защото някой е мислел, че не мога. За което съм им благодарна!
Виж целия пост
Научих се, или поне така си мисля, дори да те бутне някой ставаш и продължаваш. В повечето случай се амбицирам и постигам повече дори от очакваното. Сега като се замисля, най-трудните и добрите неща съм ги постигала, защото някой е мислел, че не мога. За което съм им благодарна!
# 23
4 дек. 2007, 09:48 ч.
Ако човека, който ме е подценил, е важен за мен - амбицирам се и му показвам, че е сгрешил.
В противен случай просто не ми пука.
Като цяло не го преживявам тежко,нито пък плача, защото го възприемам като предизвикателство, а не като обида.
Виж целия пост
В противен случай просто не ми пука.
Като цяло не го преживявам тежко,нито пък плача, защото го възприемам като предизвикателство, а не като обида.
# 24
4 дек. 2007, 09:48 ч.
Аз именно защото го преживявам нормално, т.е. с не положителни емоции, реагирам, поне да бъде преустановено дразнещото ме поведение. Обикновено има ефект. поне насрещната страна започва да внимава.
Виж целия пост
# 25
4 дек. 2007, 09:49 ч.
Става въпрос в професионално отношение.
Всички сте чували за атестации. При нас те носят
определени точки. Сама по себе си оценката
не би ме притеснила. Възможно е прекия ми
началник да ме гледа от друг ъгъл, от който
аз не бих могла да се погледна въпреки, че имам
съвсем трезва преценка за себе си.
Друго ме заболя ужасно - оценките на колежкатата ми
по някои от точките /пусках тема за въпросната/.
По тези точки съм сигурна 1000 %, че я превъзхождам, не
с 2, а поне с 10, но не, аз съм с по-ниския коефициент.
Ей това много ме нарани
Виж целия пост
Всички сте чували за атестации. При нас те носят
определени точки. Сама по себе си оценката
не би ме притеснила. Възможно е прекия ми
началник да ме гледа от друг ъгъл, от който
аз не бих могла да се погледна въпреки, че имам
съвсем трезва преценка за себе си.
Друго ме заболя ужасно - оценките на колежкатата ми
по някои от точките /пусках тема за въпросната/.
По тези точки съм сигурна 1000 %, че я превъзхождам, не
с 2, а поне с 10, но не, аз съм с по-ниския коефициент.
Ей това много ме нарани
# 26
4 дек. 2007, 09:51 ч.
Искай обяснение. Повторно тестуване възможно ли е? Има значение и какви са й отношенията с проверяващия теста. Анонимен ли е теста? Защото, ако не е, оценяването би било субективно.
Виж целия пост
# 27
4 дек. 2007, 09:54 ч.
По-важното е ,аз самата да не се нито подценявам,нито надценявам,а пък другите могат да си мислят каквото си искат,не можем да им забраним...
Виж целия пост
# 28
4 дек. 2007, 10:08 ч.
Майка ми наскоро имаше подобен проблем, за съжаление дори преките ни ръководители оценяват субективно. Аз съм малко повече от година във фирмата в която работя, давам всичко от себе си, но пак не съм оценена като старите кучета, които не само кръшкат ами и когато се работи ги мързи да гледат. Хората лежат на стари лаври, но номера все още работи, аз ли нещо не съм наред
Виж целия пост
Става въпрос в професионално отношение.
Всички сте чували за атестации. При нас те носят
определени точки. Сама по себе си оценката
не би ме притеснила. Възможно е прекия ми
началник да ме гледа от друг ъгъл, от който
аз не бих могла да се погледна въпреки, че имам
съвсем трезва преценка за себе си.
Друго ме заболя ужасно - оценките на колежкатата ми
по някои от точките /пусках тема за въпросната/.
По тези точки съм сигурна 1000 %, че я превъзхождам, не
с 2, а поне с 10, но не, аз съм с по-ниския коефициент.
Ей това много ме нарани
Всички сте чували за атестации. При нас те носят
определени точки. Сама по себе си оценката
не би ме притеснила. Възможно е прекия ми
началник да ме гледа от друг ъгъл, от който
аз не бих могла да се погледна въпреки, че имам
съвсем трезва преценка за себе си.
Друго ме заболя ужасно - оценките на колежкатата ми
по някои от точките /пусках тема за въпросната/.
По тези точки съм сигурна 1000 %, че я превъзхождам, не
с 2, а поне с 10, но не, аз съм с по-ниския коефициент.
Ей това много ме нарани
Майка ми наскоро имаше подобен проблем, за съжаление дори преките ни ръководители оценяват субективно. Аз съм малко повече от година във фирмата в която работя, давам всичко от себе си, но пак не съм оценена като старите кучета, които не само кръшкат ами и когато се работи ги мързи да гледат. Хората лежат на стари лаври, но номера все още работи, аз ли нещо не съм наред
# 29
4 дек. 2007, 10:52 ч.
Много бързо реагирам , идва ми някак естествено и в рядките случаи , в които са ме подценявли.....бързо са си идвали на место нещата, стига човекът отсреща да е инелигентен.А ако е простак , той е заблуден хайвана , не знае какво прави , 'щото толкова му стига акъла горкото, той не е важен за мен.
Има случаи , в които наистина усещаш , че не си на нивото на някой в даден момент , по дадена тема , в даден случай....тогава се оттегляш основано и с достойнство, както се оттеглят и от теб в дадени случаи.Всяка жаба да си знае гьола......ако не стават излагации.
Виж целия пост
Има случаи , в които наистина усещаш , че не си на нивото на някой в даден момент , по дадена тема , в даден случай....тогава се оттегляш основано и с достойнство, както се оттеглят и от теб в дадени случаи.Всяка жаба да си знае гьола......ако не стават излагации.
Препоръчани теми