несходство в харкатерите след 10 години съвместен живот

Шани е права, има двойки който на 50-60 годишна възраст стигат до извода че са различни  и нямат сходство в характерите .Хубаво е да знаем ,че след бурните чувства между двама рано или късно нещата улегват и се набляга на уважението без което е немислим един брак.Общите интереси и цели са важен фактор за поддържане на огъня и сходството между двама души.

И аз бях в същото положение с бившия и се разведох след точно 10г. Детето ми помогна да престана да се чудя, като директно ме попита, защо не се разведем. Явно е било очевидно. Сега се радвам, че го направих. Не виждам защо търсиш помощ при такова положение, просто го доведи до логичния му завършек.

Ние сме тотално различни характери, но това не ни пречи да искаме да прекараме живота си заедно. Правим компромиси в името на любовта.

И ние сме различни, до степен която ме стъписва понякога, но сме заедно от почти 19 години. И то по собствено желание и с удоволствие. Мисля, че "несходство в характерите" е просто неясна, обща формулировка на купища проблеми. Не е проблема в несходството според мен.

Точно защото сте различни може да научите много нови неща един за друг.
И ние с мъжа ми сме много различни.Той е срамежлив,танцува ужасно (никак го няма),не е разговорлив и ако не го познаваш може да изглежда голям чешит.Обаче аз точно за това го харесвам.
Много е отговорен и непрекъснато се интересува от неща, които пък на мен никак не са ми интересни-коли,сметки,планиране на ваканциите.Аз отговарям за веселата част от съвместното ни съжителство и организирам ходенето на концерти,гости,кино,театър.Понякога му разказвам какво съм прочела за секса,потентността,изкуство,мода и го питам какво мисли.Понякога е толкова изморен,че едва ли му е до моите въпроси.Но веднъж ми каза,че никога не му е скучно с мен,защото никога не знае дали ,когато искам да го попитам нещо въпроса ще е"Какво мислиш за генно-модифицираните храни?"или Искаш ли да си направим ароматна вана?".
Опитай се да видиш положителните страни в характера на мъжа ти и му направи комплимент.Ако си по-търпелива и позитивно натроена сигурна съм скоро ще видиш резултата.Няма човек,който да е безразличен към благата дума и добронамереното отношение.Просто живота е толкова динамичен и стресиращ,че не ни остава време да се опознаем такива,каквито сме и да отделим време, в което да работим за собственото си самочувствие.
Успех!

Започваме да свикваме един с друг, с настроенията си повлияни  от появата на децата, с неприятните страни от характерите си, които тогава не сме видяли, повлияни от други чувства След това идва примирението, пак заради децата, ииии свикваме с  нещата. Това е . После няма любов, има навик и приятелство, което е много важно /говоря от своята гледна точка/.

Благодаря! Пробвала съм това без особен ефект. Може би трябва да бъда по-настоятелна.

И аз имам такава раздяла след дълги години несходство характерите. Бях и на вълната на "това е хубаво, винаги търся положително в разликата и се опитвам да я скъся" и на отчаяния фронт. В крайна сметка, за мен извода е, че докато има любов винаги търпиш всичко. Просто за себе си дадох сметка, че не искам да имам живот и семейство с някой, с който "просто" се обичаме, исках да мога да разчитам на него, да виждам, че имаме общи идеи, общи разбирания.  И аз като Картинка чета много и му споделям неща, които съм прочела и искам да му споделя и направо ме убиваше погледа му "А за какво ти е това". Дори не  съм получавала комплимент за това, че се интересувам от много неща, да не кажа обратното. Просто като погледнах малко по-напред и видях, че не си струва за 1 седмица живот като лудо влюбени, без караници, да имам 3 седмици живот, в които ми е трудно да се нагодим, да се разберем и да се изслушаме, а се предполага, че и за деца и дом ще трябва да се грижим. Ако сега е трудно, направо не ми се мисли какво би било иначе. Може би трябваше да си го запазя като мъж, а да имам всичко останало, от което се нуждая - приятелство, разбиране, близост от други хора?
Срещнах човека такъв, какъвто си го представям и просто виждам колко е голяма разликата. Тогава просто си мислех, че сигурно така трябва да е - да сме различни. И само предполагах, че може би е възможно да живея с някой така, както ми се иска. Но сега като го знам със сигурност, трудно бих се съгласила на този компромис отново да бъда с някой, който обичам, но не виждам защо.

Мисля, че различието в характерите не е причина за влошаване на семейните отношения. Омъжена съм от 13 години и със съпруга ми сме коренно различни и като темперамент, и като поведение, и като възгледи. Направо не знам как я караме толкова време. Може би има нещо което е просто необяснимо - така наречената химия. Помисли си какво ви е събрало в началото. Може би още го има, но малко позабравено. И ако искаш да си запазиш семейството само трябва да си го припомните.

А аз си мисля, че не всички хора са така настроени, че да се примиряват въпреки всичко. Не съм сигурна кое е по-трудно - да кажеш край и да си търсиш щастието наново и сам, или да се опитваш цял живот да градиш нещо, в което не вярваш на 100%.

Мисълта ми беше - не винаги е най-добрия съвет. Понякога се опитваш, опитваш, докато не видиш, че са минали 10-15 години и съжаляваш, че не си теглил чертата, докато е било лесно. В крайна сметка би трябвало да правиш жертви заради себе си и човека отсреща, не заради "семейството". Т.е. докато обичаш мъжа си, винаги всяка жертва ще е оправдана. Но ако не си сигурна и го правиш само заради идеята, че семейството трябва да остане здраво ...за мен това не е щастие.

В началото съпругът ми се грижеше за парите в къщи, а аз за домакинството и детето /сега са две деца/, обаче така се случи, че аз първа си намерих работа след като завършихме института. Той се чувстваше много зле от този факт /то ревности ли не бяха, то натяквания .../, добре че скоро си намери работа /за негов ужас моята заплата беше по-висока/. Домакинските задължения пак си останаха "женска работа".На всичкото отгоре се оказа, че ако работя допълнително мога да изкарвам още пари и аз, глупачката, работех ли работех, за да има повече за семейството. Въобще не се усетих, че съм поела и "мъжките" и "женските" задължения /смятам, че се справям прилично, доколкото това е възможно/. Ха познайте сега дали може да се върнем към това, което ни е събрало в началото, като освен горепосочените задължения съм обвинена, че не се "поддържам", а виждате ли той харесвал /вече/ "поддържани" жени.

Звучиш ми умна, въобще не знам защо стоиш още с него (четох това за възмездието в другите ти постове). Никога не съм разбирала жени, които очевидно се справят без мъжете до себе си и продължават да са с тях. Но все пак ми прави хубаво впечатление, че още го наричаш "съпругът ми", аз на твое място едва ли бих го наричала така

Мдааа, живота не винаги е честен и не всеки получава полагащото му се. Да не говорим колко е трудно да те оценят обективно. Разбирам те.....
Nagaina не е нужно винаги подкрепата на мъжа да е в дела или материална, понякога ти стига просто да се сгушиш в него, за да ти даде нови сили. 

Честно казано и аз не се разбирам. Трябва ми време да си изясня всичко, да преценя, да премеря, да претегля. Може би прекалявам с мисленето, не знам, обаче като се разбързам за каквото и да било става още по-лошо.

1. не заспивай когато изгряват звезди,
не заспивай,светът е за двама .
не посрещай зората без обич за мен -
не посрещай,светът е за двама .
   

хайде да клонираме орлин горанов!
той ще пее и няма да има след 10 години.