Не ми е приятно да ми се обажда по телефона и да ми казва: знам, че има някакъв проблем, кажи ми какво става...
Личи ти, че не си майка.
Нищо, ще станеш някой ден, тогава ще разбереш...
С какво ви дразнят най-много СВЕКЪРВИТЕ?
- Публикувана: 4 дек. 2007, 19:13 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2009, 15:31 ч.
# 1 635
2 юни 2009, 09:44 ч.
Не ми е приятно да ми се обажда по телефона и да ми казва: знам, че има някакъв проблем, кажи ми какво става...
Личи ти, че не си майка.
Нищо, ще станеш някой ден, тогава ще разбереш...
Виж целия пост
Не ми е приятно да ми се обажда по телефона и да ми казва: знам, че има някакъв проблем, кажи ми какво става...
Личи ти, че не си майка.
Нищо, ще станеш някой ден, тогава ще разбереш...
# 1 636
2 юни 2009, 09:53 ч.
Какво като е майка трябва да си вре гагата навсякъде и за всяко нещо ли?Дори и да искаш не можеш да предпазиш детето си от всички злини на този свят,така или иначе ще се сблъска все някога с трудности.Освен това има и разлика в поколенията.Те са живяли при едни условия сега нашият живот е по-различен.Така че в повечето случаи съветите им са неправилни.Ако те не ти споделят според мен не е добре да пита и да разпитва.
Виж целия пост
# 1 637
2 юни 2009, 09:57 ч.
По добре ли ще ти е да са ти отсвирили мъжа /както моят мъж/ и общо взето да не и дреме жив ли е здрав ли е какво става с него , как се справя /живеев на 300 км едни от други /.Мен пък това ме дразни .
Виж целия пост
# 1 638
2 юни 2009, 10:07 ч.
Тя цял живот ли ще ви дундурка,бе?.Каквото е трябвало да направи тя го е направила-отгледала го е,дала му е някакъв старт в живота какво повече да се интересува?Това всъщност е въпрос на възпитание.Аз от 18 годишна съм излязла от бащиния си дом.И никога не съм се надявала чак толкова на подкрепата на родителите ми-нито финансова,нито пък с връзки някакви.Учих,работих в чужбина и сега живея и работя в друг град.При нас е обратното аз се обаждам на майка ми и я питам жива ли е здрава ли е и от какво има нужда,че тя горката с тая пенсийка,а пък и вече от 12 години е сама тъй като почина и баща ми.Осъзнайте се,големи хора сте вече!
Виж целия пост
# 1 639
2 юни 2009, 10:17 ч.
Мъжа ми е започнал да се справя сам още на 16 г.Тогава е започнал първата си работа в друг град.Докато е учел.Но това означава ли,че родителите му не трябва да го попитат поне веднъж искренно,без лицемерничене "Здрасти!Как си?Как я караш?"?Или това се приема за дундуркане?Значи раждаме децата,отглеждаме ги до момента,в който почнат да се справят сами и после адиос ,амиго,вече не съществуваш за нас?!
Старали сме се нищо да не искаме от родителите си,освен в краен случай,когато няма накъде.Когато сме изпадали в страшни затруднения,не искаме да ни "дундуркат",но след като се чуваме по телефона ,примерно,ще е хубаво да чуем някоя утешаваща дума на съчувствие.Ами не се случва.Получаваме даже обиди !Е*ати и родителството.Аз моята родителка си я знам и вече не й се впечатлявам,но ме боли да виждам какво се случва с мъжа ми,когато неговите родители се държат гадно с него!Унижават го чак.Сякаш изпитват удоволствие,когато той страда,сякаш злорадстват.Мислите ,че не е възможно родител да помисли лошо за детето си?Ами,ще ви кажа,че не сте видели всичко на тоя свят.....
Виж целия пост
Тя цял живот ли ще ви дундурка,бе?.Каквото е трябвало да направи тя го е направила-отгледала го е,дала му е някакъв старт в живота какво повече да се интересува?Това всъщност е въпрос на възпитание.Аз от 18 годишна съм излязла от бащиния си дом.И никога не съм се надявала чак толкова на подкрепата на родителите ми-нито финансова,нито пък с връзки някакви.Учих,работих в чужбина и сега живея и работя в друг град.При нас е обратното аз се обаждам на майка ми и я питам жива ли е здрава ли е и от какво има нужда,че тя горката с тая пенсийка,а пък и вече от 12 години е сама тъй като почина и баща ми.Осъзнайте се,големи хора сте вече!
Старали сме се нищо да не искаме от родителите си,освен в краен случай,когато няма накъде.Когато сме изпадали в страшни затруднения,не искаме да ни "дундуркат",но след като се чуваме по телефона ,примерно,ще е хубаво да чуем някоя утешаваща дума на съчувствие.Ами не се случва.Получаваме даже обиди !Е*ати и родителството.Аз моята родителка си я знам и вече не й се впечатлявам,но ме боли да виждам какво се случва с мъжа ми,когато неговите родители се държат гадно с него!Унижават го чак.Сякаш изпитват удоволствие,когато той страда,сякаш злорадстват.Мислите ,че не е възможно родител да помисли лошо за детето си?Ами,ще ви кажа,че не сте видели всичко на тоя свят.....
# 1 640
2 юни 2009, 10:29 ч.
Китана,доколкото разбирам вие по някакъв начин сте си развалили отношенията с родителите.Аз говоря при нормални обстоятелства,какъвто е моя случай.Нормално е на един етап от своя живот ти да почнеш да се грижиш за своите родители и да проявяваш загриженост,така както те са се грижили за теб.И като ми звънне и ме пита-"Здравей!Как си?" ще ми се оправят проблемите ли?Най-много да се притеснявам и за нея,че може да и стане нещо от притеснение.По-добре да не знае след като не може да ми помогне какво да я натоварвам и нея.
Виж целия пост
# 1 641
2 юни 2009, 10:35 ч.
Не.Те не са се интересували никога от сина си.Разбира се,че е нормално да дойде този момент,в който всичко се обръща.
И не,няма да се оправят проблемите,но само затова ли трябва да искаме подкрепата от най-близките си?
Виж целия пост
И не,няма да се оправят проблемите,но само затова ли трябва да искаме подкрепата от най-близките си?
# 1 642
2 юни 2009, 10:41 ч.
Идеални ситуации няма и не би могло да има. Според мен разковничето е в опит, но и от двете страни, да се придържаш към някакво средно положение.
Не прекалено подпомагане от страна на родителите, защото това формира негодност у децата да се борят сами. Но не и пълно отблъскване, щото видиш ли те вече пораснали. Последното малко ми напомня на студените отношения на американците с наследниците.
От страна на синове и дъщери - не очаквания за доживотно подсигуряване на жилища, коли. Но не и обратното - ние ще сме си тук пък ако ще вие да изпукате от плащане на наеми и ипотеки. Времената са съвсем различни. Не е така леко с кредитите и ниските заплати. Моля нека сега някой не изскача с теории как финансовата криза е оправдание. Не, не е. Тя си съществува. Не е измислена от новинарските емисии.
Но с единственото условие - отделно едни от други.
Виж целия пост
Не прекалено подпомагане от страна на родителите, защото това формира негодност у децата да се борят сами. Но не и пълно отблъскване, щото видиш ли те вече пораснали. Последното малко ми напомня на студените отношения на американците с наследниците.
От страна на синове и дъщери - не очаквания за доживотно подсигуряване на жилища, коли. Но не и обратното - ние ще сме си тук пък ако ще вие да изпукате от плащане на наеми и ипотеки. Времената са съвсем различни. Не е така леко с кредитите и ниските заплати. Моля нека сега някой не изскача с теории как финансовата криза е оправдание. Не, не е. Тя си съществува. Не е измислена от новинарските емисии.
Но с единственото условие - отделно едни от други.
# 1 643
2 юни 2009, 10:47 ч.
Пак ти казвам,всичко май опира до характер.Аз цял живот съм си била много самостоятелна и не ме вълнува дали свекърва ми или майка ми ще ми звънят да питат дали съм добре и как съм.Даже понякога се дразня от това.Аз звъня по-честичко и питам как са.В България децата все си мислят,че родителите им са задължени до гроб,а те общо взето нямат никакви задължения.Добри или лоши,интересуват ли се или не това си е техен проблем.Борете се със трудностите и не чакай някой да те пита.Свикнеш ли така както аз ще видиш,че ще си по-добре.
Виж целия пост
# 1 644
2 юни 2009, 10:52 ч.
Май не се разбрахме....Не аз съм тази,която чака някой да я пита как е.Мъжа ми вече също не се интересува,но в моменти,в които е очаквал подкрепа ,присъствие поне на най-близките си,те му се подиграват и го обиждат!Аз от 10 години не чакам някой да се заинтересува от мен.Винаги съм се справяла сама.В такива моменти,в които някои обикновено сдават багажа.Свикнала съм.Майка ми не знаеше как и не искаше да се заитересува от мен и да помогне.Не говоря за финанси.
Виж целия пост
# 1 645
2 юни 2009, 10:53 ч.
Мама си е мама. Може да съм на 44 години, но за моята майка съм все още дете. Само по тона на гласа ми познава, когато имам някакъв проблем и не ме оставя на мира, докато не изкопчи какъв е той. Да, дразнещо е. Да, досадно е. Понякога и обидно. Но даже и да не може да помогне, даже и да не може да разбере, майката ще те изслуша така, както никой друг. И даже и да почне да укорява, го прави от любов и загриженост. И от болка, че не може да помогне...
Повярвайте, нищо не облекчава така душата, както да споделиш болката си с мама.
Ще го разберете някой ден, сигурна съм. Дано майките и свекървите ви са още живи...
Виж целия пост
И не,няма да се оправят проблемите,но само затова ли трябва да искаме подкрепата от най-близките си?
Мама си е мама. Може да съм на 44 години, но за моята майка съм все още дете. Само по тона на гласа ми познава, когато имам някакъв проблем и не ме оставя на мира, докато не изкопчи какъв е той. Да, дразнещо е. Да, досадно е. Понякога и обидно. Но даже и да не може да помогне, даже и да не може да разбере, майката ще те изслуша така, както никой друг. И даже и да почне да укорява, го прави от любов и загриженост. И от болка, че не може да помогне...
Повярвайте, нищо не облекчава така душата, както да споделиш болката си с мама.
Ще го разберете някой ден, сигурна съм. Дано майките и свекървите ви са още живи...
# 1 646
2 юни 2009, 10:57 ч.
След като се оправяш сама и не очакваш подкрепа защо се оплакваш тогава?Чудя се каква ще е причината да срещате незаинтересованост от страна на неговите и на твоите родители?Много странно наистина,нито майкати се интересува от теб,нито неговите родители се интересуват?Дали пък не преувеличаваш нещо?
Виж целия пост
# 1 647
2 юни 2009, 11:00 ч.
Мама си е мама. Може да съм на 44 години, но за моята майка съм все още дете. Само по тона на гласа ми познава, когато имам някакъв проблем и не ме оставя на мира, докато не изкопчи какъв е той. Да, дразнещо е. Да, досадно е. Понякога и обидно. Но даже и да не може да помогне, даже и да не може да разбере, майката ще те изслуша така, както никой друг. И даже и да почне да укорява, го прави от любов и загриженост. И от болка, че не може да помогне...
Повярвайте, нищо не облекчава така душата, както да споделиш болката си с мама.
Ще го разберете някой ден, сигурна съм. Дано майките и свекървите ви са още живи...
Нещо такова исках да кажа.
Историята с моята майка е дълга и болезнена.Едва ли искаш да я чуеш с второто си сутрешно кафе,точно в началото на деня.Както казах...ако не вярваш,че един родител може и да не мисли за детето си,значи не си видял всичко на тоя свят.....
А за родителите на мъжа ми...те са си били такива и преди,само че сега нещата изпъкват повече.Просто делят децата си на "този,който обичам" и "този,който не ме интересува много -много".Трудно ли ти е да повярваш,че има и такива хора?
Виж целия пост
И не,няма да се оправят проблемите,но само затова ли трябва да искаме подкрепата от най-близките си?
Мама си е мама. Може да съм на 44 години, но за моята майка съм все още дете. Само по тона на гласа ми познава, когато имам някакъв проблем и не ме оставя на мира, докато не изкопчи какъв е той. Да, дразнещо е. Да, досадно е. Понякога и обидно. Но даже и да не може да помогне, даже и да не може да разбере, майката ще те изслуша така, както никой друг. И даже и да почне да укорява, го прави от любов и загриженост. И от болка, че не може да помогне...
Повярвайте, нищо не облекчава така душата, както да споделиш болката си с мама.
Ще го разберете някой ден, сигурна съм. Дано майките и свекървите ви са още живи...
Историята с моята майка е дълга и болезнена.Едва ли искаш да я чуеш с второто си сутрешно кафе,точно в началото на деня.Както казах...ако не вярваш,че един родител може и да не мисли за детето си,значи не си видял всичко на тоя свят.....
А за родителите на мъжа ми...те са си били такива и преди,само че сега нещата изпъкват повече.Просто делят децата си на "този,който обичам" и "този,който не ме интересува много -много".Трудно ли ти е да повярваш,че има и такива хора?
# 1 648
2 юни 2009, 11:04 ч.
Има ги, разбира се, колкото щеш. Трябва да попаднеш на такова животно, за да оцениш искрената загриженост на другия тип родител - този, който е такъв, докато е жив. И да бъдеш по-снизходителен към тревогите и загрижеността му.
Виж целия пост
А за родителите на мъжа ми...те са си били такива и преди,само че сега нещата изпъкват повече.Просто делят децата си на "този,който обичам" и "този,който не ме интересува много -много".Трудно ли ти е да повярваш,че има и такива хора?
Има ги, разбира се, колкото щеш. Трябва да попаднеш на такова животно, за да оцениш искрената загриженост на другия тип родител - този, който е такъв, докато е жив. И да бъдеш по-снизходителен към тревогите и загрижеността му.
# 1 649
2 юни 2009, 11:12 ч.
Пак ще ти кажа-на мене ми стига,че е жива и здрава и че ме е отгледала,какво повече да искам от бедната женица.А пък за проблемите аз самата и ги спестявам.Не и казвам нищо,по-добре да не знае иначе се притеснявам повече и напротив няма да ми е по леко,а още повече ще се натоваря и изобщо няма да ми облекчи душата.Всеки си разсъждава по различен начин и няма нищо лошо в това.Затова ти предложих да разсъждаваш като мен и ще ти е по-леко.А пък за деленето на децата съм на особено мнение.Обичта не е ябълка да я разрежеш на две.Мисля,че родителите имат своите предпочитания към едно от децата си,но обичта им е еднаква.Същото се отнася и за децата.Аз например чувствам привързаност повече към майка ми,но си обичам и баща ми и страдах дълго когато почина.
Виж целия пост
Препоръчани теми