С какво ви дразнят най-много СВЕКЪРВИТЕ?

Katiado, и аз се успокоявам, че има и други като мен, но за съжаление това не ми помага.
Другото нещо, че ме е страх да и противореча или пък да и правя забележки. Затова ме тъпчи тя. Оплаквам се на приятеля ми той да говори с нея, че не трябва да се държи с нас като с деца. Спазва го тя 1, 2 дни и после всичко по старо му.
Според него, нещата между мен и майка му били добре, но аз съм си въобразявала, че не били.
Казвам му да прочете, че много снахи имат подобни проблеми.
Осъзнава го, но............държи на майка си.
Ти казваш, че от месец не си я виждала. А аз всеки ден.
А какво остава да живеем отделно, той ще ходи всеки ден при нея.
В никакъв случай няма да я остави сама. А твоя съпруг е друг.
Незнам какво да правя? Обичаме се, разбираме се много с него, но стане ли въпрос за майка му, почват караниците.
С нетърпение чакам момента, когато ще заживеем отделно. Дано стане скоро!!!

Не исках да пища като гост, но не мога иначе- хвана ме срам, срам че моите проблеми със свекървата са огромни в сравнение с това, което чета тук и сигурно ще ме линчувате, че търпя и не мога да се справя.
Не знам колко накратко ще е, но ето в общи линии.
В София уча- от Пловдив съм, на 24 след едногодишна (а 4 годишно познаство) връзка с мъжа ми забременях. Всичко беше наред до една две седмици до сватбата. Отначало мислех, че си въобразявам, но не би. Наричаше мен и семейството ми селяни, искаше да забрани на ДиДжея да пуска хора, защото само по селските сватби в Пловдив хората танцуват на такова нещо, а нейните приятелки- не. На сватбата родителите ми бяха игнорирани, както и аз, първият залък от питата беше даден на мъжа ми демонстративно и с коментар- смешно ми е, защото уж е подробност, но на мен ми стана сконфузно пред гостите. Всяко семейство си пое разходите по сватбата и кувертите, но от нейна страна имаше сметки и изчисления кой колко е дал- е оказа се, че моите двойно по-малко гости са дали двойно повече- тези изчисления дори след сватбата за мен бях аабсурдни и помрачиха преживяването. Имаше едни стари чаши с изгнила опаковка и умрели мухи в тях, набедено беше семейство от моята страна, защото ние сме селяци и това е логично, после се оказа, че това са нейните кумове, чиято фамилия тя не знае. След сватбата заживях у тях и почна кошмарът. За моя багаж нямаше място в тристайния апартамент и тя го изнесе на терасата си и част в мазето. Донесох си шкаф и го сложих в стаята на мъжа ми- редовно беше пребъркван и всичко в стаята пренареждано. След сватбата явно реши много да домакинства, защото преди това влязох в кочина и чистех с корема дни наред, за да не ме е гнус. Мазнината от капака на печката, без да преувеличавам рязах с нож, преди да нанеса препарат. Гардеробът на мъжа ми представляваше огромна купчина с несгънати дрехи и окачено найлоново пликче за бельо. Отне ми два дни за да поставя всичко в ред, да махна детските   му дрехи оттам,, да освободя място и да изхвърля купчините ненужни вестници, листове и какви ли не чудеса. Мислех, че стъклата на секцията са матирани, но не- просто никъде нямаше нищо нормално за адска мизерия говоря. Освен  редовните забележки за чистенето и сготвеното, отнасях и много коментари за себе си и родителите си. Нашите са филолози и директори на СОУ-та в Пловдив- учителско семейство сме-баба ми по математика, а дядо ми е бил професор в мед. университет- аз също съм учител- според нея учителите били изкуфяли простачки, немогли да намерят друга работа. Тя няма висше образование и работи в кафе. Викаше мъжа ми в другата стая и си говореха в продължение на 2-3 часа- насаме, докато аз бременна го чаках да се появи и ми беше неудобно да изляза от стаята и дори вода да си налея, за да не се натрапвам. И до ден днешен го дърпа настрана за каквото и да става въпрос и говорят насаме, сякаш аз не съм част от семейството. Както и да е - в девети месец се преместихме в негов наследствен апартамент, от който дотогава тя взимаше наем. Естествено тя бавеше нещата и беше против, аз молех мъжа ми да излезем на квартира, но той не иска и до ден днешен да чуе за това. В напреднала бременност боядисвах и разнасях багажи по апартаменти- в този, в който се нанасяхме- необзаведен, само на настилка и в два по-малки, които дотогава тя не даваше под наем, за да компенсираме наема на апартамента, чийто наем ще загуби. Майка ми си взе отпуск две седмици и дойде да ме отменя в чистенето и изнасянето на тухли и боядисването след сменена дограма. Както и да е- вече две години живеем самостоятелно и малко по малко обзаведохме всичко-да сме живи и здрави след години ще си имаме уютен дом. Проблемът ми е, че със свекървата се виждаме всеки ден- в един квартал сме, а тя работи в нашия блок. Постоянно има нещо -от по-сериозно, до обикновените дребнавости, на които вече съм претръпнала. Не ни помага с детето, майка ми -страшно много, пък макар и на 100 км. Взима си отпуски и когато трябва го гледа. За пред хората говори едни чудеса и ме изкарва страшно некадърна майка и съпруга, но спря да ми пука. Изобщо изпаднах в апатия и мисля, че се обърнах с/у съпруга си, заради това, че позволява това да се случва. Може би не свекървата ми е сега проблем, а той.

Ето заради такъв отговор съм анонимна-знам, че отстрани е лесно да се дамгоса човек като безхарактерен и заслужаващ дереджето си. Знаеш ли какво ми пречи да тегля една майна на всичко и всички- първо не вярвам, че с такъв човек с лошо можеш да се разбереш  Второ- единственото ми надмощие в тази борба е, че аз нито веднъж за три години не съм й паднала на нивото- въпрос на възпитание, не съм я обиждала, не съм й се месила в нищо и постоянно съм правила опити нещата м/у нас да се оправят. Също така не искам детео ми, което вече разбира да "губи" едната си баба и всячески се опитвам да събудя интереса и на бабата и на дядото към него. Мисълта ми е, че не искам да късам отношенията си с тези хора, а да ги оправя, нещо към което винаги съм се стремяла. Не съм наивна, не се оствям да ме плюят, а аз да мисля, че дъжд вали, просто искам да избера по-малкото зло за детето си. Искам да намеря начин те да го обичат, защото засега не е така- не ми се коментират разни случаи, защото по-скоро ми е болно, отколкото да бликам от гняв с/у свекървата. Пуснах поста, защото се зачудих как така майки не правят разлика м/у "бабешка" реакция или изкривена проява на загриженост и едно откровено недробронамерено отношение, целящо да раздели младо семейство. На мен в очите ми е заявявано, че тя ще работи с всички сили да ни разведе, че няма да ми помага за детето и да си ходя при майка ми и всякакви безумства. На който не му харесва да не ми чете постовете, а който иска да ми даде добронамерен съвет- предварително благодаря    И още веднъж да си формулирам зова за помощ  : има ли някакъв начин, какъвто и да е- човешки да се разбереш с човек, който те мрази, така че детето ти да не страда от взаимоотношенията ви.