С какво ви дразнят най-много СВЕКЪРВИТЕ?

Ами да- много сама се чувствам даже- говорила съм с него, макар че избягвам да дудна по темата, защото знам, че не му е приятно и той казва да си ги пускам тия неща покрай ушите и че не е толкова зле положението. След множество опити да разбера дали това е тактиката му да ме озапти или наистина е толкова дебелокож и не му прави впечатление, мисля, че е второто. За съжаление много по-лесно е да критикуваш някого по отношение на постъпките му, отколкото по отношение на начина му на мислене. Сама съм. Не му прави впечатление, че когато трябваше да пътуваме до морето с детето с нощен рейс, тя не ни закара до автогарата, защото ще си почива, а трябваше да помоля мъжа на приятелка. (не можех да хвана такси с бебе и сто чанти багаж, защото щеше да ни остави пред гарата и дотам- нито метър повече). Не му прави впечатление, че за РД на детето, който беше от 10.30 те дойдоха в 14 часа и искаха да будя детето да се снимали с него. Майка ми и баща ми от километри дойдоха, а на тях, които живеят на съседната улица 10.30 в събота им е рано-няколко пъти се оплакаха. Нито това, че понеже в нас се пуши на балкона само, тя ме разправя на всички как съм й изгонила детето на балкона да се разболява и той бил хванал конюктивит   В тях се пуши и в спалните   Нито това, че пред него ми говори, че трябва да го освободя от ангажименти към нас, защото много се преуморява и не може да си завърши образованието. Преди да се оженим той пет години е имал този шанс, но постоянно записва нещо и прекъсва. Свободно време той има- свършва работа към 5 и после вкъщи пред компютъра, ляга си към 1-2, а аз след ясла с детето по разходки и заспивам с него към 10. Постоянно ме обвиняват, че заради мен няма да завърши и че е много натоварен покрай нас, при което аз до такава степен съм го "разтоварила", че детето е залепено като дъвка за мен. Много са нещата, ама нелепо ми звучат като ги напиша.

Някой спомена за другата страна на нещата. Нещата, с които аз съм се опитвала да оправдая нейното поведение, за да не се побъркам: той е едно дете и е имал връзки доста, но не и сериозни (спомням си как тя плюеше бившите му, а аз колко съм по-различна в началото- тогава ми светна лампичката, ама си приспах съмнението). Аз все пак не съм от Пловдив- може да съм тръгнала на гурбет да си търся късмета и да си хвана софианец с апартамент, пък и едно дете- ех че сладко. За протокола имам тристаен апартамент до Тримонциум, а той- нищо на негово име, ако тръгнем по нейните тънки сметчици. На предложението за брак отказах   в началото -исках да си гледаме детенцето на семейни начала и точно тя държеше, за да не си кажели хората нещо. После- нашите не са надути хора, но са доста интелигентни- хора на книгите и в разговорите със сватовете става неловко, защото имат различни интереси и разбирания, т.е. тия пък на какви ми се правят. После- снахата ми само чисти в нас, на каква се прави и какво намеква (не е било с цел да я засегна, по-скоро си мислех, че ще я зарадвам). После- тя не иска да живеят в нас и детето ми ще се натоварва със сметки, че дори и на квартира иска да ходят-аууу ужас. Сега живеейки в апартамента е почти невъзможно да отидем на квартира, за да сме по -далеч от нея. защото доста пари се наляха в апартамента за обзавеждане, дограми, изолация, климатици и прочее и целия този гърч напразно   не става. После- аз работя почасово и успоредно с това продължавам обучението си, получавам и стипендия за това-т.е. мъжът ми пари не ми дава, върнах се на работа когато ми изтекоха 9-те (навремето) месеца. Помощ от нея не търся и тя е раздразнена от факта, че се справям с доста неща и първоначалните и закани не ме стреснаха. Друго от другата страна не мога да измисля, макар че често съм си мислела, че жената кара тежка критическа и това влияе в/у хормоните и поведението й. Искрено се надявам да е така, не ми се ще да съм такъв дявол в нечии очи. С мъжа ми иначе всичко е наред и той е моят човек, само за това са ни проблемите.

Благодаря искрено за съветите   Само че изглежда постовете ми са били страшно объркани и да разясня нещо. Ние не живеем при нея, а в апартамент, който е купен от майка й и мъжа й. Живяхме у тях 7 месеца след сватбата и допреди раждането на детето- от 3 години не сме заедно, но се виждаме всеки ден. Чистех у тях, защото тогава имах повече свободно време и мислех, че трябва да съм полезна в онзи дом, не съм й и намеквала, че е лоша домакиня, това са си само мои предположения, че тя може да е схванала нещата така, не го е казвала. Родителите ми се виждат с тях само на РД на детето и никой на никого нищо не натяква или изтъква. Повечето от нещата, които споделих тук не съм споделя с майка си, така че нашите изобщо не участват в картинката, а мъжът ми има прекрасни отношения с тях и ги харесва страшно много, ходим на гости и често оставяме детето в Пловдив. Той сам казва, че за детето има доверие и разчита на майка ми, а на неговата   Това за висшите на мен не ми е предразсъдък, но на нея да- затова държи толкова детето й да завърши и затова когато кумувахме на двойка, в която момчето е без образование, тя каза, че е под нивото ни да се сродяваме с такива хора и че тя с такъв човек не би намерила тема за разговор, защото той не е чел книгите, която тя е чела   То смешно звучи, ама като го заяви на всеослушание на нас не ни беше смешно, ама хич.
Търся себе си, в началото не споделях с мъжа си и той мислеше, че всичко е наред. Тя съскаше само докато сме насаме и ми казваше да не му казвам, защото ако му кажа ще си вкарам автогол и той ще ме намрази. Тогава бях бременна, в депресия, с бушуващи хормони, не знаех какво да мисля и се надявах да оправим нещата само с нея. Докато една вечер след поредния тормоз не получих контракции и не ме приеха в болница. Тогава й заявих, че няма да крия от него, за да престане, защото волно или неволно застрашава живота на бъдещото си внуче- тя ми се изсмя. Няколко дена след това със сълзи на очи и човешки я помолих дори и да не ме харесва да не ми говори така и да не настройва всички около себе си, защото влияе зле и на мен и на детето й- тогава беше репликата с боренето до живот да ни раздели. Сега е моментът да кажа, че свекър ми е пасивен човек и не е намесен в тези неща, но е на наша страна- от години живеят в различни стаи с жена си и си комуникират с бележки. Но той е прекалено пасивен и се държи настрани, за да ни помогне или вреди. Огромна част от времето той не е в София.
Мъжът ми знае почти всичко, много неща са ставали пред него, след като аз избягвах да оставам насаме с нея. Болно му е, на моя страна е, но не ме защитава пред нея, защото според него е безсмислено- според мен също- не можем да я превъзпитаме- далеч съм от тази мисъл, но може да я накара да спре и тя да мине на фаза тиха омраза. Аз с нея не държа да имам прекрасни отношения, искам само да се научи да разграничава детето от мен и не само показно за пред съседи и външни хора да се прави, че обича дете, което дори не познава.
Това за тестото - грешка в избора ми няма, само дето това дето върви в пакет с тестото ми нагарча   Наистина не съм предполагала, че тя може да се окаже такъв човек, защото поведението й е алогично и затова понякога си мисля, че има някакъв мед. проблем.
Лошото е, че изглежда с поведението си тя постига някакъв резултат и все повече ми поддава фронта: на моменти дребна злобичка от пореднат апростотия от нейна страна, по-често дуднене от моя- преди това не се случваше. Страдах си го тихичко, но сега усещам, че започвам да издребнявам и да се настройвам и срещу него. Преди хорското мнение не ме вълнуваше, сега се дразня, когато тя се опитва да ми отнеме добрите отношения примерно с възрастната съседка от др. вход и т.н. Сега имам чувството, че малко по малко ми отнема малките нещица и хората около мен, които колкото и малка роля да играят в живота ми са си моите хора и моето обкръжение и не искам да се капсулираме като едно страдащо семейство, за което нищо друго няма значение от отношенията помежду ни. Е има значение- живеем сред хора и с хора, иска ми се нещата да са по-различни и това, че отношенията ни с нея са такива за мен ограбва моя живот и нейния (макар че тя още не е стигнала до този извод). Ако беше по-различно и нашите празници щяха да са по-светли и нейните и предстоящите такива за детето ми.

Китана, сигурно ще има и такъв момент, но не мога да направя нищо- тя работи в нашия блок и винаги вижда кой кога излиза, прибира се и т.н. В началото ни звънеше и да ни каже в коя стая светят лампите и ако не сме там да ги загасим   В смисъл няма начин да не се виждаме ежедневно . Аз детето си няма да тръгна да настройвам срещу нея и не мисля да му обяснявам да не си говори с баба си. Че аз сега обратното правя- на път за вкъщи късаме цветенца да й подари, да имат повече контакт и т.н. Другото е невъзможно, а и не искам да затормозявам детето. Ако тя някога тръгне да говори, се надявам да сме го възпитали правилно, да има глава на раменете си и сам да прецени. За момента- вярно че е малък, имаме много силна връзка и постоянно си казваме, че се обичаме, той дори обяснява, че това е мойта мама и е най-добрата мама