Да споделя и:
Руски - както повечето от вас задължително в училище, поради което /винаги съм мразела всичко задължително/ нищо не научих, граматиката никога не я схванах, и две думи на кръст не мога да кажа. Сега ме е яд, ама......
Френски в 5, 6 и 7 клас. Всяка година - нова учителка, първите две така и не успяха да ни създадат желание да го научим. В 7-ми дойде една мнооого свястна, която се хвана за главата, като ни видя нивото, но ни стегна много добре и всички познания, които имам за този език, са от тази единствена година. Сега във Франция или френска Канада мога да се оправя сравнително спокойно, демек да разбера и да ме разберат, но разговор не бих могла да проведа на френски.
Италиански - в гимназията, същата като на Лени. По същата система, но явно с друга преподавателка, защото определено този език го научих там. Отделно ходех сама да си чета в Софийската библиотека разни списания на италиански, гледах итал.телевизия при възможност, и така. След това не го бях ползвала 9 години, и по чата започнах да си го упражнявам. Така се запознах с мъжо, и дойдох в Италия. Е, в началото естествено не можех да се отпусна да го говоря, много време беше минало, но доста бързо влязох в час. Граматически никакви проблеми нямах.
Английски - понеже всички този език учеха, а аз, както обясних по-горе, съм твърдоглава и не исках да съм като другите, много се дърпах да го уча. Ама като започнах работа видях, че без него не става. Като се има предвид, че отвсякъде сме бомбардирани с него, филми, музика и прочие, то и без да искаш научаваш малко. В работата изкарах един курс от няколко дена, супер елементарно ниво, и ми беше скучно. После се записах на бизнес английски - даскалката се потресе като разбра, че не съм учила изобщо граматика или нещо подобно, но се справих сравнително добре. После записах трето ниво на блу...... не помня как точно се казваше системата, изкарах и четвъртото, и имам що годе прилични познания.